В ново тълкувателно дело
ВКС решава съпричинява ли малолетен без колан уврежданията си от катастрофа
Из Закона за задълженията и договорите
Съпричинява ли малолетен, който не е поставил обезопасителния си колан, уврежданията си от катастрофа? На този въпрос ще трябва да даде отговор Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд в ново тълкувателно дело.
Точният текст на въпроса е следният: „За връзката между действията на делинквента – водач на МПС и поведението на увредения при извършване преценка дали увреденият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато е малолетно лице и е пътувало в МПС, управлявано от делинквента, без използване на обезопасителна система в нарушение на Глава ІІ, раздел ХХV от Закона за движение по пътищата“.
Предложението за постановяване на тълкувателно решение е на върховните съдии Росица Божилова, Ивайло Младенов и Анна Ненова (пълния текст на определението им виж тук). Именно те през февруари 2024 г. потвърдиха намаляването на обезщетението на дете, пострадало при катастрофа, като приеха, че то е съпричинило уврежданията си, тъй като не е изпълнило задължението си като пътник да е с поставен колан. Това е и решението, което влиза в противоречие с останалите актове на ВКС (повече по темата тук и тук).
На 9 август председателят на ВКС Галина Захарова е разпоредила да се образува тълкувателно дело като за докладчици са определени съдиите Ерик Василев от Гражданската колегия и Анжелина Христова от Търговската колегия.
В разпореждането си (виж тук) председателят на ВКС посочва, че според част от съдебната практика пострадалото малолетно дете не допринася за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в моторно превозно средство, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителен колан с оглед вменената на водача в тези случаи завишена грижа.
Тази част от съдиите приемат, че преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал без използване на обезопасителна система, следва да се основава на конкретните обстоятелства по спора – според неговата възраст, ръст и тегло, като се провежда разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите и се отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете.
„В съдебните актове е посочено, че хипотезата на пътуващо в превозно средство малолетно дете е детайлно уредена в Закона за движение по пътищата по отношение на приложимите обезопасителни системи за деца според възрастта, ръста и теглото им (чл. 137в, ал. 2 и чл. 137б ЗДвП), като е въведена административнонаказателна отговорност за водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава ІІ, раздел ХХV на закона (чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП). При неправилно обезопасяване на малолетното дете, основанието, на което приносът му по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД би могъл да се изключи, произтича от вменената на водача завишена грижа в случаите, когато в превозното средство пътува дете. Малолетният не формира правно валидна воля и не може да му се вмени задължението за обезопасяване съгласно изискванията на глава ІІ, раздел ХХV ЗДвП. Това е установено от закона задължение на водача на МПС, превозващ малолетния, като неизпълнението на това задължение се явява част от цялостното виновно и противоправно поведение на водача. Разрешението се споделя както в хипотеза на виновно за ПТП лице – родител на пострадалото необезопасено превозвано дете, така и в хипотеза, в която делинквент е лице, различно от водача на МПС, превозващо необезопасено малолетно лице, т. е. в хипотеза на ангажирана за вреди гражданска отговорност на лице, което не е дължало на увредения малолетен дължимата от закона завишена грижа“, пише в разпореждането си председателят на ВКС.
Друга част от съдиите обаче приемат, че когато при пътен инцидент по причина на водач на МПС не е осъществен надзор от родителя на малолетното дете да използва система за обезопасяване или обезопасителен колан, е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съответно на общата постановка, че е достатъчно вредоносният резултат да бъде в причинна връзка, макар и при невиновното бездействие на увредения, но и при съобразяване задълженията на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП за завишена грижа.
Тези съдии са на мнение, че чл. 51, ал. 2 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалото при злополука малолетно дете е допринесло за настъпване на вредоносния резултат поради неупражнен по отношение на него надзор от родителите му, като е достатъчно вредоносният резултат да е в причинна връзка макар и с невиновното действие или бездействие на пострадалия.
„С оглед на това следва да се приеме, че като пътници в превозно средство децата, включително малолетните, са участници в движението и за тях са установени задължения, изпълними чрез законните им представители. Задължението на малолетното дете като пътник в превозното средство да използва система за обезопасяване или обезопасителен колан не е изключено от установеното от закона самостоятелно задължение на водача по чл. 132, т. 2 ЗДвП. Неизползването на система за обезопасяване или обезопасителен колан не изпълнява условието за безопасен превоз при пътуване, но паралелно с това е установено и съществува самостоятелно задължение по чл. 137а – чл. 137д, вр. чл. 1 ЗДвП за обезопасяване на пътника, намиращ се в превозното средство. Законът действително вменява завишена грижа при превоз на деца, аргумент за което е предвидената административнонаказателна отговорност на водач, превозващ деца в нарушение изискванията на глава ІІ, раздел ХХV ЗДвП (чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП), каквато отделна административнонаказателна отговорност по отношение на превоза на други пътници не е предвидена. Разрешението следва да е идентично независимо дали делинквентът е неупражнилият надзор родител на пострадалото дете или е трето лице. При съпоставяне на поведението на увреденото лице с това на делинквента и отчитане на тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, нарушението на водача по чл. 132, т. 2 ЗДвП, причинил пътнотранспортното произшествие, е от значение за обема на отговорността му, в аспект на завишение“, отбелязва в разпореждането си председателят на ВКС.
В него се посочва, че част от съдиите приемат, че „вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това, способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно“.
Поради противоречивата практика беше образувано и тълкувателно дело по въпроса.
23
Коментирайте
Белазелков ще компенсира, не се тревожете, колега.
Неприятно, но факт- какъв титан изтече от ВКС в КС..
Върховните направо да оставят г-н Белазелков да напише решението, а те само да го подпишат. Убеден съм, че ще е изключително издържано в полза на застрахователното лоби.
Чудесно предложение, съдия Белазелков се доказа с висока експертиза в областта на изпълнителния процес. Не се съмнявам и в „експертизата“ относно застрахователните казуси.
Според другите тълкувателни решениея относно приноса на пострдалия (знанието за алкохолното опианение на водача), редукцията на обезщетението не включва във фактическия си сътав вина, приносът е обективен процес на каузалност между неизпълнение на задължение и настъпилия вредоносен резултат или неговия размер. От друга страна, би било несправедливо да се намали обезщетението спрямо децата, които може изобщо да не са разбрали какво се е случило, но в този случай следва да се преразпредели гражданската отговорност спрямо поемателя на риска – Въвеждане на регресна отговорност спрямо застрахования водач (ако родителя не е бил в автомобила). Ако родителя е в автомобила, застрахования водач… Покажи целия коментар »
Идеята 5-10 годишно дете да е „съпричинител“, не знам от коя куха лейка е изтекла. Но очевидно не е изтекла безплатно.
„Задължението на малолетното дете като пътник в превозното средство да използва система за обезопасяване или обезопасителен колан не е изключено от установеното от закона самостоятелно задължение на водача по чл. 132, т. 2 ЗДвП.“
Мамо, мамо ислам колан… Това ли се очаква да викат малолетните… Нещо ВКС се занимават с глупости ми се струва
Не мисля, пе малолетен може да носи отговорност. Това ако мине ще оневини куп кретени, които карат друсани и пияни или са нерваци. Ще се казва, че видиш ли детето било без колан и това малко оневинява причинителя на катастрофата от другата кола
Под „малолетен“ се има предвид деца от 3 до 18 години. Разликата е огромна обаче едно е 16 годишно друго е 8 годишно дете. Трябва да се рязделят на категории малолетните. От 0 до 10 и от 10 до 18
А не мислите ли, че има разлика между малолетен и непълнолетен?
Малолетното дете кой го е питал дали иска да е в колата… Никой каква вина какви 5 лв
Май не. Родителя е виновен
Много интересен казус, аз лично съм раздвоен
Тия хора не почиват ли?
Че каква друга работа има ВКС
Категорично ДА
Да не сложиш колан или столче за детето е същото като да летиш със 100 км/ч в града и естествено при инцидент е да си носиш отговорността.
Дано най-после се разреши този казус, но не може да не направи впечатление, че въпросът е зададен прекалено конкретно, сякаш по поръчка, с цел е да се отговори не по принцип, ами на точно определени крайно заинтересовани от тълкуването страни, наречени застрахователи, при което се наблюдава смесване на административноправни задължения, чрез позоваване на тях като база за противоправността, а не общия граждански дълг да не се увреждат чужди блага, и деликта обект на обезщетение и приложим за цяла група социални отношения на нанасяне на щети. При всяко положение е по-добре да не се допуска малолетни да носят дори косвено, каквато… Покажи целия коментар »
„Отново смислен коментар, ама не го споделям“. С едно изречение – при съпричиняването не се изследва субективното отношение на „дееца“, а само казуалната връзка на неговото противоправно поведение…
Казвате, ако един си вози детето без колан, а друг се набие в колата му, вина има и първия, че не е сложил колан на детето? Е, не мислите ли, че ако втория не беше се набил в първия, нямаше да има проблем, или зорът е за застрахователите, да плащат по-малко?
Прочетете какво сте написал, после прочетете какво съм написал аз за казуалната връзка, а
едва тогава ми поставяте въпроси – „отново смислени, ама не ги споделям“!
А вие се възползвайте от собствения си съвет и прочетете пак, но без очилата с написани тежки мантри. Ако не се набие втория (виновен) в колата на първия (невиновен), няма да има нито казус, нито казуална връзка. И в тази връзка, не следва да се търси вина у малолетен, ако в колата на баща му (или който и да е водачът) се блъсне някой идиот. Но за застрахователите не е изгодно. Желая хубав ден 🙂
Щом Деса Дуловската НЕ е член на ВКС, решението няма да има достатъчно добра правна аргументация 😄