В ново тълкувателно дело: ВКС решава откога тече давността за вноските по кредит
„При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ На този въпрос ще отговорят в ново тълкувателно дело №3/2023 г. Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).
Както „Лекс“ писа, преди половин година противоречията в практиката, които бяха напът да се уталожат, се разразиха с нова сила и правната общност очакваше да им се сложи окончателен край с тълкувателно решение (как се разви практиката и в един момент се обърна можете да си припомните в разработката ни, в която са налични и линкове към относимите съдебни актове, виж тук).
Сегапо предложение на състав с председател Боян Балевски и членове Кристияна Генковска и Анжелина Христова (докладчик) е беше образувано тълкувателно дело.
В определението си (пълния му текст виж тук) те излагат двете противоречиви виждания, застъпвани от колегите им в Гражданската и Търговската колегия.
Давността тече от изискуемостта на всяка вноска
Едната теза, застъпвана от състави на ВКС, е, че давността тече от момента на изискуемостта на всяка вноска. Тя е подробно развита и защитена в решение от 17 юни 2020 г. на състав с председател Емилия Василева и членове Костадинка Недкова (докладчик) и Анна Баева (пълния му текст виж тук). Преди три години трите съдийки от Търговската колегия на ВКС приеха: „Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска“.
Аргументите в решението „Недкова“ са:
- не е налице периодичен характер на плащанията по договор за кредит, поради което е приложима общата 5-годишна давност спрямо главницата по погасителните вноски;
- началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска, която настъпва в различни моменти от крайния срок за погасяване на кредита по силата на постигнатото между страните съгласие;
- за съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането ѝ, като това е моментът, от който кредиторът може да търси изпълнение (доброволно или принудително), поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането;
- в случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие при сключването на договора, поради което не може ла се приеме, че кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта на съответната част от вземането, а същевременно бездействието му не води до течение на давностния срок за тази част.
Давността тече от уговорения краен срок за погасяване на кредита
Преди половин година възприетото в решението „Недкова“ обаче беше отречено от състав на Гражданската колегия с председател Емил Томов и членове Драгомир Драгнев (докладчик по делото) и Геновева Николаева. В решението си (пълния му текст виж тук) те приеха: „Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита“.
В решението „Драгнев“ се посочва, че при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост, приема съставът на Гражданската колегия.
Още тогава съставът на Гражданската колегия констатира противоречието в практиката на ВКС за момента, от който тече давността за вноските по кредит, но прие, че то е преодоляно с решаващите мотиви в Тълкувателно решение по т. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Това тълкувателно решение беше посветено на поръчителството по кредит. Негов предмет беше преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, който се отнася единствено за кредитите с поръчител, а не за давността на вноските по кредит. В него Гражданската и Търговската колегии приеха, че шестмесечният срок, в който кредиторът трябва да предяви иск против длъжника, ако иска поръчителят да продължи да отговаря солидарно за задължението, започва да тече от настъпването на изискуемостта на целия дълг. В тълкувателното решение беше изтъкнато, че ако се приеме, че кредиторът трябва да предявява иск за всяка вноска, на практика ще се обезсмисли поръчителството. И беше посочено, че поради липса на самостоятелно – извън това на главното задължение, основание за плащане на отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Т.е. за течението на един преклузивен срок за кредитора (повече за тълкувателното решение виж тук).
Балевски, Генковска и Христова не са коментирали в определението си относимостта на мотивите на тълкувателното решение за преклузивния срок за поръчителя към въпроса за давността за вноските по кредит, а посочват само: „Противоречивото разрешаване в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК на поставения правен въпрос, включително и след постановяването на ТР №5/2019 от 21.01.2022г. по т.д. №5/2019г. на ОСГТК на ВКС, е основание по чл.292 ГПК да се предложи на Общото събрание на Гражданската колегия и Търговската колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по него“.
Изготвянето на проект за тълкувателно решение е възложено на съдиите Николай Марков и Тотка Калчева от Търговската колегия и на съдия Боян Цонев от Гражданската колегия.
27
Коментирайте
Тази дейност на ВКС отдавна надхвърли пределите на тълкуването и се превърна на практика в нормотворчество.
Като гледам какво направиха с поръчителите, няма да се изненадам ако пренапишат ЗЗД и въведат същински и несъщински падежи. Несъщински падеж – датата, от която съответното вземане на банката е изискуемо и се олихвява с лихва за забава, но без да тече давност; същински падеж – датата, от която евентуално би могла да започне да тече погасителна давност за вече изискуемите главници и лихви.
То и аз от известно време се чудя във ВКС какви са ги събрали – същински или несъщински олигофрени?
Някоя от посочените категории има ли давност, т.е. с изтичане на давността престават ли да бъдат такива?
Разчитаме на Тотка Калчева.
Върхарските съдии продължават де демонстрират небивала некомпетентност. Преди години тълкувателно по подобен въпрос би изглеждал като виц, ама ето – смешката е истинска.
Напълно излишно тълкувателно дело.
Така е. Като не се чете практиката.
Противоречива е, значи решение е наложително
Абе работа да се върши
Те сами си я отварят.
Нека видим какво ще стане
Ми супер
Супер
Е не. Е не. Време беше
Какво не им е ясно на тези парашутисти и псевдоюристи във ВКС-то пак?! Що за малоумщина – вноската става изискуема, започва да се начислява лихва за забава, кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист само за нея, може и да иска обявяването на целия кредит за предсрочно изискуем при неплатени две или три, обаче давност не тече?!?! Върховни идиоти, сър! Или просто лобисти на банки, фирми за бързи кредити и колектори… т.е. корупционери!!!
Напълно съм съгласен с Вас. Или са пълни идиоти или добре подхранени корупционери. Все пак, по времето, когато са били студенти, още в трети курс се изучаваше материята и нямаше спорове относно началния момент на давността. Сега я изопачават чрез извратените си разбирания и то в услуга на банки, колектори и др. Поради нормотворческите им напъни се е стигна до там да се постановяват постоянно тълкувателни решения по фундаментални въпроси, които, поне по времето, когато ги изучаваха, бяха пределно ясни и точни.
„Или са пълни идиоти или добре подхранени корупционери.“ Нямайте съмнение, че е второто. Банковото лоби отдавна ги направи милионери
Само ако се забрани начисляването на лихва забава за съответната вноска, тогава съм съгласен давността да започва да тече от просрочието на последната вноска по кредита.
Сега, хем начисляват лихва забава за всяка вноска, хем искат давността да започва да тече от последната.
То бива, нахалство на банките, то бива обслужване от ВКС, но вече се не трае!
Поздравления
Чакай да излязат с решение.
Ччудно
Титаничен срам е, че има разположена практика по този въпрос. Незаличим срам е и тълкувателното за срока при поръчителя. Дано върховните съдии се вразумят и вземат правилното решение.
Сигурно ще приемат давността да тече от уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Много противоречива практика.
Редно е да се уеднакви. Дано излязат по- бързо с решение.
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Има много резон в решението на ГО- на практика отричат забавата, има един цялостен дълг, разделен на части, значи няма проблем на крайния срок да се плати цялото задължение! Откъде тогава се взе тая пуста предсрочна изискуемост след две неплатени вноски, тия наказателни лихви, лихви за забава ??? Да я махаме тогава предсрочната изискуемост, те и без това банките ги чакат с години заради провизиите………..