В ново тълкувателно дело
ВКС решава за противоречия в производството по приемане и отказ от наследство
Из Законa за наследството
Чл. 51. (1) По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.
(2) Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
(3) Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1.
Подлежи ли на отмяна решението на районния съд, че поради липса на отговор от призования към наследяване в определения му срок, той е загубил правото си да приеме наследството? А допустима ли е жалба срещу определението на съда за вписване в особената книга на тази констатация, както и на изявлението за приемане на наследството или отказ от него?
На тези въпроси ще отговори Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно дело.
Точната им формулировка е:
„Подлежи ли на отмяна на основание чл. 303 ГПК актът на районния съд по чл. 51, ал. 2 от Закона за наследството?
„Подлежи ли на обжалване съдебният акт, с който съдът по реда на чл. 51 от Закона за наследството е разпоредил вписване в книгата по чл. 49 от Закона за наследството на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок?“
По въпроса за допустимостта на молбите за отмяна на влязлото в сила решение на районния съд по чл. 51, ал. 2 от Закона за наследството (виж карето) част от върховните съдии изтъкват, че става дума за акт, издаден в охранително производство. Те сочат, че издадените в това производство актове не формират сила на пресъдено нещо, включително и по въпросите налице ли е право на наследяване и придобити ли са права и задължения на основание наследствено правоприемство. И позовавайки се на чл. 540 ГПК, който изключва приложението на чл. 303 – 309 ГПК за охранителните производства, заключават, че молба за отмяна би била недопустима.
Други състави на ВКС обаче поддържат, че заради спецификата на производството по чл. 51 ЗН на призования към наследяване, на когото е бил определен срок, за да заяви дали приема наследството или се отказва от него, следва да бъде признато както правото да обжалва решението, с което съдът е разпоредил вписване в особената книга на съда, така и да подаде молба за отмяна на това решение, когато поддържа, че правото му на участие в производството е било нарушено. Тези съдии сочат, че ако призованият към наследяване не е бил надлежно уведомен, в особената книга ще бъде вписано, че той е изгубил правото си да приеме наследството, въпреки че би го приел, ако беше призован при спазване на правилата на ГПК. И подчертават, че проверка дали е налице надлежно призоваване в производството по чл. 51, ал. 2 ЗН може да се извърши само при обжалване или отмяна на постановения от районния съд акт.
Що се отнася до това дали определението на съда за вписване на приемане, отказ или загуба на правото на приемане на наследството в особената книга, подлежи на обжалване, противоречията са не само в практиката на ВКС, но и на окръжните съдилища.
Някои съдии приемат, че актовете, с които съдът, след като е определил по реда на чл. 51 ЗН срок за приемане на наследство, е разпоредил вписване на приемане или отказ от наследство, или че е изгубено правото да се приеме наследството, или е отказал да извърши съответното вписване, не подлежат на обжалване.
В други актове се сочи, че на обжалване подлежи само отказът на съда да издаде искания в рамките на охранителното производство акт, а определението на съда, с което е постановено вписване, че призованият към наследяване е изгубил правото да приеме наследството, не е отказ.
Има окръжни съдии, които са приемали жалба срещу вписването за допустима, но после тъй като са преценили, че определеният от съда срок е бил достатъчен, а призованото към наследяване лице е било надлежно уведомено, са я отхвърлили като неоснователна.
Има окръжни и върховни съдии, които приемат, че без значение дали става въпрос за вписване на изявление за отказ или приемане на наследство, или на изгубено право за приемането му, актът на съда подлежи на обжалване.
15
Коментирайте
Съпрyгът ми и аз свaлиxме излишнитe килoгpами бeз диeтa и cпopт и самo за две сeдмици. Най-ефeктивното лeкаpcтвo, което помогна на милиoни и ще ви пoмогнe:–- https://shorter.me/keto
Актът на районния съд по чл. 51, ал. 2 ГПК подлежи на отмяна по чл. 303 и сл. от ГПК, тъй като поражда последици, сходни със силата на пресъдено нещо по материалното право на наследяване. В този смисъл са валидни аргументите, въз основа на които се допусна отмяна на влезлите в сила определения за прекратяване на делото поради отказ от иск по чл. 233 ГПК. Съдебният акт не подлежи на обжалване, защото обжалваемостта му не е предвидена в закона и той не е преграждащ по-нататъшното развитие на делото – когато производството по чл. 51 ЗН се развива самостоятелно, този акт… Покажи целия коментар »
Тъй като става дума за едностранно охранително производство, в което участието на лицето е предпоставено от надлежното му уведомяване, ми е се струва, че може да се търси и абсолютната форма на недействителност на съдебния акт, а не само ограничаване със стандартната неправилност поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила.
Кощунствено и крайно решение, но така биха се решили всички проблеми с един извод.
Въпросите са резонни и е добре, че образуваха т.д.
Ако наследникът не е бил призован надлежно, последващото вписване на отказ от наследство не следва да поражда действие. Ако се приеме обжалваемостта, то по този ред нередовността на връчването ще се санира при необжалване в срок. Трябва да се намери балансът между интересите на наследника и интересите на заинтересованите от вписаното обстоятелство лица, както и неговата стабилност.
Нали има един лаф – двама юристи, три мнения. Е, и тук е така
ВКС само си намира работа
Трябва да се обжалват, добре е да има проверка от горна инстанция. По едноинстанционните производства не рядко се стига до големи безобразия и хората не могат да защитят правата си
Ако не е налице надлежно уведомяване на призования към наследяване за какво вписване, за какви 5 лева говорим?! Т.е. ако това е единствената хипотеза, в която се допуска обжалване, ОК
Това кое поред тълкувателно е по Закона за наследствотоо
Викам да питаме г-жа НаДелян, тя нали адвокатка в областта на гражданското право.
За жаленето на вписването явно практиката не е противоречива, а всевъзможна, да не кажа и невъзможна. Хахахахах
Един закон, колкото и да е стар – в случая от 1949 г., българският съд пак ще намери нещо, в което да се опротиворечи. Силни сме! Смели сме!
75 години приложение, базисна разпоредба, включително и тези от ГПК, по същество едни и същи от тогава. Цялата драма идва от идиотските правила за призоваване, непознати на авторите на ЗН
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Здравейте г-н/г-жо
Аз съм финансова бизнесдама, която мога да ви дам бърз заем, това е много сериозен и бърз паричен заем, с много изгодна лихва за решаване на всички ваши парични проблеми
За всякакви запитвания, моля свържете се с мен на моя имейл:
lamacarole849@gmail.com