ВКС решава в ново тълкувателно дело за давността за търсене на обезщетение за уволнение
Из Кодекса на труда
От кога започва да тече тригодишната давност за предявяване на иска за обезщетение с до 6 заплати за незаконно уволнение – от деня на уволнението или влизането в сила решението, с което е отменено? Този въпрос ще получи отговор в ново тълкувателно дело на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
Точната формулировка на питането по него е: „Кой е началният момент на погасителната давност за вземането по чл.225, ал.1 КТ – денят на уволнението или денят на влизане в сила на съдебното решение, с което е уважен иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му?“.
Той е поставен пред Гражданската колегия от върховните съдии Жива Декова, Филип Владимиров и Джулиана Петкова (пълния текст на определението им виж тук).
Те са установили, че през 2010 г. ВКС е приел в решение, че давностният срок за предявяване на иска по чл. 225, ал.1 КТ (относимите разпоредби виж в карето) започва да тече от момента, в който с влязло в сила съдебно решение уволнението е признато за незаконно. Аргументът е, че именно тогава, съобразно правилото на чл. 358, ал.2, т.2 КТ, вземането за обезщетение за незаконно уволнение става изискуемо.
През 2011 г. в друго решение се сочи, че вземането за обезщетение за оставане без работа е изискуемо от деня на уволнението, съответно тогава започва да тече и давностният срок за предявяването му. Като се обяснява, че погасителната давност тече за всяка изтекла част от шестмесечния период по чл. 225, ал.1 КТ, а не от изтичане на пълния шестмесечен срок.
Пет години по-късно състав на Гражданската колегия споделя това тълкуване и заявява, че виждането, че давността започва да тече от влизането в сила на решението, с което уволнението е признато за незаконно и е отменено, е преодоляно и решението, в което е възприето е изолирано.
В определението си, с което предлагат да се образува тълкувателно дело за началния момент на давността за вземането по чл. 225, ал. 1 КТ, съдиите Декова, Владимиров и Петкова се спират и на тълкувателно решение №3/19 март 1996 г. по т.д.№3/1995 г. на ОСГК на ВС. Причината е, че някои от застъпниците на виждането, че давността тече от деня на незаконното уволнение се позовават на мотивите в него.
В това тълкувателно решение е за момента, от който се дължи лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. В него е прието, че такава се дължи от деня на поканата. „Съгласно мотивите на решението, вземането за обезщетение в хипотезата на чл. 225, ал. 1 КТ възниква „в момента на уволнението, признато за незаконно и отменено“. Прието е също така, че: “Вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на уволнението по чл. 335 КТ , но тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора….“, цитират част от постановките в него тримата върховни съдии.
По предложението им е образувано тълкувателно дело №3/2024 г. и проектът за изготвяне на проект на решение по него е възложен на върховните съдии Веска Райчева и Жива Декова (докладчик).
17
Коментирайте
Нищо не казахте, колега. Искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ /чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ/ не е задължително да бъде съединен с иска за признаване на уволнението за незаконно /чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ/. В практиката почти винаги се предявяват заедно, но няма законов текст, който да предвижда, че съвместното им предявяване е задължително. Когато са предявени заедно този въпрос не стои, защото ако са изтекли повече от три години от уволнението, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е погасен по давност, а искът… Покажи целия коментар »
По-логично ми се вижда да е от датата на уволнението.
Както и да е, работодателят все ще ти намери цаката.
Aко въобще на потърпевшия му се занимава с това.
Добър адвокат трябва да има, иначе е загубен.
Много важна тема е това. Дано да се уеднакви практиката.
Смисълът на обезщетението по чл.225 от КТ е да се работодателят да понесе отговорност за оставането на служителя без работа при незаконно дисциплинарно уволнение, което може да бъде обжалвано по аргумент на чл.344 от КТ, включващ и искане за получаване на обезщетение заради противоправния акт, т.е. не виждам ограничение във възможността искът да се заведе като евентуален и така да се спази 3-годишната погасителна давност, и, ако бъде уважена отмяната на дисциплинарното наказание, да се дължи компенсация с лихви съобразно цитираното тълкувателно решение, от деня на поканата след произнасяне на съда. Доводи следва да се търсят в чл.344, ал.2 където… Покажи целия коментар »
Слаба ракия
Е веднага щом е уволнен човека ако му се занимава ще заведе дело. Каква давност има да чака? Ще се сети след 6 месеца, че може да съди работодателя ако някой му каже?
Много важно началния момент кога е.
Интересен казус
Райчева и Деков ще се справят добре
Наистина е важна тема.
Хубаво е да се уточни от кога тече давност, да. Ако изобщо на служител му се занимава да се разправя.
Те си опичат работата работодателите. И да не се справяш не те уволняват на документи. На документи си прекратявате по взаимно съгласие. Не им трябва таралеж в гащите. Но иначе може да са те обидили, да си ти казали, че нищо не става от теб и примерно едно магаре ще се справя по-добре, че не си човек, че си уволнен. Но за всички тези напатки няма как да предявиш никакви искове, защото предполагам няма как да се докаже. А и какво? Ще спечелиш ако изобщо докажеш в дългогодишни дела, че си прав едни кирливи 5000 лв обезщетение за обида.
Има ли изобщо такива дела? Трябва да си кръгъл дебил за да уволниш някого и то незаконно.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Това е елементарен въпрос.
Давността тече от датата на уволнението, а заведеното дело за прогласяване на незаконосъобразността му я спира. При уважаване на иска, давноста се прекъсва и започва да тече нов давностен срок, но вече 5 годишен за присъденото обезщетение.
Обратното твърдение ще даде безсрочност на завеждането на иск за незаконно уволнение.
Доколкото имам инфо, чл.225, ал.1 от КТ ще бъде изменен точно в тази му част, като ще отпадне текста: „но за не повече от 6 месеца.“
Ще стане за какъвто период е останал без доходи уволеният.
Въпросът е, че ал. втора или ще отпадне или ще придобие съвсем друг смисъл.