В ново тълкувателно дело
ВКС решава: Може ли третото лице-помагач да предяви преклудирани за ответника възражения
Може ли третото лице – помагач да предявява преклудирани за ответника възражения – както срещу иска, така и за съпричиняване, ако е изтекъл срокът за отговор на исковата молба? Отговорът на този въпрос ще дадат в първото си за годината тълкувателно дело Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).
Както „Лекс“ писа, че той е получавал противоречиви разрешения от ВКС, първо установи състав на Гражданската колегия с председател Снежанка Николова и членове Гергана Никова и Соня Найденова. Тяхната констатация се отнасяше за случай на възражение за съпричиняване, направено от третото лице – помагач след срока за отговор на исковата молба.
Искът е за непозволено увреждане, той е прядявен срещу агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) от вдовицата и дъщерята на жертва на катастрофа, като ведомството привлича като помагач, фирмата, извършила ремонта на пътя, на който е станал инцидентът. Дружеството отправя възражение за съпричиняване – жертвата на катастрофата е била без предпазен колан. Към онзи момент обаче срокът за отговор на исковата молба вече е изтекъл и Софийският апелативен съд приема, че е недопустимо да разглежда по същество възражението за непоставен колан.
На практика същият казус „ражда“ и още едно искане за постановяване тълкувателно решение. То е на състав с председател Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова и Гълъбина Генчева. Те пък трябва да се произнесат по иска за обезвреда на сина на същия мъж, загинал в катастрофата.
По тяхно предложение към въпроса на колегите им за възражението за съпричиняване е добавено и питане за допустимостта на възражение срещу иска, направено от трето лице – помагач след срока за отговор на исковата молба.
Причината за допълването на въпроса по тълкувателното дело са в решенията на ВКС от 2013 г. и 2014 г., формирали противоречивата практика (подробно за нея виж тук).
Както „Лекс“ писа, през 2013 г. състав на Търговската колегия (пълния текст на решението виж тук) приема, че ако ответникът по иска не е направил в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, но такова е релевирано своевременно от привлеченото от него трето лице – помагач, ответникът има право да се позове на възражението за съпричиняване във въззивната жалба, като изложи доводи във връзка с правилността на първоинстанционното решение в тази част, и въззивният съд дължи произнасяне по него.
Година по-късно състав на Гражданската колегия обаче приема (пълния текст на решението виж тук), че законът дава право на привлеченото трето лице да извършва всички процесуални действия в защита на страната, на която помага, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора, към което изключение се прибавят и действия, представляващи предявяване на преклудирани за ответника възражения. В конкретното дело става дума за възражение за погасяване на предявеното с иска вземане по давност. И върховните съдии заявяват: „На подпомагаща ответника страна не може да се даде възможност да го упражни, щом за самия ответник не съществува възможност да въведе възражението в отношенията си с ищцовата страна. Обратното разрешение би довело до една неравнопоставена привилегия за този ответник, посредством подпомагане в процеса от трето лице за него да се преодолеят стриктно разписани правни последици, свързани с бездействието му, а подобен резултат ще е в разрез с целта на института по чл. 218 и сл. ГПК“.
Така по тълкувателно дело №1/2025 г. на Гражданската и Търговската колегии на ВКС въпросите са два и са формулирани по следния начин:
„Допустимо ли е третото лице-помагач на ответника да предявява преклудирани за ответника възражения за съпричиняване извън срока за отговор на исковата молба?
Допустимо ли е третото лице-помагач на страната на ответника да предявява преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба?“.
20
Коментирайте
Може, разбира се, нали затова встъпва – за да прави възражения. Това трето лице се привлича от ответника с отговора на ИМ, така че няма как, и да иска, да прави с срока за отговор на исковата молба възражения, понеже този срок е изтекъл. Сега някой вечно дремещ тук бухал,ще вземе да дава акъл
Начи викаш бъркаме си в носа и преклудираме де що може, обаче нали си имаме трето лице-помагач, който е със способности по-големи от на Гандалф Сивия, ще възроди всичко що е изтекло у канала и ще настане мир, любов и справедливост.
Че може да прави възражения третото лице помагач, е повече от ясно, но въпросът е дали те ще ползват ответника. Може например ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата, но в мотивите да се обсъди, че възражението на третото лице помагач за погасяване на задължението по давност би било основателно. Тази констатация ще обвърже ответника и третото лице помагач в последващ процес между тях, а ако е предявен обратен иск – третото лице помагач може да го направи и с отговора, което ще доведе до отхвърлянето на регреса. По този начин ответникът ще бъде санкциониран за бездействието си,… Покажи целия коментар »
Извън темата-искам да попитам обидна ли е думата „циганин“? Ако кажеш на някой ,че е циганин, това съставлява ли обида или не в следните хипотези: -ако лицето НЕ е циганин -ако лицето наистина е циганин? Според мен циганин не е обида, а изключителен комплимент. За кажеш на някой ,че е циганин е израз на уважение , в смисъл,че лицето е сръчно, бързо, работливо, спазващи правила и закони, ноторно е,че циганите имат и добри музиканти-гадулари и тн! Ако думата циганин е обидна, то излиза,че е обидна и думата канадец, италианец, швед, потруталец. Напомням,и че думата циганин е припозната от държавата-в преброяването… Покажи целия коментар »
Не е обидно. Знаеш ли колко много българки са омъжени за цигани. Аз се сещам за една с висока квалификация, във Варна живее-счетоводителка, и омъжена за циганин.
Едни се обиждат, а други не. Въпрос на грантова обезпеченост най-често.
Дори и да е недопустимо, това ще преклудира ли правото на третото лице да направи това възражение своевременно в следващия процес, по иска, предявен от подпомаганата страна срещу него? Или още по обратния иск, ако такъв е предявен в първия процес?
По- справедливо е да се отчете именно в производството по обратния иск, обаче ще бъде голяма каша, тъй като може да се окаже, че двете решения е възможно да си противоречат по въпроса за съществуването на вземането на ищеца. Но пък да не забравяме, че принципите на справедливостта и търсене на обективната истина /а не на тази, която е установена в кориците на делото/ ги разкараха от ГПК още с през 2008г., с приемането на новия ГПК.
И в това няма нищо лошо, това е именно логиката и смисълът на привличането на помагач и на обратния иск .След като ответникът е спал, ще бъде осъден да заплати на ищеца повече, отколкото после ще може да събере от третото лице- помагач.
Какво пък сложно има – това са логически изводи, които не е по силите на редови съдия или адвокат да схване.
Затова е хубаво да се сложи в ред – доколкото има разнобой и именно разнобоят е важно да се избегне.
На адвокатите ни струва много повече нерви – да сме с неясни критерии, да има разномислие.
В крайна сметка – адвокатската отговорност е пряка – лично си с клиента ти – заинтересован.
Казусът вече е обсъждан в предходната статия по темата, така че единствения висящ въпрос е колко бързо точно от ВКС ще се наканят да се произнесат, че с това темпо като нищо някой „реформатор“ може да почне да пипа процесуалния закон в желанието си да се „подложи“ изпреварващо на СЕС и ЕСПЧ.
Да видим какво ще каже ВКС
Третото лице подпомага ответника, но привличането му не може да му дава нечестно предимство и освен това то се ръководи от собствените си интереси, а не му е работа да върши работата на адвокатите на ответника.
Въпросът е интересен
Такаа, поредната лудост на гражданския ни процес с всички преклузии и подлудяване на страните, в който установяването на действително фактическо и правно положение всъщност е без значение. Важното е да си в срок и то кратък, а какво се е случило, няма никакво значение.
Така би отсъждал изкуственият интелект, когато го въведат след време. Гледаш срока, смяташ и отсичаш. А какво точно е станало и справедливо ли ще се произнесеш…няма значение.
Според мен не е честно, ако възражението е извън срока. Така АПИ може да си играе по редица дела
Ами не може, има си закони и срокове, иначе става концерт по желание.
Още в решението на Ковачева е казано, че възражението на третото лице трябва да е релевирано своевременно. До това и опира спорът – дали след като е изтекъл срокът за отговор възражението е своевременно.
Третото лице е обвързано от силата на мотивите по постановеното решение, в това е смисълът на привличането. Тогава защо това трето лице следва да понася грешките и опущенията на страната, на която помага? Това на практика го лишава от защита