В ново тълкувателно дело
ВКС решава: Може ли да се иска нищожност на делба, ако е допусната, но не е извършена
Допустим ли е иск за нищожност на делба, ако е допусната, но все още не е извършена? На този въпрос ще отговори в ново тълкувателно дело Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
Както „Лекс“ писа, предложението за образуването му е на върховните съдии Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Гълъбина Генчева. Те констатираха, че има противоречиви произнасяния на ВКС.
Част от съдиите, тълкувайки буквално чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството (Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна), застъпват виждането, че след първата фаза на делбата искът за нищожност е недопустим, тъй като в разпоредбата е записано „делбата е извършена“.
През 2014 г. състав на ВКС излага следните съображения в подкрепа на това виждане: „В първата съдебна фаза се установява правото на делба на всеки от съделителите, а във втората се ликвидира имуществената общност. В този смисъл първата фаза на съдебната делба се явява предварителна спрямо втората. С решението, с което делбата се допуска, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съсобственик (чл. 344, ал. 1 ГПК, респ. чл. 282, ал. 1 ГПК (отм). Силата на пресъдено нещо на това решение се концентрира върху страните, обекта и съдържанието на правото на делба. Следователно решението, с което съдебната делба се допуска, е обективно негодно да покрие хипотезиса на чл. 75, ал. 2 ЗН. И при влизането му в сила съсобственост продължава да има, т. е. делбата не е „извършена” по смисъла на императивната разпоредба. Изложеното отрича извода в определението по чл. 274, ал. 3 ГПК, че съсобственикът, който не е взел участие в съдебната делба, има право на иск по чл. 75, ал. 2 ЗН и към етапа на влязлото в сила решение по нейното допускане“.
Според други върховни съдии е допустимо да се предяви иск за нищожност на делбата на основание чл. 75, ал. 2 ЗН и при приключена първа фаза.
В определение от 2012 г. състав на ВКС обосновава подробно това виждане. Той изтъква, че до влизане в сила на решението по допускане на делбата съдът може да конституира неучаствал съсобственик в производството – необходим другар, който да предяви и докаже правата си в съсобствеността. След влизането в сила на това решение неучаствал съсобственик не може да бъде конституиран в това производство.
„Да се приеме, че неучаствалият съсобственик следва да изчака да се извърши нищожната делба би означавало да се даде разрешение, което противоречи на принципа на процесуална икономия. Такова разрешение противоречи и на правилата за субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо. Решението по допускане и по извършване на нищожната делба не създава сила на пресъдено нещо за неучаствалия съсобственик, той не е обвързан от тези решения и може да предяви иск за установяване нищожност на делбата щом тя е допусната без негово участие, дори тя да не е извършена“, изтъква този състав на ВКС.
И посочва, че такъв иск би бил допустим и от участвал в производството съсобственик щом делбата е нищожна поради неучастието на друг съсобственик, защото нищожната делба не поражда действие.
Друг аргумент е, че няма друг път за установяване нищожността на допуснатата, но още не извършена делба. Във втората фаза на висящото делбено производство неучаствалият съсобственик не може да встъпи, за да установи правата си, защото вече е постановено решението, с което е определено между кои лица, по отношение на кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата. Той не може да иска и отмяна на влязлото в сила решение, защото не е бил страна в производството, а не е и обвързан от силата на пресъдено нещо.
20
Коментирайте
Да се чудиш и маеш, как след 70 и кусур години от как това правило е в сила, се появи противоречива практика на ВКС. И на кой му хрумна, че да е извършена значело приключила втора фаза, при положение че решението по първа фаза казва между кои лица какви имоти ще се делят и този въпрос не може да се пререшава във втората фаза? И нали при всички случаи е нищожно първото решенише при неучастие на съделител? Просто съм изумена! При положение, че тълкувателните решения действат „от тогава“, а не „от сега“ и ретроагират във времето, какво се случва с… Покажи целия коментар »
Не е нищожно решението, нищожна е делбата, а делба има тогава, когато съсобствеността е прекратена чрез някой от делбените способи. Тук въпросът е на целесъобразност, дали неучастващият съделител трябва да чака приключването на втората фаза и дали има смисъл тя изобщо да се провежда ако липсва съделител. Иначе тълкувателните решения не са основание за преразглеждане на приключили дела.
Решението с което делбата се допуска формира сила на пресъдено нещо. Ако един от съсобствениците не е бил конституиран в делбеното производство и не за него не е отреден дял от съсобствения имот, значи решението е нищожно по арг. от чл. 75, ал. 2 ЗН, защото няма как той да встъпи за първи път във фазата по извършване на делбата. Допустимо ли е съдът да е уведомен, че съсобственик не участва в делбата, а да премине към нейното извършване, само за да я приключи формално и да може той да иска прогласяването на решението за нищожно? Това няма връзка нито… Покажи целия коментар »
Ако втората фаза не бъде извършена, очевидно А и В няма да са разделили имота помежду си, нали? А ако го продадат, както предлагате, как тази продажба ще е противопоставима на С по отношение на неговия дял? Защита винаги има.
Обяснявам – Аи В архивират делото, С не може да обяви делбата за нищожна, защото не е извършена, не може и да иска продължаване на делото, защото не е страна по него. А и В продават имота. Вписаната искова молба брани интересите само на А и В, С не е страна в производството, следователно той не се ползва от защитата на вписването. Следователно защита няма.
Влязло в сила решение по дело, в което С не участва, не обвързва С. Ако А и В не са довършили съдебната делба, а вместо това са „ликвидирали“ съсобствеността, като са продали имота на трето лице, въпросът за чл. 75, ал. 2 ЗН изобщо не стои. С има собственически искове, с които да брани вещните си права, които сделката нарушава.
Да се „иска“ всичко може.
Дали има основание е друга бира.
От смислова гледна точка първото становище е правилното – делбата трябва да е приключила, но практически това води до множество усложнения, така че НС трябва да се намеси, за да не принуждава ВКС да се превръща в позитивен законодател.
Какво му е правилното?
„С решението, с което делбата се допуска, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съсобственик“
За да се произнесе по първата фаза, неучаствалия съделител наделен ли е с част? Ако да, то той трябва да бъде допуснат като участник във втората фаза, пък уж не участва изобщо. Ако той не е посочен с дял, то съдът вече се е произнесъл, лишавайки го от дял, т.е. за него делбата е „свършила“.
НЕ!
Според мен може.
Ако не може да отговори ще го пратят в Страсбург. Там да му мислят
Добре. Дано стане по-ясно за такива случай какво да се прави.
Ще следим с голям интерес
Време е. Време е за промени за да се забърза тази съдебна система
ВКС. Аз им вярвам. Те не са ВСС все пак!
Надявам се на бърза и обективна оценка на ситуацията и анализ на всички възможности, които могат да ппроизлязат от това
Голямо умуване ще падне ЕЙЙЙЙЙ
Да репава по-бързо. Важно ми е.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
В първо и второ гражданско все забъркват разни каши с противоречива практика