ВКС решава: Кой връща парите по договор за поръчка, който не може да се изпълни – довереникът или получилата ги насрещна страна
Кой следва да върне дадената сума по договор, който не може да се изпълни – получилата я насрещна страна по договора или лицето, което е действало по поръчение на страната, дала парите чрез довереника? На този въпрос за развитието на правото ще отговори състав на Върховния касационен съд (ВКС).
Върховните съдии Албена Бонева (председател на състава и докладчик), Боян Цонев и Мария Христова допуснаха за разглеждане спор между мъж и дружество, чрез което е искал да купи кола от Австрия (пълния текст на определението виж тук).
Мъжът (доверителят) възложил на фирмата (довереник) да купи от свое име, но в негова полза и за негова сметка автомобил BMW X4 от Австрия. След това да го достави и да прехвърли собствеността върху автомобила на доверителя. За целта на дружеството довереник били преведени близо 70 000 лв.
Автомобилът обаче не бил доставен, като фирмата уведомила мъжа, че доставката е станала невъзможна. А малко след това той развалил договора си с нея и поискал да му бъдат върнати парите, които са платени на отпаднало основание.
От дружеството сочат, че автомобилът е бил предварително избран от мъжа и техен представител е посетил няколко пъти Виена, срещнал се с представителите на продавача, направил оглед и го заснел. И едва след като кандидат-купувачът окончателно одобрил колата, им превел цената. От дружеството пък я превели на продавача.
Няколко дни след това обаче представителят на фирмата-довереник установил, че автомобилът вече го няма на паркинга, от който трябвало да бъде репатриран до България, не намерил и никого в офиса на продавача във Виена. Подадена е жалба до австрийската полиция. И станало ясно, че същата кола е била продадена и на други и ставало дума за измама.
Фирмата отрича, че дължи връщане на парите, тъй като е платила на австрийския продавач по искане на купувача.
Софийският градски съд (СГС) отхвърля иска на мъжа срещу фирмата. Той приема, че дружеството-ответник не е изпълнило задължението си по договора за поръчка – не е придобило автомобила на свое име за сметка на доверителя и не му е прехвърлило собствеността впоследствие. „Събраните по делото доказателства установяват, че невъзможността да изпълни се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на ответника, поради което на основание чл.81 ал.1 от ЗЗД той не носи отговорност за неизпълнението си“, сочи СГС. Като изтъква, че фирмата е положила дължимата грижа да установи желания от ищеца автомобил, да влезе във връзка с продавача му, да го огледа на място, да се увери в автентичността на документите на колата и в съществуването на дружеството продавач и да плати цената. „Неизпълнението на договора за поръчка се дължи на измамливото поведение на продавача на автомобила, което не може да се вмени във вина на ответника. С оглед положената от ответника грижа и с оглед общото изискване за добросъвестност на търговците, вкл. на територията на ЕС, извършването на измама от търговец следва да се разглежда като непредвидено обстоятелство, което е настъпило независимо и въпреки волята на длъжника по изпълнението, ответника“, изтъква градският съд.
И заключава, че е налице невиновна невъзможност за изпълнение на договора за поръчка (чл.81 ал.1 от ЗЗД), която изключва отговорността на ответника, задължението му по договора се е погасило и от него не може да се търси обезщетение за неизпълнение. „Не може да се иска разваляне на договора, нито да се търси и връщане на платената цена на автомобила по реда на чл.55 от ЗЗД. Неблагоприятните последици от неизпълнението в хипотезата на чл.81 ал.1 от ЗЗД при едностранните договори са за кредитора, ищеца (като изключение от общото правило рискът тежи върху длъжника)“, пишат градските съдии.
Софийският апелативен съд (САС) обаче отменя решението им и осъжда фирмата да плати претендираните близо 70 000 лв.
Втората инстанция сочи, че е ирелевантно обстоятелството, че сумата е преведена на австрийския собственик на автомобила. САС приема, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД е неприложима. В решението се сочи, че дружеството-довереник е дължало грижата на добрия търговец, но в случая не я е положило и следва да отговоря за връщането на сумата. САС изтъква, че цената на автомобила е била платена предварително, без търговецът да получи реалната фактическа власт върху вещта, а сумата е преведена без да се обезпечи реалното получаване на автомобила. Затова апелативният съд заключава, че подобно действие/бездействие не може да се окачестви като надлежно изпълнение на договора за поръчка и довереникът не може да се освободи от отговорност за връщане на сумата и по реда на чл. 81, ал. 1 ЗЗД.
Недоволна фирмата се обръща към ВКС и поставя серия от въпроси, а върховните съдии приемат да отговорят, за да осигурят правилното приложение на закона и в името на развитието на правото.
20
Коментирайте
Съгласно 281 ЗЗД неизпълнение на задължението на довереника -САС е развил мотиви, че довереника не е изпълнил първото си задължение-да изпълни с грижата на добрия стопанин(търговец в случай, има разлика в обема на грижата). Но освен това има и неизпълнение на второто задължение – довереникът е длъжен да пази имуществото, което получи във връзка с поръчката, в случай парите, които са му дадени за закупуване на автомобила. Довереника е трябвало да ги плати след получаване на фактическата власт върху вещта, а не да ги дава предварително. Решението на САС е правилно.
Това е доста неприемливо – постоянно да се Тълкуват законите, не сме точно тази система – на скрижали. 10-те божии заповеди.
Какво е станало – потънали са парите – дали са ти пари и си ги изгубил, дължиш си ги. Плащаш ги и си завеждаш регресен иск, да се удовлетвориш и ти.
Проблемът е – че е мошеник последният по веригата, това е станало.
То така – става един вид – дават ми пари, аз ги превеждам на фантом – ма дали е мой, ма дали сме излъгани всички. Перфектна схема за лъготене.
Първо си плати каквото трябва – и така.
Прав е Апелативният съд. Връща този, който е получил парите на доверителя и ги е изразходил, без да изпълни поръчката. Довереникът не може да се изсули като мокра връв с оправданието „ми измамиха ме, аз съм в обективна невъзможност за изпълнение“. На това му се казва „ми да си гледал, възложена ти е една работа“. Измамата от третото лице-продавач не е непреодолима сила.
Тоя довереник явно се занимава с това по занятие – купува коли за клиенти от чужбина, доставя ги в България и им прехвърля собствеността. В случая е взел 3к възнаграждение за услугата и е трябвало да я извърши с грижата на добрия търговец. Той обаче се е осрал като куче на нива, върнал е само възнаграждението и се прави на луд… В СГС явно толкова си могат, САС е оправил бакията, а ВКС, вместо да отсвири жалбоподателя директно, защото всичко е ясно, си е измислил въпрос, по който да се произнесе, ама толкова зле го е формулирал, че все едно… Покажи целия коментар »
Чакаме решението.
При т. нар. косвено представителство при мандатните договори (не се споменава за упълномощителна сделка; а ако се касае за комисионен договор, винаги доверителят действа като косвен представител) страна с третото лице (по изпълнителната сделка) е доверителят (този, който трябва да осъществи поръчката), а страни по мандатното правоотношение са доверителят и довереникът. Това са основополагащите положения – съобразно тях трябва да се даде и отговор на въпроса. Доверителят ще има право на иск срещу третото лице за връщане на даденото, само ако доверителят му прехвърли правата срещу третото лице, получило облагата. Ако става въпрос за поръчка по ЗЗД, доверителят ще има… Покажи целия коментар »
Поправка: тук „доверителят (този, който трябва да осъществи поръчката)“ да се чете „довереникът“
Евала де. Браво.
Ма каквооо такова пак.
Решението на апелативния съд е правилно, освен ако не се установи, че купувачът е замесен в измамата.
Съмнява ме. Той няма интерес.
Фирмата е трябвало да свърши едно нещо- от себе име за чужда сметка и полза, и не го е направила като хората, а и е търговец. След като впоследствие се е разбрала, че колата е предлагана и други пъти, е трябвало това да бъде установено от довереника, както му е и поръчано.
Наистина фирмата е положила дължимата грижа да установи желания от ищеца автомобил
След като е продала същата кола и на други.
Интересно!
Леле, този как е изгорял.
Интересен казус.
Въпросът е кога ще се реши.
ВКС не са от най- бързите.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Бих желала да внеса малко яснота по казуса. Преди всичко касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпрос, който е включен в предмета на спора и е от значение за резултата по него, както и за точното приложение на закона и за развитието на правото. Касаторите обосновават допускането на касационното обжалване с въпроса: при наличието на извършено престъпление с предмета на сделката, довело до невъзможност за изпълнение, може ли неизпълнението да се вмени във вина длъжника? Длъжникът е търговецът по мандатното правоотношение. Предмет на договора за поръчка е довереникът/търговецът да закупи от свое… Покажи целия коментар »