Решение за развитие на правото
ВКС разясни кой връща парите на доверителя при договор за поръчка, който не може да се изпълни
Кой следва да върне дадената сума по договор, който не може да се изпълни – получилата я насрещна страна по договора или лицето, което е действало по поръчение на страна, дала парите чрез довереник, който я е представлявал? На този въпрос отговори в решение за развитие на правото (пълния му текст виж тук) състав на Върховния касационен съд (ВКС).
Върховните съдии Албена Бонева (председател на състава и докладчик), Боян Цонев и Мария Христова се произнасят по спор между мъж и дружество, чрез което е искал да купи кола от Австрия.
Казусът с едно BMW
Мъжът (доверителят) възложил на фирмата (довереник) да купи от свое име, но в негова полза и за негова сметка автомобил BMW X4 от Австрия. След това да го достави и да прехвърли собствеността върху автомобила на доверителя. За целта на дружеството довереник били преведени близо 70 000 лв. Тази „схема“ била приложена, за да си спести мъжът 5000 евро ДДС.
Автомобилът обаче не бил доставен, като фирмата уведомила мъжа, че доставката е станала невъзможна. А малко след това той развалил договора си с нея и поискал да му бъдат върнати парите, защото са платени на отпаднало основание.
От дружеството сочат, че автомобилът е бил предварително избран от мъжа и техен представител е посетил няколко пъти Виена, срещнал се с представителите на продавача, направил оглед и го заснел. И едва след като кандидат-купувачът окончателно одобрил колата, им превел цената. От дружеството пък я превели на продавача.
Няколко дни след това обаче представителят на фирмата-довереник установил, че автомобилът вече го няма на паркинга, от който трябвало да бъде репатриран до България, не намерил и никого в офиса на продавача във Виена. Подадена е жалба до австрийската полиция. И станало ясно, че същата кола е била продадена и на други и ставало дума за измама.
Фирмата отрича, че дължи връщане на парите, тъй като е платила на австрийския продавач по искане на купувача.
Първата инстанция по спора – Софийският градски съд, отхвърля претенцията на мъжа към дружеството, но след това Софийският апелативен съд го осъжда да върне парите.
Недоволни от фирмата обжалват пред ВКС и той допусна делото за разглеждане, тъй като отговорът на поставения пред него въпрос за това кой дължи връщане на парите в тази ситуация ще е от полза за развитието на правото.
За представителството
Преди да отговорят върховните съдии дават някои принципни разяснения за представителството:
„При прякото представителство едно лице действа от чуждо име, като последиците от правното действие, което представителят извършва, настъпват пряко, директно, направо за представлявания, от което следва, че полученото от третото лице по договора, след развалянето му, се дължи от последното на доверителя.
При косвеното представителство представителят спрямо съконтрахента и трети лица обикновено действа от свое име, а не от чуждо. Правните последици по дефиниция възникват за него, а не за косвено представлявания. В отношенията с представлявания правните последици са за последния – косвеният представител макар и от свое име, действа за сметка на представлявания, комуто дължи прехвърляне на придобитото чрез т.нар. отчетническа сделка; задълженията и рискът са също за представлявания (чл. 292, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). С оглед на това, върху представителя тежи законово задължение да извършва действията по учредената му представителна власт в интерес на представляваното лице (арг. от чл. 40 ЗЗД)“.
ВКС посочва, че обикновено косвеният представител действа на основата на някакъв договор от мандатен тип. И напомня, че при договора за поръчка (чл. 280-292 ЗЗД) косвеният представител (довереник) е длъжен да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния правни действия, в рамките на възложеното. Довереникът носи отговорност за полагане грижата на добър стопанин и за опазване на имуществото, което получи във връзка с поръчката. Освен това трябва да се съобразява и с допълнителните нареждания на доверителя в хода на изпълнението на поръчката. Върховните съдии подчертават, че е допустимо отклонение от конкретно възложеното само ако са налице две условия – това да е необходимо за запазване интересите на доверителя и да не е било възможно да се вземе неговото съгласие.
И по отношение на връщане на платеното на трето лице по договор, който не може да се изпълни заявява: „Когато третото лице – съконтрахент е получило от косвения представител нещо във връзка с възложените на последния правни действия, при неосъщестяване възложената поръчка, третото лице дължи на скрития пълномощник връщане на полученото, като правните последици настъпват по опосреден начин в правна сфера на поръчващия по мандатното правоотношение (скрития упълномощител). Това значи, че не довереникът е отговорен пряко пред доверителя, отговорността е за третото лице, освен ако между представител и представляван не е уредено нещо друго или това се следва от вида на мандатното правоотношение (напр. задължение делкредере на представителя)“.
В решението си ВКС подчертава, че при пратеничеството изобщо няма представителство, защото само пренася волята на този, който го е изпратил, и в този смисъл не извършва правни, а само фактически действия.
Не платено на отпаднало основание, а безвиновна невъзможност за изпълнение
Както става ясно Софийският апелативен съд осъжда фирмата да върне 70 000 евро на мъжа, като дадени на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД). Втората инстанция сочи, че парите са негови и са предоставени на дружеството целево за изпълнение на поръчката. И е заключила, че при неосъществяване на предмета на правоотношението дружеството се е лишило изцяло от основание да задържи целево получените средства. САС сочи, че дружеството-довереник е дължало грижата на добрия търговец, но в случая не я е положило и следва да отговоря за връщането на сумата. Апелативният съд изтъква, че цената на автомобила е била платена предварително, без търговецът да получи реалната фактическа власт върху вещта, а сумата е преведена без да се обезпечи реалното получаване на автомобила. Затова заключава, че подобно действие/бездействие не може да се окачестви като надлежно изпълнение на договора за поръчка и довереникът не може да се освободи от отговорност за връщане на сумата и по реда на чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Нещо повече – САС изтъква, че дружеството не може да се окачестви като изправна страна и отговорността му може да бъде ангажирана и на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
„Съставът на САС в нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ЗЗД изобщо не е обсъдил събраните по делото доказателства, не е анализирал всички относими обстоятелства, доводи и възражения на страните и не е изяснил всички релевантни факти, като същевременно в мотивите на въззивното решение се съдържат съображения, невъведени в предмета на спора по надлежен ред. Правните изводи са необосновани. Неточно е приложен и материалният закон – чл. 280 и чл. 292 ЗЗД, чл. 302 ТЗ, чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД“, заявява ВКС.
Върховните съди сочат, че фирмата-ответник по делото се занимава и с внос на употребявани автомобили, но договорът на мъжа с нея не е срещу възнаграждение, т.е. не е комисионен, не е налице друга търговска сделка и в случая е неприложимо изискване за полагане на грижа на добър търговец.
„Отношенията между насрещните страни по делото се уреждат от правилата за поръчката по см. на чл.280 и сл. от ЗЗД, като е налице косвено представителство на Г. от страна на дружеството по продажбата с третото лице. Ищецът е възложил на ответника да закупи за негова сметка конкретен автомобил. Скритият пълномощник е разполагал с мандат, строго ограничен от поръчителя – да фигурира като купувач по договора с третото лице, на което да преведе получените от Г. суми, както му е разпоредено“, пише ВКС. И подчертава, че представителят на фирмата е изпълнил точно каквото му е било възложено, а освен това парите за колата не са в него, т.е. не е налице обогатяване с исковата сума, която няма как да му бъде търсена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
„Измамливите действия на собственика на автомобила да приеме плащането на цената на автомобила и да не прехвърли собствеността му, като физически се укрие, са изцяло осуетили изпълнението на договора, т.е. налице е пряка причинно-следствена връзка между събитието и невъзможността за изпълнение. Ответникът не е бил натоварен от поръчителя да му намери автомобил и сам да извърши всички предварителни проверки, нито е поел да гарантира изпълнението от страна на продавача. На практика свидетелят С. е бил натоварен с това, а ответникът се е съгласил да участва документно като продавач, за да избегне ищецът плащане на фискални задължения. Нещо повече, ответникът е положил всички усилия да изпълни договора, като и след установената липса на автомобила и на неговия собственик, е сигнализирал полицията за измамата, съдействал е за разкриване на престъплението, предприел е действия за търсене на гражданска отговорност от собственика на автомобила“, сочат върховните съдии.
И заключават: „Налице е невиновна невъзможност за изпълнение на договора за поръчка по см. на чл.81 ал.1 от ЗЗД, която изключва отговорността на ответника. Неблагоприятните последици от неизпълнението в хипотезата на чл.81, ал.1 от ЗЗД при едностранните договори са за кредитора, ищеца (като изключение от общото правило рискът тежи върху длъжника)“.
Затова ВКС отхвърля изцяло иска срещу фирмата и осъжда мъжа да ѝ плати близо 12 000 лв. за разноските, които е направила по делото.
41
Коментирайте
Убедих се че от Варна отиват у ВКС само умни ора като тьотя Албена. Ма защо напускат Варна, за да дойдат у София – ето това е мистерия за мен
Жалко, но за мен апелативните съдии са правите в случая. Кристално ясна, много стара схема, от както в България се внасят автомобили. Платили, ама автомобила го няма, бавел се транспорта, нямало го нотариуса. Всякакви безумици. Абсолютно прави са апелативен съд. Онзи не им е дал 70 000 евро за да снимат колата а за да съдействат да си я получи. Въпроса дето ВКС следваше да разгледа е, дали косвения представител действа така както би действал доверителя и от там да си отговори дали не се касае за груба небрежност. Никой не би платил 70 000 евро ей така на юнашко… Покажи целия коментар »
Не мога да се съглася напълно с Вас, защото изманите схеми са в две насоки, както от фирмите измамници, така и от поръчителят.
Дълбоко се съмнявам, човек готов да извади подобна сума за автомобил, биха го спрели 5к евра данъци, срещу сигурността в сделката и също така да не забравяме моментът с гаранционният пакет на автомобилът.
Това решение разкрива толкова неграмотност, че чак е срамно. Касае се за непознаване на основни учебникарски положения. Ако нивото на върховните ни съдии е такова, не ни чака нищо добро. Първо, решението демонстрира плашещо непознаване на основни термини. Така, страната по договор за поръчка не е „поръчител“, а „поръчващ“. При косвеното представителство сделката, с която изпълнителят прехвърля на поръчващия полученото в изпълнение на поръчката, се нарича „отчетна“, а не „отчетническа“ (последното е термин от финансовото право). Това са все грешки, за които следва да късат на изпит по облигационно право в трети курс. По същество, даденото от ВКС решение на… Покажи целия коментар »
Ако се абстрахираме от правните доводи и буквата на закона, четейки статията набързо, по диагонал, за мен това е несправедливо решение. На практика едно лице е дало 70к лева на професионалист търговец да му внесе автомобил от чужбина, но поради неполагане на достатъчна грижа, цената е платена, а автомобил няма.
Как плащаш без автомобила да ти е предаден във владение? Грешката си е на търговеца, но доверителят плаща за нея.
Е да де, но излиза, че търговецът не е имал никакви задължения по сделката, а само да фактурира на свое име автомобила и в Б-я да го превърли на ищеца. Иначе е странно това плащане, без автомобилът да е наличен и предаден.
Аз обратно – оставам с усещането, че заради справедливостта са се отклонили от принципите на косвеното представителство.
Но Бухала и другият коментирал са прави за симулацията – съставът на ВКС звучи като да смята, че има такава. И май е прав. 😉
Ако беше действал ответникът като търговец – да, но цялата теза на решението е, че в случая просто е услужил формално с фирмата си на ищеца и трето лице – свидетеля С., с когото той се е договарял и който е трябвало да извърши всички фактически действия във връзка с покупко-продажбата на автомобила. Не е лошо първо да се чете, а след това да се коментира.
Важното е, че е спестил 5000 евро ДДС. Аман от тарикати.
Правилно. Спомням си, че казусът беше представен тук след решението на САС и тогава прогнозирах точно такъв изход.
Taзи икономия му е излезнала солено.
Хитрата сврака…
САС е прав!
Това решение ми е леко странно, защото от една страна се развива тезата за косвеното представителство, отличаващо се от прякото, и опосредената от мандатаря връзка между доверителя и третото лице, включително, че вещта се прехвърля впоследствие чрез отчетна сделка, за която цел автомобилът трябва да е преминал в патримониума на купувача по документи в изпълнение на сделката за поръчка с чисто юридическо действие, което не е станало, т.е. доверителят не е станал собственик на колата, „обект на множество измами“ в съответствие постигнатото съглашение. Въпреки изцяло правното естество на поетия ангажимент, в мотивите на съда се акцентира върху формализма на престациите,… Покажи целия коментар »
Казусът е по-специфичен и няма какво особено много да допринесе за развитието на правото. Тук ответното дружество не е действало като търговец. Само се е съгласило продажбата да се оформи документално като се впише то за купувач, а друго лице – свидетелят С. е имало задължения във връзка със закупуването на колата. Казано по-просто, ответникът само си е дал името да бъде вписано в договора за покупко продажба. Затова е направен и извод, че е „налице невиновна невъзможност за изпълнение на договора за поръчка по см. на чл.81 ал.1 от ЗЗД, която изключва отговорността на ответника. Неблагоприятните последици от неизпълнението… Покажи целия коментар »
И къде в решението открихте поне някакъв довод или установяване на персонална симулация – свидетелят бил рекъл нещо си, но това е персонална симулация, която обаче може да се доказва между страните по правоотношението чрез свидетел само при предпоставките на чл. 165, ал. 2 ГПК.
Ако прочетеш решението, ще видиш къде: „Ищецът още в исковата молба и последвалото писмено уточнение, твърди относно покупката на автомобила, че с ответника е договорил последният само да се легитимира формално като купувач по сделката, а след придобиване на вещта на свое име, да я прехвърли на действителния купувач. Сумата, предмет на иска, била преведена от Г. не като цена по договор за представителство, като цена, която трябва да се заплати при закупуване на автомобила при посочените от Г. условия. Той самият предварително е избрал автомобила, продавача по него, продажната цена и всички условия по сделката съобразно обява в специализиран… Покажи целия коментар »
И това също: „Ответникът е търговско дружество, което съгласно неоспорения фактически извод на първата инстанция, има за предмет на дейност, inter alia , внос и търговия на употребявани автомобили. Договорът с Г. не е сключил срещу заплащане на възнаграждение, т.е. неприложими са правилата относно комисионния договор; не е налице друга търговска сделка, поради което неприложима е нормата на чл. 302 ТЗ. Отношенията между насрещните страни по делото се уреждат от правилата за поръчката по см. на чл.280 и сл. от ЗЗД, като е налице косвено представителство на Г. от страна на дружеството по продажбата с третото лице. Ищецът е възложил… Покажи целия коментар »
Невъзможен предмет, релативна симулация ……… теория на правото със стреляне напосоки с напудрени термини. Кое му е невъзможния предмет – колата потурчена някъде си, няма данни да е разфасована, запалена и т.н. И това трябва да е невъзможен предмет. Ужас. За релативна симулация съм пас, защото нямам карти за тоя покер. Ноксално, моксално и батално …… и тук съм пас до следващото раздаване. Ама къде ги четете и учите тия работи, бе?
За пълнота на изложението в академичния бухален стил /на всяка манджа – мерудия с общи приказки/, аз съм дълбоко разочарована, че се употребяват толкова народни думи като неоснователно обогатяване вместо престационна и непрестационна кондикция. В случая, хипотетично е обсъдена и отхвърлена първата /престационната кондикция/, доколкото има предаване на пари. Пардон, престиране на пари, та да спазим високоакадемичния стил на всичките дрънканици.
Да, прав сте, забележката за невъзможния предмет е абсолютно уместна и в случая написаното е леко недомислено, защото обстоятелството че автомобилът го няма не значи задължително че е погинал (не е и res extra commercium), нито са налице останалите основания за нищожност, освен ако не възприемем продажбата на чужда вещ за нарушаване на добрите нрави, но крайният логически извод за отговорността на дружеството е валиден дори по смисъла на непротиворечивата (българска) съдебна практика: „…продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка не е нищожна, а не поражда вещно транслативно действие. По такава сделка продавачът не е изпълнил задължението си да… Покажи целия коментар »
Сега пък продажба на чужда вещ почнахме да обсъждаме. Става все по-интересно. Невъзможен предмет равно ли е на липсващ предмет на сделката, май не. Ама давайте смело, чакаме новите варианти – всеки следващ по-абурден от предходния. Мамо, зашо ме изпрати да уча пусто право и от съдия в търговско отделение да стана адвокат. Искам да си остана мечтател на 12.
Как имате нерви да дочетете „винаги смислените становища на Бухала, които обаче не ги възприемаме“? Дори понякога – извън „умнокрасивитета“ и „джендаризма“, да се прокрадва нещо наистина смислено, от този огромен обем не мога да достигна до някое Велико умозаключение. А Бухала вече е убеден, че е “ диктаторът на форума“ (дори е съчинения за себе си песничка в стихотворна форма) – получава по някое плюсче за „твърдия си антиджендаризъм“, но основно от хора, които не са юристи. Ако са юристи, знаят какво гласи чл. 6 КРБ. Честито Съединение!
Анонимен 06 септември 2024 14:21, не е необходимо под всяка публикация, с повод или без повод, да ни натрапваш сбърканата си ориентация. Чл.6 от КРБ брани правата на всички, а не само на теб и х-дружинката ти…
Мисля, че смесвате понятията „предмет“ (съдържанието на задълженията) и „обект“ (конкретното (не)имуществено благо) на юридическата връзка, пропускайки обстоятелството, че липсата на второто има за последица невъзможността на първото, но при всяко положение в самоцелното си желание да изровите недостатъци в коментарите ми нахвърляте различни ирелевантни термини, изместващи темата, и отклонявате от същината на обсъждания казус с навлизане в дълбоките, нееднозначни доктринални води на теоретичните постановки. Ключовият момента е в съвсем друга посока – в какво точно се изразява правното действие по мандатния договор условие че дружеството никога не е собственик (легитимирало в договора като купувач) на автомобила независимо от спецификите… Покажи целия коментар »
Правилно. Смесването е налице.
Ами да, като се замислих, смесвам ги. Моля да ме извините за заядливия тон.
Явно никой все още не забелязва няколко правни проблема на това решение: 1. При косвеното представителство страни по учредителната сделка са ясно кои. 2. И при чл. 89 ЗЗД настъпва пълна реституция при учредителната сделка – а там страните ясно кои са. 3. И при поръчката може да имаме относителна търговска сделка – комисионни договор, за разлика от другия, винаги е абсолютна ТС. 4. Правилното е отчетна, а не отчетническа сделка – отчетническа отговорност е при отчетника… Ама, без да прочета становището на Бухала, въобще не съм сигурен относно това, което сам написах
“Битият бит” е банална фраза!
Ъпсурт
И сега освен това, ще пие една студена вода.
Ще веъща който има пари…
Не е ясно…
Честито на печелившите
Да видим как ще се приложи на практика само
Поръчителя
Mай така ще стане накрая.
И те се разработиха
Страхотно, няма що
Време беше
Браво
Решение в стил „Бития – бит, еб…. и така нататък“. Апропо , а какво става , ако джамбазина си върне парите от измамника/ ако наистина е измама/