Решение за развитие на правото
ВКС разясни кой връща парите на доверителя при договор за поръчка, който не може да се изпълни
Кой следва да върне дадената сума по договор, който не може да се изпълни – получилата я насрещна страна по договора или лицето, което е действало по поръчение на страна, дала парите чрез довереник, който я е представлявал? На този въпрос отговори в решение за развитие на правото (пълния му текст виж тук) състав на Върховния касационен съд (ВКС).
Върховните съдии Албена Бонева (председател на състава и докладчик), Боян Цонев и Мария Христова се произнасят по спор между мъж и дружество, чрез което е искал да купи кола от Австрия.
Казусът с едно BMW
Мъжът (доверителят) възложил на фирмата (довереник) да купи от свое име, но в негова полза и за негова сметка автомобил BMW X4 от Австрия. След това да го достави и да прехвърли собствеността върху автомобила на доверителя. За целта на дружеството довереник били преведени близо 70 000 лв. Тази „схема“ била приложена, за да си спести мъжът 5000 евро ДДС.
Автомобилът обаче не бил доставен, като фирмата уведомила мъжа, че доставката е станала невъзможна. А малко след това той развалил договора си с нея и поискал да му бъдат върнати парите, защото са платени на отпаднало основание.
От дружеството сочат, че автомобилът е бил предварително избран от мъжа и техен представител е посетил няколко пъти Виена, срещнал се с представителите на продавача, направил оглед и го заснел. И едва след като кандидат-купувачът окончателно одобрил колата, им превел цената. От дружеството пък я превели на продавача.
Няколко дни след това обаче представителят на фирмата-довереник установил, че автомобилът вече го няма на паркинга, от който трябвало да бъде репатриран до България, не намерил и никого в офиса на продавача във Виена. Подадена е жалба до австрийската полиция. И станало ясно, че същата кола е била продадена и на други и ставало дума за измама.
Фирмата отрича, че дължи връщане на парите, тъй като е платила на австрийския продавач по искане на купувача.
Първата инстанция по спора – Софийският градски съд, отхвърля претенцията на мъжа към дружеството, но след това Софийският апелативен съд го осъжда да върне парите.
Недоволни от фирмата обжалват пред ВКС и той допусна делото за разглеждане, тъй като отговорът на поставения пред него въпрос за това кой дължи връщане на парите в тази ситуация ще е от полза за развитието на правото.
За представителството
Преди да отговорят върховните съдии дават някои принципни разяснения за представителството:
„При прякото представителство едно лице действа от чуждо име, като последиците от правното действие, което представителят извършва, настъпват пряко, директно, направо за представлявания, от което следва, че полученото от третото лице по договора, след развалянето му, се дължи от последното на доверителя.
При косвеното представителство представителят спрямо съконтрахента и трети лица обикновено действа от свое име, а не от чуждо. Правните последици по дефиниция възникват за него, а не за косвено представлявания. В отношенията с представлявания правните последици са за последния – косвеният представител макар и от свое име, действа за сметка на представлявания, комуто дължи прехвърляне на придобитото чрез т.нар. отчетническа сделка; задълженията и рискът са също за представлявания (чл. 292, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). С оглед на това, върху представителя тежи законово задължение да извършва действията по учредената му представителна власт в интерес на представляваното лице (арг. от чл. 40 ЗЗД)“.
ВКС посочва, че обикновено косвеният представител действа на основата на някакъв договор от мандатен тип. И напомня, че при договора за поръчка (чл. 280-292 ЗЗД) косвеният представител (довереник) е длъжен да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния правни действия, в рамките на възложеното. Довереникът носи отговорност за полагане грижата на добър стопанин и за опазване на имуществото, което получи във връзка с поръчката. Освен това трябва да се съобразява и с допълнителните нареждания на доверителя в хода на изпълнението на поръчката. Върховните съдии подчертават, че е допустимо отклонение от конкретно възложеното само ако са налице две условия – това да е необходимо за запазване интересите на доверителя и да не е било възможно да се вземе неговото съгласие.
И по отношение на връщане на платеното на трето лице по договор, който не може да се изпълни заявява: „Когато третото лице – съконтрахент е получило от косвения представител нещо във връзка с възложените на последния правни действия, при неосъщестяване възложената поръчка, третото лице дължи на скрития пълномощник връщане на полученото, като правните последици настъпват по опосреден начин в правна сфера на поръчващия по мандатното правоотношение (скрития упълномощител). Това значи, че не довереникът е отговорен пряко пред доверителя, отговорността е за третото лице, освен ако между представител и представляван не е уредено нещо друго или това се следва от вида на мандатното правоотношение (напр. задължение делкредере на представителя)“.
В решението си ВКС подчертава, че при пратеничеството изобщо няма представителство, защото само пренася волята на този, който го е изпратил, и в този смисъл не извършва правни, а само фактически действия.
Не платено на отпаднало основание, а безвиновна невъзможност за изпълнение
Както става ясно Софийският апелативен съд осъжда фирмата да върне 70 000 евро на мъжа, като дадени на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД). Втората инстанция сочи, че парите са негови и са предоставени на дружеството целево за изпълнение на поръчката. И е заключила, че при неосъществяване на предмета на правоотношението дружеството се е лишило изцяло от основание да задържи целево получените средства. САС сочи, че дружеството-довереник е дължало грижата на добрия търговец, но в случая не я е положило и следва да отговоря за връщането на сумата. Апелативният съд изтъква, че цената на автомобила е била платена предварително, без търговецът да получи реалната фактическа власт върху вещта, а сумата е преведена без да се обезпечи реалното получаване на автомобила. Затова заключава, че подобно действие/бездействие не може да се окачестви като надлежно изпълнение на договора за поръчка и довереникът не може да се освободи от отговорност за връщане на сумата и по реда на чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Нещо повече – САС изтъква, че дружеството не може да се окачестви като изправна страна и отговорността му може да бъде ангажирана и на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
„Съставът на САС в нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ЗЗД изобщо не е обсъдил събраните по делото доказателства, не е анализирал всички относими обстоятелства, доводи и възражения на страните и не е изяснил всички релевантни факти, като същевременно в мотивите на въззивното решение се съдържат съображения, невъведени в предмета на спора по надлежен ред. Правните изводи са необосновани. Неточно е приложен и материалният закон – чл. 280 и чл. 292 ЗЗД, чл. 302 ТЗ, чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД“, заявява ВКС.
Върховните съди сочат, че фирмата-ответник по делото се занимава и с внос на употребявани автомобили, но договорът на мъжа с нея не е срещу възнаграждение, т.е. не е комисионен, не е налице друга търговска сделка и в случая е неприложимо изискване за полагане на грижа на добър търговец.
„Отношенията между насрещните страни по делото се уреждат от правилата за поръчката по см. на чл.280 и сл. от ЗЗД, като е налице косвено представителство на Г. от страна на дружеството по продажбата с третото лице. Ищецът е възложил на ответника да закупи за негова сметка конкретен автомобил. Скритият пълномощник е разполагал с мандат, строго ограничен от поръчителя – да фигурира като купувач по договора с третото лице, на което да преведе получените от Г. суми, както му е разпоредено“, пише ВКС. И подчертава, че представителят на фирмата е изпълнил точно каквото му е било възложено, а освен това парите за колата не са в него, т.е. не е налице обогатяване с исковата сума, която няма как да му бъде търсена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
„Измамливите действия на собственика на автомобила да приеме плащането на цената на автомобила и да не прехвърли собствеността му, като физически се укрие, са изцяло осуетили изпълнението на договора, т.е. налице е пряка причинно-следствена връзка между събитието и невъзможността за изпълнение. Ответникът не е бил натоварен от поръчителя да му намери автомобил и сам да извърши всички предварителни проверки, нито е поел да гарантира изпълнението от страна на продавача. На практика свидетелят С. е бил натоварен с това, а ответникът се е съгласил да участва документно като продавач, за да избегне ищецът плащане на фискални задължения. Нещо повече, ответникът е положил всички усилия да изпълни договора, като и след установената липса на автомобила и на неговия собственик, е сигнализирал полицията за измамата, съдействал е за разкриване на престъплението, предприел е действия за търсене на гражданска отговорност от собственика на автомобила“, сочат върховните съдии.
И заключават: „Налице е невиновна невъзможност за изпълнение на договора за поръчка по см. на чл.81 ал.1 от ЗЗД, която изключва отговорността на ответника. Неблагоприятните последици от неизпълнението в хипотезата на чл.81, ал.1 от ЗЗД при едностранните договори са за кредитора, ищеца (като изключение от общото правило рискът тежи върху длъжника)“.
Затова ВКС отхвърля изцяло иска срещу фирмата и осъжда мъжа да ѝ плати близо 12 000 лв. за разноските, които е направила по делото.
17
Коментирайте
Хитрата сврака…
САС е прав!
Това решение ми е леко странно, защото от една страна се развива тезата за косвеното представителство, отличаващо се от прякото, и опосредената от мандатаря връзка между доверителя и третото лице, включително, че вещта се прехвърля впоследствие чрез отчетна сделка, за която цел автомобилът трябва да е преминал в патримониума на купувача по документи в изпълнение на сделката за поръчка с чисто юридическо действие, което не е станало, т.е. доверителят не е станал собственик на колата, „обект на множество измами“ в съответствие постигнатото съглашение. Въпреки изцяло правното естество на поетия ангажимент, в мотивите на съда се акцентира върху формализма на престациите,… Покажи целия коментар »
Явно никой все още не забелязва няколко правни проблема на това решение: 1. При косвеното представителство страни по учредителната сделка са ясно кои. 2. И при чл. 89 ЗЗД настъпва пълна реституция при учредителната сделка – а там страните ясно кои са. 3. И при поръчката може да имаме относителна търговска сделка – комисионни договор, за разлика от другия, винаги е абсолютна ТС. 4. Правилното е отчетна, а не отчетническа сделка – отчетническа отговорност е при отчетника… Ама, без да прочета становището на Бухала, въобще не съм сигурен относно това, което сам написах
“Битият бит” е банална фраза!
Ъпсурт
И сега освен това, ще пие една студена вода.
Ще веъща който има пари…
Не е ясно…
Честито на печелившите
Да видим как ще се приложи на практика само
Поръчителя
Mай така ще стане накрая.
И те се разработиха
Страхотно, няма що
Време беше
Браво
Taзи икономия му е излезнала солено.