ВКС отклони искане на бившия министър на правосъдието с лекция за реабилитацията
Кои закони изискват лицето да не е осъждано, независимо от реабилитацията
Изборен кодекс (чл. 50, ал. 3, т. 1, чл. 65, ал. 3, чл. 80, ал. 3), Закон за частните съдебни изпълнители (чл. 5, ал. 1, т. 4 ), Закон за Министерството на вътрешните работи (чл. 155, ал. 1,т. 2); Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (чл. 141, ал. 1, т. 4); § 1, т. 4в от Допълнителни разпоредби на Закон за чужденците в България; Закон за частната охранителна дейност (чл. 41, ал. 3, т. 1); Закон за държавна агенция „Разузнаване“ (чл. 15, ал. 1, т. 4); Закон за Националната служба „Охрана“ (чл. 8, ал. 2, т. 4 ); Закон за резерва на въоръжените сили на Република България (чл. 24, ал. 1, т. 4); Закон за военното разузнаване (чл. 26, ал. 1, т. 4 ); Закон за държавната финансова инспекция (чл. 9, ал. 2, т. 5); Закон за правната помощ (чл. 13, т. 3); Закон за нотариусите и нотариалната дейност (чл. 8, ал. 1, т. 4); Закон за специалните разузнавателни средства (чл. 19в, ал. 4, т. 4); Закон за Държавна агенция „Национална сигурност“ (чл. 8, ал. 3, т. 4); Закон за защита на личните данни (чл. 8, ал. 1, т. 3); Закон за противодействие на корупцията (чл. 10, ал. 1, т. 1); Закон за защита на класифицираната информация (чл. 40, ал. 1, т. 4); Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (чл. 10, ал. 1, т. 1); Закон за предучилищното и училищното образование (чл. 215, ал. 1, т. 1).
Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) отклони като недопустимо искането на бившия министър на правосъдието доц. Атанас Славов да постанови тълкувателно решение за съдържанието на свидетелствата за съдимост при настъпила реабилитация по право (пълния текст на определението виж тук).
Той беше поставил въпрос пред колегията, който се отнася до специфичната хипотеза, при която за заемането на някои длъжности се изисква кандидатът да не е осъждан, независимо от реабилитацията. Точната формулировка на питането му беше: „При отбелязана реабилитация по право на основание чл. 88а от НК и искане за издаване на свидетелство за съдимост с посочена в него цел, обвързана с изискването, съдържащо се в специален закон лицето да „не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията“, следва ли тази присъда да бъде включена в издавания документ, ведно с реабилитацията, или следва свидетелството за съдимост да се издаде без информация относно осъждането на лицето?“.
Бившият министър беше изтъкнал като основание различната практика на бюрата „Съдимост“. В този случай някои отбелязват в свидетелството „неосъждан“, други посочват статус „осъждан“, ведно с настъпилата пълна реабилитация, а трети вписват само с данни за реабилитацията – кога и на какво основание е настъпила, без да посочват данни за осъждането.
В определение от днес Наказателната колегия единодушно прие, че питането е недопустимо, тъй като тълкувателни решения могат да бъдат постановявани за противоречиви актове на съдилищата от правораздавателната им дейност, а издаването на свидетелства за съдимост не е такава.
Въпреки това, върховните съдии, изнасяйки своеобразна лекция за реабилитацията, на практика не оставят без отговор проблема с разнородното съдържание на свидетелствата за съдимост.
Те припомнят, че съгласно чл. 85, ал. 1 от НК „Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното“.
„Възможните ограничения, които са свързани с реабилитацията, дефинирани в правната доктрина като „странични правни последици“ , са разделени в зависимост от приложимостта им на две групи, като първите засягат наказателноправното положение: например невъзможно повторно реабилитиране след изтичане на изпитателния срок при второ условно осъждане на пълнолетно лице, за окачествяване на дееца като рецидивист – чл. 30, ал. 1, изр. второ от НК и при определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, а вторите засягат обществената реализация на осъденото, но реабилитирано лице за заемане на определена длъжност, които в по-съвременната теория сполучливо са дефинирани като „извъннаказателни“, разяснява ВКС.
И посочва, че тези извъннаказателни, странични правни последици – заемане на определена длъжност, ако лицето да не е осъждано, независимо от реабилитацията вече са залегнали в немалко закони (виж карето).
„Нормата на чл. 88а, ал. 1 от НК е ясна и от съдържанието ѝ следва, че при изпълнение на посочените в ал. 1 и съответно ал. 2 – ал. 4 предпоставки „осъждането и последиците му се заличават, независимо от посоченото в друг закон или указ“. Добавеното „в друг закон“, за разлика от предвиденото в чл. 85, ал. 1 от НК само „закон или указ“, не е случайно, а разкрива законодателната воля да изключи всякакви други изисквания препятстващи правопогасяването факта на осъждането и последиците, които държавата свързва с него.
Казано с други думи, предвидените в специални закони ограничения за заемане на длъжност, които са свързани с реализираната наказателна отговорност на кандидата, като обективен факт от действителността, не засягат правния му статус на неосъждано лице, когато спрямо него са изпълнени всички предвидени в чл. 88а, ал. 1 – ал. 4 от НК условия. Те имат значение към преценката за неговата обща годност, включително и в морално-етичен аспект, да заеме определена длъжност“, обясняват върховните съдии.
И посочват, че в Наредба № 8 от 26 февруари 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост адекватно е предвидено, че в свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление, което е амнистирано или за което лицето е реабилитирано.
ВКС е категоричен, че няма колизия между правните последици на настъпилата пълна реабилитация, която задължава всички да третират лицето като неосъждано и съдържанието на свидетелство за съдимост, което безусловно следва да ги отразява.
„Върху последните (свидетелствата за съдимост – бел. ред.) целта, за която същото се издава е неотносима. Още по-малко е от естество да повлияе върху правния статус на заявителя, респективно да го промени. Ето защо и целта, за която се издава свидетелството за съдимост не е основание за отклонение от посочения в чл. 39, ал. 2 от Наредбата принцип“, заявяват върховните съдии.
И подчертават, че „пълната информация за съдебното минало на лицето, когато същата се изисква с оглед условията в специален закон то да „не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията“, е обусловена от необходимост, която е със служебен характер и в чл. 33, ал. 5 от Наредбата е предвиден ред за нейното предоставяне“. Това е т. нар. справка за съдимост, която се издава за служебна цел.
Така на практика с мотивите си ВКС дава отговор какво трябва да се посочва в свидетелствата за съдимост на реабилитираните по право, когато кандидатстват за длъжност, за която има изискване да не си осъждан, независимо от реабилитацията – трябва да пише „неосъждан“, но ведомството, в което са подали документи, трябва да установи чрез справка съдимост дали това се дължи на настъпила реабилитация.
28
Коментирайте
Некадърността се корени в тоталното неразбиране на разликата между правораздавателна дейност и админиситративна дейност.Явно някой е отсъствал в началните курсове на обучение.
Проблемът не е в отклоняването само по себе си, а в тъпо зададения въпрос, за което свидетелства „лекцията“ на ОСНК, още повече, че питането касае материя, намираща се изцяло в сферата на министъра на правосъдието, бивайки уредена от наредба, издавана от него, т.е. предполага се, че всеки заемащ даден висок пост, трябва първо да се запознае подробно с релевантната нормативна база преди да предприема конкретни действия, ангажиращи излишно ресурса на други органи.
В случая, това твърдение за „неграмотността“ на Славов е абсолютно вярно! Освен това „търгува“ преместване на нотариуси в София…И нека пак да кажем колко страхотен е Славов
То си трябва четене с разбиране… но в крайна сметка определението е добро, защото де факто начуква канчетата на всички служби и службици – щом в 88аНК пише, че се заличава, независимо от предвиденото в закон или указ, значи никой не може да се позовава на осъждането
На некадърно отправено питане и такъв отговор е много. Сагата всъщност касае СПРАВКАТА ЗА СЪДИМОСТ, която има задължителен характер за органите по подбор, при кандидатстване на длъжност, за която се изисква да не си осъждан, независимо от реабилитацията. Надявам се Министърът да си формулира правилно въпроса и тогава да сезира ВКС или СЕС, или пък който си поиска….
Министърът правилно си е формулирал въпроса, а съдът НЕПРАВИЛНО не си е свършил работата.
>>> „… питането е недопустимо, тъй като тълкувателни решения могат да бъдат постановявани за противоречиви актове на съдилищата от правораздавателната им дейност, а издаването на свидетелства за съдимост не е такава.“
След като съдът счита, че това не е правораздавателна дейност, то вероятно тя е административна. Съответно ВКС трябва да прекрати делото с определение и да препрати преписката на ВАС по компетентност.
Само че защо да се спазва закона, след като е врата у поле…?!
Боже, как може да сте толкова завеяни. Бог да пази клиентите ви. Не знам къде какво право сте учили, но очевидно сте недочули. Иначе щяхте да знаете, че питането на доцентчето е абсурдно и съдиите правилно са отклонили искането му.
Бозов, ти ли си….Прочети отново и тогава хвали Славов
Имал съм случай, аз съм адвокат, един човек – подведен за алкохол, значи – в досието му – към делото – то е а.хд. (глоба и т.н.), но въпреки това – в досието му фигурира всеки един фиш – примерно – изпреварване на „баир“, с мотоциклет, всичко описано – номер, час, дата, като става въпрос – за събитие от 1975 година. Скъсахме се от смях – още да стои това – то си е хартия, склад, ама това е родният КАТ и си седиш – осъждан едва ли не. Все едно – да ти публикуват бележника от Първи клас, забележка… Покажи целия коментар »
Очевидно нито един от коментарите по долу не е от юрист! Не знам как и лицето, което е задало въпроса към ОСНК на ВКС е стигнало до поста Министър на правосъдието! Прочетете Определението бавно и може, и да го разберете! Успех!!!
Великият доцент със слаб две и лекция за студент първи курс. Очаквано за всезнайковците от ППДБ.
Мдаа, блестящо изпълнение на Славчо Мусоргски, поздравления за напъна.
Поредния позор за псевдоюристите от ППДБ и конституционни и всякакви други светила от последна инстанция – Славов, Надето, Ленчето и компания. Всеки досег на тази компания шарлатани с претенции без покритие до правото и съда завършва със звучни шамари.
Интересно е как в обществените поръчки, там където става дума за разходване на публични средства, реабилитацията си важи и управители осъждани и реабилитирани нямат никакви проблеми…
За какво ни е тази реабилитация, като току важи, току не важи…
Поне са изнесли лекция, не е като да не са помогнали
Колко са великодушни върховните съдии, изнесли са лекция…
Един бивш министър на правосъдието като да трябва да може да разтълкува подобен казус, дип че е и доцент. Не, че ВКС ги е скъсала…
Наказателната колегия прехвърля топката в неизвестна посока
Така е по-удобно.
Удобно, лесно, неангажиращо… ако питате мен и безотговоро, нооо нищо. После съдилищата как ще ни забавляват с разнородни тълкувания, ако ВКС са ратълкували всичко предварително. Няма да е весело.
Имам чувството, че ще им отнема по-малко време на колегията да разтълкуват нещо, вместоп да търсят причини, поради които да не разглеждат по същество.
Ще вземат да се преработят от ВКС. ако разтълкуват нещо…
Добра лекция!
Защо не допуснаха искането? Доста е различна практиката на бюрата „Съдимост“.
Този явно не е запознат с нормативната ни уредба.
Различна е, факт. Би следвало за такива документи, с такава гражданска важност да има утвърден стандарт на съдържание, а не да възникват казуси.
За сведение на чифтокопитните от фермата за тролене във форума на този сайт, ВКС и КС са отклонявали много искания за ТР и на главни прокурори, и на други министри на правосъдието. Това не значи, че подателите на съответните искания са били неграмотни. Неграмотни са тези, които считат, че това е първото отклонено искане