Ново тълкувателно решение
ВКС: Неимуществените вреди от нарушение на авторското право се доказват, но някои се презюмират
Неимуществените вреди, претърпени от нарушение на авторското право, следва да се доказват, но съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушението. Това постановиха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), посветено на три въпроса от областта на авторското право, по които имаше противоречива практика.
Те са свързани с определянето на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди от нарушение на авторското право. Гражданската и Търговската колегия приеха:
- В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушение на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, при определяне на размера на претърпените имуществени вреди под формата на пропуснато лицензионно възнаграждение, подлежащи на обезщетяване съгласно чл. 95 ЗАПСП, се съобразява пазарът на държавата по местоизвършване на нарушението, както и всички обстоятелства, свързани с използването и с нарушението.
- Дължимото по силата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди при нарушение на авторско право включва и обезщетение за направените разумни и пропорционални извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение.
- При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение. Съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушение на авторското право.
Доказването на неимуществените вреди
Преди постановяването на тълкувателното решение съдиите бяха разделени във вижданията си за доказването на неимуществените вреди от нарушение на авторското право. Част от тях приемаха, че нарушението на авторското право на физическото лице – автор винаги причинява негативни психически изживявания. А други – че неимуществените вреди подлежат на доказване, като всяка една вреда и настъпването им не може да се основава на предположения.
В тълкувателното решение ВКС напомня, че наличието на неимуществени вреди и размерът на обезщетението за тях се определят от съда по справедливост, при съобразяване и оценяване на всички обстоятелства, като то трябва да въздейства възпиращо и предупредително. „В тежест на ищеца по иск по чл. 95 ЗАПСП за обезщетение за неимуществени вреди е установяването на обстоятелствата, обосноваващи дължимостта на обезщетението и неговия размер. Претендираните вреди следва да бъдат доказани (чл. 154, ал. 1 ГПК)“, посочват съдиите.
Но заявяват, че при преценката на доказателствата, с оглед естеството на авторското право и специфичната връзка автор – произведение обаче, „съдът може да приеме за доказани вреди, които като обща закономерност, установена в процеса на познанието и натрупаната общочовешка практика, са логична и естествена последица от нарушение на авторското право, щом настъпването на такива вреди не се опровергава от останалите обстоятелства и доказателства по делото“.
В решението се посочва, че не става дума за установено от закон предположение, при което доказателствената тежест да бъде разместена, а за вреди, за които съществува достатъчна степен на сигурност.
„Нарушаването на правото на авторство и свързаното с него право на авторско име по чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП, по същество отричане на творческите умения и усилия на автора, неминуемо водят до огорчение и демотивация. Нарушаването на правото на разгласяване на произведението по чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗАПСП накърнява обществената оценка и признание на автора. Нарушаването на правото на неизменяемост на произведението по чл. 15, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАПСП, приемано като нормативна защита на публичната идентификация на автора чрез неговата творба, засяга неговото достойнство и репутация, а правото на достъп до оригинала на произведението (чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗАПСП), когато е нарушено, създава у автора притеснение и възмущение, което е и при невъзможност да бъде спряно използването на произведението при промяна на убеждението (чл. 15, ал. 1, т. 8 ЗАПСП)“, обяснява ВКС.
И обяснява, че това тълкуване съответства на стандартите на защита на авторското право, установени с международните договори и на правото на Европейския съюз.
„Същевременно възприемането на фактическа презумпция относно неимуществените вреди като присъща последица от нарушение на авторското право съответства и на принципа на обективната истина (чл. 10 ГПК). Не би съответствал на този принцип отказ за присъждане на каквото и да е обезщетение за неимуществени вреди само защото от ищеца – автор не са посочени и представени конкретни доказателства за отклонение от неговото нормално физическо и емоционално състояние, породено от нарушение на правата му на автор, щом това не се опровергава от други обстоятелства и доказателства по делото, а нарушението на авторското право е доказано“, заявява ВКС.
Обезщетение по цените в държавата на автора или в тази на извършване на нарушението
Вторият въпрос, по който бяха сезирани върховните съдии, е за това кой е водещият пазар на ценообразуване, когато се търси обезвреда за пропуснати лицензионни възнаграждения и авторът живее в една държава, а нарушението е извършено в друга. Едни съдии приемаха, че са релевантни цените на пазара на увреденото лице, а други, че е пазарната цена, която авторът би получил за лицензионно използване в държавата по местоизвършване на нарушението.
Това второ виждане подкрепят Гражданската и Търговската колегии.
Тя сочи, че гражданскоправната защита при нарушение на авторско право, от което за автора са настъпили вреди, е особено проявление на правилата относно непозволеното увреждане по ЗЗД. Заради характера на авторското право – единно, сложно, от смесен вид, размерът на обезщетението се претендира и определя общо. А то трябва да е справедливо, както и да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. „Последното изискване относно размера на обезщетението за нарушение на авторско право го характеризира като екстракомпенсаторно – присъждано над компенсаторно обезщетените вреди“, обяснява ВКС.
И заявява, че „…когато автор, гражданин на страната или лице с обичайно местопребиваване в нея, предяви иск по чл. 95 ЗАПСП за обезщетение с твърдение, че в нарушение на авторското му право произведението е използвано в страната без негово разрешение и е дължимо заплащането на обезщетение за неполучено лицензионно възнаграждение, обезщетението следва да е в размер на авторското (лицензионно) възнаграждение, за което ищецът би разрешил използването от ответника, а ако ищецът не би дал такова разрешение, съответно не би сключил договор с ответника – възнаграждението, за което ищецът би разрешил използването на друг ползвател в страната“.
ВКС обаче обяснява, че е възможно конкретният размер на възнаграждението, при което авторът би разрешил използването, да не се установява по делото или да бъде установено, че авторът не би разрешил използването, независимо дали на ответника или на друг. „В тези случаи вредите под формата на пропуснато лицензионно възнаграждение не могат да бъдат установени с точност. За да се определи сума на обезщетението, отразяваща възможно най-добре претърпените такива вреди, следва да се вземе предвид действителната пазарна цена (стойностният еквивалент) на правото на използване на произведението, основана на специфичните му характеристики (конкретния обект на авторското право и неговите качества), личността на автора, разходите за създаване на произведението, начина, времето и мястото на използване, получените брутни и нетни приходи и всички други относими към използването обстоятелства. Съобразяват се и обичайните начини за определяне на възнаграждение за конкретното използване“, разясняват върховните съдии.
В решението се посочва, че ако авторът не би разрешил използването, обезщетението следва да бъде допълнително завишено. „В тази връзка обосноваващи завишаване размера на обезщетението, извън конкретните обезщетени вреди, могат да бъдат също формата на вина при нарушението (умисъл или груба небрежност), повторност, безкритично отношение на нарушителя към извършеното, продължаване на използването въпреки възраженията на автора и др.“, пише ВКС
И заявява, че при всяко положение и във всички посочени хипотези на автора не може бъде присъдено по-малко от действителната пазарна цена на правото на използване.
След детайлен анализ на правилата международното частно право и на правото на ЕС върховните съдии посочват, че всяко използване на обект на авторското право се урежда от правото на държавата, в която се търси неговата закрила, в това число когато използването представлява нарушение. „По иск на автор с гражданство, различно от българското, или обичайното местопребиваване извън територията на страната, при твърдение, че в нарушение на авторското му право произведението е използвано без разрешение на територията на страната, за дължимото обезщетение е приложимо българското право“, пишат те.
И заключават, че при определяне на обезщетение по чл. 95 ЗАПСП за пропуснато лицензионно възнаграждение в случаи с международен елемент е съобразим пазарът в страната като пазар на държавата, в която е извършено нарушението на авторското право, но този пазар не е водещо обстоятелство. „Той е относим, когато е взет предвид от автора при даваното разрешение за използване или при остойностяването на правото на използване, при съобразяване и на всички останали обстоятелства, свързани с използването на конкретното произведение (начина, времето и мястото на използване, получените приходи и др.) и с нарушението (обстоятелства, при които е предприето, форма на вина, отношение на нарушителя към извършеното, дали използването продължава въпреки възраженията на автора и др.)“, обяснява ВКС.
Обезщетението включва и извънсъдебните разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение
Обезщетението за вреди при нарушение на авторско право включва и направените разумни и пропорционални извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение, прие ВКС.
Предявяването на различните искове за защита на авторското право може да бъде предшествано от действия на автора за доброволно уреждане на спора с нарушителя – искане за поправяне на последиците, покана за преговори, предупреждение.
„Възможно е при тези действия да е ползвано съдействието на адвокат, като е уговорено и заплатено възнаграждение. В такива случаи действията за доброволно уреждане на спора, когато са били действително необходими за неговото извънсъдебно решаване, и направените в тази връзка разноски за адвокат са породени от нарушението на авторското право. Ако такова нарушение не е било извършено, действията не биха били предприети и разходите за адвокат, в рамките на конституционно гарантираната и законово регламентирана дейност на адвокатурата за правно съдействие и защита на права – направени. Тази съществуваща причинна връзка на обусловеност е обективно основание за отговорност на нарушителя и за тези разходи, като пряка и непосредствена последица от нарушението на авторското право, е дължимо обезщетение (чл. 95, ал. 2 ЗАПСП)“, заявява ВКС.
В решението се сочи, че в случай че уговореното и платено адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер, над него то остава в тежест на автора, неположил дължимата грижа при заплащането му.
„Обезщетението за направени извънсъдебни разноски за адвокат трябва да съответства на изхода на делото по спора с нарушителя, но и да е в размер, който не демотивира автора да търси защита на своите права при нарушение. Обезщетението подлежи на съответно намаляване при отхвърляне на част от исковете като неоснователни. Изцяло дължими са обаче разноските във връзка с иск за обезщетение по чл. 95 ЗАПСП, дори той да е частично отхвърлен, щом адвокатското възнаграждение е в разумен и обичаен размер. В този случай е от значение установеният факт на нарушение на авторското право, независимо че търсеното обезщетение не е присъдено изцяло“, обясняват върховните съдии.
14
Коментирайте
Корабът със задължителното доказване на вредите, вкл. психологическите преживявания, започва да се пропуква и покрай „специфичния характер“ на авторското право, като съчетание от лични и имуществени елементи. Тихото прокрадване на „коновизми“ и въвеждането на т.нар. гражданска санкция в това тълкувателно решение се открива на няколко места, като се започне от недопустимото свръхпроизнасяне в диспозитива на първия въпрос, който касае само водещия пазар, съдът е намерил за уместно да вкара и нещо от себе си: „…се съобразява пазарът на държавата по местоизвършване на нарушението, както и всички обстоятелства, свързани с използването и с нарушението.“ – това последното го пише в чл.95,… Покажи целия коментар »
„Обезщетението за направени извънсъдебни разноски за адвокат трябва да съответства на изхода на делото по спора с нарушителя, но и да е в размер, който не демотивира автора да търси защита на своите права при нарушение.“
Ето това вече е разяснявашо, сега остава да се създаде и практика по въпроса
Не са ли всички във ваканция вече, какви са тези тълкователни решеняи посред лято
Глупости на финтифлюшки от ВКС
Неимуществените врени за подобно нещо могат да бъдат измерени само чрез субективни критерии, а това никога не е добре, когато става дума за обещетения, сиреч за пари.
Не знам как точно ще ги измерят тези неимуществени вреди, вземайки предвид специфичната връзка автор – произведение, но добре… успех
Предвид абсолютната тиня, която е авторското право, особено в България, не съм особено убеден, че това тълкователно решение на ВКС е достатъчно
„1. В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушение на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, при определяне на размера на претърпените имуществени вреди под формата на пропуснато лицензионно възнаграждение, подлежащи на обезщетяване съгласно чл. 95 ЗАПСП, се съобразява пазарът на държавата по местоизвършване на нарушението, както и всички обстоятелства, свързани с използването и с нарушението.“
Почти нищо не се разбира от т. 1
Това, че съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушение на авторското право е доста удобно за адвокатите. Дано не е така само на теория
Браво ВКС!
Без да съм го прочел внимателно, това решение е едно от малкото, в които липсва особено мнение. Най- малко това е добър знак
Поправете заглавието 🙂
*презумират.
Въпрос на гледна точка 😉
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Правото си отмира, ВКС за пореден път навежда в задължителни актове пародийни постановки.