ВАС промени практиката си за отмяната по чл.239, т.5 от АПК
Според чл.239, т.5 АПК „страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани“.
В решение №6322/2024 г. (пълния му текст виж тук) петчленен състав на II колегия на ВАС приема, че не само конкретно изброените в чл.239, т.5 АПК основания може да са основание за отмяна, но и други хипотези, които не се изразяват в лишаване на страната от участие в делото:
„С разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК е уредено основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, което предвижда три хипотези, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе адекватно участие в процеса, поради което законът предполага, че делото е останало непопълнено с отнасящи се за спорното право факти или доказателства. В случая първоинстанционният съд прогласява нищожността на решението на СОС, като приема произнасяне от материално некомпетентен административен орган и връща административната преписка на компетентния орган за ново произнасяне. В мотивите на съдебното решение не са изложени съображения за материалната законосъобразност на административния акт. Спорът е разгледан по същество единствено от касационния състав на ВАС, второ отделение, постановил решението, чиято отмяна се иска. … Първоинстанционният съд е този който следва да разгледа спора по същество, като именно пред този съд се реализира в най-пълен обем процесуалното право на страната да участва в процеса, като релевира възражения за незаконосъобразност и да сочи доказателства, които съдът следва да събере, и след като извърши собствен анализ на установените факти, да формира правни изводи, които да мотивират произнесения съдебен акт. Касационната инстанция, съгласно уредбата, предвидена в Административнопроцесуалния кодекс, е контролно-отменителна и нейната задача е да провери валидността, допустимостта и правилността на постановеното от първата инстанция съдебно решение. В настоящия случай първоинстанционният съд обявява нищожността на решението на СОС, без да изложи мотиви относно материалната законосъобразност на административния акт. С решението, чиято отмяна се иска, касационният състав на второ отделение на ВАС обезсилва в една част обжалвания първоинстанционен съдебен акт и го отменя в останалата част, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решава спора по същество и се произнася с окончателно решение.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в частта, в която касационната инстанция решава спора по същество, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 131 АПК, вследствие на което страната е лишена от възможност да упражни правото си на защита по същество пред две съдебни инстанции. Това нарушение на процесуалните правила лишава страната от възможност да защити правата си като формулира и аргументира доводи по отношение на фактическите установявания, възприети в касационното съдебно решение. Допуснатото нарушение дава основание за отмяна на съдебното решение, като с оглед осигуряване на възможност за разглеждане на спора от две съдебни инстанции, така както изисква императивната разпоредба на чл. 131 АПК, следва да се отмени и първоинстанционния съдебен акт и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град.“
Съдията докладчик по делото е написал особено мнение, с което не се споделят изводите на състава:
„В искането за отмяна …не се съдържат оплаквания, които да бъдат подведени под нито една от трите хипотези, които са регламентирани в чл. 239, т. 5 АПК в смисъла, вложен в законовата норма както от законодателя, така и утвърден в константната съдебна практика на съда.
Искателят не твърди, не се и установява по делото да е лишен от право на участие в съдебното производство, както пред първоинстанционния, така и пред касационния съд. Не се твърди, не се и установява страната да не е надлежно представлявана. В производството по делото искателят е надлежно представляван от упълномощения от него представител…
Не е установено и неотстранимо от страната препятствие, което води до невъзможност дружеството да участва по делото.
Не може да бъде споделена тезата на искателя, че при постановяване на атакуваното решение е нарушен принципа за двуинстанционност на съдебното производство, установен в разпоредбата на чл. 131 АПК.
Действително, Административен съд София-град обявява по жалба на… нищожност на решение на… за одобряване на проект за подробен устройствен план и изпраща административната преписка на компетентния административен орган за ново произнасяне, а касационната инстанция по жалба на… и на Л. С. Р. обезсилва в една част решението на АССГ и го отменя в останалата част, като решава спора по същество и решението е неблагоприятно за търговското дружество.
Изложеното обаче не означава, че искателят е лишен от възможност да участва по делото, за да претендира отмяна на влязлото в сила касационно решение, с оглед осигуряване на реална възможност за упражняване на правото на процесуална защита пред две независими съдебни инстанции, които да разгледат спора по същество, както изисква принципът за двуинстанционност на производствата по АПК.
Такова основание не е включено в приложното поле на чл. 239, т. 5 АПК, защото визираният нормативен текст изисква страната да е „лишена от възможност да участва в делото. Ако законодателят иска да предвиди като правно основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт основание като „лишаване от право на процесуална защита“ е щял да го регламентира именно по този начин, което обаче не е така.
Действащият сега АПК не визира такова правно основание. Считам твърдяното от искателя съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо лишаване на страната от право на процесуална защита, че не е идентично с регламентираното в чл. 239, т. 5 АПК лишаване на страната от право на участие в процеса. Касае се за нарушения с различен смисъл и интензитет, които не се припокриват.
Лимитативно посочените в чл. 239 АПК правни основания за отмяна съставляват отклонение от общия принцип за окончателност и правен стабилитет на касационното съдебно решение, което след като е влязло в сила се ползва от сила на пресъдено нещо със съответните субективни и обективни предели за това, поради което основанията са изчерпателно посочени от законодателя и не могат да се тълкуват разширително или по аналогия.
Да се сподели тезата на искателя, означава по реда на извънредния способ за отмяна да бъде проверявана правораздавателната дейност на съда, което ще доведе до недопустим контрол на законово предвидените правомощия, упражнявани от касационната инстанция.“
В досегашната си практика ВАС приемаше тезата на докладчика по цитираното дело – че основанията за отмяна не следва да се тълкуват разширително, защото тези правила въвеждат изключение от стабилитета на окончателното съдебно решение, което се ползва със сила на присъдено нещо. Така например в решение №8679/2016 г. на петчленен състав се приема, че: „Доколкото отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънинстанционен способ за защита на страната, за която съдебният акт е неблагоприятен и чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, в чл. 239, т. 5 от АПК законодателят ограничава приложимостта му само до тези процесуални нарушения, които водят до невъзможност за страната да вземе участие при разглеждане на делото или чрез надлежен представител.“ Със сходни мотиви са и други решения на ВАС – р. №13873/2019 г. на 5-чл. с-в на ВАС, р. №12304/2015 г. на 5-чл. с-в на ВАС и др.
В решение №11375/2023 г. на IV отд. на ВАС се казва: „Изцяло в искането се развиват и поддържат съображения, които касаят касационната проверка на определенията, не се развиват доводи относно посочените предпоставки за отмяна на актовете. Стабилитетът на съдебните актове предполага само изключения, твърдяни и доказани по определен начин и в определени срокове.“ В решение №1473/2019 г. на 5-чл. с-в на ВАС се прима, че: „От съществено значение е обстоятелството, че в относимата норма на чл. 239, т. 5 АПК се има предвид не всяко нарушение на процесуалните правила, а само такова, което е лишило страната от възможност да участва в делото или да е надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани“. В този смисъл е и решение №15998/2019 на 5-чл. с-в на ВАС. В решение №8358/2024 на III отд. на ВАС се казва: „следва да се посочи, че представените в касационната инстанция съдебни актове не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите нямат касателство със заявеното от искателя основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК“.
18
Коментирайте
Е, сега колко решения на ВАС ще отменят?
Абсурдно е да има недопустим контрол на законово предвидените правомощия, упражнявани от касационната инстанция.
Дори да би имало процесуални нарушения, те не са основание за отмяна. За отмяна трябва точно да са изпълнени основанията в АПК. Тези основания са изключение от силата на присъдено нещо и затова по никакъв начин не могат да се тълкуват разширително. В решението на ВАС някой се е изгаврил с правото.
Логика има. Ако акта е нищожен – няма проблем.АССГ прогласява,без да се занимава с другите пороци,ВАС оставя в сила. Ако обаче актът не е нищожен – ВАС отменя и връща на първата инстанция да разгледа останалите основания по АПК. Всъщност решението е правилно. Склонен съм да се съглася,че разглеждане на основания на касационна инстанция,които не са разгледани на първа е съществено нарушение! Тънка е разликата между разгледани основания и произнасяне.първата инстанция може да се разгледа всички но да се произнесе само по нищожността.тогава е ОК.ако само допусне и събере доказателства за всичко основания без обаче да ги разгледа сори накратко,има… Покажи целия коментар »
Пич, това е отмяна, извънреден способ – няма значение съществено, несъществено. Решението с всичките си пороци е влязло в сила, има СПН. Има лимитативно изброени основания за отмяна – т.е. не всички пороци, макар и обективно установени, са основание за отмяна. Ти знаеш ли колко решения със съществени процесуални нарушения на тричленки и петчленки на ВАС има – ум да ти зайде, ама основание за отмяна – няма.
Дори да се приеме, че има нарушение, това категорично не е основание за отмяна. Видях, ме в статията са цитирани две решения точно в този смисъл.
Има си причина изключенията, и то в процесуалноте закони, да не се тълкуват разширително, защото всяко отклонение от този принцип поставя под въпрос смисъла от общото правило и регулацията поначало, така че трябва да се внимава с подобни квазинормотворчески дописвания на актове с широко и многократно реално приложение.
П.С. Никъде не пише, че е необходимо „адекватно“ участие, скоро ще отменят решения и поради некадърно представителство.
В допълнение- липсата на мотиви не попада ли в категорията пороци във формата на акта, което очевидно не е включено като част от лимитативно изброените хипотези?
„Стабилитетът на съдебните актове предполага само изключения, твърдяни и доказани по определен начин и в определени срокове.““
твърдЕни – алооу, правописът!
Боже, две инстанции по същество. Кой съдия ще ти се занимава след като е установил процесуално нарушение, особено ако е тежко и води до нищожност като липса на компетентност, както явно е в случая. Няма такова обещание в АПК.
Гаранция – Франция, колега. Чели са различно издание 😉
Надявам се, че това ще бъде изолирано решение. Няма смисъл да обяснявам защо – на всекиго е ясно. Обаче до 10 години правото няма да е такова, каквото е – вече се виждат последиците от равнището на юридическото образование и незачитането на истинските авторитети в доктрината и магистратурата. Затова конкурсите са от изключително значение – конкурсните комисии трябва с отговорност да подхождат към бъдещето на съдийската професия. Скоро се установи нещо различно.
Когато въведоха конкурсите, имаше 2-3 за младши, които бяха както трябва. Влязоха знаещи и можещи млади хора. След това успяха и тях да изродят. За конкурсите за повишаване не коментирам, всички виждаме как се изкласява там. А в проекта за нов ЗСВ директно ни се предлага върховните сами да си подбират кого да вземат, което си е връщане на старото положение отвсякъде. Сега пак това става, но поне е завоалирано. Пазете правото от съда стана положението.
При тази противоречива практика на петчленни състави, ще рече, че ни чака тълкувателно дело ли или ще го пишем дъждовно и изолиран случай в практиката на съда това решение?
Да ти отговоря: intuitu personae
Специално изчетох съдебното решение в цялост, викам си, нещо не съм разбрал от цитатите. Няма твърдение, че не е участвано в делото, даже с адвокат надлежно представляване и хоп нарушено право на защита и разглеждане на делото на две инстанции. Чета пак чл. 239 АПК, някоя нова точка да няма, нещо редакция на т. 5. Не, колеги, не сме изтървали промени в АПК, съдът сам си го променя.
Както е казал класикът – Г-н съдия, въртите си члена както си искате, хахахаха. До модераторите – члена от АПК е това, не ми го трийте!
По логиката на мнозинството в състава половината решения на ВАС ще подлежат на отмяна. Долу СПН!
КОЙ?КОЙ?