Специално съм се интересувал по въпроса. Задължени сме били да ги имаме по силата на някакви натовски договори. Затова ги държат в минимален кадрови състав с минимална компетентност.

От години следя практиката на ВАС и често ме изненадват подобни техни актове – жалба срещу акт, с който пряко се влияе на сферата на субекта и е краен, какъвто е случаят, не желаят да го гледат по същество. Много често го обявяват за писмо, за уведомление или за некраен акт, а това не е така. Изпадат в крайности и на практика с подобни техни определения се отказва правосъдие. Не е подал някой жалба до ЕСПЧ, не е спечелил обезщетение. За сметка на данъкоплатеца. Акт е и този – засяга по негативен начин правната сфера на адресата и няма по-краен… Покажи целия коментар »

Честно казано напоследък и аз споделям на пръв поглед екзотичната идея за мандатност на магистратите във висшите органи на съдебната власт – ВКС, ВАС, ВКП, НСлС. Налице е огромна обективна нужда от това – окопават се едни удобни на властта хора и започват да пишат едни зле аргументирани правно актове, които често приличат на аргументирани по друг начин.
За атестацията не знам -. кой ще ги проверява. Кой ще гарантира, че проверяващите са наистина правно грамотни и най-вече – обективни, необвързани политически?

Втората идея споделям напълно
И тя трябва да важи за всички върховни съдилища не само за ВАС. Така от една страна ще се спре безумното кариерно драпане и слагачество на съдиите,т.е.всеки с необходимия стаж ще е спокоен,че ще получи своите 3г.слава,от друга страна – заслужаващите и по-скромни съдии също ще получат заслуженото и най-вече – няма да има безкрайно богопомазани,самозабравени и безчинстващи. Един вид – правото ще получи някакъв шанс…

Най-вече по този начин ще се избегнат максимално обвързаности. Което е много неудобно за управляващата мафия.

Принципно за оперативната самостоятелност е така, но преценката за невъзможност за контрол на тази оперативна самостоятелност не е достатъчен аргумент един административен акт да не подлежи на разглеждане по същество. Може да е сгрешена процедурата, да няма мотиви, да има проблем със съответствието на акта с материалния закон или с целта му – това подлежи на проверка по същество и при този краен акт /защото той Е такъв/ тази проверка се дължи при наличие на жалба.

Е, това да, а и нали самият жалобоподател е поискал преписката да бъде върната по компетентност на кадровия орган за ново произнасяне, надявайки се евентуално на указания за точно прилагане на закона, макар че резултатът надали ще е по-различен от настоящия, като изключим може би по-обстойното мотивиране на акта, но при всяко положение ефектът от това усилие няма да надхвърли сттаничните последици със скандалността на нежеланието на ВАС да гледа по същество, което означава че цялото оспорване е удар в празното пространство.

Но това са вече съвсем други аргументи.

Иначе за мен ВАС често в такива случаи, когато отказва да гледа жалби по същество срещу актове, които си имат всички белези на административни – влияят върху правната сфера на жалбоподателя и са крайни за една административна процедура, на практика отказваправосъдие и е налице нарушение по чл. 6 от ЕКПЧ. Той отказва правна защита.