ВАС отмени отказ на ВСС да образува дисциплинарка срещу съдийка за непристойни думи
Върховните магистрати обясниха от кой момент започва да тече 6-месечният давностен срок по дисциплинарните производства
Из Закона за съдебната власт
Чл. 307. (1) На съдия, прокурор и следовател, на член на Висшия съдебен съвет, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието и на техните заместници се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение.
(2) Дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт.
(3) Дисциплинарните нарушения са:
- системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони;
- действие или бездействие, което неоправдано забавя производството;
- действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, което накърнява престижа на съдебната власт;
- неизпълнение на други служебни задължения.
Чл. 310. (1) Дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Шестмесечният срок започва да тече от узнаването за нарушението от един от органите и лицата по чл. 312, ал. 1, не се прекъсва и не тече поотделно за всеки от тях.
(2) Когато сроковете по ал. 1 са изтекли, дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява. Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява и когато се прекрати правоотношението с лицата по чл. 307, ал. 1.
(3) Когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. При нарушение, което накърнява престижа на съдебната власт, сроковете по ал. 1 започват да текат от разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт.
(4) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда или с влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата или определението.
(5) Сроковете по ал. 1 не текат, когато:
- лицето е в законоустановен отпуск;
- е обжалван отказ за образуване на дисциплинарно производство – до произнасяне на компетентния орган.
(6) В случаите по ал. 3 и ал. 5, т. 2 дисциплинарно производство не се образува, когато са изтекли 5 години от извършване на нарушението.
Върховният административен съд (ВАС) отмени отказа на Съдийската колегия да образува дисциплинарка срещу съдийка от Дупница за непристойно поведение в зала заради изтекъл давностен срок. ВАС върна преписката на кадровиците за ново произнасяне съобразно мотивите на съда, в които се обяснява от кой момент започва да тече 6-месечният давностен срок за образуване на дисциплинарно производство.
На 22 май 2024 г. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет внася предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Людмила Стойнева от районния съд в Дупница за нарушения на етичния кодекс. От акта на ВАС става ясно, че инспекторите са били сезирани от адвокат, който е подал сигнал и до председателя на районния съд в Дупница.
В сигнала си адвокатът твърди, че на проведено на 14 ноември 2023 г. съдебно заседание Людмила Стойнева е използвала непристойни думи в залата (в решението на ВАС не са посочва какви са били те), като с поведението си е накърнила престижа на съдебната власт. Казаното от съдийката станало достояние на страните и свидетели по въпросното дело.
Сигналът на адвоката е бил получен от шефа на РС-Дупница на 13 декември 2023 г., а от ИВСС – два дни по-късно.
На 11 юни 2024 г. Съдийската колегия е обсъдила предложението на ИВСС и го е отхвърлила.
Според кадровиците 6-месечният срок за образуване на дисциплинарно производство е изтекъл към момента на внасяне на предложението в колегията – 22 май. Те посочват, че той е започнал да тече от 14 ноември м.г., когато се е провело заседанието и поведението на съдията е станало достояние на хора извън съдебната системата. Т.е. инспекторите е трябвало да внесат предложението си до 14 май.
ИВСС обжалва отказа на колегията да образува дисциплинарка срещу Людмила Стойнева като изтъква, че изводът на Съдийската колегия за изтекъл давностен срок е неправилен.
Според инспектората е объркан началният момент на извършване на деянието и той е 13 декември 2023 г., когато шефът на РС-Дупница е получил сигнала за поведението на съдийката. Т.е. 6-месечният срок изтича на 13 юни 2024 г., 22 дни след внасянето на предложението на ИВСС.
Инспекторатът изтъква, че в случая неправилно е била приложена разпоредбата на чл. 310, ал. 3, изр. 2 от ЗСВ, както и че е допуснато смесване на фактическите състави на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ и чл. 310, ал. 3, изр. 2 ЗСВ, като погрешно била приложена специалната разпоредба при определяне на срока (относимите разпоредби виж в карето).
Тричленен състав на ВАС с председател Николай Гунчев и членове Хайгухи Бодикян (докладчик) и Стефан Станчев се съгласяват с доводите на ИВСС.
„В чл. 310 от ЗСВ са предвидени различни хипотези за прилагане на давността при дисциплинарните производства. Общият принцип е визиран в текста на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Ал. 3 от същата разпоредба предвижда изключения от общия принцип, по който се прилага давността при дисциплинарните производство. При накърняване престижа на съдебната власт, сроковете по ал. 1 започват да текат от разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт. В настоящия случай, твърдението на вносителя на предложението е, че извършеното от съдия Стойнева деяние в съдебна зала, чрез използване на непристойни думи и поведение накърнява престижа на съдебната власт“, отбелязва ВАС.
След това напомняне, върховните съдии посочват, че по делото е спорен моментът, от който започна да тече 6-месечният преклузивен срок за образуване на дисциплинарно производство. Според ИВСС това е датата, на която един от органите е узнал за нарушението – т.е. 13 декември, а според СК е датата на съдебното заседанието – 14 ноември м.г.
Спорен е и въпросът коя от хипотезите по чл. 310 от ЗСВ е приложима за деянието извършено от съдия Стойнева и изтекла ли е давността за образуване на дисциплинарно производство, казва ВАС.
„Сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ започват да текат от момента, в който наказващият орган установи фактите и обстоятелствата, изразяващи се в определени действия или бездействия на магистрата, които представляват виновно неизпълнение на служебните му задължения или накърняват престижа на съдебната власт и се квалифицират от наказващия орган като дисциплинарно нарушение. В ЗСВ не е регламентирано по какъв начин може и следва да бъде открито извършеното нарушение, което налага да се приеме, че откриването на нарушението може да бъде осъществено по всички възможни начини, стига тези начини да осигуряват на наказващия орган необходимата информация относно релевантните факти и обстоятелства. Правнорелевантен при преценка за спазване на сроковете по чл. 310 ЗСВ е моментът, в който дисциплинарното производство е било образувано“, изтъкват върховните съдии.
В конкретния случай обаче предложението за образуване на дисциплинарно производство е продиктувано от твърдения за накърняване престижа на съдебната власт, което се изразява в непристойно поведение на магистрата в съдебно заседание, припомнят те.
И поясняват: „При тези данни, е приложима давността по чл. 310, ал. 3 от ЗСВ – при дисциплинарно нарушение, което накърнява престижа на съдебната власт, сроковете по ал. 1 започват да текат от разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт“.
Върховните съдии казват още, че законодателят не е определил какво има предвид под „разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт“, поради което Съдийската колегия е приела, че след като деянието е станало достояние на участниците в съдебния процес, това е форма на разгласяването му извън органите на съдебната власт.
„Тълкуването на израза следва да се извърши от съда, след като законодателят не е дал определение на понятието. В тази връзка съдът приема, че разгласяването извън органите на съдебната власт се отнася до публикация или разпространение на информация, свързана със съдебни дела или процеси, което е станало достояние до лица или организации извън съдебните органи. Подобно разгласяване може да включва публични изявления, медийни публикации, оповестяване чрез социални мрежи, коментари и анализи, доклади и изследвания. Разгласяването обикновено се отнася до публично обявяване или оповестяване на информация.
В конкретния случай деянието е извършено спрямо лица, участници в съдебния процес – адвокат, страна в процеса, поради което не може да се приеме като „разгласяване“ процесът на възприемане от самите тях на деянието като нарушение. Деянието е насочено срещу тях и за да излезе информация за него извън органите на съдебната власт, те следва да го разгласят на трети лица или деянието да стане достояние на трети лица по друг начин. В изложения смисъл, не са представени категорични данни кога е настъпил моментът на „разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт“, като не може да се приеме, че това е станало в съдебна зала на проведеното съдебно заседание в момента на извършването му“, посочва ВАС.
И допълва, че липсват данни в съдебната зала да са присъствали трети лица, общественост, която да е разбрала за нарушението. Няма и доказателства за медийни публикации, отразяване в социални мрежи и др. В този ред на мисли, като разгласяване на деянието, може да се възприеме подаденият от адвоката сигнал до ИВСС, съответно до председателя на съда, с условието, че вторият е орган в съдебната власт. А предвид липсата на категорични данни за момента, в който е станало разгласяване извън органите на съдебната власт, тогава трябва да се приеме, че началният момент е сигналът на адвоката до ИВСС, изтъкват върховните съдии.
„Относно визираните в закона начални и крайни срокове за образуване на дисциплинарно производство, разпоредбата на чл. 310, ал. 3 от ЗСВ, въпреки специфичните хипотези заложени в нея, не може да се разглежда напълно самостоятелно и отделно от основната разпоредба на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, както и от разпоредбата на чл. 310, ал. 6 от ЗСВ, в които е визиран краен срок за образуване на дисциплинарно производство. В ал. 1 той е „не по-късно от 3 години от извършване на деянието“, а в ал. 6 е пет години от извършване на деянието, при което приемайки за преклудиран единствено 6-месечният срок, който тече от разгласяване на деянието и в който следва да се образува дисциплинарно производство, СК на ВСС обезсмисля заложения в закона по-дълъг срок за образуване на дисциплинарно производство, в хипотезата на липсва на категорични доказателства или данни за „разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт“. Отделно в разпоредбата на ал. 1 е предвидено, че „Шестмесечният срок започва да тече от узнаването за нарушението от един от органите и лицата по чл. 312, ал. 1 ЗСВ“, изтъква ВАС.
Върховните съдии отбелязват, че ЗСВ не е много ясен в своето послание в тази част, поради което съдебната практика следва да наложи своето тълкуване по възникналия спор. В тази връзка трябва да се разсъждава и върху хипотеза, при която е настъпило разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт, без да са настъпили юридическите факти по ал.1 от чл. 310 ЗСВ, което води до правен извод за свързаност на двете разпоредби от закона, казва още ВАС.
С тези мотиви върховните съдии приемат, че 6-месечният давностен срок не е изтекъл и заради връща преписката на СК за ново произнасяне.
Определението влезе в сила и преписката беше върната в Съдийската колегия.
На заседанието си на 12 ноември кадровиците образуваха дисциплинарно производство срещу съдия Стойнева и за членове на състава бяха избрани Боян Магдалинчев, Олга Керелска и Вероника Имова.
38
Коментирайте
Що не напишат за какви думи иде реч. Ако гражданин използва неподходяща лексика, и му врътнат делце подробно се описва какво е казал.
Точно същото щях да питам – абе, няма ли тука някой от Дупница или района, да ни осведоми?
Непристойни думи в залата (в решението на ВАС не са посочва какви са били те)… Ебах тоя съд – страхува се да посочи думите… Ако си отворя зурлата че ги налапам и един нема да остане.
Ако гражданин си позволи нецензурен език в съдебна зала, според утвърдената съдебна практика може да очаква обвинение, а и присъда за хулиганство (независимо че изп. деяние е формулирано като „действия“ а не думи). А ако служител на съд. власт си позволи същото, по каква логика тогава да не е хулиганство? Защо през 2024г., когато дори бездомници разполагат със смартфони, няма да има осигурен официален звуко- и видеозапис в съдебните зали? За да може подобно поведение да остава безнаказано. Чиновниците във ВСС не си свършили работата навреме и използват това като аргумент да избавят от отговорност едно нагло… лице, което си… Покажи целия коментар »
Проблемът с видео и аудиозаписите на съдебни заседания е законодателен. Въвеждайки условна забрана за записване, заснемане и пр. без съответното съгласие на лицето, КРБ въвежда и изключение – ако е предвидено в закон друго. Поне що се отнася до наказателните дела, НПК не предвижда друго (същото се отнася и до ЗСВ) освен в чл. 311, ал. 3, която разпоредба препраща към други разпоредби на кодекса – ако се зачетете внимателно, ще видите, че процедурата, визирана в чл. 311, ал. 3 от НПК, е изключително трудно приложима (включително като записът трябва да се възпроизвежда на записаните, да се запечатва, да се… Покажи целия коментар »
Между другото, има държави, в които протокол от съдебно заседание изобщо не се изготвя. Просто се прави запис и толкова. Връщайки се у нас, трябва да отпадне – специално що се отнася до наказателните дела – тромавата процедура за записи, която съществува сега съобразно чл. 311, ал. 3 от НПК.
В съдебния район „Бенгази“ пред съдебните зали има информация, че на заседанията се извършва звукозапис. Ооообаче няма начин участник в заседанието да получи този запис.
Абе щом в супермаркетите може да записват видео, не виждам защо в съдебните зали да не може. По принцип най-добре да се предвиди в закона но и без изрична разпоредба няма пречка. Забраната в КРБ касае индивидуалното право на лична неприкосновеност, което се нарушава в случай, че заснемането/записването е насочено към определено лице (например когато медиен екип причаква някого). Когато лице посещава обществено място, където се прилага видео и аудиозапис към неограничен кръг субекти, едва ли може да претендира че персоналното му право е нарушено.
Има логика в това, което казвате, защото съдебното заседание поначало е публично. Въпрос на тълкуване на КРБ. Другото възможно гледище е, че публичността не включва имплицитно и възможност за записване. Във всеки случай ИВСС счита, че звукузаписите извън тези по чл. 311, ал. 3 от НПК са незаконни и е издал съответния акт спрямо СРС. Всички други съдилища продължават да правят записи, за тях акт няма :). В супермаркетите записват въз основа на законова възможност – по ЗЧОД.
„Върховните съдии отбелязват, че ЗСВ не е много ясен в своето послание в тази част, поради което съдебната практика следва да наложи своето тълкуване по възникналия спор.“
Как се тълкуват санкционни норми, бе, палячовци от ВАС? Може би стриктно, а? А като са неясни, ще да е по-скоро стеснително, отколкото разширително… ПУЦ-аджийски, свински съд!
Санкционните норми се тълкуват като всички други норми – според действителния им смисъл, който следва да бъде издирен. Забраната по чл. 46, ал. 2 от ЗНА се отнася до правоприлагането по аналогия и до нищо друго. Дейността по тълкуване се изразява единствено и само в установяване на действителния смисъл на нормата. Реално няма такова понятие като „стриктно“ тълкуване. Има буквално тълкуване. В действителност, когато говори за тълкуване, ЗНА има предвид случаите, в които буквалният текст не е достатъчно ясен. В някои случаи този текст е формулиран по начин, който очевидно не отразява действителната воля на автора му, т. е. действителния… Покажи целия коментар »
Имах предвид чл. 46, ал. 3 от ЗНА, а не ал. 2.
Полезен и коректен кратък анализ на разликата между видовете тълкуване кога се налага тяхното използване, въпреки че понякога в практиката дори ясно формулирани норми се интерпретират в едната или другата посока, в зависимост от принципите на съответния отрасъл или, за съжаление, от конкретни интереси на страна по делото.
Говоря за основни принципи на правото. И то на разбираем, като за широката публика, език – кратко и ясно. На научните, чисто теоретични спорове, не им е тук мястото. И не това е била целта ми. Не им е мястото дори в правоприлагането… То затова е на този хал и правосъдието в България – много пуцаджийски дървени филосови се навъдиха и пишат абсолютни глупости, откъснати от реалния живот, а някои от тях дори си ги определят като такива за развитие на правото. 🙂 🙂 🙂
Когато санкционните норми са неясни, те се тълкуват според действителния им смисъл, независимо дали е стеснително, разширително и пр. Не се касае за нищо теоретично тук.
Така де. И коя е нормата?
„При нарушение, което накърнява престижа на съдебната власт, сроковете по ал.1 започват да текат от разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт.“
Адвокатът е извън органите на съдебната власт и деянието му е разгласено в момента на извършването – това е изводът, формиран при буквално тълкуване на нормата. Тълкуването на ВАС определено е РАЗШИРИТЕЛНО на буквалното, така че дали това е допустимо или не и дали се касае за нещо теоретично тук, ще оставя на преценката на дървените философи… 🙂 🙂 🙂
Има ли проблем според Вас да е разширително и защо?
Ще си позволя да не се съглася с ВАС. Нормите на чл. 310, ал. 1 ЗСВ и чл. 310, ал. 3, изр. 2 ЗСВ са в отношение на обща към специална. „Разгласяване извън органите на съдебната власт“ е моментът, в който нарушението е станало достояние на което и да било лице, което не е орган на съдебната власт или съдебен служител. Поправете ме ако греша, но присъствалите на заседанието адвокати и свидетел не са органи на съдебната власт, а нарушението явно е било извършено непосредствено пред тях. Подчертавам, че въпросът е принципен и правен, и няма нищо общо с това… Покажи целия коментар »
Не бива да се смесват адресатите на нарушението (адвокат и свидетели) с третите лица, узнаването на вече извършеното деяние от които е необходимо, за да се завърши фактическия състав на разгласяването.
Добре, прилагам следния пример: аз съм съдия със слаби нерви и хващам и напсувам адвоката на страната и самата страна в заседание в присъствието на доведените от страните свидетели и адвоката на другата страна. При това положение дори напсувсните лица да бъдат изключени от кръга на узналите, то останалите присъстващи узнават непосредствено в деня и часа на заседанието.
Да, но ако се изходи от дефиницията на думата разгласявам:
„Уведомявам много хора чрез устно или писмено съобщение за нещо; давам гласност. Разгласявам вест.“ – дори наличието на няколко свидетели не е достатъчно за съставомерността на нарушението.
Аз днес научих, дори не разбрах какви са думите и дали наистина е накърнен престижът на съдебната власт, ама да речем, че е е така… т. е. срокът от днес викаш да започва да тече? Оправи си малко перушината, пък тогава умувай…
Дали съставомерността изисква публично разгласяване зависи от характера на нарушението. Ако аз съм съдия и напсувам адвокат, деянието ми ще е довършено и ще бъде съставомерно в момента, в който адвокатът възприеме думите ми, дори това да е станало в празна зала, в която сме само аз и адвокатът, или в мой акт, който е връчен само на него. Ако напсувам друг съдия, тогава е необходимо това да е станало достояние на трети лица извън съдебната система. Ако съм съдия-алкотрон и пия на работа, деянието ще бъде съставомерно тогава, когато се изложа пред лица, които не са други магистрати или… Покажи целия коментар »
По всичко личи, че има някакво „усилие“, не може така да се тълкуват срокове.
кога е настъпило нарушението – очевидно в деня и часа. Ама аз по-късно разбрах, ама не разбрах.
Правна несигурност – нямало законово определение на „простъпка“. В деня на изричането на думите, иначе – може да се твърди, че обиденият или ощетеният е със слухов апарат, трябвало е да се посъветва с братовчедите – дали е така и т.н.
То пък сякаш ИВСС не е орган с контролни функции и също част от съдебната власт.
Помилвайте ги. А те погазват правоо и честа на съда
Жалка история!
Не им се работи явно. Настроили са се празнично.
Е много рано бе
Абсурдно е да се допуска накърняване престижа на съдебната власт.
То пък един престиж! Еле на ВАС.
И ВАС и ВСС нямат престиж. Те са парцал на Пеевски. Но на хората там им харесва. Има пари за ремонти, за скъпи коледни екскурзии…
Така е, как може да се накърнява престижът на нещо, което няма такъв? Например, ако съдията в административен съд каже в съдебно заседание по повод тълкуването на някоя норма – аз мисля така и така, обаче пед@лчетата от свинския съд, разбирай ВАС, го тълкуват наобратно, понеже са корумпирани ПУЦ-аджии, не мисля, че ще бъде накърнен престижът на съдебната власт, защото това ще си е самата истина и ноторно известен факт!
Допълнение – ноторно известни са и предпочитанията в тънката част на бившия нотариус…
Е, защо инспекторите не са внесли предложението си до 14 май?
Може и да е умишлено.
Защо да не е нарочно
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
съдът изобщо вече не е това, което бил- зависимости, тъпота, некомпетентност, чалгаджийство, пластични и естетически операции на съдийки като в поп фолка. Срам и позор е