ВАС отказа да отмени принудителната полицейска регистрация, но напомни на МВР да не събира поголовно ДНК и отпечатъци
Състав на Върховния административен съд (ВАС) отказа да отмени правилата за принудителна полицейска регистрация, като заяви, че не може да приложи пряко Конституцията и се отказа да прави втори опит да сезира Конституционния съд (КС) след критика на първото му искане. Върховните съдии обаче напомниха на МВР, че трябва да съобрази наредбата си за полицейската регистрация с решението на Съда на Европейския съюз (СЕС), което отрече поголовното събиране на ДНК и отпечатъци от обвиняемите (пълния текст на решението на ВАС виж тук).
Дългата предистория
Казусът, който както става ясно, мина и през КС (как виж по-долу), и през СЕС, не приключва с днешното решение на ВАС, тъй като то подлежи на обжалване, а освен това пред съда в Люксембург са висящи още две запитвания, свързани с недостатъците на процеса на полицейска регистрация в България.
Пред ВАС беше оспорена разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР). Тя предвижда: При отказ на лицето за дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил полицейският орган изготвя мотивирано искане до съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем, за издаване на разрешение за принудителното им извършване. При издадено разрешение действията се извършват принудително“. Най-общо проблемите, които се сочат в нея са, че не предвижда възможност за защита на лицето, чиято принудителна криминалистична регистрация се иска, а реално съдебен контрол не може да бъде осъществен, тъй като съдът не разполага с наказателното дело, за да прецени основателността на искането на МВР (повече за жалбата виж тук).
Съставът на ВАС установи, че проблемът е не само в наредбата, но и в Закона за МВР и реши да се обърне към Конституционния съд. КС допусна делото за разглеждане, като поиска от ВАС да изясни приложимото право на ЕС. По него постъпиха серия от становища, в които уредбата на принудителната регистрация беше подложена на тежка критика. КС обаче прекрати делото, защото прие, че въпреки изричното му искане, върховните съдии не са представили анализ за приложимото право на ЕС (повече виж тук). До повторно сезиране на КС така и не се стигна.
Докато делото беше висящо пред ВАС съдията от съществуващия тогава Специализиран наказателен съд Иво Хинов сезира съда в Люксембург за тези и някои други проблеми на полицейската регистрация в България (повече за преюдициалното му запитване виж тук). И както „Лекс“ писа, през януари 2023 г. СЕС постанови, че поголовното събиране на ДНК и пръстови отпечатъци от всички обвиняеми за всякакви престъпления, противоречи на правото на съюза. Той възложи на българските съдии да проверяват дали събирането на тези данни е „абсолютна необходимост“ във всеки случай, когато обвиняемият откаже да ги предостави доброволно, преди да разпоредят да бъдат иззети принудително. Но същевременно не видя проблем в това, че когато се произнасят за извършването на принудителна полицейска регистрация, съдиите не разполагат с доказателствата по наказателното дело (повече за решението на СЕС виж тук).
Това накара съдия Хинов, днес съдия от Софийския градкси съд, да отправи нови въпроси до СЕС – възможно ли е съдът да прецени налице ли е тази „абсолютна необходимост“, без да разполага с делото – само въз основа на постановлението за привличане на обвиняем и отказа му да даде доброволно проба за ДНК и отпечатъци? А ако го получи, може ли да извърши и преценка дали са налице сериозни основания да се счита, че обвиняемият е извършил престъплението? (повече за второто запитване на Хинов виж тук).
Следва да се отбележи, че състав на ВАС сезира съда в Люксембург за на практика вечната полицейска регистрация у нас (повече виж тук).
За противоречието с Конституцията и случилото се в КС
След тази дълга предистория днес състав на ВАС с председател Тодор Петков и членове Красимир Кънчев (докладчик) и Таня Дамянова отхвърли жалбата срещу чл. 11, а.4 от наредбата за полицейската регистрация.
Върховните съдии първо изследват дали е спазена процедурата по приемане на нормативния акт и не установяват допуснати нарушения.
След това се заемат с обсъждането по същество на оспорената разпоредба и заявяват, че тя е в пълно съответствие със Закона за МВР (чл.68, ал.3, т.2 и 3 и ал.5, изр.2 от ЗМВР).
„Единственото различие между коментираните разпоредби от ЗМВР и оспорваната чл.11, ал.4, изр.1 от Наредбата е, че в последната разпоредба е описано от кого и как става подаването на искането за издаване на разрешение за принудителното извършване на действията по чл.68, ал.3, т.2 и 3 от ЗМВР – посочено е, че това става от полицейският орган, който изготвя мотивирано искане. Но тази конкретизация е въз основа на законовата делегация в чл. 68, ал. 7 от ЗМВР, според който редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет, която е именно издадената на това основание НРИСПР, част от която е оспорената разпоредба“, пишат тримата върховни съдии.
А след това заявяват, че чл. 11, ал. 4, изр. 1 от наредбата не противоречи и на Конституцията. „Установяване на противоречие в оспорваната подзаконова разпоредба минава през противоречие с Конституцията на чл. 68, ал. 1 и ал. 5, изр. 2 от ЗМВР, въз основа на която е уредбата в оспорената разпоредба“, се посочва в решението и се припомня, че именно затова ВАС сезира КС.
Тримата върховни съдии правят следния коментар на случилото се в КС: „Конституционният съд обаче, след като прие искането за допустимо и образува конст. дело №15/2021г., с определение №2 24.02.2022г. по същото дело, отклони искането на състава на ВАС и прекрати производството. В определението на КС практически няма мотиви за този резултат, тъй като единственият довод за непредставяне от сезиращия съд на допълнителни съображения за правото на Европейския съюз, е явно несъстоятелен, доколкото сезиращият съд не е имал такова задължение. Както и защото този мотив не може да се използва при образувано производство и направен при това извод за допустимост на сезирането на КС. При липса на установяване от КС, че чл. 68, ал. 1 и ал. 5, изр. 2 от ЗМВР противоречат на КРБ, настоящият съдебен състав не би могъл сам да установи такова противоречие“.
По делото се твърди, че правилата за принудителната полицейска регистрация противоречат на принципите на правовата държава и за равенство пред закона, както и на правото на защита, и възможността за съдебен контрол на административните актове (чл. 4, чл. 6, чл. 56 и чл. 120 от Конституцията).
По този въпрос ВАС пише: „Същевременно чл. 11, ал. 4, изр. 1 от Наредбата не е и в ясно противоречие с Конституцията, за да бъде приложена Конституцията пряко, тъй като в чл. 4, чл. 6, чл. 56 и чл. 120 от Конституцията няма уредба за материята, предмет на оспорения чл. 11, ал. 4, изр. 1 от Наредбата“.
За противоречието с правото на ЕС
След това върховните съдии заявяват, че чл. 11, ал. 4 от наредбата не противоречи и на европейското законодателство. В жалбата се изтъква, че чл. 54 от Директива 2016/680 от 27 април 2016 г. регламентира право на ефективна съдебна защита администратор или обработващ лични данни.
„В случая с оспорваната разпоредба на чл. 11, ал. 4, изр. 1 от Наредбата не са регламентирани действия или актове на надзорен орган, администратор или обработващ лични данни, който да се отразяват на правната сфера на лицата и за които да следва да е регламентирано правото на ефективна съдебна защита. А е регламентирано принудителната полицейска регистрация да става след разрешение на съд. По този начин актът, който засяга права, е актът на самия съд, е не на надзорен орган, администратор или обработващ лични данни. Последният само подава искане за това, което не засяга права“, пише ВАС.
Той прави специален анализ на решението на СЕС по първото запитване на съдия Хинов. И напомня, че съдът в Люксембург прие, че правото на ЕС допуска национално законодателство, което предвижда, че ако обвинено за извършено умишлено престъпление от общ характер лице откаже доброволно да съдейства за събирането на отнасящи се до него биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им, компетентният наказателен съд е длъжен да разреши принудителното събиране на тези данни, без да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено, при условие че националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за посоченото обвинение, което дава основание за разрешаване на събирането на тези данни.
„При това разрешение оспорваната разпоредба на чл.11, ал.4, изр.1 от Наредбата не е в противоречие с разпоредбите от европейското право. Нарушение може да има само ако националното право не гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за обвинението, което е дало основание за разрешаване на събирането на данните. В случая не се твърди, а и няма основание да се приеме, че Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) не гарантира такъв последващ съдебен контрол върху условията за обвинението, въз основа на което е разрешено събирането на личните данни“, заявява ВАС.
Той прави коментар и на изискването на СЕС биометрични и генетични данни да се събират само когато е доказано, че това е абсолютно необходимо: „Даденото тълкуване в т.3 от решението на СЕС обаче не засяга съдържанието на оспорваната разпоредба на чл.11, ал.4, изр.1 от Наредбата, в която не е предвидено ограничение към компетентния орган да извърши посочените в т.3 от решението на СЕС действия. Тези действия следва да бъдат законово регламентирани в Наредбата от нейния издател, което обаче не касае настоящото производство, респ. оспорваната разпоредба на чл.11, ал.4, изр.1 от Наредбата. Това е свързано с регламентиране съдържанието на мотивираното искане на полицейският орган, което съдържание обаче не е уредено в чл.11, ал.4, изр.1 от Наредбата, поради което издателят на Наредбата следва да съобрази решението по т.3 на СЕС и да уреди в подзаконовия нормативен акт изискванията на европейското право според тълкуванието, дадено в решението на СЕС. А докато това стане полицейският орган следва да прилага европейското право според тълкуването, дадено в т.3 от решението на СЕС“.
ВАС заявява, че ако бъде отменена разпоредбата на чл. 11, ал. 4, изр. 1 от наредбата, това ще означава да бъде отменена изцяло задължителната полицейска регистрация, която обаче според решението на СЕС е допустима.
В решението се отхвърлят и доводите за противоречие на наредбата с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
24
Коментирайте
Полицията трябва да бие обвиняемите и проявилите се, за да имат респект.
Кога ще бъдат арестувани ШАЙКАТА МИЛИЦИОНЕОНЕРСКА СГАН, които преди 25 години убиха младия спортист Айредин Мустафов на 19 г.
НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО.
НИЩО НЕ Е ПРИКЛЮЧЕНО.
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН
Мен въобще не ме притеснява фактът, че може да ми вземат отпечатъци.
Когато си с чиста съвест, няма място за притеснения.
Eсъесъвено, че ще отрекат поголовното събиране на ДНК и отпечатъци от обвиняемите.
Добра новина.
Точно в САЩ, Германия, Франция и Англия се събират всякакви данни, вкл.майчиното ти мляно, а нашета пол.регистрация противоречала на правото на Съюза. Друг път! Трябва за нещо да ни порицават и дърпат на каишка, а Хинов все пита. Абе този човек въобще сам решава ли дела!
Чакаме едно определено ДНК….
Служителите на МВР сами си купуват тениски и униформи. С какъв толкова ресурс разполагат, че да събират отпечатъци
Да видим дали ще се вслушат от МВР
Странно решение на ВАС.
Аз не разбирам каква е драмата, че са ти взели отпечатъци. От кого се криеш, че да не ти ги вземат?
А, има разлика дали те регистрират като обвиняем, извършител на престъпление, или като пострадал, за изчистване на отпечатъци от местопроизшествие, за издирване или други!
Пострадали не се регистрират.
Тъй че да – има разлика, ама не сте я уловили!
Ако се представяш за жена, пък си мъж, могат да ти изследват ДНК профила и Y хромозомата ти да лъсне като гладен жираф на централния корт по време на финала на турнира Уимбълдън.
Ако има някакви препоръки от САЩ и Европа, че е добре да се събира максимално голяма база данни, за да се разпознават по-лесно изчезнали хора и деца, терористи и други, то МВР просто изпълнява тези препоръки.
Работата е „ела ме ритни“
Хахах как не. МВР сега ще се сецне и ще спре да събира поголовно
Във ВАС са оптимисти
МВР няма да спре да го прави ако изрично не го пише в закона.
И изрично да го запишат, пак ще продължат, а и все ще се намери някоя „съвестна“ партия да прокара нови текстове и пак ще стане. МВР-то не си сменя нрава, само кожата 🫡
Явно не са наясно, че с напомняне няма да спре полицейския произвол
Където се е милиционерствало, пак ще се милиционерства! Това е толкоз просто и логично!