При незаконно уволнение държавните служители имат право да търсят по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди, независимо че в други закони е предвидено, че им се изплащат най-много 6 заплати. Това следва от постановеното от Върховния административен съд (ВАС) тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).

Мнозинството от върховните съдии прие:Разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения“.

Тълкувателното решение е подписано с особено мнение от 14 съдии, начело с председателя на ВАС Георги Чолаков и заместничката му Мариника Чернева (мотивите им виж по-долу).

Както „Лекс“ писа, съдиите застъпваха различни виждания, които произтичат от тълкуването им на няколко закона, които уреждат държавната служба. Според Закона за държавния служител (чл. 104) след отмяна на незаконно уволнение служителят има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Аналогични разпоредби има и в Закона за МВР (чл. 237, ал. 1), Закона за ДАНС (чл. 119) и в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (чл. 172, ал. 1).

Според част от съдиите въпросните 6 заплати покриват и имуществените, и неимуществените вреди от незаконното освобождаване и след като са уредени в специален закон, то уволненият служител няма право да търси обезвреда по реда на ЗОДОВ. Други съдии обаче застъпват мнението, че иск по ЗОДОВ за моралните вреди е допустим, тъй като в специалните закони е уредена само компенсацията на имуществените вреди от оставане без работа.

Мнозинството: Защитата срещу репутационни вреди е основно човешко право

В тълкувателното решение ВАС възприема второто виждане. Той разяснява, че основната предпоставка за получаването на обезщетението, освен признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповедта за него, е оставането на служителя без работа след прекратяване на служебното правоотношение или извършване на работа на по-ниско платена длъжност в същия период, като максималният период на обезщетяване е 6 месеца. Във втората хипотеза като обезщетение се получава разликата във възнагражденията.

Върховните съдии напомнят, че по ЗОДОВ държавата и общините отговарят за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. А предпоставките за осъществяване на отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ са: наличието на вреда, незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на държавата, които са резултат от упражнена административна дейност и е налице пряка причинно-следствена връзка между вредите и увреждането. И подчертават, че в чл. 1, ал.1 ЗОДОВ няма ограничителен субективен критерий и тази разпоредба се прилага за всички правни субекти, увредени от незаконосъобразна административна дейност.

От друга страна ЗДСл и останалите специални закони се отнасят само за държавните служители. И определеното в тях обезщетение е само за пропусната полза, изразяваща се в неполучени заплати или възнаграждения, за времето, през което не се заема държавна служба, които със сигурност биха били получени, в случай че служебното правоотношение не е било незаконосъобразно прекратено, посочва ВАС.

И заключава, че доколкото е предвидено да се компенсира липсващият доход от заплати, следователно това е обезщетение само за имуществени вреди.

„…нормите на чл. 104, ал.1 ЗДСл, чл. 237 ЗМВР, чл. 119 ЗДАНС и чл. 172, ал.1 ЗОВСРБ не регламентират изрично право да се търси обезщетение за неимуществени вреди, които са последица от незаконосъобразното уволнение, но и не изключват изрично това право, заявява ВАС.

И изтъква, че в обективната действителност не може да се изключи житейска ситуация на понасяне на вреди от неимуществен, морален характер от незаконна заповед за уволнение на държавен служител.

„Неимуществените вреди по естеството си увреждат личната сфера на субекта, те засягат личността, без значение в каква област на живота тя се изявява и в какво правоотношение или фактическо отношение встъпва като страна. Това са вреди на физиката, психиката, емоциите, чувствата, усещанията, „репутационни вреди“ и т.н. Те, като област на защита, се квалифицират като защитими основни ценности и правото им на защита е сред основните права на човека – чл. 8 ЕКПЧ, се посочва в тълкувателното решение, което стъпва и на Конституцията, която гарантира защита на честта, достойнството и доброто име.

„Това право Конституцията е признала без изключение на всеки правен субект, следователно защитата на тази част от личностния интегритет представлява законен интерес на всеки правен субект и той следва да разполага с правно средство за такава защита“, пише ВАС.

Мнозинството от върховните съдии заявява, че не е обосновано да се приема, че получавайки обезщетение по чл. 104, ал.1 ЗДСл, чл. 237 ЗМВР, чл. 119 ЗДАНС и чл. 172, ал.1 ЗОВСРБ, държавните служители имплицитно се обезщетяват и за евентуално претърпени неимуществени вреди. „Фундаменталният характер на тези защитими ценности изисква тяхната защита да има изричен характер. Такъв, съобразен с КРБ, подход демонстрира законодателят в ЗОДОВ, като чл.4 изрично включва неимуществените вреди в обхвата на закона. Чрез предявяване на иск по чл.1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди държавният служител, който ги е понесъл, може да осъществи правото си на защита в пълнота, като има възможност изрично да ги заяви, да ги обоснове и докаже и да получи пълна обезвреда за тях, каквато правна възможност по специалните закони, уреждащи държавната служба, няма“, заключават те.

ВАС посочва, че за да се изключи определена категория правни субекти от обхвата на отговорността на държавата за вреди от неимуществен характер, това трябва да бъде направено изрично, несъмнено и безпротиворечиво, въз основа на ясна законова норма и при спазване на принципа на пропорционалност и само на основанията, посочени чл.8, §2 ЕКПЧ.  А в случая с държавните служители и специалните закони, уреждащи дейността им, това не е направено.

Особеното мнение: Създава се привилегия за държавните служители, която нямат останалите работещи

Върховните съдии Георги Чолаков, Мариника Чернева, Йовка Дражева, Диана Добрева, Жанета Петрова, Теодора Николова, Милена Златкова, Светлана Борисова, Мария Николова, Юлиян Киров, Димитър Първанов, Нели Дончева, Румен Йосифов и Мирела Георгиева отхвърлят виждането на колегите си и са подписали тълкувателното решение с особено мнение.

В него те сочат, че ЗДСл и специалните закони от една страна и Кодексът на труда от друга, уреждат еднаква обезвреда при незаконно уволнение.

„Нито КТ, нито специалните закони предвиждат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно уволнение, за което да са отговорни работодателят или органът по назначаването. Целта на тази законодателна уредба е да има обезщетение, но отговорността е ограничена, за да не се насърчава бездействието на уволнения работник или служител, изтъкват 14-имата върховни съдии.

Те сочат и друго – държавните служители се назначават с акт за назначаване, а не с административен акт, тъй като служебното правоотношение е комплексно, а не чисто административно правоотношение.

„…заповедите, които създават, изменят и прекратяват служебно правоотношение, по същността си са актове на държавата/общината като работодател и имат отношение към трудовоправния елемент от комплексното служебно правоотношение. ЗОДОВ е неприложим, тъй като урежда специална деликтна, обективна, неограничена отговорност на държавата и общините за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконен административен акт, действие или бездействие при или по повод извършване на административна дейност. Заповедта, с която служебното правоотношение възниква (с изключение на правоотношението по ЗОВСРБ, което възниква със сключване на договор) и се прекратява, се издава от орган по назначаване. Този орган действително съвместява функциите и правомощията и на административен орган. Това обаче не превръща заповедта в управленски административен акт, защото не е издадена при или по повод упражняване на административна дейност, заявяват върховните съдии на особено мнение.

Те сочат, че служебното правоотношение е публично правоотношение и следователно е приложим принципът, че е позволено онова, което е разрешено. А в специалните няма уредба на основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. „ЗОДОВ не е специален закон на Кодекса на труда, а е специален закон на Закона за задълженията и договорите. ЗОДОВ няма за цел да ангажира отговорността на държавата и общините като работодатели, а да уреди тяхната отговорност за вреди от управленска дейност, настъпили в правната сфера на граждани и юридически лица“, подчертават подписалите особеното мнение.

И заключават, че с постановеното сега тълкувателно решение се нарушава принципът за еднакво третиране на работещите по трудово и по служебно правоотношение. „Разширяването на приложното поле на гласуваното тълкувателно решение за търсене на обезщетение за неимуществени вреди от отменена заповед, с която е наложено по-леко дисциплинарно наказание, е въпрос на време“, прогнозират върховните съдии.

20
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Милен Димитров Бургас
Милен Димитров Бургас
07 ноември 2023 21:18
Гост

Браво! От две години го чакам това тълкувателно решение. От особеното мнение и част от коментарите по-долу се обсъжда само гледната точка на административния орган/органа по назначаване/. От години голяма част от незаконните уволнения особено в МВР се извършват под външен натиск- бизнес кръгове, политически кръгове. Удобната администрация ,която ги изработва продължава да го прави и в момента. Всеки следващ министър първо с охота се възползва от услугите й , а после пада в жертва точно в следствие на действията й. Тълкувателното решение е закъсняло ,но правилно и начало на процес за нормализиране на държавата. Некомпетентните и некадърни органи по… Покажи целия коментар »

В Грузия закриха МВР, и го реучредиха с нови хора
В Грузия закриха МВР, и го реучредиха с нови хора
08 ноември 2023 8:42
Гост

Точно в мевере и поделенията му трябваше да се случи пълно закриване, уволнения(по Грузински образец-както го направиха в Грузия през 2008г)-без обезщетения ,лустрация на всички инсталирани там. Дори незамесените в схеми и беззакония-само защото си мълчат пред беззаконията на колегите им, само защото са част от тази бандитска система. Какво да коментираме-милиционер си самоскъсва пагона. Колегите му лъжат в съда. Откраднати 10 години от живота на набедената невинна жена из съдилищата. И дори като истината лъсна-пак няма арести на замесените милиционери-и на лъжесвидетелите и на набеждавачът, а и давността издавности вече. Друг пример-десетки милиционери , по признание на самото мевере… Покажи целия коментар »

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
09 ноември 2023 9:22
Регистриран

Бога ми, така върви това Човечество,чийто срок на съществуване решително изтича.

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2023 12:15
Гост

Съгласен съм с останалите на особено мнение съдии, че заповедта за уволнение не е акт издаден при или по повод административната дейност на органа, затова не попада в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ако ще се въвежда отговорност н работодателя за неимуществени вреди от уволнение, тя трябва да е еднаква за всички правоотношения и да се основава на ЗЗД.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
07 ноември 2023 10:24
Гост

Най-после Лекс се върнаха в руслото на нормалните безпристрастни юридически статии, браво.

Решението и мотивите му са важни и полезни за изясняване на отношенията между орган по назначаването и държавните служители, но не забелязах да се коментира факта, че има служители в администрация, които работят на трудов договор и точно там биха се появили първите пукнатини в аргументацията, взета от мнозинството, защото се създава отчетлив двоен стандарт спрямо хора, работещи при сходни условия и подчинени на едно и също лице, съвместяващо качествата на орган по назначаването и работодател.

анонимен
анонимен
07 ноември 2023 10:21
Гост

Решението е правилно. Винаги може да има неимуществени щети от такова уволнение – излагане на доброто име в обществото, неудобства от финансови затруднения, притеснение и т.н. И щом може да се понесат такива, то те следва и да се обезвъзмездят.

Проблемът е в делата по КТ – при споровете за незаконни уволнения на работници и служители също следва да се присъждат такива вреди. Това, че ВКС не работи и не мисли, не е причина и ВАС да се плъзга по течението. Борбата следва да бъде същата мярада се прилага и за делата по КТ.

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2023 9:48
Гост

Има си хас. Ще видим де. Добре е да се знае.

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2023 9:48
Гост

Абе като цяло е трудно просто да уволниш някого.

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2023 9:48
Гост

Тази статия по слуай новите кметове ли я пускате?

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2023 9:47
Гост

Браво. Хубаво е да се знае.

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2023 9:47
Гост

Да търсят. Те по тия държавни структори има едни заспи дето малтретират служителите си ментално. Примерно в Столична община досега такава беше Савина – Бангеева. Дано Терзиев я махне или поне да и каже, че неща от преди месец вече са неприемливи и тя сама да се махне. Лоялната на Борисов Савина. Взета, като моиче на Бойко 2008, но се задържала до тук. Иначе е била взета, като бушон, но сега му е лоялна. Може ли такова нещо. Отдела и е под всякаква критика. Занимават се с евро проекти, но органите одобряващи проекти казват, че проектите на Столична община са… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2023 9:45
Гост

Аз не знам дали още има държавни шефове, които да уволняват. От 2008 знам, че не може току така да уволниш държавен служител. То и частен не можеш де, защото ще те съди.

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2023 9:48
Гост

В частния сектор, като създадат непоносима среда за нежеланото лице обикновено сам напуска.

анонимен
анонимен
07 ноември 2023 10:22
Гост

Има. И дела вървят.

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2023 9:45
Гост

Не само те

А плебсът по КТ може ли да търси морални вреди?
А плебсът по КТ може ли да търси морални вреди?
07 ноември 2023 9:41
Гост

А плебсът, който работи по Кодекса на труда има ли право на обезщетение срещу работодателя за моралните вреди при незаконно уволнение? Моля, който е запознат да каже, с оглед на съдебната практика-дали има такъв случай-обезщетение за незаконното уволнение плюс морални вреди за психотравмата, която е претърпял работник в завод,че са го уволнили незаконно?

Моля , ако има такъв случай-за примерно съдебно решение.
А ако такива искове се отхвърлят-също моля за съдебно решение.

Благодаря!

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2023 9:49
Гост

Така е

???????????
???????????
07 ноември 2023 9:24
Гост

То бива бива привилегии за чиновника, ама от бивол курбан не бива. В случая държавният орган е просто работодател, а не орган на власт.

сега стана мазалото
сега стана мазалото
07 ноември 2023 9:23
Гост

Струва ми се, че току-що беше отворена кутията на Пандора. Репутационните вреди на работника се компенсират с възстановяването на работа, а и със самата отмяна на заповедта за уволнение. Същото важи и за държавния служител. Сега станА мазалото

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2023 9:49
Гост

Чак пък тъй