Дело на Европейската прокуратура приключи на втора инстанция с намалена условна присъда на бизнесмен от Варна, който признава, че с измама фирмата му е получила близо половин милион лева европейска субсидия от Държавен фонд „Земеделие“, която обаче осъденият няма да връща.

Това става ясно от решение на Софийския апелативен съд (САС), където подсъдимият Атанас Милев е обжалвал присъдата на градския съд от миналата година, с която той беше осъден условно на 3 години затвор с 5-годишен изпитателен срок, като първата инстанция беше уважила и гражданския иск на фонд „Земеделие“ за над 463 000 лева. Парите са изплатена авансова вноска по проект за над 900 000 лева за изграждане на предприятие за преработка на сурово мляко в село Долни Драгойча край Дряново.

Случаят е от края на 2017 г., но влиза в съда едва миналата година. Преди 8 години фирмата „Белева“ ЕООД спечелила европейския проект, но през ноември 2017 г. собственичката Надежда Белева (бел. ред. майка на общинския съветник от Дряново Михаил Ганчев-Белев) прехвърлила собствеността на дружеството на Атанас Милев. За да получи авансовото плащане от фонда, новият собственик Милев трябвало да представи банкова гаранция, каквато действително му била издадена от обслужващата банка. Във фонда обаче констатирали, че гаранцията не отговаря на техния образец, тъй като в нея било посочено, че влиза в сила от деня на получаване на сумата в банковата сметка. Според образеца пък в гаранцията трябвало да пише, че е в сила от деня на издаването ѝ. Милев обаче не ходил отново до банката, а представил новата гаранция по образец, в която бил имитиран подписът на банковия управител и така плащането било одобрено. След това обаче предприятието не било изградено, а получените пари от фонда били преведени на две вноски на друга фирма, като основанията били връщане на заем и даване на заем.

Още в началото на 2018 г. от фонда явно са разбрали за нередностите, тъй като са подали подробен сигнал до ГДБОП, но разследването очевидно се е проточило, за да влезе делото в съда едва през 2024 г. Година преди това Милев е бил обвинен за представени неверни сведения, за да получи пари от европейски фонд (чл.248а, ал.5 от НК), за което законът предвижда от 2 до 8 години затвор.

От актовете и на двете съдебни инстанции става ясно, че именно това забавяне ги е мотивирало да наложат условно наказание на Милев, а заради него апелативният съд е отхвърлил и гражданския иск.

Дори и европейският делегиран прокурор е искал условно наказание за подсъдимия, като е изтъкнал участието в престъплението и на друг човек, който обаче починал. Адвокатът на Милев пък посочил, че подзащитният му се явявал „бушон“ в схемата, имал добри характеристични данни, тъй като бил социално ангажиран и се занимавал безвъзмездно с Асоциацията на пациентите в България, а освен това бил неосъждан (реабилитиран). Пред съда Милев съжалил, признал, че е изпратил документ с невярно съдържание, но посочил, че вярвал в реализирането на проекта, а след това нямал достъп до отпуснатите пари.

Делото е гледано по съкратената процедура, която изисква съдът да намали наложеното наказание с 1/3 и така първата инстанция е решила, че справедливото наказание за него е 4 години и половина затвор, което след това е редуцирано на 3 години, които съдът е преценил, че няма нужда да бъдат изтърпени ефективно.

Подсъдимият обаче обжалвал и наложеното му наказание, и уважения граждански иск на фонда, според който трябва да върне цялата авансово изплатена сума.

Така делото стига до апелативния съд, който се съгласява, че наказанието е завишено. Съдебният състав (Стефан Илиев-председател, Вера Чочкова и Стефан Милев-докладчик) посочва, че сред смекчаващите вината обстоятелства са и изтеклите повече от 7 години от извършване на престъплението. Според съда този срок е неразумен, тъй като случаят не е фактическа или правна сложност. Така САС заключва, че справедливото наказание е условно, но само 2 години с 3-годишен изпитателен срок.

„Касае се за лесно проверими данни, по които предметът на доказване е можел да бъде прецизиран много по-рано, а наказанието – своевременно наложено, за да постигне реално целите си по чл. 36 НК; или казано по друг начин – това, за което като процесуален резултат подсъдимият Милев в крайна сметка е бил обвинен и признат за виновен, е непропорционално на продължителността на наказателното производство към днешна дата“, мотивира се съдът и добавя, че всички смекчаващи вината факти имат превес над единствено изтъкнатото отегчаващо обстоятелство, свързано с високия размер на имуществената вреда за фонд „Земеделие“.

В решението си САС посочва още, че „освен закъснялото правосъдие, следва да бъде отчетено и проявеното до този момент превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия от хода на самото наказателно производство, което при личност с неговия интелект несъмнено е оказало своя ефект“.

Високият размер на вредата за фонд „Земеделие“ обаче изглежда остава за негова сметка, тъй като САС уважава искането на Милев да бъде отхвърлен гражданския иск на фонда. Възражението на защитата на подсъдимия е, че претенцията на фонда е била предявена след изтичане на 5-годишния давностен срок. Съдът се съгласява, като в решението си посочва, че няма строго утвърдени критерии от кой момент за увреденото лице започва да тече този срок, като за такъв се приема „откриването на дееца“. САС се позовава на разяснения в тълкувателно решение на ВКС, според което „откриването на дееца“ при деликта е фактически въпрос, подлежащ на конкретна преценка във всеки индивидуален случай.

Според апелативния съд е изцяло погрешен подходът по дефиниция да се приема, че деецът може да се счита за открит с привличането му като обвиняем и това винаги да е началният момент на 5-годишния срок, в който пострадалият или ощетеното юридическо лице да могат да претендират обезвреда.

В конкретния случай САС приема, че давностният срок е започнал да тече още през февруари 2018 г., когато фонд „Земеделие“ е подал жалба до МВР, а не през 2023 г., когато Атанас Милев е бил привлечен като обвиняем.

„Проявеното в следващите повече от 6 години бездействие няма своето логично обяснение, защото не е имало пречка исковата претенция да бъде заведена вън и независимо от наказателното производство. А поддържаната пред САС теза, че представителите на Фонда научили за „откриването на дееца“ (чл. 114, ал.3 ЗЗД) едва с уведомяването им за разпоредителното заседание пред СГС (т.е. с получаване съобщението от 23.07.24 г., приложено на л. 20 от н.о.х.д. № 3921/24 г.), очевидно не кореспондира с данните, изнесени от самите тях в сигналното съобщение до МВР- ГД“БОП“ от 20.02.18 г“, пише САС и добавя, че давността за иск срещу Милев е изтекла преди две години.

Решението обаче не е окончателно и може да бъде атакувано пред Върховния касационен съд.

19
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Dele
Dele
28 февруари 2025 17:08
Гост

И първоинстонционният и въззивният съд по това дело са постановили актове противоречащи на материалното право. Приложили са закон, който не е бил в сила към момента на деянието. Тоест в разрез с разпоредбата на чл.2,ал.1 НК. Деянието за което е привлечен към нак. отговонрност е осъществено на 13.12.2017 г. и в качеството му на управляващ и представляващ търовско дружество „Белева“ ЕООД.. Това обстоятелство налага квалификация на деянието по ал.3 на чл. 248а а не по ал. 2, като физическо лице. От това следва, че приложението на ал. 5 от чл. 248а е неприложима, защото разширеното приложение на което са се… Покажи целия коментар »

Янев
Янев
28 февруари 2025 16:56
Гост

Смятам че присъда от 12 години затвор, редуцирана с една трета и намалена заради забавянето с още една година до 7 краен размер би била доста по-справедлива. Стискайте ми палци да вляза в съдебната система.

Анонимен
Анонимен
28 февруари 2025 16:33
Гост

Срам за САС! А за конкретния съдебен състав…….няма какво да говорим – за там всичко отдавна на всички е ясно!

Лозан
Лозан
28 февруари 2025 16:32
Гост

Е, тоя хич не е нагъл!

Анонимен
Анонимен
28 февруари 2025 12:08
Гост

Срам за подсъдимия! Повече обвинения! Кражбите нямат място в нашето общество, особено злоупотребите с публични средства!

---
---
28 февруари 2025 12:47
Гост

Срам за фонд земеделие и прокуратурата за бездействието им. Те са виновни за последиците , ако дори не са били целени от тях. Не може за бай Пешо от Горнонанадолтище да има срок от 5 г. за предявяване на претенцията , а за фонд „Земеделие“ това да не важи. Сега служителят да отговаря. Писна ми от това съдът да е виновен и да покрива апаратчиците -хрантутници.

Анонимен
Анонимен
28 февруари 2025 14:41
Гост

Я да чуя, кой разследва…….

Проскубания бухал
Проскубания бухал
28 февруари 2025 11:50
Гост

А така, евала на замесените в случая разследващи и правозащитни органи и за капак ДФЗ, които са се мотали цели 6 години без да завеждат граждански иск или друго действие с цел прекъсването на давностния срок, ама от чиновници, толкова – сега остава след влизане в сила на окончателното решение, пичът да си потърси обезщетение за протаканото толкова време дело на самостоятелно основание, защото доколкото ми е известно изрични санкционни разпоредба в НК за „закъсняло правосъдие“ и „дълго производство“, макар с известен превъзпитателен ефект, не са предвидени изрично като наказания с оглед правилата за законоуставеност на последните и не можежда… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
28 февруари 2025 11:41
Гост

А що хора без връзки не получават пари или им биват неправомерно взимани за някакви мижави „нарушения“ било от този фонд, било от други органи на управление по различни програми… За да има за „наши хора“ и дебели фирми, както и за всякакви други измамници и мошеници.

Анонимен
Анонимен
28 февруари 2025 11:41
Гост

Даже на Европа не и пука за тия пари. А в същото време ще се чуди какви оръжив да купува и произвежда

Гъркова
Гъркова
28 февруари 2025 11:40
Гост

Пореден пример за измама с пари в особено голвм размер. Срам!

Ласло
Ласло
28 февруари 2025 16:33
Гост

Никакви превенции. Не се научиха.

Булчев
Булчев
28 февруари 2025 11:40
Гост

Защо ли не съм изненадан?

Тодоров
Тодоров
28 февруари 2025 11:39
Гост

Браво бе. 500 000 сме ги харизали. Това ставс в годините на управление на ГЕРБ с онези така наречени патриоти. Тогава се крадеше на ужас

Анонимен
Анонимен
28 февруари 2025 11:39
Гост

Такива сме бе. Малки крадливи човечета. Ма се сърдим на Европа, че не ни харесва. Има си причини. Има причини и руската паплач да не я харесваме в Европа. Защото е комплексирана и злобна.

Анонимен
Анонимен
28 февруари 2025 11:38
Гост

Ние сме си крадливи. И това нвма да се промени нито ако ни управляват нормални, умни хора, нито ако ни управляват комунисти и сатрапи, като путин.

Dimov
Dimov
28 февруари 2025 11:37
Гост

После защо да седиш в тав република? Бягай да си развиваш уменивта другаде. Където не се краде толкова

Попчев
Попчев
28 февруари 2025 11:36
Гост

А хора имащи нужда наистина от тези пари за да развиват бизнеса си нвма да ги получат.

Нона
Нона
28 февруари 2025 11:36
Гост

Не са малко тия пари ей. Прежалил ги съда