Бележки относно наследяването на дружествен дял в ООД
Дружественият дял в ООД може да се прехвърля и наследява (чл. 129, ал. 1, изр. 1 ТЗ). В чл. 129, ал. 1 ТЗ законодателят урежда ред за неговото прехвърляне, но не урежда ред и правила за неговото наследяване. Това създава затруднения и поставя някои практически въпроси във връзка с наследяването на дружествен дял при смърт на съдружник.
Основните въпроси, предмет на анализ в статията, са два:
1) какъв е обектът на наследяване и има ли той особености, които рефлектират върху начина на наследяване на дружествения дял; и
2) могат ли наследниците и по какъв ред да встъпят като съдружници на мястото на починалия съдружник и в частност – възможно ли е наследниците да станат автоматично съдружници в ООД, по силата изрична разпоредба в дружествения договор, без да е нужно решение на общото събрание по чл. 122 ТЗ.
1. Обект на наследяване
1.1. Отговорът на първия въпрос предпоставя изясняване на съдържанието на понятието “дружествен дял” в ООД по смисъла на чл. 129, ал. 1 ТЗ във връзка с наследяването.
Според преобладаващото в доктрината схващане с „дружествен дял“ се означава членственото правоотношение в дружеството (аргум. от чл. 129, ал. 1 ТЗ)[1]. Според второ схващане дружественият дял е дял от имуществото на дружеството (аргум. от чл. 127 ТЗ), а според трето схващане той е потенциално вземане на съдружник или бивш такъв от имуществото на ООД[2].
Второто схващане няма законова опора, въпреки непрецизния текст на чл. 127 ТЗ. ООД е правен субект, различен от съдружниците и е титуляр на своето имущество. Съдружниците нямат права върху дружественото имущество, при определени в закона условия те биха могли да придобият единствено вземане към ООД, което може да бъде удовлетворено от имуществото на дружеството. Казаното важи и за наследниците, когато те наследяват вземането на починал съдружник към ООД.
Няма законова опора и третото схващане – дружественият дял не е потенциално вземане от имуществото на дружеството. Такова вземане може да възникне на основата на членството след осъществяване на допълнителен юридически факт, или след прекратяване на членството в полза на бившия съдружник или на неговите наследници. Дружественият дял не е потенциално вземане и поради това, че правната теория не познава потенциални вземания – то познава бъдещи вземания и правни очаквания.
Логично е като че ли с дружествен дял по см. на чл. 129, ал. 1 ТЗ да се означи членственото правоотношение (членството) в ООД и да се приеме, че при смърт на съдружник на наследяване подлежи членственото правоотношение на починалия като съвкупност от права и задължения. Този извод е верен само във връзка с прехвърлянето на дружествен дял от съдружник на друго лице. Анализът на разпоредбата в случай на наследяване на дружествен дял налага друг извод, при нейното тълкуване във вр. с чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ.
1.2. Членството на починалия съдружник не се наследява, защото се прекратява със смъртта на съдружника (125, ал. 1, т. 1 ТЗ)[3].
Аргумент в подкрепа на това схващане е и фактът, че ООД има смесената природа. Макар да е определено в чл. 64, ал. 3 ТЗ като капиталово ТД, то не е чисто капиталово, а има редица белези, които го доближават до персоналните ТД. Основният от тези белези е свързан с участието на съдружниците в дейността на дружеството и със значението, което личността на съдружника има за ООД. Съдружниците имат както имуществено (капиталово), така и неимуществено (лично) участие в общата дейност. Тяхното лично участие се изразява основно в задължението за извършване на лични незаместими престации към дружеството, които са intuitu personae. Във връзка с изпълнението на подобни задължения, личността на отделния съдружник има значение за дружеството, макар това значение да не е толкова голямо, както е при персоналните ТД. Значението на личността на съдружника намира израз в съдържанието на дружествения договор (там се вписват данни за съдружниците, а промяната в членския състав на дружеството предпоставя промяна на дружествения договор) и в членствени права и задължения на съдружниците (наред с имуществените права и задължения, те имат и неимуществени права и задължения). Поради значението на личността на съдружника за ООД, както и за третите лица, имената/фирмата на съдружниците се вписват в търговския регистър (чл. 119, ал. 2 вр. с чл. 115, т. 3 ТЗ). Все поради това, нов съдружник се приема от общото събрание на съдружниците – ОС (чл. 122 ТЗ), а прехвърлянето на дружествен дял от съдружник на трето лице може да се извърши при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник (чл. 129, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 122 ТЗ)[4]. Целта на тези законови изисквания е настоящите съдружници да извършат подбор и да оценят личните качества на лицата, които желаят да станат нови съдружници в ООД.
1.3. След като със смъртта на съдружник участието му в ООД се прекратява, наследниците не стават автоматично съдружници в ООД, макар да отговарят на законовите условия за придобиване на членство. В тяхна полза може да възникне парично вземане към дружеството по чл. 125, ал. 3 ТЗ за равностойността на имущественото участие на починалия в дружеството. Вземането към ООД става част от наследството[5] и при приемане на наследството преминава в патримониума на наследниците[6]. Придобиването на вземането по наследство дава на наследника две възможности.
Първата е той да поиска да бъде приет като съдружник в дружеството по реда за приемане на трети лица (чл. 129, ал. 1 вр. чл. 122 и чл. 137, ал. 1, т. 2, предл. 1 ТЗ). Приемането на наследника за съдружник не е негово право, а правна възможност защото за приемането му е нужно решение на общото събрание (ОС) (чл. 122 ТЗ). Затова наследникът не става автоматично съдружник с приемане на наследството на починалия съдружник.
Втората възможност на наследника е да претендира паричната равностойност на имущественото участие на своя наследодател в ООД по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Наследникът може да упражни това право, ако искането му да бъде приет за съдружник не бъде уважено от дружеството или ако той не желае да стане съдружник.
Следователно, доколкото наследникът не изрази желание да стане съдружник или желанието му за членство не бъде уважено с решение на ОС на съдружниците, обект на автоматично наследяване по см. на чл. 129, ал. 1 ТЗ с приемането на наследството не е членственото правоотношение в ООД, а вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Или с „наследяване на дружествен дял“ по см. на чл. 129, ал. 1 ТЗ се означава придобиването от наследниците на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ.
В подобен смисъл е съдебната практика, според която при смърт на съдружник се наследява имущественото му участие в ООД, но не членственото правоотношение в ООД[7].
1.4. Няма законова опора и не може да бъде подкрепена практиката на ВКС, според която наследникът на починал съдружник в ООД, който няма качеството на съдружник на собствено правно основание, имал и възможност да прехвърли наследените дялове от капитала по правилата на чл. 129, ал. 1 ТЗ[8].
Първо, защото никъде в закона не е уредена възможност за наследяване (нито за прехвърляне) на дялове на едно лице в капитала на ООД – чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ урежда възможност за прехвърляне на дружествения дял, схванат като членствено правоотношение в ООД, а обект на наследяване по см. на чл. 129, ал. 1, изр. 1 ТЗ е (както посочих по-горе) дружественият дял, схванат като вземане на наследника по чл. 125, ал. 3 ТЗ. При отсъствието на законова възможност за наследяване на дялове от капитала, естеството на дела в капитала не позволява той да бъде наследяван, нито да бъде прехвърлян. Делът от капитала е число, записано в дружествения договор, което няма имуществена стойност и затова не може да бъде наследяван – в наследството на починало лице се включват само имуществени права и задължения.[9]
Второ, от тълкувателните мотиви на решение № 161 от 2011 г. на ВКС не става ясно какво съдът разбира под „дружествен дял“, съдът не прави и разграничение между понятията „дял(ове) в капитала“ и „дружествен дял“; не може да бъде споделено и схващането на съда за съдържанието на понятието „дял от капитала“.[10] Това проличава както от изложеното за наследяването на дяловете в капитала, така и от факта, че съдът схваща дела в капитала на ООД като имуществено право на притежателя на дела, поставяйки по този начин знак на равенство между юридическото понятие за капитал по смисъла на Търговския закон с икономическото и житейското понятие за капитал.
По своята същност дяловете от капитала, както и самият капитал, не са имущество или част от имущество и нямат имуществена стойност – те са просто числа, които отразяват в първия случай (дяловете от капитала) минималния размер на вноската, която съдружникът трябва да направи в ООД срещу записаното дялово участие в капитала на дружеството, а във втория – минималния размер на началното имущество, което ООД има в момента на възникването си и което се формира от вноските на съдружниците срещу записания капитал. Господстващата в доктрината характеристика на капитала и дяловете от него като числа или абстрактни стойностни величини[11] прави невъзможно тяхното наследяване.[12] От тази тяхна характеристика следва също, че е невъзможно наследниците да разделят „наследените“ дялове от капитала чрез доброволна делба или да ги прехвърлят по реда на чл. 129, ал. 1 ТЗ.[13] Още повече, че целта на доброволната делба е да се прекрати съсобствеността върху вещи (аргум. от чл. 34 – 36 ЗС), каквито дяловете в капитала (както и капиталът) на ООД безспорно не са. В тази връзка не споделям обратния извод, направен в Р–161–2011 г. на ВКС, I т. о.
Наистина, заглавието на чл. 132 ТЗ е „съсобственост на дял“ в капитала, но действителният смисъл на разпоредбата не е да определи или чрез фикция да приравни дяловете от капитала на ООД на вещи. В случая със „съсобственост“ законодателят означава съвместното записване и притежание от няколко лица на дял в капитала, което ще ги направи съвместни съдружници в ООД, а целта на разпоредбата е да уреди начина на упражняване на членствените права от съпритежателите на дела.
Трето, дяловете от капитала на ООД, записани от едно лице, са предпоставка за придобиване на членство в дружеството (аргум. от чл. 115, т. 5 и чл. 148, ал. 1, т. З ТЗ), те стоят в основата на членството в дружеството и са критерий за определяне на размера на членствените права и имуществените задължения на съдружника (чл. 127, чл. 134, ал. 1, изр. 2 и чл. 137, ал. 2 ТЗ). Логично е в тази връзка, че прекратяването на членството в ООД е съпътствано с прекратяване на дяловото участие на бившия съдружник в капитала – прекратяването на членството на съдружник има за последица автоматично намаляване на капитала с дяловото участие на съдружника в капитала (в този см. е непрецизната разпоредба на чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ, която говори за „връщане на дела от капитала“). Но с оглед на възможността наследникът на починалия съдружник да поиска да бъде приет за съдружник в ООД на мястото на починалия, намаляването на капитала на ООД ще се извърши под своеобразно отрицателно условие, че наследникът не поиска да бъде приет за съдружник или неговото искане не бъде удовлетворено по реда на чл. 122 ТЗ.[14]
С оглед на посочените съображения е невъзможно след прекратяване на членството поради смърт на съдружник неговите наследници да придобият притежаваните от него дялове от капитала, съответно неубедителна de lege lata е тезата, изразена в цитираното съдебно решение, че наследниците може чрез делба да разделят „наследените“ дялове от капитала на починалия, още по-малко да ги прехвърлят по реда на чл. 129, ал. 1 ТЗ, ако не бъдат приети за съдружници. Там такъв ред в тази разпоредба не е уреден – уреден е единствено ред на прехвърляне на дружествен дял като синоним на членствено правоотношение в ООД.
2. Могат ли наследниците и по какъв ред да встъпят като съдружници на мястото на починалия съдружник?
2.1. Въпросът получи принципен отговор по-горе (в т. 1.3). При смърт на съдружник в ООД неговите наследници не стават автоматично съдружници в ООД, на мястото на починалия, макар да отговарят на законовите условия за придобиване на членство и да са поискали да станат съдружници на мястото на наследодателя. Приемането на наследника за съдружник не е негово право, а правна възможност, защото за приемането му е необходимо решение на ОС на съдружниците (чл. 122 ТЗ).
2.2. За да станат наследниците съдружници, трябва да са налице кумулативно няколко условия:
Първо, те да не са недостойни да наследяват;
Второ, наследниците трябва да са приели наследството на починалия. С приемането му те придобиват вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ за паричната равностойност на имущественото участие на починалия съдружник в ООД, което е включено в наследството. Всеки от тях придобива част от вземането, която е пропорционална на неговия дял в наследството. Дяловете на отделните наследници се определят по правилата на чл. 5 – 7 ЗН.
Наследниците ще придобият вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ само ако чистото имущество на ООД, (то включва стойността на активите минус стойността на задълженията и се означава още като „собствен капитал“) надхвърля по стойност числото на капитала + стойността на резервите (доколкото дружеството е формирало резерви в своето счетоводство). Ако ООД няма собствен капитал, наследниците няма да придобият вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ[15], но отсъствието на такова вземане не отнема тяхната възможност да поискат да бъдат приети за съдружници;
Трето, наследниците трябва да отговарят на законовите условия за придобиване на членство в ООД – да не са поставени под пълно запрещение или не са обявени в несъстоятелност (аргум. чл. 125, ал. 1, т. 1 и 4 ТЗ). Наследник, който не отговаря на тези условия, може да претендира от ООД частта от вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ, пропорционална на дела му в наследството. Той може да прехвърли това вземане на друго лице, включително на някой от останалите наследници по правилата на чл. 99 и 100 ЗЗД. За прехвърлянето му не се прилагат правилата на чл. 129, ал. 1 ТЗ за прехвърляне на дружествен дял (членствено правоотношение), защото вземането на наследника по чл. 125, ал. 3 ТЗ не е членствено правоотношение, нито е право, породено от членствено правоотношение на наследника с ООД[16];
Четвърто, наследниците, като трети за ООД лица, трябва да подадат писмена молба до ОС за приемането им за съдружници, в която трябва да заявят, че приемат условията на дружествения договор (чл. 122 ТЗ). Ако всички наследници подадат молбата и тя бъде уважена от ОС, те ще придобият съвместно членство (дружествен дял) в ООД с дялово участие в капитала, равно на дяловото участие на наследодателя в капитала. Тъй като в основата на членството им стои дяловото участие на наследодателя в капитала, наследниците ще упражняват съвместно своите членствени права чрез упълномощено от тях лице, което да ги представлява пред ООД, и ще отговарят солидарно за изпълнение на членствените задължения (чл. 131 ТЗ).
Малолетните и напълно запретени наследници или тези, които не желаят да придобият членство в ООД, имат право да претендират от ООД в пари частта от вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ, която е пропорционална на дела на всеки от тях в наследството. Всеки от тях може да прехвърли своето вземане на друг наследник или на друго лице като го цедира по реда на чл. 99 и 100 ЗЗД.
Пето, общото събрание на съдружниците следва да вземе решение за приемане на наследниците за съдружници. При положително решение на общото събрание, наследниците придобиват членство в ООД от датата на решението. Техните имена подлежат на вписване в търговския регистър (чл. 140, ал. 3 ТЗ), но според практиката на ВКС вписването има конститутивно действие за придобиване на членството само спрямо третите лица – във вътрешните отношения на дружеството наследниците стават съдружници от датата на решението на общото събрание[17].
Поради нуждата от решение на общото събрание, с което то да даде съгласие за прехвърляне на дружествения дял на нов член или за приемане на нов съдружник, дружествените дялове (членството) в ООД не са свободно прехвърлими и наследими, а са винкулирани, за разлика от уредбата в ЗДОО (отм.). Решението на общото събрание е елемент от фактическия състав за придобиване на членство в дружеството.
За приемането на наследниците за съдружници не е нужно ООД да няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително на работници и служители, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди смъртта на наследодателя (аргум. от чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ, който е неприложим при придобиване на членство чрез наследяване).
3. Възможно ли е наследниците да станат автоматично съдружници в ООД по силата на изрична разпоредба в дружествения договор, без да е нужно решение на ОС по чл. 122 ТЗ?
В практиката законовите ограничения пред свободното наследяване на членството в ООД се преодоляват с изрична клауза в дружествения договор според която при смърт на съдружник неговите наследници стават автоматично (по право) съдружници, без да е нужно решение на общото събрание по чл. 122 ТЗ за приемането им като съдружници. За да станат съдружници, е достатъчно те първо, да са приели наследството, второ, да изпълняват изискванията на закона и на дружествения договор на ООД за членство и трето, да са уведомили дружеството за желанието си да встъпят в членственото правоотношение с писмена молба до общото събрание, в която заявяват, че приемат условията на дружествения договор.
3.1. Съдебната практика не се произнася еднозначно по въпроса за валидността на подобна клауза в дружествения договор и нейните последици във връзка с встъпването на наследниците на починалия като съдружници.
Според отделни решения приемането на нов съдружник е от компетентността на общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не става съдружник. Клаузата в дружествения договор, според която наследници стават членове на дружеството по право, без да е нужно нарочно решение на общото събрание е неприложима, доколкото противоречи на императивната разпоредба на чл.122 ТЗ. Поради това наследниците на починал съдружник не стават автоматично съдружници в ООД – за да станат те съдружници, е необходимо решение на общото събрание по чл. 122 ТЗ.[18]
Според повечето съдебни решения подобна клауза е действителна и позволява на наследниците при подадена писмена молба до ООД да станат автоматично съдружници, без да е нужно решение на ОС за тяхното приемане.[19] Според тях макар ООД да е капиталово ТД, то има и характеристики, типични за персоналните дружества, които правят значима личността на съдружниците в ООД. Поради това чл. 122 ТЗ изисква да бъде извършван подбор на трети лица, които желаят да станат съдружници чрез решение на общото събрание дали да приеме или не трето лице за съдружник. Но независимо от значението на личността за ООД, свободата на договаряне дава възможност на съдружниците да приемат в дружествения си договор условия, на които следва да отговарят новите съдружници, включително наследниците на починал съдружник, като предварително се откажат от правото си на подбор при приемане на нови съдружници. Подобни клаузи в дружествения договор не противоречат на изискването на чл. 122 ТЗ за подбор при приемане на нови съдружници. С уреждането на такива клаузи в дружествения договор, съдружниците отнапред са направили подбор с предварително взето решение за приемане на наследниците за нови съдружници на мястото на починал съдружник, затова е ирелевантен въпросът дали разпоредбата на чл. 122 ТЗ е императивна или диспозитивна. А предвид факта, че мнозинството за приемане или изменение на дружествения договор и за приемане на нови съдружници е все ¾ от капитала (чл. 137, ал. 3 ТЗ), то вземането на такова предварително решение е напълно възможно[20].
3.2. Подкрепа заслужава схващането, че е действителна клаузата в дружествения договор, според която при смърт на съдружник, неговите наследници стават съдружници по право, без да е нужно нарочно решение по чл. 122 ТЗ за приемането им като съдружници.
3.2.1. Неприемлив е изводът (направен в Решение № 22 от 13.02.2023 г. на Соф. окръжен съд), за неприложимост (по същество за нищожност – бел. моя: Гр.Гр.) на клаузата в дружествения договор, според която наследниците стават членове на дружеството по право, без да е нужно нарочно решение на общото събрание, поради нейното противоречие с чл. 122 ТЗ. Според съда чл. 122 ТЗ е императивна норма, защото защитавала обществения интерес, доказателство за което бил и фактът на задължителното вписване на решението за приемане на нов съдружник в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). Няколко са основните ми възражения срещу направения извод:
Първо, решението за приемане на нов съдружник не подлежи на вписване – в ТРРЮЛНЦ на вписване подлежат обстоятелства, а не актове; актовете на или за търговците, вкл. решения на общото събрание на ООД, подлежат на обявяване (чл. 2, ал. 1, чл. 4 и чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ). В случая на вписване в търговския регистър подлежат имената на новоприетите съдружници, а не решението на общото събрание за тяхното приемане (чл. 119, ал. 2 във вр. с чл. 115, т. 3 ТЗ);
Второ, безспорно разпоредбите на ЗТРРЮЛНЦ относно вписването на обстоятелства са императивни, защото целят да защитят обществения интерес във връзка с оповестяване на определени в закона обстоятелства за търговците, които имат значение за третите добросъвестни лица и за сигурността на пазара. Този техен характер обаче никак не обосновава извода на съда за императивен характер на чл. 122 ТЗ. Разпоредбата няма императивен характер, защото не е създадена за защита на обществения интерес. Член 122 ТЗ урежда вътрешните отношения на ООД във връзка с подбора на трети лица, които може да бъдат приети за нови съдружници, като се държи сметка за техните лични качества. С него се цели настоящите съдружници да оценят личните качества на лицата, които желаят да станат нови съдружници в ООД. А и по дефиниция вътрешните отношения в дружествата с персонално участие на съдружниците се уреждат с диспозитивни разпоредби.
Аргумент в подкрепа на казаното са правилата на глава 11 на ТЗ за СД, които уреждат вътрешните отношения в дружеството и конкретно тези, свързани с наследяване на членството в СД.
3.2.2. Събирателното дружество е персонално ТД, в него личността и личните качества на отделния съдружник имат решаващо значение за дружеството, каквото значение няма личността на съдружника за ООД.
Израз на решаващото значение на личността на съдружника в СД е разпоредбата на чл. 93, т. 4 ТЗ – прекратяването на членството на съдружник води до автоматично прекратяване на СД. Такъв израз е и правилото, че нови съдружници се приемат с единодушно решение на събранието на съдружниците за изменение на дружествения договор (аргум. от чл. 78 и чл. 87 ТЗ).[21]
Поради смесената природа на ООД (то е капиталово ТД но с редица белези, които го доближават до персоналните ТД), в него личността на съдружника има по-малко значение за дружеството и останалите съдружници. Това е отчетено от законодателя с разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ – смъртта или поставянето на съдружник под пълно запрещение води само до прекратяване на членството на съдружника, но не води до прекратяване на ООД. Наред с това, нов съдружник в ООД се приема от ОС с мнозинство повече от ¾ от капитала (чл. 137, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 ТЗ) – за приемането му не е необходимо единодушие на съдружниците.
Въпросите за членството, приемането на нови съдружници в СД и значението на съдружниците за дружеството са част от вътрешните отношения на СД и са уредени с диспозитивни правни норми (аргум. от чл. 80 ТЗ), защото не засягат интересите на външни за дружеството лица. Поради това дружественият договор може гъвкаво да уреди правилата за членството в СД по начин, различен от законово уредения начин в глава 11 на ТЗ, като се държи сметка за особеностите на конкретния случай. Все във връзка с нуждите за по-голяма гъвкавост при уреждане на вътрешните отношения в СД, дружеството няма да се прекрати със смъртта или поставяне на съдружник под пълно запрещение, ако в дружествения договор е уговорено, че то ще продължи да съществува след прекратяване на членството на съдружник (чл. 93, т. 4 и чл. 97, ал. 1 ТЗ). В този случай при смърт на съдружник в СД може да встъпят изявилите желание наследници на починалия, ако събранието на съдружниците вземе единодушно решение за тяхното приемане за съдружници. Такова решение обаче не е нужно, ако възможността на наследниците да встъпят като съдружници в СД е предвидена в дружествения договор – в този случай решението на събранието на съдружниците за приемане на наследниците е дадено предварително при сключване на дружествения договор.[22]
3.2.3. Казаното относно диспозитивния характер на разпоредбите на глава 11 ТЗ във връзка с членството в СД и неговото наследяване при смърт на съдружник, дава основание по аналогия, а и по (своеобразен) аргумент за по-силно основание да се направи извод за диспозитивен характер и на разпоредбите за членството в ООД, и конкретно – на разпоредбата на чл. 122 ТЗ относно приемането за наследниците за съдружници на мястото на починал съдружник. Ако в чисто персоналното СД (в което личността на отделния съдружник има решаващо значение за дружеството и за неговото съществуване) е възможно в дружествения договор да се уговори, че наследниците на починал съдружник ще встъпят по право като съдружници на негово място, без да е нужно решение на събранието на съдружниците за тяхното приемане[23], то на по-силно основание същата уговорка е допустима и валидна и в дружествения договор на ООД, като се отчита смесената природа на ООД като междинна правна форма между капиталовото АД и персоналното СД, в което личността на съдружника няма толкова голямо значение за дружеството. Още повече, че дружественият договор на ООД се сключва със съгласието на всички съдружници. А ако в случай, че уговорката в дружественият договор е въведена с решение на ОС за неговото изменение, прието от съдружниците с мнозинство повече от ¾ от капитала (чл. 137, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 ТЗ), хипотетично би могло да се обосновава императивен характер на чл. 122 ТЗ, за да се защитят интересите на миноритарните съдружници, които са гласували против в ОС, подобно обосноваване би било правен и логически нонсенс в случаите, когато решението на ОС за изменение на дружествения договор е прието единодушно от съдружниците.
Изводът за диспозитивния характер на разпоредбата на чл. 122 ТЗ се налага и с оглед принципа за автономия на волята (често означаван като свобода на договаряне), който се прилага в цялото частно право и позволява на учредителите на ТД с вътрешно-устройствения акт на дружеството (дружествен договор или устав) да уредят гъвкаво вътрешните отношения в ТД по начин, различен от начина, по който тези отношения са уредени с диспозитивните разпоредби на Търговския закон.
3.2.4. Схващането, че разпоредбата на чл. 122 ТЗ е диспозитивна и съдружниците могат да уговорят в дружествения договор на ООД, че наследниците на починал съдружник ще станат автоматично съдружници, без да е необходимо решение на общото събрание, се подкрепя и от доктрината.[24]
3.2.5. Схващането, че разпоредбата на чл. 122 ТЗ е диспозитивна и позволява на съдружниците да се отклонят от нея с уговорки в дружествения договор, се подкрепя и от историческото и сравнително-правното тълкуване на чл. 122 ТЗ и на разпоредбите във връзка с прехвърляне и наследяване на членство в ООД:
● По старото ни търговско право членството в ООД е било свободно прехвърлимо и наследимо – за неговото прехвърляне и наследяване не е било нужно решение на общото събрание. Законът за дружествата с ограничена отговорност (ЗДОО) е уреждал условия за прехвърляне на дружествени дялове със сделки между живи, но е позволявал дружественият договор да постанови и други условия за прехвърлянето, включително да го постави в зависимост от съгласието на дружеството (чл. 93 ЗДОО – отм.);
● С чл. 122 и чл. 129, ал. 1 ТЗ законодателят се отклонява от модела, уреден в ЗДОО (отм.) и възприема модела на винкулирани дружествени дялове в ООД – за придобиване на членство от наследници на починал съдружник и за прехвърлянето му на не-съдружници е необходимо решение на ОС. Този модел е уреден с известни нюанси в редица чужди законодателства – швейцарското, холандското, испанското, френското и др. Те неизменно уреждат диспозитивни разпоредби във връзка с наследяването на дружествен дял при смърт на съдружник.
По швейцарското право дружествените дялове в ООД са напълно винкулирани – за тяхното прехвърляне, включително на друг съдружник, е необходимо решение на общото събрание. Но дружественият договор може да предвиди друго, включително да уреди свободна прехвърлимост на дяловете, без да е необходимо решение на общото събрание (чл. 786 на Швейцарския облигационен закон – ШОЗ).[25] Член 788, ал. 1 ШОЗ урежда правилото за свободно придобиване на членство от наследниците на починал съдружник, без за това да е необходимо решение на общото събрание, но и в този случай е възможно в дружествения договор да се предвиди друго.
Сходно е положението в испанското право. Според чл. 107, ал. 2 на Испанския Закон за капиталовите дружества за прехвърляне на дружествен дял в ООД е необходимо съгласие на дружеството, доколкото дружественият договор не предвижда друго.
В холандското право, доколкото в дружествения договор не е предвидено друго, съдружник може да прехвърли своя дружествен дял в ООД (besloten vennootschap)[26], но първо трябва да го предложи на останалите съдружници (чл. 2.195, ал. 1 на ХолГК). Това правило се прилага и в случай на наследяване на дружествен дял (чл. 2.195, ал. 2 на ХолГК). И тук правилото е диспозитивно – дружественият договор може да уреди възможност за свободно прехвърляне и наследяване на дружествения дял.
Във френското право дружествените дялове в ООД са свободно наследими (чл. L223–13, ал. 1 ФрТК), но дружественият договор може да предвиди, че наследникът ще стане съдружник само след изпълнение на правилата на чл. L223–14 за прехвърляне на дружествени дялове на трети лица (чл. L223–13, ал. 2 ФрТК). Според тези правила прехвърляне на дружествен дял на трето лице е необходимо съгласие на мнозинството съдружници.
● Диспозитивни са и разпоредбите за прехвърляне и наследяване на членството в ООД и в италианското и германското право, които са уредили модела на свободно прехвърляне и наследяване на дружествени дялове в ООД:
В италианското право дружественият дял се прехвърля и наследява свободно, (чл. 2469 ИтГК). Но дружественият договор може да предвиди ограничения за прехвърлянето и наследяването на дружествен дял чрез уреждане на изискване за съгласие на орган на ООД, на съдружник или на трето лице, включително да изключи възможността за прехвърляне или наследяване на дружествения дял[27];
По германското право при смърт на съдружник неговият дружествен дял преминава с всички права и задължения към наследниците. Но в дружествения договор са допустими уговорки, които да препятстват встъпване на наследниците като съдружници. В него може да се уговори, че дяловете в капитала на наследодателя ще се унищожат – в този случай наследниците ще получат парично обезщетение за дяловото участие на наследодателя в капитала. В дружествения договор може да се уговори и, че едно или няколко лица ще станат съдружници. Това може да бъде както някой от наследниците, така и лице, което не е наследник. Във втория случай наследниците трябва да прехвърлят наследения дружествен дял на съответното лице.[28]
От историческия и сравнително-правния преглед на уредбата за прехвърляне и наследяване на дружествен дял в ООД се налага извод, че независимо дали националният законодател е възприел модела на пълна или частична винкулируемост на дружествения дял (членството) в ООД, или модела на неговата свободна прехвърлимост и наследимост, правната уредба навсякъде е диспозитивна и позволява на съдружниците в ООД да се отклонят от възприетия законодателен модел, като уредят с дружествения договор гъвкаво вътрешните отношения във връзка с членството и приемането на нови съдружници. Те може да уредят вътрешните отношения в ООД по модела на персоналното СД, изключвайки възможността за прехвърляне на членството и на неговото наследяване при смърт на съдружник, или да го уредят по модела на чисто капиталовото АД, като предвидят възможност за свободно прехвърляне и наследяване на членството.
3.3. В заключение, за разлика от старото ни търговско законодателство и от чуждите законодателства, нашият законодател не урежда изрично възможността в дружествения договор на ООД да се уговорят правила, които да се отклоняват от разпоредбите на ТЗ във връзка с наследяване (и прехвърляне) на членството. Независимо от това, такива уговорки са допустими и ще бъдат действителни, защото законовите разпоредби относно членството в ООД са диспозитивни – те регулират вътрешните отношения в дружеството и не са създадени за защита на трети за дружеството лица или на обществения интерес.
[1] Така Кацаров. К, Систематичен курс по българско търговско право, С., 1990, с. 310-312, Григоров, Гр. Дружество с ограничена отговорност, С.: Конис, 1994, с. 144–147; Таджер, В. (Колектив) Капиталови търговски дружества, С.: ИК „Труд и право“, 2011, с. 53; Колев, Н. Въпроси на договора за продажба на дружествения дялове в дружество с ограничена отговорност. – Търговско и конкурентно право, 2009, № 10, с. 12,13; Калайджиев, А., Търговски дружества, Персонални дружества. Дружества с ограничена отговорност, С.: Сиби, 2014, с. 222, 223; Вангелова, З. Дял в капитала, дружествен дял в ООД – същност и разграничение. – Търговско и облигационно право, 2016, № 9, с. 15,16.
[2] Балабанова, М. Дружествен дял в ООД. С.: Сиела, 2021, с. 40, 41. Според сходно до това разбиране, дружественият дял е абстрактна и потенциална възможност на съдружника да участва, съобразно основния си дял или определена в дружествения договор друга пропорция, при разпределението на част или на цялото имущество на дружеството (като печалба, ликвидационен остатък или нетна стойност на активите), когато това имущество подлежи на разпределение от дружеството – така Стефанов, Ст. Прекратяване на дяловото участие в ООД и принудително изпълнение върху дружествени дялове (чл. 125, ал. 2-3 ТЗ и чл. 517, ал. 3 ГПК). С.: Enthusiast, 2024, с. 252.
[3] В доктрината, с някои нюанси в схващанията, е изразено и обратното становище – че членството в ООД като правоотношение подлежи на наследяване – вж. Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Кн. Втора. Чл. 113–157. Дружество с ограничена отговорност. С.: Алиена, 1994, с. 403, 404; Таков, Кр. Някои актуални въпроси на регистърните производства при наследяване на дялове от дружества с ограничена отговорност. – Пазар и право, 1999, № 2, с. 7, 8; Стефанов, Г. Търговско дружествено право. Търговски дружества–общи положения. Отделни видове търговски дружества. В. Търново: Абагар, 2014, с. 336, 337. В книгата си „Дружество с ограничена отговорност“, С.: Конис, 1994, с. 151, поддържах същото становище, но от него съм се отказал.
[4] В този см. вж. и Р–178–2017 г. на ВКС, I т. о. по т. д. № 1340/2015 г. Различна е била уредбата на ООД по Закона за дружествата с ограничена отговорност (отм. ДВ. бр. 78 от 28 септември 1951г.). Дружеството е било уредено като чисто капиталово по модела на АД, поради това членството в него е било свободно прехвърлимо и наследимо (чл. 93 ЗДОО–отм.).
[5] Особеното на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ е, че починалият съдружник не го е притежавал приживе, а то възниква в момента на неговата смърт и става част от наследството едновременно с откриването на наследството.
[6] Но ако наследникът е съдружник към момента на смъртта на своя наследодател, с приемане на наследството той ще придобие дяловото участие на наследодателя в капитала на ООД, без да е необходимо решение на ОС за придобиване на членството на починалия – така Колев, Н. Търговски дружества. Синтез и коментар на практиката на ВКС. С.: ИК “Труд и право”, 2021, с. 294.
[7] Така Р–530–2007 на ВКС, I т. о. по т. д. № 283/2007г.; Р–161–2011 на ВКС, I т. о. по т. д. № 28/2010 г. и др.
[8] В този см. е Р–161–2011 г. на ВКС, I т. о. по т. д. № 28/2010 г., което многократно е възпроизведено в последващи актове на ВКС.
[9] Така Тасев, Хр. Българско наследствено право. С.: Наука и изкуство, 1987, с. 21.
[10] Подобно смесване на двете понятия се допуска и в доктрината – вж. Балабанова, М. Цит. съч., с. 220-222.
[11] Те са абстрактни стойностни величини, защото отразяват стойността на имуществени права, но капиталът и дяловете не са имуществени права.
[12] Така и Калайджиев, А. Цит. съч., с. 222.
[13] Член 131 ТЗ урежда възможност и ред за делба само на дружествен дял, схванат като членствено правоотношение, на едната страна на което стоят няколко лица като съдружници.
[14] В този см. в немското право вж. Muenchener Handbuch des Gesellschaftsrecht. B. 3 Gesellschaft mit beschraenkter Haftung. Hrsg. von Priester, H, D. Mayer, H. Wicke. C.H. Beck Verl.: Muenchen, 2012, S. 490.
[15] Така Р–100–2013 г. по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, I т. о., според което изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружник по чл. 125, ал. 3 ТЗ не се извършва при превишаване на пасива над активите на дружеството по баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на съдружника.
[16] Няма законова опора практиката на ВКС, според която „наследник на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност, който няма качеството на съдружник, може да прехвърли наследените дялове по правилата на чл. 129, ал. 1 ТЗ“ – така Р–161–2011 г. на ВКС, I т. о. по т. д. № 28/2010 г.
[17] Така Р–606–2007 на ВКС, ТК; Р–690–2008 на ВКС, II т.о.; Р–39–2011 на ВКС, I т.о. и др.
[18] Така Реш. № 22 от 13.02.2023 г. на Софийски окръжен съд, III Първоинстанционен Търговски състав.
[19] Така Р–716–2006 на ВКС, I т. о. и Реш. № 326 от 25.05.2023 г. на САС, 5-ти търговски състав.
[20] Така Решение № 326 от 25.05.2023 г. на САС, 5-ти търговски състав.
[21] Така и Калайджиев А. Търговски дружества…, с. 131, 132.
[22] Така Антонова, А. Събирателно дружество. С.: Сиби, 2004, с. 61.
[23] Ако, разбира се, те отговарят на законовите условия, за да придобият членство и са изявили желание за това.
[24] Вж. Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Кн. II. С.: Софи-Р, 1994, с. 403; Таков, Кр. Някои въпроси на регистърните производства при наследяването на дялове от дружества с ограничена отговорност. Пазар и право, 1999, № 2, с. 7; Стефанов, Г. Търговско дружествено право…, с. 336, 337; Калайджиев, А. Търговски дружества.., с. 242; Балабанова, М. Дружествен дял в ООД. С.: Сиела, 2021, с. 196,197.
[25] Вж. Maier-Hayoz. A, Forstmoser, P. Sethe, R. Schweizerisches Gesellschaftsrecht. Bern, 2018, S. 705, 706.
[26] Правната уредба на ООД се намира в Книга Втора, Глава 2.5 на Хол.ГК.
[27] Campobasso, G.F. Diritto commerciale. 2. Diritto delle societá. Nona edizione a cura di Mario Campobasso. Milano: UTET Giuridica, 2018, р. 567, цитирано по Павлевчев, Н. Прекратяване на участието на длъжника в търговски дружества поради несъстоятелност (Дисертационен труд). Пловдив, 2023, с. 45.
[28] Вж. Muenchener Handbuch des Gesellschaftsrecht. B. 3 Gesellschaft mit beschraenkter Haftung. Hrsg. von Priester, H, D. Mayer, H. Wicke. C.H. Beck Verl.: Muenchen, 2012, S. 490, 491.
25
Коментирайте
Имам доверие само на академици в тая държава. Чакам проф. Русчев да се произнесе.
След публикацията на Русчев защо юридическите лица нямат право на обезщетение за неимуществен вреди, очаквам академик Русчев да им натрие носовете и по този казус.
РЕШЕНИЕ № 223 ОТ 18.03.2004 Г. ПО ГР. Д. № 892/2003 Г., ТК, ІІ ОТД. НА ВКС РЕШЕНИЕ № 271 ОТ 23.09.2004 Г. ПО ГР. Д. № 1515/2003 Г., ТК, ІІ ОТД. НА ВКС РЕШЕНИЕ № 459 ОТ 10.06.2004 Г. ПО ГР. Д. № 1636/2003 Г., I Т. О. НА ВКС Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 3 от 2004 г. ПРАВОТО НА ЧЛЕНСТВО В ООД НЕ СЕ ПРИДОБИВА ПРИ ПРАВОПРИЕМСТВО. ДРУЖЕСТВЕНИЯТ ДЯЛ СЪГЛАСНО ДЕФИНИЦИЯТА НА ЧЛ. 127 ТЗ СЕ ОПРЕДЕЛЯ КАТО ЧАСТ ОТ ИМУЩЕСТВОТО НА ДРУЖЕСТВОТО, НО В НЕГОВИЯ ОБЕМ НЕ СЕ ВКЛЮЧВА ЧЛЕНСТВЕНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ, КОЕТО ВЪЗНИКВА САМО ЧРЕЗ ПРИЕМАНЕ… Покажи целия коментар »
Очаквам публикация на Русчев и Калайджиев по този въпрос.
Статията е задълбочена и издържана в духа на добрата стара академична традиция. Сравнителноправното изследване е неизбежно, защото ТЗ е стъпил на чужди образци, Темата е много наболяла: представете си, че баща Ви си е вложил целия живот в едно ООД, но един ден си отива, а Вие остават на милостта на практиката на ВКС и на другия съдружник, който ехидно Ви предлага да избирате между “малко” (балансова стойност, която може да е на светлинни години от пазарната стойност- напр. земя, купена 1998 г., заприходена според платената тогава цена), “почти нищо” (номинал на дяловете) и “нищо” (ако си нямаш работа, съди… Покажи целия коментар »
Много точен коментар! Изцяло съм съгласна!
Фен
На фона на поредицата от пространни статии, анализиращи прекратяването на членството/участието в дружеството от „Майстора на художествения изказ“ (адв. Стефанов), това тук, въпреки своите обективни достойнства си е „калайдисване на бакърения тиган“- хубаво и лъскаво, ама повърхностно и с времето /постоянната употреба избледнява, и в този смисъл подгряващото двубоя на титулярните гладиатори (Русчев vs Калайджиев ) сражение, все едно Дара на концерта на Роби Уилямс, се пренася на по-малката, „камерна“, но практически полезна, арена на търговските дружества, в сравнително задушевна обстановка. Няколко момента се набиват на очи: 1. „Господстващата в доктрината характеристика на капитала и дяловете от него като числа… Покажи целия коментар »
Макар вложените усилия в опита да бъде опроверган автора на статията, този коментар ми звучи прекомерно „изсмукано от пръстите“! Разбирателството между: от една страна наследници (хабер си нямащи от живия конкретен бизнес) и от друга страна преживелите съдружници (врели и кипели в дейността на дружеството) е свещена простотия – едните винаги ще имат преднина пред другите, и основание за делба/съвместно управление тук НЯМА. Наследяването на каквото и да било в жив бизнес (освен парично изражение на постигнатото към датата на смъртта на наследодателя) изисква знания, умения и качествен ресурс, който веднага може да бъде вложен в употреба. Хайде представете си,… Покажи целия коментар »
Добре, признавам, че написаното може да изглежда „изсмукан от пръстите“ (уви, не всеки път се получава практически приложим анализ) и се съгласявам, че житейската логика налага възприемането на визирания от Вас „рационален“ прочит на закона и затова няма да се опитвам да Ви опровергавам, рискувайки да навляза в блатото на обяснителния режим със спорна полезност на крайния резултатл. Държа да отбележа обаче, че съм се опитал да подходя от ракурса, че смъртта е юридическо събитие пораждащо многовекторни, „рефлексни“ правни последици, настъпващи едновременно, които трябва да бъдат взети предвид в тяхната комплексност – от прекратяването на членството, респективно последващото изчисляване на… Покажи целия коментар »
Изключително важно е в случая дали националният законодател е възприел модела на пълна или частична винкулируемост на дружествения дял.
Много тегава история.
Липсва анализ какво се случва, когато имаме ЕООД и почине едноличния собственик и управител и остави единствено малолетни наследници. Според този анализ наследникът не може да прехвърли дела, не може да встъпи като съдружник и има право само правата по чл. 125, ал. 3 обаче нито има кой да изготви счетоводен баланс, нито кой да плати, нито кой да назначи ликвидатор. Затова практиката на ВКС че наследникът може да прехвърли дела си е подчинена на нуждите на реалния оборот, а не робува на догматичните схващания. Правото е създадено да регулира и обслужва реалния оборот и теорията следва да съобрази нуждите… Покажи целия коментар »
Има кой – съдът. По искане на прокуратурата, че дружеството няма повече от 3 месеца вписан управител (тъй като най-често едноличният собственик на капитала е и управител).
Затова който прави бизнес и има деца – да се жени за майка им.
Законите ни, колкото и да ги плюем, имат механизми за закрила в най-често срещаните ситуации, стига да пожелаем да ги ползваме.
Три месеца + времето за задействане на прокурора + времето на съдебния процес и отиде в най добрия случай година. А през това време какво се случва с дружеството? Дотогава може да няма имущество вече – прекратяване на всякаква дейност, неизпълнени договори, пресрочно изискуеми кредити.
Това за брака и майка им го оставям без коментар, но има случаи, в които и двамата родители са починали /катастрофа например/ тогава всички са изпълнили моралните консервативни ценности но ситуацията същата.
Но нищо важна е теоретичната постановка на проф. Х да е спазена.
Би било добре в закона да се урежда ред и правила за наследяването на дружествения дял.
Поредният пропуск в нормативната ни уредба.
Допада ми това
Добре обяснено
Много полезно!
Надявам се, че могат да се справят с натиска, който идва от външни фактори
Който разбира тук чете
Много бих искал да се изясни тоя въпрос
Добре анализирано
Изводите в т. 3.3. от статията са ВЕРНИ и съответстват на практиката – адвокатска -по съставяне на дружествени договори и съдебна такава, която не изключва възможността за уговорки в тези договори относно наследяването и прехвърлянето на дружествени дялове. Останалото в статията има единствено научна /без приложна/ стойност, макар и немалка. Така или иначе, добро четиво за свободното време.