Върховни съдии искат да се реши в тълкувателно дело
Може ли съдът да проверява дали клиентът е затруднен или близък на адвоката, за да получи безплатна помощ
Относими разпоредби
Из Закона за адвокатурата
Чл. 38. (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
- лица, които имат право на издръжка;
- материално затруднени лица;
- роднини, близки или на друг юрист.
(2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Из Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа
Чл. 5. (1) Адвокатите могат да оказват безплатна правна помощ на:
- материално затруднени лица;
- лица, които имат право на издръжка;
- близки и роднини, както и на юристи.
(2) Безплатна правна помощ на лицата по ал. 1 могат да оказват и адвокатски дружества и съдружия.
Когато адвокат е защитавал безплатно клиент, спечелил е делото и претендира разноски, може ли съдът да преценява дали адвокатът е имал право да поеме работата без заплащане – т.е. дали клиентът действително е материално затруднен или близък на процесуалния си представител? Този въпрос да бъде решен в тълкувателно дело от Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) предлагат трима върховни съдии (пълния текст на определението виж тук).
Въпросът по него е формулиран от състав на Гражданската колегия с председател Владимир Йорданов и членове Димитър Димитров и Хрипсиме Мъгърдичян (докладчик) по следния начин:
„Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“.
Предистория от злоупотреби
Формалният повод за предложението са противоречията в практиката, но в правната общност от години са известни злоупотребите на някои адвокати с т.нар. безплатна защита.
Следва да се уточни, че тя е безплатна за клиента, но при спечелване на делото, адвокатът има право да претендира разноски, които да плати загубилата страна. Т.е. той не работи без заплащане и въпреки че законът я нарича „безплатна“ (чл. 38 от Закона за адвокатурата, разпоредбата виж в карето) е по-коректно да бъде определена, като работа, която адвокатът поема на собствен риск.
Допреди началото на 2024 г., когато Съдът на Европейския съюз се произнесе, че минималните адвокатски хонорари не са задължителни за съда, възможността за поемане на „безплатна“ защита беше използвана от някои адвокати не за помощ на техни близки или на материално затруднени, а като масов подход. Прилагаха го най-вече по дела срещу дружествата доставчици на комунални услуги – за сметки за ток, парно, вода. Когато например е ясно, че давността за вземането е изтекла и делото за него без затруднения ще бъде спечелено, тези адвокати обявяваха, че са поели делото по реда на чл. 38 ЗА, а след това имаха гарантиран минимален хонорар. Така се оказваше, че някои от тях имат стотици близки из цялата страна.
Установени бяха и случаи, в които потребителите дори не знаят, че от тяхно име е воден процес. За тях беше сезирана прокуратурата, но не е известен резултат от разследването им. Софийската адвокатска колегия наложи наказания на адвокати, използвали тази схема, като ги лиши от правото да практикуват за максималния възможен срок от 5 години.
Съдии и адвокати, с които разговаря „Лекс“, са скептични, че с отговора на въпроса по тълкувателно решение ВКС може да възпре злоупотребите. Нещо повече – изказват опасения, че ако бъде прието виждането, че ако съдът може да преценява дали клиентът действително е материално затруднен или близък на адвоката, ще навлезе недопустимо например в лични отношения.
След финалното и формално премахване на минималните адвокатски възнаграждения (то е факт от десетина дни с влизането в сила на промените в Наредба №1, която вече не урежда минимални възнаграждения, виж тук), обаче те виждат вариант за „санкциониране“ чрез драстично орязване на възнагражденията (разноските присъждани от съда) на адвокати, за които съдът установи, че злоупотребяват с безплатната помощ.
Противоречията в практиката
Поводът съставът на Владимир Йорданов, Димитър Димитров и Хрипсиме Мъгърдичян да предложи да бъде образувано тълкувателно дело за правомощията на съда при присъждане на разноски при безплатна адвокатска помощ е казус, свързан с отнемане на незаконно имущество. По делото за конфискация ответникът е защитаван безплатно, като материално затруднен, от адвокат и то е спечелено. Според Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество обаче той не може да бъде определен като материално затруднено лице. Когато е направила възражение в този смисъл, Апелативният съд в Бургас е посочил, че не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза по чл. 38 ЗА.
През януари 2024 г. обаче състав на ВКС именно по дело за конфискация приема, че ответниците не са материално затруднени и отказва да присъди разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат, който ги е защитавал безплатно. В определението си върховните съдии се позовават на установените по самото дело за отнемане на незаконно имущество активи, както и на факта, че въпреки наложените върху тях обезпечителни мерки, съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни, в случаите на неотложна необходимост (чл. 119 ЗОНПИ).
През 2016 г. отново при спор за наличие на предпоставките за безплатна помощ на материално затруднен, ВКС приема, че преценката за материална затрудненост следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ. изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. „Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ не са налице“, приема този състав.
Състав на Търговската колегия през 2015 г. сочи, че договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. И приема, че изявленията за наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. „Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществявана без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност за насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК“, заявява този състав.
Друг състав на Търговската колегия дава отговор на въпроса дали при възражение, че ответната страна не е материално затруднена, съдът може да откаже присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, при наличие на договор, с който е уговорено осъществяване на процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА. Той също приема, че за съда не съществува задължение да извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице, тъй като право на адвоката е да прецени дали да окаже безплатна помощ. „Ето защо при наличие на договор, с който е уговорено осъществяване на процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, възражението на ответника, че другата страна не е била материално затруднена и е била в състояние да заплати възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, не обосновава извод за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение“, заключават тези върховни съдии.
Тезата, че за присъждането на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно да се предостави договор за безплатна адвокатска помощ, е възприета и в други определения на ВКС, в които изрично се подчертава, че обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката, не се нуждае от доказване.
51
Коментирайте
П.П. Гледам един Анонимен е писал същото – и аз съм съдия. Някой адвокат да се обади да обясни къде е проблемът с безплатното представляване, щото аз не го виждам. 😀
Въпросът защо е голям праз, че заради тези разноски се завеждали делата, също беше засегнат от Анонимния, от мен +1. Който ответник не ще разноски, признава иска, изпълнява навреме, изобщо прави каквото там се прави.
Защото, ако клиентът няма възможност да плаща, а адвокатът не е склонен за слава да води дело, без чл. 38 изобщо няма да почне делото- на което разчитат инициаторите на тълкуването.
Па като почне делото, кво ли ще стане…
Могат дори да направят комбина с трети, свързан с адвоката, който фиктивно да дава на клиента пари на заем за хонорар – и пак същото.
„Прилагаха го най-вече по дела срещу дружествата доставчици на комунални услуги – за сметки за ток, парно, вода.“ – освен тях, срещу банки, и мобилни оператори, с изпълнителни дела, по които отдавна е изтекла давността. Те така, лобито им е силно.
Може, разбира се, даже е задължително, но само когато загубилата страна е банка, колектор, доставчик на комунални, или мобилни услуги. В други случаи не.
Може, но какво от това? Да кипи безсмислен труд?
Нали е в правната норма – откога ВКС стана противник на пандекта. Прецедентното право води до грешки.
Да продължа след първия си пост по темата – само допълвам с един въпрос: След като изгубилата страна плаща разноски, в които влиза хонорарът на адвоката, чийто труд е винаги платен, какво значение има за нея на кого ще плати – на спечелилата страна или на нейния представител?
За мен спорът е дори правно безумен.
Анджак.
Оправихте всичко в правораздаването, та стигнахте до тълкуване на нещо което не ви е работа! Или да го кажем професионално: НЕ СТЕ КОМПЕТЕНТНИ!
Затова сега колегиално и по адвокатски трябва да ви разнищим пред цялата публика (общество): кой „върховен“ съдия какви облаги, под каква форма и по какъв механизъм е получил от Америка (за България) – разбирай от ЦРУ!
ps. И тогава ще видим кой кум, кой сват, кой на булката ВКС …
Може да проверим колко са съдиите на Америка (за България) във ВКС, а после във ВАС, а по-после във ВСС, а сетне колко са на Шиши (и Бойко) и … да стане ясно и на селските идиоти, че независими съдии правоприлагащи по закон и вътрешно убеждение в България НЯМА!!!
Има, има, само че не са по високите етажи.
Българите са масово бедни, което прави невъзможни хонорарните взисквания, примерно – делбата – 1993 струваше 200 долара, бруто – с вписваният и до разделност. Стандартът е повишен – разводът е около 1000 лева – ма на пожелания. 100 лева е нормално като среща с адвокат. Мисля – че загрижеността на колегията е за нас – тружениците, които нямаме постове и – пари от въздуха. Доста сме отдалечени от приемните изпити – Славейков – елегии, Вазов, поеми, Яворов – две очи е имал даже.
Ако бъде променена досегашната практика и започне масова преценка на имущественото състояние, то просто ще бъдат амбицирани адвокатите, на които не им се занимава да освобождават клиентите си от държавни такси, да го правят. Това ще доведе единствено до натоварване на бюджета на съдебната власт + малко повече работа за адвоката, но пък за сметка на икономия от разноски. Интересно дали върховните съдии ще вкарат този автогол на системата, дълго ще ядем пуканки, докато разберем.
В държава, в която куче влачи рейс, съдът да проверява…:D, доста несериозно звучи…
Не може и НЕ ТРЯБВА да се отнема правото на съда да санционира развиващите се пред очите му злоупотреби независимо от какъв характер!
А то защото в съда няма развиващи се злоупотреби.
Хм … Бе то правомощията на съда май са други бре …
И каква е злоупотребата ? Разноски плаща загубилата страна на спечелилата, т.е плаща правонеимащата на правоимащата. Какво значение дали ще плати на адвоката, или на доверителя му? И преценката дали правната помощ да е безплатна я прави адвокатът – той се ангажира да работи по делото …неясно колко години без стотинка, а не съдът! И евентуално, само при успех, би получил възнаграждение! А, ако няма успех, тежестта на делото и годините на вятъра по него „за полза години“! Зад това ТР прозират точно интереси на монополисти и банки, които ги е яд на куче,че ще плащат разноски всеки път, когато… Покажи целия коментар »
Бий адвоката,където го видиш!!!
Аре пак глупости… Всичко тук е ясно – получава адвокатът 150-200 лв., според Наредбата за заплащането на правната помощ, и да бега… Като не му харесва, да ходи да жали и глупаците от ВКС да се оправят. ТР да си го… знаят какво и къде!
Стани един адвокат, като е толкова ясно! Някой насила те е завел при адвокат да ползваш услугите му?!
С тълкувателно решение пак ли ще се нормотворчества? Просто се отменя ал.2 и адвокатската „безплатна“ помощ ще стане наистина безплатна. „… разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ не са налице“ Впечатляващо обръщане на доказателствената тежест! Как ответникът по едно дело да докаже нещо, без да има силата на съда да търси доказателства и без да има законовата принуда тези доказателства… Покажи целия коментар »
Това не е работа на съда – ТОЧКА!
Ами някои съдии май доста ги е яд на адвокатските „схеми за едни къси пари“ и сега са тръгнали да копаят кладенец в пустиня, че едва ли не да търсят определение на „близки отношения“, което видяхме докъде стигна със законодателното фиаско за „интимна връзка“ на умнокрасивитета, а в контекста на отменените миниминални възнаграждения и европейската практика за либерализация на пазара не тези услуги, меко казано такова тълкуване не изглежда да е особено приоритетно или плодотворно да се забива в блатото на персоналните емоционални връзки на хората. От друга страна обаче изложените противоречия в практиката, възникнали по повод конфискация на имущество,… Покажи целия коментар »
Бухале, ти работиш ли нещо изобщо или си на хонорар във форума?
Да, работя, наред с всичко друго даже несвойствени за човек с юридическо образование по-елементарни счетоводни дейности, понеже мързелът е повсеместен и „била моя идеята за прецизиране на оперативно-техническата дейност с нормативната уредба,“, каквото и да означава това, така че за съжаление не ми остава чак толкова свободно време за наистина качествено проучване на текущи казуси и коментари по тях.
#ИнициативатаСеНаказваСНейнотоИзпълнение
Поредната вратичка за адвокатски врътки. Измислят си основание въз основа на което страната да не прави разходи а адвоката да получава хонорар от „високите“ наместо по реда на правната помощ. По същество това си е чиста правна помощ. Аман от адвокатски изнасилвания на закона. Ами щом се позовават на такива предпоставки – да докажат наличието им…
Ти гледай теб да не те разровят 20 адвоката за грантчетата от леля ти от ПосолствоТо и после … да не свършиш в Белене по стар обичай!
Поредното дребнотемие, с което се занимава ВКС.
Сефте! Много отдавна ВКС се е обърнал в законодателен орган за себеподобните си!
Споровете за разноски трябва изобщо да се извадят от компетентността на съда и да се разрешават от адвокатските колегии
Да не дава Господ. Видяхме ви и вие какви избори провеждате.
„Ще се радват на труда си хората, и ще се обичат като братя“
Не!
Гъдела е голям, а? Еми ще видим какво ще стане
Няма безплатен обяд бе
Еми дано стане
Положително трябва да се оправят с този въпрос
Радващо ще е да може да стане
Би било да може
Би следвало
Мисля, че като правоприложители сме ДЛЪЖНИ да следим дали няма злоупотреба с процесуални права. А те са в огромни размери напоследък! Дано по пътя на тълкуването се размаха пръст на онези недобросъвестни адвокати, заради които и тази професия вече е с негативен отзвук. Че кой адвокат работи напълно безплатно?! Взима на ръка парите, пише ги по чл. 38 ЗАдв. и после като му ги присъдят ги взима ВТОРИ ПЪТ! Заверявайки тези видимо порочни действия на адвоката съдът най-малкото става валидатор и донякъде съучастник в реализирането на доходи в сивата икономика и така – ощетяването на фиска.
Ми това е проблем на клиента, който няма да си получи разноските, а не на съда, камо ли на обществото.
Вижте какво, адвокатският труд е платен. Независимо дали клиентът има или няма пари, изгубилата страна плаща разноски. Когато спечелилата страна е била представлявана от адвокат – с пълномощно, договор, по ЗА трудът на този специалист се плаща и това следва да се поеме от изгубилата страна. Затова и редица състави във ВАС и ВКС приемат, че не подлежи на изследване въпросът за материалното затруднение на подзащитния, спечелил един правен спор в съда, когато е представляван от адвокат и е налице договор, сключен при това уславие за плащане. И според мен това е правилно. И не, не съм адвокат. Съдия съм… Покажи целия коментар »
Съгласен съм с Вас. Всъщност, се занимават с проблем, който не е проблем или , ако такъв съществува, то той е между адвокат и клиент. Какво значение има предизвикалата неоснователно, изцяло или частично, спор страна дали ще плати Х лева на адвоката или същите Х лева на страната, платила Х лева на адвоката. Все пак всеки който става повод за съдебен спор трябва да е наясно, че ще трябва да плати в случай че се окаже неоснователно. Нещо повече – колкото по-солидно е това плащане, толкова повече ще се мисли за извънсъдебно уреждане преди делото. Що касае некоректни адвокати, които… Покажи целия коментар »
Общото е, че самите ДЕЛА се завеждат ЗАРАДИ тези възнаграждения!
Нито можете да го докажете, нито има значение. Щом една жалба или иск са допустими, съдът ще ги разгледа, а страната има право да ползва адвокат, дори и да няма средства, ако той се навие да я представлява по този начин. И изгубилата ще плаща разноски за неоснователно поддържания правен спор. Да е признала иска или жалбата, ако не иска.
Уважаеми анонимен съдия, можете ли да помогнете със следния казус: ищец наема адвокат, като сключва договор за правна помощ с отложено плащане след приключване на делото с незначително или никакво заплащане до влизане в сила на окончателния съдебен акт. В представения списък по чл.80 ГПК фигурират договорът и доказателство за предварителното плащане. Какви разноски бихте присъдили на спечелилата страна при така платените суми? След приключване на съденото производство, по силата на договора между адвоката и клиента му, първият вади изпълнителен лист срещу втория. Как последният да получи ПО СЪДЕБЕН ПЪТ платената и неприсъдена по първото дело част? Как тази система… Покажи целия коментар »
Това също няма връзка с обсъждания въпрос.
САЩ и системата там – още повече.
Пишете из журналистгическите форуми, че тук юристите останахме малко и сме ангажирани всякакви неотносими и безсмислени писания по разни теми да четем, докато не стигнем до нещо съществено по зададената тема.
Ако мога да разбера каква е разликата дали адвокатът по свой избор ще си вземе парите от клиента и после оня ще ги събира като разноски, или ще ги получи направо от насрещната страна – трамвай да стана.
Ма захващали се по 38 с предварително спечелени дела – и кво? Да не би ако клиентът има плати, делото да се развие другояче?