Актуални проблеми при приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК, във връзка с отнемането на МПС
С обнародваните в ДВ, бр. 67 от 4 Август 2023 г. изменения и допълнения на Наказателния кодекс (НК), влезли в сила на 8 август 2023 г., се създаде новата разпоредба на ал. 5 на чл. 343б от НК. Тя предвижда, в случаите по ал. 1 – 4 на чл. 343б от НК, отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство (МПС), собственост на дееца, послужило за извършване на престъплението или присъждане на равностойността му в случаите, когато то не е собственост на дееца.
Санкционни норми с аналогично съдържание са приети в националните правни уредби (административно-наказателни нормативни актове относно движението по пътищата и наказателни закони) и на други страни-членки на ЕС, така както и на Русия и САЩ, поради което може да се заключи, че е налице и европейска, и международна практика по правоприлагането в тази насока.
Опитът по света
В Италия законодателен декрет № 285 от 30 април 1992 г. (редовна притурка към GURI № 114 от 18 май 1992 г., наричан по-нататък „Кодекса за движение по пътищата“) в чл. 186, параграф 2, буква „с“ предвижда, при управление на превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,5 промила, извършителят да се наказва с лишаване от свобода от шест месеца до една година, с глоба от 1500 до 6000 евро, с лишаване от правото да управлява МПС за срок от една до две години.[1] Като допълнително наказание е предвидена и конфискация на превозното средство само ако то изцяло или частично е собственост на лицето, извършило престъплението[2]. В случаите, когато деецът не се наказва поради явната незначителност на деянието и конфискацията е недопустима (Определение от 19 февруари 2019 г., по н.д № 7526/2019 на четвърто наказателно отделение на Касационния съд на Италия), съдът налага административна санкция – отнемане на свидетелството за управление.
Италианската юриспруденция приема, че понятието „собственост на превозно средство“ е относително. То следва да се тълкува в смисъл, че собственик на превозно средство е не само лицето, вписано за такъв в публичните регистри, а така също и лицата, които имат „ефективна власт над превозното средство под формата на владение или държане, стига то да не е случайно“. Този подход на италианския законодател е насочен към постигане на обществено значимата цел за намаляване и възпиране на тежките престъпления против транспорта и в случаите когато пияни шофьори са зад волана на автомобили, които те не притежават. По-конкретно, ако мъж си купи скутер, като го регистрира на свое име, но с негово съгласие го ползва само съпругата му, за нуждите на наказателното производство, в така обсъжданата хипотеза, МПС ще се третира като собственост на жената и ще подлежи на отнемане, ако нейният съпруг е знаел или предполагал управлението след употреба на алкохол. Възможността за конфискация на автомобил, регистриран на трето лице, се изключва единствено ако това трето лице е добросъвестно, т. е. чуждо, напълно несвързано с престъплението.
Конфискацията на автомобила се изключва, когато наложеното наказание глоба или лишаване от свобода се заменя с общественополезен труд. При замяната 1 ден работа отговаря на глоба от 250 евро, а един месец работа съответства на един лишаване от свобода.
В Латвия от 27 октомври 2022 г. са утежнени санкциите в чл. 262 и чл. 262.1 от Наказателния закон – съставите, които инкриминират шофирането под въздействието на алкохол или други упойващи вещества.
Член 70.13 от Наказателния закон на Латвия предвижда конфискация на превозното средство, принадлежащо на дееца, с което той е извършил престъплението по чл. 262 или 262.1 от този закон, а именно: управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена в издишания или кръвен тест, надвишаваща 1,5 на хиляда или управление на МПС под въздействието на наркотични, психотропни, токсични или други упойващи вещества. Следва да се отбележи, че отнемането на МПС не представлява наказание по смисъла на Наказателния закон на Латвия, а задължително наказателноправно средство за принуда и отнемане на особено имущество, свързано с престъплението.[3]
Чл. 70.14 от Наказателния закон на Латвия е допълнен с нова част 1.1, в която е въведено средство за защита на правото на собственост на трети лица. В случаите, когато престъплението по чл. 262 или 262.1 е извършено с превозно средство, принадлежащо на друго лице, което не е съпричастно към деянието, конфискацията се заменя със заплащане от дееца, изцяло или отчасти, на стойността на превозното средство.
Строги правила срещу употребата на алкохол от шофьори, регламентиращи отнемането на МПС като допълнителна наказателно правна мярка, са въведени още през 2000 г. в НК и на друга Балтийска държава – Естония, но единствено в случаите, когато извършителят е собственик на превозното средство. Законодателната промяна е атакувана пред Конституционната камара на Върховния съд на Естония, който през 2007 г., постановява, че отнемането на МПС не противоречи на Конституцията. След произнасянето на Конституционната камара на Върховния съд на Естония в страната се конфискуват по 200 превозни средства средно за година, които представляват около 5% от разкритите престъпления за шофиране в нетрезво състояние. Според приетата разпоредба отнемането на МПС не е задължително и безусловно. То е в дискреция на съда, като се налага предимно в случаи на извършено деяние в условията на повторност.
След законодателни изменения от 2008 г. НК на Естония предвижда възможност за конфискуване на превозното средство дори ако към момента на деянието то е принадлежало на трето лице. За тази цел следва да е налице една от следните предпоставки – собственикът на превозното средство трябва:
(а) да е допринесъл поне по непредпазливост за извършване на деянието;
(б) да е получил превозното средство за сметка на извършителя (напр. като подарък);
(в ) да е знаел, че превозното средство му е предадено с цел избягване на конфискация.
След законодателни изменения през 2017 г. е въведена алтернатива, при наличие на пречки, които изключват конфискация на МПС (напр. преди постановяване на конфискацията МПС е прехвърлено на трето добросъвестно лице), подсъдимият да заплаща паричната му равностойност.
В Дания размерът на наказанието глоба при управление на МПС под въздействие на алкохол се определя по следния алгоритъм – месечният нетен доход на подсъдимия се умножава по стойността на алкохол в кръвта. Така при управление с алкохол в кръвта 0,5 промила и месечен нетен доход 3000 евро глобата възлиза на 1500 евро. При над 2 промила алкохол в кръвта, автомобилът се конфискува и продава на търг, като приходите отиват в държавната хазна.[4] За две години са били конфискувани около 1900 коли. При установяване на алкохолно или наркотично въздействие над два промила или при тежки инциденти с причинени телесни повреди, колата се отнема независимо кой е собственикът ѝ.
В Австрия се предвижда през март 2024 г. да бъдат приети нови законови изменения, според които автомобилът ще бъде конфискуван при определени обстоятелства на превишаване на разрешената скорост. За повторно превишаване на скоростта с над 60 или 70 км/ч автомобилът ще се отнема и продава на търг, като 70% от приходите от търга ще отиват в Австрийския фонд за пътна безопасност.
Полша също актуализира своя НК, като предложените законодателни промени трябва да влязат в сила от 2024 г. Предвижда се при причинено ПТП, конфискацията на автомобила да бъде възможна и при по-ниска концентрация (промилите алкохол в кръвта са намалени от 1,5 на 0,5) на алкохол в кръвта на водача. Автомобилът ще подлежи на отнемане и при реализирано повторно, в рамките на 24 месеца, управление на МПС с показания от 0,5 промила алкохол в кръвта.
Ако автомобилът е унищожен при произшествието или не е собственост на водача, последният ще трябва да плати глоба в размер на неговата стойност. За професионални шофьори, които управляват служебни автомобили, размерът на глобата, който съдът следва да постанови, е не по-малко от 5000 злоти (около 1156 евро), платима на Фонда за помощ на жертвите от пътнотранспортни произшествия [5]
Сходни са наказанията и във Франция. Със Закон № 2019-1428 от 24 декември 2019 г., la Loi d’orientation des Mobilités, известен като Закон за LOM[6], са изменени поредица разпоредби на Кодекса за движение по пътищата. Предвидено е допълнително наказание „Конфискация на превозното средство, послужило за извършване на престъплението, ако подсъдимият е негов собственик“. То се налага за престъпления, свързани с шофиране под въздействието на алкохол (член L234-1 от Кодекса за движение по пътищата), престъпления, свързани с шофиране след употреба на наркотици (член L235-1 от Кодекса за движение по пътищата), отказ на водача да се подложи на проверка за установяване на алкохолното съдържание (Cf. l’article L. 234-8. от Кодекса за движение по пътищата), отказ да се подложи на проверка за установяване на наркотици (Cf. article L. 235-3 от Кодекса за движение по пътищата).
Съгласно буква „д“ на член 104 от Наказателния кодекс на Руската федерация се отнема превозното средство, принадлежащо на обвиняемия и използвано от него при извършване на престъпление по член 2641, 2642 или 2643 от Кодекса.
В случаите, когато към момента на постановяване на съдебния акт вещта е продадена или по друга причина отнемането ѝ е невъзможно, съдът постановява конфискация на парична сума, която съответства на стойността на вещта. При липса или недостатъчност на парични средства, се конфискува друго имущество, със съответната или със сравнима стойност със стойността на подлежащата на конфискация вещ.[7]
Разпоредбата съдържа важно условие, а именно, че може да бъде конфискувано само превозно средство, принадлежащо на обвиняемия, т.е. на водача. Ако превозното средство принадлежи на друго лице, не е възможно да бъде конфискувано за пътнотранспортно нарушение.
В Наказателния кодекс на Руската федерация съществува и списък на престъпните състави, при реализирането на които е предвидено отнемане на МПС, а именно: втори и следващи случаи на шофиране под въздействието на упойващи вещества (член 2641); трето и следващо навлизане в лентата за насрещно движение (член 2642); трето и следващо превишаване на разрешената скорост с 60 км/ч или повече (член 2642); трето и следващо управление на МПС от водач, на когото е отнето свидетелството за управление на МПС (член 2643).
В САЩ, според някои щатски закони, автомобилите на водачите може да бъдат отнемани след извършване на второ или трето нарушение за шофиране в нетрезво състояние в рамките на определен период от време. Този период обикновено е пет години. Отнемането на превозното средство, свързано с шофиране в нетрезво състояние, се ограничава до повторност.
След изтичане на определен времеви период, при условие че наказанието е предвидено като временно, нарушителят може да възстанови собствеността си върху превозното средство след заплащане на глобата и допълнителни административни разходи.
В България
Редица трудности в тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК (Нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) се породиха още от влизането ѝ в сила, както за органите на досъдебното производство, така също и за съда.
Процесуални въпроси на досъдебното производство
В досъдебната фаза на процеса на първо място се поставя въпросът за конкретните процесуални действия, които следва да предприемат органите на досъдебното производство, за приобщаване на МПС като доказателство по делото, както и за обезпечаване на отнемането му от съда в полза на държавата.
Масова практика е доброволното, често след убеждаване от органите на МВР, предаване на автомобила от дееца на разследващите, обективирано в протокол за доброволно предаване.
Следва да се подчертае, че доброволното предаване е действие, което не е разписано в НПК. Процесуалният закон не предвижда ред за съставяне на протокол за доброволно предаване. Така, в решения № 97/2011 г. на 3 НО на ВКС и № 14/2011 г. на 3 НО на ВКС е прието, че няма изискване протоколът за доброволно предаване да бъде съставен от разследващ орган, тъй като това не е документ, регламентиран в НПК. Поради това и няма пречка неговият съставител да бъде свидетел по делото.
Тъй като не отразява процесуално действие, проведено по реда на НПК, протоколът за доброволно предаване няма характер на писмено доказателствено средство по смисъла на чл. 127 от НПК. Представлява писмено доказателство, удостоверяващо предаването от дееца на съответното МПС, вида и състоянието на вещта.
От съществено значение за доказателствения процес е включването на автомобила като веществено доказателство по делото чрез своевременния му оглед, подробно описване и по възможност фотографиране, при стриктно спазване на предвидения в чл. 110, ал. 1 НПК ред за това. Съставеният за това процесуално действие и при условията на чл. 155 – чл. 156 НПК протокол за оглед на веществено доказателство несъмнено представлява годно доказателствено средство по смисъла на чл. 131 НПК, ползва се с пряка доказателствена сила и отразените в него процесуални действия са годен източник на доказателствена информация в процеса.
Тъй като прилагането по делото на приобщеното като веществено доказателство МПС не е възможно, следва да бъдат взети мерки за предотвратяване на неговото повреждане или изменяване в местата, където то е оставено на съхранение.
Тук е мястото да се посочи, че при последващо признаване на невиновност и оправдаване по обвинение по чл. 343б, ал. 1-4 НК, правата на предаващото вещта лице да претендира обезщетение за вреди от нейното неправомерно задържане съществено биха били злепоставени. При хипотеза на оправдаване и доброволно предаване деецът не би могъл основателно да претендира обезщетение за вреди от неправомерното задържане на автомобила му. Прекъсването на фактическата власт на собственика върху МПС не би било последица на евентуални незаконосъобразни действия на разследващите органи по изземване, тъй като се касае за доброволен акт на съгласие от страна на собственика на вещта.
Друга възможност за приобщаване на МПС като веществено доказателство по делото и за обезпечаване на неговото отнемане в полза на държавата е чрез изземването му по реда на чл. 159 и следващите от НПК.
Съставеният протокол за това действие по разследване, извършено в условията на неотложност, следва да бъде представен от наблюдаващия прокурор за одобряване от компетентния първоинстанционен съд незабавно, но не по-късно от 24 часа, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от НПК.
Съдът следва да пристъпи към проверка налице ли е оправдана, в съответствие със закона, намеса в конституционно защитеното (чл. 17, ал. 1 от Конституцията) право на собственост, да прецени доколко прокурорът е обосновал, че действието по незабавното изземване е било належащо, поради което и извършено без съдебна санкция, извършено ли е в присъствието на поемни лица, както повелява разпоредбата на чл. 137, ал. 1 НПК, протоколът за изземване съставен ли е при условията и по реда, предвидени в НПК. Съдът е безусловно длъжен да мотивира, т.е. да обясни акта си, да посочи съображенията и причините за постановяването му, да изложи правните си доводи за одобряването или неодобряване на протокола за изземване.
Принципът за мотивирането на актовете на правораздаването е регламентиран на най-високо конституционно ниво (чл. 121, ал. 4 от Конституцията) и като императив в основния процесуален закон, свързан с наказателното правораздаване – чл. 34 НПК. Изискването за мотивиране на актовете на съдилищата според смисъла на тълкуваната с Решение № 7 от 30.06.2020 г. на КС по к. д. № 11/2019 г. конституционна разпоредба (чл. 121, ал. 4 от Конституцията) се отнася до всички актове, включително и определения и разпореждания. В този смисъл е и задължителната тълкувателна практика на върховната съдебна инстанция по наказателни дела (Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК, Тълкувателно решение № 4 от 3.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСНК).
Необходимостта от излагане на мотиви към определението по чл. 161, ал. 2 НПК е подчертана и в редица осъдителни за страната ни решения на ЕСПЧ, при които е констатирано, че ефективен ретроспективен съдебен контрол не е бил извършен, тъй като съдията просто е подписал протоколите за претърсване и изземване, без да посочва конкретни мотиви за тяхното одобряване (Gutsanovi, §§ 218-25, Govedarski, §§ 81-87 и Prezhdarovi v. Bulgaria, no. 8429/05, §§ 44-47, 30 September 2014 Ilieva v. Bulgaria /Application no. 22536/11).
В случаите, при които автомобилът не е собственост на дееца, а принадлежи на трето добросъвестно лице, различно от извършителя на престъпление, неучаствало и несвързано по какъвто и да е начин с извършване на престъплението, органите на досъдебното производство, след осъществяване максимално бързо на оценка на пазарната стойност на МПС чрез съдебно-оценителна експертиза по реда на чл. 144-153 НПК от специалист-оценител или автоексперт, следва да постановят незабавното му връщане на титуляря на частната собственост.
Следва да се отбележи, че частната собственост е обект на особена закрила от Конституцията. Тя е обявена за неприкосновена в чл. 17, ал. 3 от Основния закон. Движимите вещи, представляващи моторни превозни средства, послужили за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 – 4 НК, безусловно се обхващат от конституционноправната защита на частната собственост на гражданите и юридическите лица, съдържаща се в чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията.
Според Европейския съд по правата на човека, когато се конфискуват притежания, които са били използвани неправомерно, задължително е да се вземе предвид поведението на собственика на конфискуваното имущество и причинно-следствената връзка между това неговото поведение и твърдяното престъпление. (Решение от 13 октомври 2015 г. по дело Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria (Application no. 3503/08), 13 October 2015 §§ 42-47, Решение от 21 ноември 2019 г. по дело Dumаgаѕ Тrаnѕроrt Ѕ.А. v. Вulgаrіа). В така цитираните решения на ЕСПЧ камиони, собственост на чуждестранни юридически лица, са конфискувани в наказателни производства за квалифицирана митническа контрабанда, осъществена от водачите на МПС, в които наказателни производства дружествата-собственици не са участвали. Последните не са били информирани за воденото наказателно производство срещу извършителите на престъплението, не са могли да встъпят в съдебната процедура, не са били изслушани, нито са имали възможност да оспорят законосъобразността на присъдата относно наложената конфискация на вещите, да установят отсъствие на съучастие в престъплението и претендират връщане на отнетите вещи или получаване на справедливо обезщетение. ЕСПЧ приема, че конфискацията на камионите на дружествата-жалбоподатели представлява намеса в правото им на собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.
Гаранция срещу бъдещи осъдителни решения на ЕСПЧ в този смисъл е националното ни действащо право. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 343б НК изрично предвижда отнемане в полза на държавата само на онова моторно превозно средство, което е собственост на дееца.
На национално равнище, при евентуално неправомерно задържане от органите на досъдебното производство на автомобил на трето добросъвестно лице, което е различно от извършителя на престъпление, иззет като веществено доказателство, е налице правен механизъм за защита по чл. 111, ал. 2 НПК. Този правен ред успешно би могъл да се използва и в хипотези на неправомерно отнети в хода на досъдебното производство, макар и временно, моторни превозни средства, които не са собственост на дееца. Предвиден е, по реда на чл. 111, ал. 3 НПК и съдебен контрол при негативното произнасяне на прокурора и отказ да върне на правоимащите отнетите като веществени доказателства вещи.
Не са изключение случаите, когато при липса на съгласие у извършителя за доброволно предаване на МПС и непристъпване от органите на досъдебното производство към принудителното му изземване, приобщаването на тази вещ като веществено доказателство, с цел и последващото ѝ отнемане от съда в полза на държавата, да се постига чрез прилагане на друг доказателствен способ, а именно – оглед на автомобила. Несъмнено е, че преценката кой от различните способи за събиране на доказателства да се приложи във фазата на досъдебното производство принадлежи изцяло на разследващите органи. Именно разследващият е този, който преценява какво процесуално действие да извърши и в каква последователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 155 НПК целта на огледа е да се разкрият, непосредствено да се изследват и да се запазят следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. Чрез коментирания доказателствен способ не се навлиза в чужда лична сфера и не се ограничават конституционно защитени права на гражданите, поради което за неговото валидно извършване законът не поставя изискване за предварително или последващо съдебно одобрение.
Когато в протокола за оглед са инкорпорирани не само огледни действия, но така също и действия по изземване на МПС, за което разследващите са преценили, че има отношение към предмета на престъпление по чл. 343б, ал. 1 – 4 НК и не са съставили отделен протокол за изземването му, то протоколът за оглед, в частта за изземване на автомобила, задължително следва да бъде представен за одобрение от съда по реда на чл. 161, ал. 2 НПК с оглед преценка дали е налице законна/незаконна намеса в правото на собственост на собственика (Решение № 99/2012 г. 1 НО на ВКС).
Касае се за прилагане на различни доказателствени способи, за които е предвиден различен процесуален ред – за изземването е необходимо предварително или в рамките на 24 часа одобрение от съдия, а огледът не подлежи на такава санкция. „Огледът като процесуално-следствено действие на местности, помещения и предмети се провежда без предварително съдебно разрешение и не е необходимо последващо негово одобрение, дори и когато чрез него се изземват следи от престъплението и вещи с оставени по тях следи от престъплението“ (в този смисъл Решение № 216/21.05.2014 по дело № 545/2014 на ВКС, НК, II н.о.). Когато при огледа се открият предмети, имащи връзка с престъплението, но не притежаващи качествата на следи и органът по разследването вземе решение те да бъдат иззети, несъмнено се касае за извършено действие по изземване. Непредставянето на съответния протокол за одобрение от съда не може да промени характеристиката на извършеното действие като такова по изземване на процесното МПС. При липса на съдебно одобрение, това процесуално действие се явява опорочено и резултатите от него няма да се ценят като годно доказателствено средство в процеса.
Този явно незаконосъобразен процесуален подход на прикриване на действия по изземване на МПС под формата на протокол за оглед, избягване на представянето му за одобрение от съдия, води до превратно упражняване от органите на ДП на процесуални правомощия, ограничаване на правото на защита на лицето и изземване на имущество без санкция на съдебен орган, в нарушение на ЕСПЧ. Той се явява и в отклонение от изискванията за законосъобразно и предвидимо прилагане на отнемането в полза на държавата на съответното превозно средство, или присъждане на неговата равностойност, когато деецът не е собственик, както и приобщаването на веществени доказателства в досъдебното производство, произтичащи от Указание на Главен прокурор на РБ по въпроси, свързани с прилагането на чл. 343, ал. 5 НК и чл. 343б, ал. 5 НК (ред. ДВ бр. 67 от 04.08.2023 г.). В т. 2 от цитираното указание изрично е отбелязано, че приобщаването на превозното средство като веществено доказателство не налага във всички случаи неговото задължително отнемане, всеки случай следва отделно да се преценява от наблюдаващия прокурор.[8]
Осигуряването от органите на досъдебното производство, при произнасянето на съда, на превозното средство в състоянието, в което то се е намирало към момента на извършване на деянието, се осъществява и по процесуалния ред на чл. 72, ал. 1 от НПК. В този случай, незабавно след привличане на лице в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 1-4 НК, прокурорът може да сезира съответния първоинстанционен съд с искане за вземане на мерки за обезпечаване на отнемането на превозното средство в полза на държавата. Несъмнено е, че, при така развила се съдебна процедура, обвиняемият ще се ползва от пълния обем права на страна в производството, а именно: да обжалва определението по допускане на обезпечение, да иска замяна на един вид обезпечение с друг, да иска отмяна на обезпечението и да иска, при евентуално оправдаване, обезщетение за причинените вследствие на обезпечението вреди. При определена обезпечителна мярка „запор“ автомобилът може да се предаде за отговорно пазене в дадена структура на МВР. Ако автомобилът не е изключителна собственост на обвиняемия, за пазач може да се определи другият съсобственик, като по този начин се зачита и не се накърнява правото на собственост върху вещта на последния. Налице е съдебна практика – споразумение № 85 от 25.08.2023 г. по н. д. № 271/2023 г. на Районен съд – Царево, според която автомобилът е оставен на отговорно пазене на другия съсобственик и не се отнема. Ако превозното средство се остави на отговорно пазене на обвиняемия, той може да откаже достъп и предоставяне на автомобила за изготвяне на експертиза, като с поведението си да затруднени ритмичността на разследването. Ще следва да се следи за добросъвестно изпълнение на задълженията от пазача. При липса на съдействие и препятстване от негова страна нормалното развитие на досъдебното производство, същият следва да бъде сменен.
В тежест на прокурора е много подробно да изследва въпроса за собствеността върху превозното средство, дали то попада под режима на съсобственост (дялова или бездялова – СИО). Според дадени в ТР № 2/2012 г. от 11.10.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСНК на ВКС задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона прокурорските органи, като вносители на исканията по чл. 72 от НПК, следва да изследват връзката между обвиняемия и имуществото, върху което са насочени обезпечителните мерки. Това е така, защото целта на обезпечителните мерки по чл. 72 от НПК е да се запази имущественото състояние на виновния извършител на престъпление до влизане на присъдата в сила, когато в изпълнение на наложеното с нея наказание конфискация или отнемането на вещи по реда на чл. 53 от НК правото на собственост преминава от частна (на дееца) в публична (на държавата) собственост (в този смисъл определение № 9 от 20.01.2020 г. по ч.н.д. № 1146/2019 на Върховния касационен съд , II Н.О.).[9] В производството по допускане на обезпечение собствеността върху вещите, чието запориране се претендира, не може да подлежи на съмнение. Неизяснените въпроси във връзка със собствеността/съсобствеността върху превозното средство могат да доведат до тежки последици и бъдат запорирани вещи, които не принадлежат на дееца на престъплението. По този начин неоснователно и съществено биха могли да бъдат засегнати правата на лица, които не участват в наказателното дело, те да претърпят вреди от незаконосъобразно ограничаване на правото им на собственост.
Въпреки краткия период от влизането в сила на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, е налице противоречива съдебна практика по нейното прилагане.
На първо място, някои съдебни състави, при решаване на делото със споразумение, вписват в съдържанието на споразумението съгласие на страните и по въпроса по ал. 5 на чл. 343б НК – за отнемане в полза на държавата на МПС или присъждане на неговата парична равностойност[10].
Не споделям този подход. По мое мнение, отнемането на собственото на дееца моторно превозно средство, послужило за извършване на престъплението или присъждане равностойността му, когато то не е собственост на дееца, следва да се постановява с определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Отнемането в полза на държавата на МПС не е част от предвидените в чл. 37 НК наказания. То не е включено във въпросите по чл. 381, ал. 5 НПК, по които прокурорът, защитникът и обвиняемият следва задължително да постигнат съгласие. Съдебният състав, съобразно чл. 383, ал. 2 НПК, следва да постанови, на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, отнемането на превозното средство или да присъди неговата равностойност. Това определение (за разлика от определението за одобряване на споразумението, което е окончателно), на основание чл. 306, ал. 3 НПК, подлежи на обжалване по реда на глава ХХІ НПК в петнадесет дневен срок от обявяването. Непостановяването на самостоятелно определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и непосочването на съда, пред който то може да бъде обжалвано и в какъв срок, несъмнено нарушава правата на осъденото лице. [11]
Друг въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, е как следва да се прилага чл. 343б, ал. 5 НК по отношение автомобили в съсобственост между дееца и трето лице/а.
В случаите на дялова съсобственост върху превозното средство, част от съдебните състави приемат, че в полза на държавата следва да се отнеме собствената на подсъдимия идеална част върху процесния автомобил. След като подсъдимият е лишен от собствеността върху съответна идеална част от правото на собственост върху движимата вещ, съсобственици на същата стават държавата и съсобственика/ците на подсъдимото лице. Това би породило затруднения при прекратяване на съсобствеността от държавата. Държавата би следвало на първо място да предложи своя дял на другия съсобственик и ако той откаже, да изнесе вещта на публична продан.
Други съдебни състави, в случаите когато автомобилът не е изключителна собственост на подсъдимия, го осъждат да заплати в полза на държавата паричната равностойност на притежаваната от него идеална част от превозното средство.[12]
Намирам това решение за неправилно. Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК регламентира общото правило, че когато автомобилът, послужил за извършване на престъплението, е собствен на дееца, то той следва да се отнеме в полза на държавата. При съсобствеността автомобилът е общ между подсъдимия и друго/и лице/а, като всеки един от съсобствениците има отделно право на собственост върху идеална част от автомобила. Ето защо и тъй като и при тази хипотеза подсъдимият е носител на правото на собственост, то следва да се отнеме не цялата вещ, а идеална част, съответна на правото на собственост на подсъдимия върху нея. Присъждането равностойността на превозното средство е предвидено от законодателя само в случаите, когато отнемането в полза на държавата на превозното средство не може да се реализира по причина, че деецът не е собственик, каквато не е хипотезата на съсобственост.
Разноречива е съдебната практика и при отнемане в полза на държавата на МПС в бездялова съсобственост, в режим на СИО.
Част от съдебните състави приемат, че когато автомобилът е СИО, следва да се присъжда само и единствено равностойността на автомобила, а не да се отнема в полза на държавата ½ идеална част от него. Считат, че под равностойност следва да се има предвид оценената след съдебно-оценъчна експертиза стойност на целия автомобил.“[13]
Излагат доводи, че „Отнемането на ½ идеална част от автомобила би довела до съсобственост – по ½ идеална част с Държавата. Съсобствеността обаче за разлика от съпружеската вече няма да е бездялова, и този съпруг няма да е в позиция да претендира по-голям дял при евентуална делба. Тъй като той няма вина за извършеното от подсъдимия, то съдът намира, че не може да го поставя в неравностойно положение и фактически да му накърнява правото на собственост, заради извършено от друг престъпление, бил той и негов съпруг.“[14]
Съдебните състави считат, че независимо от очевидно непрецизната словесна формулировка на разпоредбата, е ясна волята на законодателя да бъде отнета в полза на държавата цялата вещ – МПС, тъй като е послужило за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 – 4 НК.
Други състави, в случаи на СИО, присъждат паричната стойност на половината от автомобила[15].
Склонен съм да застъпя тази теза, която е в унисон с устойчивото приложение на института „отнемане в полза на държавата“ по чл. 53, ал. 1 НК. Трайната съдебна практика на върховната съдебна инстанция по наказателни дела по приложение разпоредбата на чл. 53, ал. 1 НК приема, че СИО няма как да не бъде взета предвид и отнемането би могло да бъде единствено за ½ идеална част от вещта, подлежаща на отнемане (Решение № 244 от 22.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 578/2015 г., II н. о., НК, Решение № 266 от 18.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 164/2010 г., I н. о., НК, Решение № 421 от 9.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1343/2012 г., II н. о., НК). От така изложеното следва да се приеме, че следва да се постанови отнемане в полза на държавата на ½ идеална част. Тъй като цялата вещ не може да бъде отнета, тъй като лицето извършител е собственик само на половината от нея, то следва да се присъжда в полза на държавата ½ от стойността на превозното средство.“[16]
Прегледът на съдебната практика установява, че въпреки краткия период от няколко месеца на прилагане на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, са налице ясно очертали се затруднения в нейното тълкуване и правоприлагане. Причините за това произтичат, от една страна, от неясната законова регламентация и липсата на синхрон на тази разпоредба с разпоредби от Общата част на НК. Формирането на еднопосочна съдебна практика е затруднено и поради това, че немалка част от наказателните производства приключват със споразумения, които са окончателни, не подлежат на инстанционен съдебен контрол, което препятства обобщаването, пълноценния анализ и уеднаквяването на практиката на съдилищата посредством тълкувателна дейност на ВКС.
[1] Чл. 186 от Кодекса за движение по пътищата на Италия. https://www.circolazione-stradale.it/Codice-della-strada/Articolo-186-CdS#:~:text=%2A%20In%20tema%20di%20guida%20in%20stato%20di,Penale%2C%20Sezione%20IV%2C%20sentenza%20numero%207526%20del%2019%2F02%2F2019%29.
[2] https://www.diritto.it/guida-in-stato-di-ebrezza-e-possibile-evitare-la-confisca-dell-auto/
[3] https://likumi.lv/ta/id/337127-grozijumi-kriminallikuma
[4] https://www.adac.de/verkehr/recht/verkehrsvorschriften-ausland/auto-beschlagnahmt/
[5] https://notesfrompoland.com/2022/11/24/poland-to-confiscate-cars-from-drink-drivers/
[6] La loi LOM revisite le droit routier – Loi d’orientation des mobilités du 24 décembre 2019 – LE DALL AVOCAT (ledall-avocat.fr)
[7]1. Если конфискация определенного предмета, входящего в имущество, указанное в статье 1041 настоящего Кодекса, на момент принятия судом решения о конфискации данного предмета невозможна вследствие его использования, продажи или по иной причине, суд выносит решение о конфискации денежной суммы, которая соответствует стоимости данного предмета.
2. В случае отсутствия либо недостаточности денежных средств, подлежащих конфискации взамен предмета, входящего в имущество, указанное в статье 1041настоящего Кодекса, суд выносит решение о конфискации иного имущества, стоимость которого соответствует стоимости предмета, подлежащего конфискации, либо сопоставима со стоимостью этого предмета, за исключением имущества, на которое в соответствии с гражданским процессуальным законодательством Российской Федерации не может быть обращено взыскание.
[8] https://prb.bg/bg/news/66471-i.-f.-glaven-prokuror-utvardi-metodicheski-ukazaniya-po-prilaganeto-na-izmeneniy
[9] Определение № 9 от 20.01.2020 г. по ч.н.д. № 1146/2019 на Върховния касационен съд , II Н.О.
[10] Споразумение № 254 от 18.08.2023 г. По н. Д. № 1101/2023 г. на Районен съд – Сливен, споразумение № 174 от 16.10.2023 г. По н. Д. № 751/2023 г. на Районен съд – Търговище, споразумение № 106 от 07.09.2023 г. По н. Д. № 360/2023 г. на Районен съд – Чирпан
[11] Споразумение № 152 от 17.10.2023 г. По н. Д. № 483/2023 г. на Районен съд – Нова Загора
[12] Споразумение № 44 от 02.10.2023 г. По н. Д. № 206/2023 г. на Районен съд – Средец споразумение № 52 от 31.08.2023 г. По н. Д. № 174/2023 г. на Районен съд – Попово
[13] Определение № 1999 от 14.09.2023 г. по н. д. № 3430/2023 г. на Районен съд – Бургас
[14] Споразумение № 44 от 04.10.2023 г. по н. д. № 244/2023 г. на Районен съд – Раднево
[15] Споразумение № 390 от 01.09.2023 г. по н. д. № 3430/2023 г. на Районен съд – Бургас, споразумение № 427 от 10.10.2023 г. по н. д. № 2134/2023 г. на Районен съд – Плевен, споразумение № 52 от 31.08.2023 г. по н. д. № 174/2023 г. на Районен съд – Попово
[16] Споразумение № 61 от 16.10.2023 г. по н. д. № 311/2023 г. на Районен съд – Мездра, споразумение № 95 от 06.10.2023 г. по н. д. № 340/2023 г. на Районен съд – Карнобат, споразумение № 427 от 10.10.2023 г. по н. д. № 2134/2023 г. на Районен съд – Плевен
30
Коментирайте
Не знам кога точно се „утвърди“ практиката на прокуратурата и разследващите органи да се изземват като „веществени доказателства“ вещи, които по никакъв начин не способстват за изясняване на обстоятелства по делото. На Специализираната прокуратура това й беше задължителна част от „разследванията“ – не само ще го задържи човека като Граф Монте Кристо, ами задължително ще му прибере и всичките пари като „веществени доказателства“. Всичко написано е много вярно, но продължавам да не разбирам КАК вещественото доказателство – моторно превозно средство, способства за разкриване на обективната истина при деяние по чл. 343б НК. Какви ли констатации от „огледа“ му се вписват… Покажи целия коментар »
Полезна статия
Сглобката иска да се изкара по-католик от Папата. То нали тях не ги проверяват, на чужд гръб и 100 тояги са малко. Основното в този закон е че могат да ти вземат колата заради предписани от доктора лекарства, при това без да може дори да се доказва че те не влиаят на кормуването.
Между другото, как се измениха смъртните случаи след приемането на закона? Май се повишиха. И естествено, шофьор, който кара с главоболие е по-опасен от пилия един аналгин.
Делата намаляха. Всичко се решава при проверката с полицията $$$
Някой да повдигне въпроса за безобразията на МВР при отнемане на автомобилите на досъдебното.
Над 90% от тези дела приключват със споразумения, но отнемането трябва да е с отделно обжалваемо определение и тогава който не е съгласен да си го жали.
България я няма, българи също, а всички са псевдопатрионти. Гледате поръчкови телевизии и Ви промивант мозъка. Не знаете какво става по света и в Европа. Всички ще изчезнем, докато спим. Не можем да се борим за себе си
А как да се отнеме автомобила на лице, което в състояние на невменяемост е управлявало МПС след употреба на наркотични вещества.
Ами никак
България я няма, българи също, а всички са псевдопатрионти. Гледате поръчкови телевизии и Ви промивант мозъка. Не знаете какво става по света и в Европа. Всички ще изчезнем, докато спим. Не можем да се борим за себе си
Т.е. поставяте в привилегировано положение водач на МПС, което е СИО пред този, който управлява изцяло собствено МПС и пред този, който управлява изцяло чуждо МПС, като присъждате само 1/2 от стойността на управлявано от виновно лице МПС в режим на СИО. Къде е тук равенството на гражданите като основен принцип в наказателното производство?
Няма такова нещо.
Равенството е в приоритет на защита на правото на собственост, като едно от основно закрепените конституционни права. Всеки отговоря за постъпките си самостоятелно. Отговорността е индивидуална, а не колективна.
С оглед по-модерната тенденция за разделност на имуществото при брак (брачен договор), а и при съвместно съжителство ще има ясно отграничение и по лесно правоприлагане.
Ами ако и двамата съпрузи са непълнолетни или единият от тях и точно той е собственик, както има доста такива случаи. Защото да си собственик не е необходимо да имаш СУМПС.
Или пък МПС-то е на лизинг. Значи лизингодателите също ще са привилегировани.
Адвокатът е като разбойника от вица- все не е разбрал.
България я няма, българи също, а всички са псевдопатрионти. Гледате поръчкови телевизии и Ви промивант мозъка. Не знаете какво става по света и в Европа. Всички ще изчезнем, докато спим. Не можем да се борим за себе си
Интересно! И полезно.
Това са тъпи закони,незнам какво е виновно превозното средство,че се надрусал или напил и седнал да кара,взима му се книжката за срок от 5 до 10 години, маркира се превозното средство че с него е извършено нарушение и си спира редовно за проверка.За богатите е направен закона,ще му вземат едната кола той има още 5 и така безнаказаност,прост народ слаба държава малоумници……
Според мен, когато МПС е съсобствено /на дееца и друго/и лице/а/, то тогава е правилно да се отнеме правото на собственост върху неговата ид. ч., а за другата ид. ч. следва да бъдеосъден да заплати равностойността й. Така на практика той ще понесе санкция за цялата стойност на управляваното МПС, каквато е логиката на закона, а не само за неговата ид. ч.
Прекрасен анализ на колегата
Мисля, че преди да се прави сравнителноправен анализ, трябва да се елиминират тестовете, които МВР отказа да прилага върху собствените си милиционери защото са ненадежни, но продължава да прилага върху гражданите. Ако на Асен Василев толкова му липсват пари, че иска да пълни хазната с автомобилите на гражданите, то нека да започне с автомобилите, които милиционерите карат пияни или надрусани…
Статията става, добре е да се правят повече сравнителноправни анализи, защото не живеем в пещера и нормотворчеството се развива навсякъде по света, все пак проблемите, пред които са изправени обществата не са толкова различни.
П.С. Защо Русия е поставена „над“/“преди“ САЩ – червена лампа за либералите, да не вземат да чистят и за такива щуротии.
Владко си е пич!
Чудете се, чудете се. Те хора си отиват от тоя свят, защото ние не можем да измислим как било законово правилно да отнемем колата на алкохолик и наркоман!!!
Радвам се, че се повдига темата да се види колко много са абсурдите
Каша. Опитвате се да я разясните
Измисля се нещо, но не се проверява може ли да се случи
Добър анализ по една щекотлива тема. Да.
Какво се чудите, бе? Все едно да се чудите да отнемем ли пистолета от ръцете на терориста!
Наистина стана каша с това отнемане на кола. Въпреки, че ако има опасност да убие за мен е редно да няма кола
Е точно тоя на снимката дето надува дрегера, за мен си е задължително за отнемане на МПС. Без да го познавам и без да знам нарушител ли е или не. Но профила на хора, като него, редовно извършват купища нарушения в града
Много полезна статия.