Адвокатурата изпрати в КС „отрязването“ на разноски за адвокат по спорове за пенсии и обезщетения от НОИ
„При обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита“. Това гласи чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Разпоредбата означава, че от всеки, на когото се е наложило да обжалва разпореждането, с което му се отказва обезщетение за безработица, майчинство или болест или пенсия или пък му е определено в неточен размер, и за целта е наел адвокат, няма да си получи от държавата парите, които е платил, въпреки че администрацията доказано го е ощетила.
Става въпрос за разноските за адвокат за обжалване на десетки видове разпореждания пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ). Той е първата административна инстанция, през която трябва да се мине, за да се стигне до дело пред съд. И именно тази първа жалба е от ключово значение за успеха на гражданина да докаже правото си на обезщетение, помощ или пенсия.
От 1 август 2023 г. обаче изготвянето ѝ вече е за сметка на ощетения осигурен или пенсионер, защото тогава влиза в сила актуалната редакция на чл. 120, ал. 2 КСО. Преди промяната ѝ тя предвижда точно обратното: „При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част“.
Изменението в КСО е направено през Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. (виж тук) и е предложена от Министерския съвет.
Мотивите гласят: „С измененията в чл. 120 от КСО се цели преодоляването на законодателна празнота по отношение дължимостта на разноските за адвокатски възнаграждения в случаите, когато лицата са били подпомагани от процесуални представители в административното производство по чл. 117 от КСО. В тази връзка изрично се предвижда, че при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Към настоящия момент липсата на правна регламентация води до неяснота за лицата и е предпоставка за възникване на съдебни спорове“.
„Настоящата редакция на чл. 120, ал. 2 КСО уврежда права и законни интереси на едни от най-уязвимите групи в обществото ни – пенсионери; бременни жени и майки; лица, пострадали при трудови злополуки и други“, категоричен е Висшият адвокатски съвет (ВАдвС).
Той поиска Конституционният съд (КС) да я „отмени“, като заяви, че тя е „недопустима в една правова държава, в която защитата правата и законните интереси на тези уязвими групи е коституционноустановена и е държавен приоритет“ (пълния текст на искането виж тук). КС образува по искането на ВАдС дело №28/2024 г. и за докладчик по него беше определена Десислава Атанасова.
Адвокатурата изтъква, че чл. 120, ал. 2 КСО влиза в пряко противоречие с конституционното правило, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
„Това противоречие води и до противоречива съдебна практика. Например в рамките на съдебни производства по реда на чл. 118, ал. 3 от КСО, във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) някои съдебни състави присъждат адвокатското възнаграждение на увредените лица, а други не. Дори в производствата по ЗОДОВ се навеждат аргументи от осигурителния орган, че не се дължи обезщетение за лицата, претърпели вреди (заплатени суми за адвокатско възнаграждение) в следствие незаконосъобразните актове на административния орган“, сочат от ВАдС.
Съветът изтъква, че разпоредбата противоречи и на принципа на справедливостта, защото с нея е допуснато държавата, при упражняване на властническите си правомощия чрез НОИ, да причини вреди на граждани, които няма задължението да обезщети.
„Несправедливо е държавата да бъде оправомощена с целия инструментариум на отношенията власт-подчинение да претендира от частноправните субекти различни по вид плащания, при незаконосъобразност на които претенции да няма задължение да обезщети увредените лица“, заявява адвокатурата.
И заради тази несправедливост и вътрешна противоречивост на уредбата заключава, че чл. 120, ал. 2 КСО погазва принципите на правовата държава и за отговорност на държавата за вредите, които причинява на гражданите.
В искането си до Конституционния съд ВАдС сочи, че забраната на гражданите да бъдат възстановени разноските за адвокат, които са направили, нарушава и друго гарантирано от Конституцията право – правото на защита.
„Необходимостта от юридическа компетентност при оспорването на посочените в чл. 117 КСО актове се предопределя от сложността на данъчно-осигурителната материя, която непрестанно се увеличава. Това е и причината при обжалването на актове по административен ред увреденото лице да търси и ползва адвокатска помощ. Правото на гражданите да защитават правата си с помощта на адвокат, вкл. и при оспорването по административен ред е основно конституционно право, установено в чл. 56 КРБ, целящо обезпечаване на ефективна възможност за защита на нарушени или застрашени права пред съдебни органи или администрацията“, пише адвокатурата.
И заявява, че „съществуването в правния ред на разпоредба, съгласно която уведените лица нямат право на платеното възнаграждение за адвокатска защита представлява недопустимо от правния ред ограничаване правото на защита и то на най-уязвимите групи в обществото ни като тези ползващи обезщетения по реда на КСО“.
26
Коментирайте
И за да не си губя времето да обяснявам по-подробно на „агресивния“:
1. Как липсата на АДВОКАТСКА защита накърнява правата на гражданина в административното производство по обжалване на ИИА? 2. Щом не накърнява, не е необходима.
3 . Щом не е необходима, строените разноски за нея не се поемат от адм. орган – те не са били необходими за защитата.
4. След като не са били необходими за защитата, как не заплащането им противоречие на Конституционния принцип за защита?
5. “ Ерго“, тази разпоредба изразява законодателна целесъобразност, но не противоречи на КР.
6. Точка.
Тази разпоредба е логична – тези актове могат да се обжалват по административен ред без да се излагат никакви доводи за незаконосъобразност на обжалваемия административен акт, като дари и при „бланкетна“ жалба по-горе стоящият административен орган е длъжен изцяло да провери законосъобразността на обжалвания административен акт. Въпрос – с какво е накърнен законният интерес на гражданина ако не ползва висококвалифицирана правна помощ?! Защо тази разпоредба да е противоконституционна? Но трябва да се създава рабата на КС на РБ, пък и те започнаха да преписват исканията на ВАдвС за обявяване на противоконституционност не сама на законови правни норми, но и на… Покажи целия коментар »
А ти не си особено логичен.
Всяка жалба, подадена за разглеждане по административен или съдебен ред, може да не съдържа конкретни доводи и съответният орган е длъжен служебно да събира доказателства и да изследва релевантните факти и относимото право, независимо дали е административен или съдебен.
Това няма нищо общо с процесната нелогична, вредна, противоконституционна и направо нечовешка разпоредба на КСО, приета от едно от най-дебилитетните НС в историята ни.
Основно право е правото на адвокатска защита. Което включва и правото да се възстановят разноските за същата, когато спорът е спечелен.
Пеевски, ти ли си? Или Деса?
Неграмотността е агресивна, не ли?! Да разбираме, че административното производство по обжалване на административен акт е чисто „състезателно“ производство, в което ако някой пропусне да заяви определени факти, да събере доказателства, тези негови права се преклудират. Защото не така стоят нещата при съдебното производство – ако страната не е успяла да докаже даден факт поради непълнота на доказателствата, пред касационната инстанция могат да се събират само нови писмени доказателства. Именно затова в съдебното производство страната, адресат на административния акт, има нужда от адвокат. Пред административния орган – не. Логично е, но моите доводи не се харесват. Сега е моментът да… Покажи целия коментар »
Да добавя и следното – всеки има право на защита, във всеки етап на съответното производство (чл. 56 КРБ). Той може да се явява със защитник, но това не означава непременно „с адвокат“! Или това означава?! А тази разпоредба може да не е целесъобразно, но пък противоконституционна?! Или всичко, което е законодателно нецелесъобразно, е противоконституционно. Е, отговорът сам се натрапва – особено след като бяха обявени за противоконституционни цели институти (обяснихме кои) с мотиви за нецелесъобразност. Няма да Ви питам: „Ти кой си?“
Но тези пари ги плащаме ние – откъде-накъде. Аз съм адвокат и това не го приемам – поне на този етап. Нека да дебатираме – адвокатурата иска хонорари – нека се ограничат до размер – поносим за самото общество – в този случай.
Бесни и страшни, но – трудово настроени – това е печалбарство, 2 реда молба и – 300 лева. С тези 300 лева – това са 2 пенсионера – така нататък.
Стопански е художествено натруфено – адвокати и самата държава да си съдим – не знам.
То е ясно, че ВАдвС иска да се „закачи“ за ведомствата и те да поемат разходите за правни услуги по повод обжалването на актове на публичната власт по административен ред, но този „пряк път“ за обезщетение на гражданите създава предпоставки за опасен прецедент, който може да се превърне в принцип, т.е. на органите да им бъде вменено поначало поемането на разноските за юридическо консултиране/изготвяне на документи, обезсмислящо в известна степен ролята на ЗОДОВ при уреждането на имуществените спорове между държавата и обществото.
Всичко, прието от ППДБ – йористи в КС! Тези хора трябва да си вземат поука, че с пропаганда, с никакво ниво на компетентност не се правят закони!
Да очакваме ли да се заемат и с противоречивите тълкувателни решения за погасителната давност?Откога действа новото? Далеч по-належащо е
Трябват сериозни промени в Кодекса за социално осигуряване.
Е, точно на ощетения осигурен или пенсионер няма да поемат разходите за адвокат?
Точно те са в много неизгодна позиция.
И какви разноски може да има в производство, което не е съдебно? Разноските са само и единствено съдебни. Разбира се, че лицето може да ангажира адвокат и да му заплати възнаграждение, което за него ще се яви разход, но този разход няма как да се приравни на съдебни разноски, каквито да уредени в процесуалните закони. Има ред за търсенето на тези пари и той е даже по-удобно бих казал за адвокатите, защото ще „захлебят“ още. Това е исковия ред за обезщетение за имуществени вреди по ЗОДОВ. Води ли сме такива дела. Когато бъде отменен акта на НОИ си пускате една… Покажи целия коментар »
Административното обжалване на разпореждаията по КСО е задължителна предпоставка за съдебно обжалване. И при него лицето може да си ползва и адвокат, като при всяко друго производство по обжалване на административен акт, независимо дали процедурата върви по административен или съдебен ред. И тези разноски следва да се платят от неизправната страна. Да, обаче правните неграмотници през 2023 приеха в чл.120, ал. 2 КСО следното: „При обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита.“ „В тази връзка изрично се предвижда, че при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. “… Покажи целия коментар »
Наистина законодателството се усложнява всяка година, отделно са оставени вратички за откази и се използват максимално, затова обикновен човек не може да се оправи сам с НОИ и му трябва адвокат.
Често и счетоводител и накрая хонорарите изяждат обезщетенията.
Това е недопустимо ограничаване правото на защита и то на най-уязвимите групи.
Много е важно да се разбере и особено КС да го обясни ясно, че това искане на адвокатите е в полза на гражданите, а не на адвокатите. Те ще си вземат хонорара при всички положения, а човекът, който жали, ще е на загуба.
Надявам.се на разумно решение.
Да, адвокатите все ги изкарват изедници, които драпат за собствените си хонорари. Понякога е така, но в повечето случаи не е, защото адвокатите имат интерес клиентите им да могат да си плащат хонорарите, иначе няма да отидат при тях, а и разноските се дължат на гражданите когато спечелят.
Първата реакция на чиновниците, особено в НОИ е да отрежат гражданина, пък да се оправя после, ако има желание и пари. Затова този казус е много важен.
Не стига, че Националния осигурителен институт доста често ощетява хората.
Хората ще се отказват масово да подават жалби.
Много добре!
Това отрязваме е абсурдно.
Може да не трябва толкова административни откази.