Адвокатите: Възнагражденията за правна помощ да растат с МРЗ или със заплатите на магистратите
Колегиите настояват за единен режим за определяне на заплащането на труда на адвокатите при липса на договор
Възнагражденията, които държавата плаща за защита на най-бедните и уязвими граждани по реда на правната помощ, да растат с минималната работна заплата (МРЗ) или със заплатите на магистратите. Да се въведе единен стандарт за определяне на заплащането на адвоката при липса на договор с клиента, а не за хонорарите за т. нар служебна защита да има отделна наредба с минимуми и максимуми на сумите.
Това предлагат от Софийската адвокатска колегия в становище (пълния му текст виж тук) до министъра на правосъдието Мария Павлова, което се подкрепя и от останалите колегии в страната. То е по повод на огласените за обществено обсъждане промени в Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП). Както „Лекс“ писа, те предвиждат инфлационен ръст на възнагражденията на служебните адвокати, който е по-значим при минимумите на сумите (повече виж тук).
„Лекс“ се обърна към председателя на столичната колегия Стефан Марчев, за да разясни предложението за въвеждане на еднакъв нормативен стандарт за заплащане на правната помощ, осигурявана от адвокати, включително в случаите, за които е приложим ЗПП.
„Няма съмнение, че е нужна спешна промяна на възнагражденията в НЗПП и тяхното индексиране, но дългосрочно наличието на два нормативни режима за определяне на възнаграждения, е недопустимо. Не може да има двоен стандарт при оценката на труда на адвоката, който е един и същ и когато адвокатът е предоставял правна помощ по ЗПП, и когато адвокатът е предоставял правна помощ по договор с клиента и съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение. Затова и възнаграждението трябва да се определя по критерии и правила, уредени в един нормативен акт. Всичко друго би означавало, че има двоен стандарт в заплащането, защото има и двоен стандарт в качеството на правната помощ“, обясни той.
И подчерта: „В останалите европейски държави се отделя необходимият бюджетен ресурс, за да бъде надлежно финансирана системата за правна помощ и да няма такъв двоен стандарт, какъвто у нас съществува от 2006 г. и ще продължи да съществува, докато има паралелно две наредби. У нас бюджетните съображения често вземат превес над правните доводи и са определящи за законодателни решения, които са вредни за правосъдието и достъпа до съд“.
Според него и колегите му адвокати подкрепят тази позиция, съществуването на Наредба за заплащането на правната помощ е ненужно. Още повече, че е наложително да бъдат приети промените в Закона за адвокатурата заради решението на Съда на Европейския съюз, с което минималните адвокатски хонорари вече не са задължителни за съда при определяне на разноските за адвокат. Както е известно, те трябваше да бъдат гласувани окончателно в последния работен ден на предишния парламент, но заседанието му беше саботирано. Измененията предвиждаха, че вече не Висшият адвокатски съвет, а министърът на правосъдието по предложение на съвета, ще приема наредба с критерии за определяне на адвокатските възнаграждения при липса на договор с клиента.
След приемането на измененията в ЗА ще се получи така, че от една страна ще има наредба с критерии за размера на възнагражденията, която ще се приема от министъра на правосъдието, а от друга – Наредба за заплащане на правната помощ, която се приема по негово предложение от Министерския съвет. А и двете по същество уреждат един и същи въпрос – колко се дължи на адвокат, който е поел защита, без да има договор с клиента си.
Пред министъра на правосъдието адвокатите напомнят, че за да се гарантира еднакъв процесуален стандарт на адвокатска защита по всички дела, включително на хората с уязвимо социално и икономическо положение, законът задължава адвоката да води възложеното дело по реда на ЗПП със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.
„Нормативна гаранция за еднаквия процесуален стандарт на защитата, предоставяна по възлагане, и при липса на договор (каквито са всички случаи на предоставяна правна помощ по ЗПП), може да бъде единствено уеднаквяването на режима, по който се определя размера на възнагражденията. Съществуването на два паралелни нормативни режима, които подлежат на изменения с водещото участие на един и същ орган на изпълнителната власт – Министъра на правосъдието, е ненужно, а и недопустимо“, заявяват те.
Другото настояване на адвокатите, което не е обвързано с промени в закона, а може да бъде извършено от правителството, е възнагражденията по ЗПП да не са с фиксирани размери, а да се определят като процент от минималната работна заплата (МРЗ).
„Фиксирането на конкретни размери на възнагражденията (минимален и максимален размер за съответния вид правна помощ) е неефективно, не отговаря на съвременните изисквания за устойчиво законодателно разрешение, защото ще налага актуализиране поне веднъж на няколко години (ако не и веднъж годишно) на уредбата, което безспорно ще води до непрекъснат дисбаланс между размерите на възнагражденията, пазарните нива на възнагражденията и икономическата обстановка в страната. Това важи с особена сила в хипотеза на силно изразени инфлационни процеси, както и евентуално предстоящо приемане на еврото като официална парична единица в Република България“, сочат адвокатите и напомнят, че този подход е използван за заплащането на вещите лица.
Предложението им е текстовете да бъдат съобразени с настоящия размер на МРЗ – 933 лв. И дават примери каква би могла да бъде уредбата: „По дела за мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда или разпит пред съдия възнаграждението е от 9% до 19% за всяка съдебна инстанция“.
„Алтернативен подход е възнагражденията да бъдат определени в абсолютни суми за минимален и максимален размер, като се предвиди автоматично индексиране и на минималните, и на максималните възнаграждения само за предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП – за процесуално представителство, но не съответно на ръста на МРЗ, а на ръста във възнагражденията на магистратите, определян ежегодно от Висшия съдебен съвет в бюджета на съдебната власт за следващата календарна година“, посочват адвокатите. И дават пример, че за 2025 г. ВСС е предвидил увеличаване на възнагражденията на магистрати с 16.68% (точният процент ще бъде ясен при изготвянето на Закона за бюджета за 2025 г.), а за 2026 г. 2027 г. и 2028 г. е направен бюджетен разчет за ръст от 10%.
Те са категорични, че този подход ще отчита много по-ефективно връзката на правната помощ по процесуално представителство с ролята ѝ за функционирането на съдебната власт.
В позицията си по конкретните разпоредби на НЗПП (такава има и Висшият адвокатски съвет, виж тук), предложени от Министерството на правосъдието, адвокатските колегии заявяват, че е налице силно изразен дисбаланс в процента на увеличение на минималните размери – почти във всички случаи той е 100, и на максималните размери – те се увеличават със средно 25-30%.
„Значителните увеличения са само в долния праг (минимумите) на възнагражденията, с което на практика се поставят под въпрос ефективността на увеличенията (и постигането на всички цели на законопроекта), тъй като максималният размер на възнагражденията се увеличава реално с 25-30%, което ще се окаже и крайният икономически ефект за адвокатите, предоставящи правна помощ. Ето защо считаме, че в окончателния проект следва да се предвиди увеличаване на максималните размери на адвокатските възнаграждения със същия процент, с който се предвижда увеличаване и на минималните размери на адвокатските възнаграждения – със 100%“, категорични са адвокатите.
12
Коментирайте
Ненаяла се пасмина…
И ще стане така, че само богатите ще ви наемат и само богатите ще печелят дела.
Стана вече. Само богатите могат да плащат, само те печелят дела. Както е на запад от много години.
Браво на адвокатите. Отсъояват си правата
Тези спорове в слабо образованото ни общество водят до озлобяване към гилдията. В същото време обаче някои индивиди решават да учат за адвокати щот си викат там бая пара ще вземаме
Айде пак за парите им стана въпрос
Този път САК са намерили верния подход – конкретика в числа относно определянето на адв.възнаграждения, понеже общи фрази за справедливост, никак не трогват някои съдии, често сами не успели да се класират в конкурсите за инстанциите, където правораздават. Обаче, трябва да съобрази ппарктиката на ЕСПЧ – какви часови ставки приемат в Страдбург за “разумни“ по дела в България: практика има, и то изобилна, а ставките са между 80-100 евро на час, без значение дали става въпрос за работата по жалбата до ЕСПЧ, или за защитата пред българските съдилища. Председателят на САК (Стефан Марчев) полага сериозни усилия, но истината е, че… Покажи целия коментар »
Минат се не минат две седмици и все рев за адвокатските хонорари.
Ужас направо
Ами вижте. Те скъпите декорации в офисите им като глобус от дърво за 800 лв как се плаща? Или италиански стенен часовник за 1500 лв?
Преди да се говори за увеличаване на заплащането на правната помощ(която ,апропо се плаща по принцип от страните*, безплатността по наказателни дела е изключение) е редно да се направи РЕФОРМА в правната помощ, в следните насоки, неизчерпаемо: 1. Изпит за вписване в НБПП. Подготвения не се страхува от изпит, тоест проблем в изпита няма. 2. Изграждане на система за подаване на жалби на гражданите , ако са недоволни от качеството на уж безплатната, а всъщност платената правна помощ, по линия на НБПП, и независима и обективна проверка на тези жалби. Съвсем неотдавна беше например скандалът в Пловдив-ЧСИ продал несеквестируем имот,… Покажи целия коментар »
Дано се измисли. Редно е да са справедливо платени