Съдът на ЕС по българско запитване
При постановяване на арест обвиняемият не бива да бъде представен като виновен
Спецсъдът поиска тълкуване на директива заради дело на Крокодила
Определението на съда по искане за постановяване на арест може да се основава на подозрения или обвинителни доказателства, при условие че не представя задържаното лице като виновно. Това отговори Съдът на Европейския съюз по спешно преюдициално запитване на Специализирания наказателен съд.
В решението си съдът в Люксембург не дава по-подробни разяснения, нито отговаря пряко на въпроса на спецсъда по какъв начин според европейското законодателство е допустимо да се мотивира обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил престъпление при постановяване на мярката за неотклонение на досъдебната фаза от процеса. Българският съд попита дали според Директива (EС) 2016/343 и Хартата на основните права на ЕС обоснованото предположение трябва да бъде разбирано като установяване само на „пръв поглед“ възможността обвиняемият да е извършил деянието или като наличие на висока степен на вероятност той да го е извършил (Статия от зам.-председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната колегия Павлина Панова за вододела между „обоснованото подозрение“ и „виновността“ виж тук).
Посочената директива не урежда условията, при които могат да се вземат решенията за задържане под стража, отговори днес Съдът на ЕС.
В решението се подчертава, че Директива (EС) 2016/343 определя общи минимални правила за защитата на процесуалните права на заподозрените и обвиняемите. „Тя не би могла да се тълкува като пълен и изчерпателен инструмент, който си поставя за цел да установи всички условия относно вземането на решение за задържане под стража“, посочват европейските съдии.
Преюдициалното запитване на Специализирания наказателен съд е продиктувано от последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които влязоха в сила през ноември 2017 г. С тях отпадна забраната съдът, който се е произнасял по мярката за неотклонение „задържане под стража“, да гледа делото по същество. Затова българският съд попита допустимо ли е в определението си (по искане за задържане под стража) да не съпоставя обвинителните и оправдателните доказателства, дори при наведени доводи от страна на защитата в тази насока, за да запази безпристрастността си, ако делото му бъде разпределено за разглеждане по същество.
Точният отговор на Съда на ЕС гласи: „Член 3 и член 4, параграф 1 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство трябва да се тълкуват в смисъл, че не са пречка за приемането на предварителни решения от процесуално естество – каквото е решението за продължаване на мярка за неотклонение задържане под стража, взето от съдебен орган – които се основават на подозрения или обвинителни доказателства, при условие че тези решения не представят задържаното лице като виновно. За сметка на това посочената директива не урежда условията, при които могат да се вземат решенията за задържане под стража“.
Повод спецсъдът да се обърне към съда в Люксембург е поредното искане на Емил Милев, известен като Крокодила, да излезе на свобода.
Милев е бил заподозрян, че на 30 декември 2008 г. е извършил грабеж на магазин на „Билла“ в столицата. Но тъй като не са събрани достатъчно доказателства срещу него, той не е бил обвинен. На 31 юли 2009 г. делото за грабежа е спряно, защото не може да се установи извършителят.
Междувременно срещу Милев започват други две дела. По едното от тях съдът отказва да наложи постоянен арест на Крокодила, защото смята, че показанията на основния свидетел В.Р. не са достоверни. Това производство все още не е приключило.
По второто дело Милев е задържан от 24 ноември 2013 г. до 9 януари 2018 г. Тогава спецсъдът го оправда по всички обвинения – като организатор на престъпна група за магистрални грабежи, отвличания и опит за убийство на полицай. Съдът прие, че показанията на свидетеля В.Р. не са достоверни. И по двете дела този свидетел е разказвал за различни престъпления, в които участвал Крокодила, но в нито един момент не е споменал за случая с грабежа на магазина на „Билла“.
Милев обаче излезе от ареста само за един ден, защото още на следващия след оправдаването му, беше арестуван именно за случая от 30 декември 2008 г. На 11 януари т.г. делото срещу него е било възобновено, а същият този свидетел В.Р. отново е дал показания. Той твърдял, че заедно с Крокодила и други хора планирали да извършат грабеж на въпросния магазин. Но на уговорената дата Милев не се появил. По-късно В.Р. научил от медиите, че грабеж все пак е извършен, а Крокодила му се похвалил, че е негово дело.
Свидетелят заявил, че дава показания след толкова много време, защото, след като разбрал, че Милев ще излезе от ареста, се уплашил. На В.Р. е бил показан видеозапис на обира и той категорично разпознал Крокодила като един от нападателите.
Така на 11 януари т.г. Милев бил обвинен за случая от 2008 г. Съдът му налага постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ като приема, че може да се даде вяра на показанията на свидетеля. Въззивната инстанция потвърждава определението като се мотивира също с казаното от В.Р. с уточнението, че той носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. И двете инстанции обсъждат показанията на свидетеля, но не ги съпоставят с други, оправдателни доказателства.
При последващите два контрола на задържането на Милев, съдебните състави приемат, че не е необходим подробен анализ на доказателствата, а обсъждат само показанията на свидетеля. Съдебните инстанции казват още, че доказателствата, макар и оскъдни, обслужват обвинителната теза, защото не са опровергани от други такива. Заради това съдът не може да игнорира показанията на В.Р. Аргументите на адвоката на Милев за пристрастността и недостоверността на показанията на B.P. не са били коментирани от съда.
5
Коментирайте
Точно адвокатът на Милев ли ще претендира за безпристрастност.
Много пъти делата се проточват поради неявяване на свидетели. Случаят с Крокодила е показателен.
Статията от съдия Панова е много интересна и полезна.
Всеки е невинен до доказване на противното.
Абсолютно съм съгласна. По някога се е случвало да арестуват и невинни хора.