Решение по Гражданско дело 736/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№…………………

гр. К., 20.12.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав

на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: СТЕФКА АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 736 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно и субективно съединени искове с правно основание член 26, ал.2, пр. V-то от ЗЗД, и чл. 108 от ЗС.

Ищцата С.Г.Д. твърди, че през 2008 г. между нея и съпругът й В.И.Д. с ЕГН ********** от една страна и от друга - ответникът Г.П.П. бил сключен договор за паричен заем, като Г.П.П. предал на ищцата и на В.И.Д. сумата от 10 000 лева, със задължението на С.Г.Д. и В.И.Д. да върнат на ответника Г.П.П. сумата заедно с лихвите в срок до края на 2009 г. Преди да сключат този договор за заем, страните изрично се уговорили, че като обезпечение на договора С.Г.Д. и съпругът й В.И.Д. ще прехвърлят на Г.П.П. собствения си недвижим имот, находящ се в село В.Л., общ. К.с административен адрес: ул. *******, представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с площ от 897 кв.м, ведно с построената в него къща, плевня и навес и ведно с всички строителни подобрения и трайни насаждения, който имот по регулационния план на селото съставлявал неурегулиран поземлен имот *******, при граници и съседи: от две страни улица, наследници на Г.И., а след издължаване на заетата сума по договора за заем, имотът щял да им бъде върнат обратно.

Видно от приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 63, том III, peг. № 6943, дело № 445 от 12.06.2008 г. на ****С.Р.с peг. № 099 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд К., С.Г.Д. и съпругът й В.И.Д. извършили продажба на имота си в село В.Л., общ. К., подробно описан в акта, като го прехвърлили на ответника Г.П.П.. В нотариалния акт била посочена продажна цена в размер на 2300 лева, но реално плащане нямало.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 157, том I, peг. № 2955, дело № 152 от 2010 г. на ****С.Р.с peг. № 099 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд К.ответниците Г.П.П. и А.К.П. продали процесния имот на ответника И.Д.Г. с ЕГН **********, въпреки че сумата по договора за паричен заем била издължена изцяло от ищцата и съпруга й до края на 2009 г.

Видно от събраните доказателства по НОХД № 2852/2016г., наказателно отделение по описа на Окръжен съд Пловдив, през месец октомври 2009г. В.И.Д. върнал на ответника Г.П.П. сумата от 10 000 лева.

След изплащане на задължението по договора за паричен заем, ищцата С.Г.Д. разговаряла с ответника Г.П.П., с оглед възстановяване собствеността на недвижимия имот в село В.Л., общ. К., който имот обезпечавал договора за паричен заем. Същият отказал, като обяснил, че бил собственик по силата на нотариален акт за покупко-продажба.

Счита, че оформената като покупко-продажба сделка с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 63, том III, peг. № 6943, дело № 445/12.06.2008 г. на ****С.Р.с peг. № 099 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд К.била привидна по смисъла на законовата разпоредба на чл. 26 ал.2 от ЗЗД, тъй като с нея не се целяло Г.П.П. да стане собственик на имота, с всички произтичащи от такава сделка последици, поради което счита, че следвало да бъде прогласена за нищожна, тъй като: между ищцата С.Г.Д. и съпругът й, от една страна и ответникът Г.П.П. от друга страна, бил сключен договор за заем на пари, който като неформален договор бил сключен в устна форма. При сключване на договора за заем страните предварително уговорили начин за обезпечаването му, различен от предвидения в закона, прехвърляйки имота с уговорка за обратното му изкупуване, поради което сделката, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 63, том III, peг. № 6943, дело № 445 от 12.06.2008 г. на ****С.Р.с peг. № 099 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд К., била нищожна поради противоречието й със закона - чл.26, ал.1 във вр. чл.152 ЗЗД. Тази сделка била сключена единствено и с цел обезпечаване на вземането по договора за заем на пари в случай, че заемът не бъдел върнат в уговорения срок, т.е. с нея ответникът Г.П.П., като кредитор по договора за заем целял да се обезпечи изпълнението на договора за заем, така че да се удовлетвори пряко- чрез получаване собствеността върху прехвърления имот. Съгласно разпоредбата на чл.152 ЗЗД съглашението за прехвърляне на имота с уговорка за обратно изкупуване и прикрито с договора за покупко-продажба на имота, обуславяло недействителност на този договор. Налице било съглашение, уговарящо предварително начин на удовлетворяване на кредитор, различен от предвидения в закона, поради което сделката не породила правни последици, а недвижимият имот не преминал в патримониума на приобретателя - ответника Г.П.П.. Размерът на паричния заем, както и върнатите по него суми не променяли този извод,тъй като противния на закона резултат - продажба, прикриваща обезпечение, бил вече осъществен в правната действителност.

Ответникът И.Д.Г. владеел имота без правно основание, годно да го направи собственик.

МОЛИ съда да постанови решение, с което:

ДА ПРОГЛАСИ за нищожен, на основание чл.26, ал.2, пр. V-то от ЗЗД, поради привидност, договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 63, том III, peг. № 6943, дело № 445 от 12.06.2008 г. на ****С.Р.с peг. № 099 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд К., с който С.Г.Д. и съпругът й В.И.Д. продават на Г.П.П. собствения си недвижим имот, находящ се в село В.Л., общ. К.с административен адрес: ул. *******, представляващ дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 897 кв.м, ведно с построената в него къща, плевня и навес и ведно с всички строителни подобрения и трайни насаждения, който имот по регулационния план на селото съставлява неурегулиран поземлен имот *****, при граници и съседи: от две страни улица, наследници на Г.И.;

ДА ОСЪДИ, на основание чл. 108 от ЗС И.Д.Г. да й предаде владението на процесния имот.

Претендира за разноските по делото.

Ответникът Г.П.П. оспорва като неоснователен. Сочи, че в действителност през 2008 година закупил от ищцата и съпруга й дворно място с площ от 897 кв.м, заедно с къща и плевня, находящи се в село В.Л., община К., на ул. *******, където имал идея да направи вила за семе си и семейството си. Дворното място закупил от познат, който се занимавал с коли и на когото няколко пъти бил давал пари на заем. Той бил грамотен човек. Техните отношения винаги били надлежно регламентирани с писмени договори и т.н. При закупуването на имота заплатил цялата договорена цена в брой, в деня на подписване на нотариалния акт. През следващите две години, семейните им отношения със съпругата му се влошили отчуждили се и стигнали до развод. Като част от уреждане на отношенията им, продали имота, защото вече нямали възможност и желание да се грижат за него. Неверни били твърденията на ищцата в исковата молба, че продажбата на имота на него прикривало друга сделка - обезпечение/ипотека като обезпечение на паричен заем и в този смисъл се явявала привидна сделка, прикривайки истинската такава, а именно: обезпечението на заема. Целта на сделката от 12.06.2008 г. била единствено продажба на имота. Извършена в предвидената от закона форма - нотариален акт, изповядана била при компетентен ****при спазване на законовия ред, заплатената била дължимата продажна дена за имота и през всичките тези години той и бившата му съпруга, а впоследствие и новия купувач, необезпокоявано ползвали имота. Не предоставял заем в размер на 10 000 лева на В.Д.. В представените с исковата молба писмени доказателства не бил приложен договор за заем, от който да бъде установено, време, място и размер на заема. Още повече, че договорът за заем бил реален договор. Нямал каквито и да било отношения с ищеца по делото, освен изповядването на нотариалната сделка.

Никога от момента на преговорите по закупуване на процесния имот до продажбата му и дори до настоящето дело не се коментирало, че продажбата на имота обезпечава договор за заем и прикрива ипотека. Напротив, волята на всички страни по сделката от 2008 г., в т.ч. и на ищцата, била за продажба и двамата със съпруга й заявили това обстоятелство изрично пред ****в деня на продажбата (12.06.2008 г.).

В исковата молба не се твърдяло, че между него и продавачите му имало сключено друго споразумение, от което да се установяло по безспорен начин, че действителната им воля била друга - а именно да не се прехвърлят права, а да се обезпечи едно вземане. Изискването за наличие на contre letter било необходимо, за да се установи привидният характер на сделката по съдебен ред по искане на някоя от страните, които я били сключили.

Константната съдебна практика и теорията категорично приемали че при сделки, с които се прехвърлят права, привидният приобритател дава обратно писмо на привидния прехвърлител.

Посочената продажба била извършена при спазване на законовия ред, получена била продажната цена от продавачите, което обстоятелство те заявили в нотариалния акт, поради което претенциите на ищцата за провъзгласяване за нищожни на двата нотариални акта, приложени по делото, били неоснователни.

Липсвали правни основания за атакуване на двете продажби и за обявяването им за нищожни.

По отношение на втората продажба ищцата следвало да съобрази наличието на чл.17, ал.2 от ЗЗД, в който всъщност се уреждали оригинерен (първичен) способ за придобиване на субективни права.

Двамата с бившата му съпруга били легитимни собственици на процесния продаваем имот и към момента на продажбата му на 29.04.2010 г. се легитимирали като такива с нотариален акт № 63, том III, peг. № 6943, дело 445/12.06.2008 г., който не бил атакуван и стабилен титул за собственост.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.

Ответницата А.К.П. оспорва като неоснователен. Сочи, че с Г.П. били бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен на 27.01.2015 г. видно от приложеното съдебно решение.

Безспорно през 2008 година Г.П. закупил от ищцата и съпруга й дворно място с площ от 897 кв.м, заедно с къща и плевня, находящи се в село В.Л., община К., на ул. *******, където планирал да си направи вила, като направят сериозен ремонт и облагородяване на двора, тъй като били в недобро състояние. При закупуването на имота съпругът й се разплатил с продавачите в брой в деня на подписване на нотариалния акт.

През следващите две години, семейните им отношения със съпруга й Г.П. се влошили, отчуждили се, поради което тя се противопоставила на идеята за влагане на средства в сезонна къща, а поискала от Г. да продадат имота, защото не виждала кой ще се грижи за него. Така и направили - през 2010 г. продали имота на И.Г. за посочената в нотариалния акт сума.

Неверни били твърденията на ищцата в исковата молба, че продажбата на имота на Г.П., която била придобита от тях като съпружеска имуществена общност, като семейство по това време, прикривала друга сделка - ипотека като обезпечение на заем и поради това била привидна сделка. Целта на сделката от 12.06.2008 г. била единствено продажба на имота, извършена била при нотариус, при спазване на законовия ред, заплатената била дължимата продажна цена за имота и през всичките тези години те, впоследствие и новия купувач, необезпокоявано ползвали имота.

Заявява, че тя не предоставяла заем на ищцата и съпруга й и не били водени разговори между нея и тях в тази насока. Не разполагала с информация, че ищцата и съпруга й получили заем от бившия й съпруг в размер на 10 000 лева, а и към исковата молба не бил приложен договор за заем, от който да се установявала посочената сума. В документите по делото не се съдържали данни ищцата да е получавала заем, за какъвто тя претендирала, че двамата със съпруга й получили.

От приложения по делото протокол за извършена насрещна проверка № 16/09/38/1224373-06/30.11.2012 г. било видно, че В.И.Д. депозирал писмено обяснение, в което същият твърдял, че получил заем само от Г.П.. Липсвали данни ищцата да била страна по такъв договор, а при предоставянето на заем за потребление, този заем не ангажирал другия съпруг, а оставало задължение на лицето, получило заема. Никога от момента на преговорите по закупуване на процесния имот до продажбата му и дори до настоящето дело не се коментирало, че продажбата на имота обезпечава договор за заем и прикривала ипотека. Напротив, волята на всички страни по сделката от 2008 г. в т.ч. и на ищцата била за продажба и двамата със съпруга й заявили това обстоятелство изрично пред ****в деня на продажбата - 12.06.2008 година. Посочената продажба била извършена при спазване на законовия ред, получена била продажната цена от продавачите, което обстоятелство те заявили в нотариалния акт, поради което претенциите на ищцата за провъзгласяване за нищожни на двата нотариални акта, приложени по делото, били неоснователни. Липсвали правни основания за атакуване на двете продажби и за обявяването им за нищожни.

По отношение на втората продажба ищцата дори не била страна и искът й в тази част бил недопустим.

Двамата с бившия й съпруг били легитимни собственици на процесния продаваем имот и към момента на продажбата му на 29.04.2010 г. се легитимирали като такива с нотариален акт № 63, том III, peг. № 6943, дело 445/12.06.2008 г., който не бил атакуван и стабилен титул за собственост.

Ответникът И.Д.Г. оспорва като неоснователен. Сочи следното:

Безспорно било, че на 29.04.2010 г. с първите двама ответници сключил договор за покупко-продажба на собствения им недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, находящ се в село В.Л., общ. К., обл. Пловдив, с административен адрес: село В.Л., ул.*******, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 975 кв.метра, ведно с всички строителни подобрения и трайни насаждения и построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, с площ от около 40 кв. метра, както и второстепенна сграда с площ 12 кв. метра, представляващ неурегулиран поземлен имот IX-205 (девети за имот планоснимачен номер двеста и пети) в квартал 28 (двадесет и осем), с неприложена улична регулация, подробно описан в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот вх. рег. № 1437/29.04.2010 г. акт № 32, том № IV, дело № 641/2010 г. по описа на Служба по вписванията.

Изповядването на сделката пред ****С.Р.с peг. № 099 в НК, с район на действие - КрлРС било извършено при стриктно спазване на императивните правила на закона.

Владението на имота му било предадено в деня на нотариалното изповядване и оттогава, близо десет години, ползвал имота несмущавано, и не знаел, че трети лица имали претенции или права към него.

По така предявените искове изразява следното становище:

I. По отношение на иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.152 от ЗЗД.

По чл.26, ал.1, пр.1 - противоречие на закона.

При сключване на сделката между него и първите двама ответници не били допуснати никакви нарушения на императивните правила на закона. В обстоятелствената част на исковата молба липсвали и твърдения в тази посока.

2. По чл.26, ал. 1, пр.2 - заобикаляне на закона.

Между първата и втората разпоредителна сделка, посочена в исковата молба изминали почти две години, в които от страна на ищцата не били предприети никакви действия по отношение на защита на правата й като собственик на процесния недвижим имот.

3. По чл.26, ал.1, пр.3 - накърняване добрите нрави;

Липсвали факти и обстоятелства и в тази посока в исковата молба.

Още повече, че позоваването на чл.152 от ЗЗД спрямо него, в качеството му на трето добросъвестно лице било непротивопоставимо.

Счита, че не била налице и хипотезата на чл.152 от ЗЗД, тъй като нито в нотариалния акт, нито в друг документ било посочено, че праводателите му придобили имота, тъй като ищцата и нейният съпруг не изпълнили задълженията си, произтичащи от учредена в тяхна полза ипотека. Ипотеката на недвижим имот се извършвала под формата на нотариален акт като изискване за нейната действителност. Доколкото наведените в исковата молба фактически основания се опитвали да обосноват, че сключената между него и другите ответници правна сделка била нищожна, защото те самите не били собственици на продавания от тях недвижим имот, то следвало да се вземе предвид, че продажбата на чужда вещ не била недействителна. Сделката на разпореждане с чужд имот не била нищожна, нито унищожаема и ако било засегнато правото на собственост на ищцата, то тя имала друг исков път на защита.

Доколкото такава продажба не била недействителна, съгласно константата съдебна практика, то за ищцата липсвал правен интерес от предявяването точно на такъв иск, което правело настоящата претенция недопустима.

В исковата молба се твърдяло, че между първия ответник Г.П.П., ищцата и В.И.Д., ЕГН **********, бил сключен договор за заем за сумата от 10 000.00 (десет хиляди) лева.

Същевременно от приложените към молбата писмени доказателства - Протокол за извършена насрещна проверка № 16/09/38/1224373 - 06/30.11.2012 г. било посочено от самия В.Д., че той еднолично взел заем от Г.П.. Доколкото по отношение на заемните парични суми не съществувал режим на съпружеска имуществена общност, договорът за заем бил реален и Intuitu personae, то ищцата по делото нямала качеството кредитор и следователно не била активно легитимирана, за да предяви настоящия иск.

Изтекла била погасителната давност за предявяване на този иск.

Съгласно константната практика на ВКС, а и залегналото е теорията схващане, предвид фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, правото на иск на кредитора за обявяване на недействителни спрямо него на действията, с които длъжникът го увреждал, възниквал с извършване на увреждащото действие, което в случая се явявал сключеният договор за продажба между него и първите двама ответници, което станало на 29.04.2010 г.

От този момент започнала да тече погасителната давност за предявяване на този иск, която в случая била петгодишна, доколкото не било предвидено друго, съгласно чл. 110 ЗЗД, и която съгласно датата на извършеното разпореждане е изтекла на 29.04.2015 г. (в този смисъл Решение № 147/25.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 645/2016 г., ГК, III г. о.).

Придобил правата си възмездно като трето добросъвестно лице, преди вписването на настоящата искова молба.

По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, придобил процесния имот. Владеел го почти десет години.

Прави възражение за изтекла в негова ползва придобивна давност върху процесния недвижим имот като трето добросъвестно лице на основание чл.17, ал.2 от ЗЗД.

Ответникът В.И.Д. не взема становище по иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищцата и ответникът В.Д. са съпрузи, и същите са били в брачна връзка към дата 12.06.2008 г.

Не се спори и се установява от представения заверен препис от решение по гр. дело № 1470/2014 г., че ответниците А.П. и Г.П. са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 27.10.1991 г., който е бил прекратен с развод на 27.01.2015 г.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 63, том III, peг. № 6943, дело № 445 от 12.06.2008 г. на ****С.Р.с peг. № 099 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд К., С.Г.Д. и съпругът й В.И.Д. прехвърлили на ответника Г.П.П. правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в село В.Л., общ. К.с административен адрес: ул. *******, представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с площ от 897 кв.м, ведно с построената в него къща, плевня и навес и ведно с всички строителни подобрения и трайни насаждения, който имот по регулационния план на селото съставлявал неурегулиран поземлен имот *****, при граници и съседи: от две страни улица, наследници на Г.И. за сумата от 2300 лева, за която сума се сочи, че продавачите са получили изцяло и в брой от купувача в момента на сключване на договора за покупко-продажба.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 157, том I, peг. № 2955, дело № 152 от 2010 г. на ****С.Р.с peг. № 099 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд К.ответниците Г.П.П. и А.К.П. продали процесния имот на ответника И.Д.Г. с ЕГН ********** за сумата от 3700 лева, за която сума се сочи, че продавачите са получили изцяло и в брой от купувача в момента на сключване на договора за покупко-продажба.

По делото е представен протокол за извършена насрещна проверка № 16/09/38/1224373-06/30.11.2012 г. на ТД на НАП – Пловдив, в който са отразени писмени обяснения на ответника В.Д. във връзка с поставен му въпрос дали е получавал суми в заем от ответника Г.П., В.Д. е дал обяснения (инкорпорирани в протокола, че през 2008 г. е получил следните суми от ответника Г.П.П.: 1) На 26.02.2008 г. – сумата от 5200 лева, обезпечена с микробус, пълномощно и договор за заем от 30.03.2008 г.; 2) На 08.2008 г. сумата от 5 600 лева, обезпечена с микробус; 3) на 30.04.2008 г. сумата от 10 000 лева, обезпечена с имот в село В.Л., прехвърлен с нотариален акт при нотариус; 4) през м. май 2008 г. сумата от 4200 лева, обезпечена с микробус и пълномощно. Така, общата сума, която ответникът В.Д. е декларирал пред служителите на НАП като получени заеми през 2008 г. възлиза на 25 000 лева.

От приложените по НОХД 2852/2016 г. на Окръжен съд Пловдив, прието като доказателство в настоящия процес се установява следното:

С влязло в законна сила определение № 10 от 14.02.2017 г. е било одобрено споразумение за решаване на делото, с ответникът Г.П. е се е признал за виновен в това, че престъпление че в периода от 02.02.2007 г. до 24.04.2012 г. в град Пловдив и град К., при условията на продължавано престъпление, с шест деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, и при условията на посредствено извършителство чрез пълномощник, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери общо в размер на 35 179.27 лева, като е потвърдил неистина в Годишна данъчна декларация по чл. 41 от Закона за облагане доходите на физическите лица за 2006 г. и в Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г., за 2008 г., за 2009 г., за 2010 г. и за 2011 г. за придобити годишни доходи, като в акта на съда са посочени отделните деяния. Със същото определение, на основание чл. 255, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК на ответника е наложено съответното наказание. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че през 2008 г. ответникът В.Д. (тогава свидетел) е получил от ответника Петко (обвиняем) суми в общ размер на 10 800 лева (5 600 лева през м. февруари 20008 г. и 5200 лева през м. март 2008). Сочи се, че през месец март 2008 г. ответникът Д. е върнал сума в размер на 560 лева, през следващите месеци на 2012 г.

В досъдебното производство – сл. село № 36/2015 г. по описа на ОСО към Окръжна прокуратура Пловдив, въз основа на което е образувано НОХД 2852/2016 г. на Окръжен съд Пловдив са приложени следните писмени доказателства:

В том І, л. 53-62 е приложен обвинителен акт по сл. Дело № 13/2010 г. срещу ответника Г.П.П., за извършено престъпление по чл. 252 от НК затова, че в периода от началото на 2005 г. до 31.12.2010 г., без съответно разрешение, от свое име и като физическо лице е извършвал по занятие банкови сделки – предоставял е кредити за своя сметка, за които се изисква съответно разрешение – лиценз за банкова дейност. В пункт ІІ, т.8 от заключителната част на обвинителния акт, е посочено, че през периода от 01.02.2008 г. до 30.04.2009 г. в град К.е предоставил кледити на В.И.Д. в размер на 24 300 лева при 10% месечна лихва и като обезпечение е бил продаден на Г.П.П. недвижим имот – дворно място с площ от 897 кв. метра, ведно с къща и плевня, находящо се в село В.Л., съставляващо имот ІХ-205 в кв. 28. В т. 6 от обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил, че на 31.03.2008 г. ответниците П. и Д. са сключили пред ****Ранджева договор за заем за сумата от 5200 лева с нотариална заверка на подписа. Посочено е, че през лятото на 2008 г. ответникът Д. се нуждаел от още средства и ответникът Д. му предоставил сумата от 10000 лева като за обезпечение на този заем, П. поискал от Д. да му прехвърли правото на собственост върху недвижим имот в село В.Л.. Посочено е сключването на договора за покупко-продажба между П., Д. и ищцата, на 12.06.2008 г., предмет на настоящия спор. Посочени са и два други договора за заем, съответно за сумите 5600 лева и 3500 лева, като общия сбор на сумите, за които се сочи, че ответникът П. е предоставил на ответника Д. е в размер на 24 300 лева и в тази сума е включена сумата от 10 000 лева, предоставена през лятото на 2008 г.

В том І, л.94-96 е приложен протокол № 46 от 09.07.2013 г. по НОХД 584/2013 г., с който е одобрено споразумение сключено между ответника Г.П. Г.и прокурора за решаване на делото в съдебната фаза, с което ответникът се е признал за виновен в това, че през периода от началото на 2005 г. до 31.12.2010 г., без съответно разрешение, от свое име и като физическо лице е извършвал по занятие банкови сделки – предоставял е кредити за своя сметка, за които се изисква съответно разрешение – лиценз за банкова дейност, включително, че през периода от 01.02.2008 г. до 30.04.2009 г. в град К.е предоставил кредити на В.И.Д. в размер на 24 300 лева при 10% месечна лихва и като обезпечение е бил продаден на Г.П.П. недвижим имот – дворно място с площ от 897 кв. метра, ведно с къща и плевня, находящо се в село В.Л., съставляващо имот ІХ-205 в кв. 28.

В том ІV, л.179 е представен договор за заем, сключен между ответника Г.П. и ответника В.Д. за сумата от 5200 лева, която е следвало да бъде върната за срок от шест месеца, считано от датата на сключване на договора. За тази сума по ЧГрД № 437/2009 г. по описа на КрлРС е бил издаден изпълнителен лист (том VІІ, л.15).

В том ІХ, л. 185 е представена нотариална покана от 15.09.2009 г., отправена от ответника Г.П. до ответника В.Д., с която последния е поканен да върне сумата от 15 000 лева по предоставен договор за заем на 30.04.2008 г. със срок за връщане 30.04.2009 г. Няма данни за датата на връчване на поканата.

В показанията си св. Д., син на ищцата сочи, че знае, че родителите му са сключили договор за заем с Г.П., чувал разговори в дома си. Паричният заем бил взет за погасяване на дългове към банки, понеже им отказали друг кредит, трябвало да се вземат по друг начин и родителите му се обърнали към въпросния господин. Това се случило около 2008 година. Свидетелят не помнел за каква сума бил заема, но уговорката била да се заложи къщата в Л.и когато се върнат парите, да се върне имота на родителите му, но ответникът не върнал имота. Да се заложи, според свидетеля означавало се дадат парите и да се прехвърли къщата на Г., и като се върнат парите, къщата да се прехвърли обратно на родителите му. Парите били върнати, но ответникът П. отказал да върне къщата. Родителите на свидетеля го търсили им върне къщата, но не се получили нещата. Свидетелят не бил наясно дали баща му е взимал и друг път пари от Г.. Доколкото помнел, по това време майка му била в Г.. Около 2008 година били получени парите, не можел да си спомни кога са върнати, но по това време майка му била в Г.. Не знаел дали са върнати наведнъж или на части, все пак тогава бил на 17 години. Знаел, че са върнати, защото постоянно се карали по телефони и с баща ми също. Доколкото помнел, майка му била в Г. и пращала пари да се покрие заема, но не знаел дали ги е пращала на баща й или лично на Г.. Знаел, че е имало уговорка след като се изплатят парите да се върне имота, защото това се говорело постоянно вкъщи. Договор като документ между родителите му и Г. не бил виждал. Всичко, което знаел е от разговори между родителите му. Не присъствал на разговор между тях и Г.. Когато майка му била в Г. не живеел с баща си, бил в К.при баба си по майчина линия. Майка му комуникирала с баща му относно връщането на заема. Не виждал баба си да има контакт с Г..

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

ОТНОСНО иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 152 от ЗЗД.

Съдът намира иска за основателен. Събраните по делото доказателства водят до извода, че договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 63, том III, peг. № 6943, дело № 445 от 12.06.2008 г. на ****С.Р.с peг. № 099 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд К., прикрива нищожно съглашение по чл. 152 ЗЗД, въпреки липсата на обратно писмо.

Първият аргумент на съда в тази насока е влязлата в законна сила присъда на наказателния съд по НОХД 584/2013 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което ответникът П. се е признал за виновен в престъпление лихварство, признал е, че е предоставил на ответника Д. заеми в общ размер на 24 300 лева, част от които са процесните 10 000 лева, и че за обезпечаване на кредита му е бил прехвърлен процесния имот. Споразумението е подписано от ответника П., т.е. представлява изходящ от него документ, освен това, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския на основание чл. 300 от ГПК.В конкретния случай гражданските последици от деяние - нищожност на договора за продажба на имот, послужил за обезпечение, се явяват част от признатото от ответника П.. В подкрепа на този извод и отправената от него нотариална покана, която също съдържа потвърждение на предоставения заем, за който не се спори, че е предоставен без писмен договор. В тази връзка показанията на свидетеля са допустими, тъй като е налице начало на писмено доказателство, изходящо от кредитора – признание на вина и сключено с прокурора споразумение във връзка с предоставения договор за заем, за който е прието, че представлява част от престъпна дейност – престъпление по чл. 252, ал.1 от НК и същият е бил обезпечен с процесния договор за покупко-продажба. При това положение, договорът за продажба на имота, сключен между заемателя, съпругата му, която би се явила и солидарен длъжник по силата на чл. 32, ал.2 от СК във вр. с чл. 127 от ЗЗД и заемодателя е израз на действителната воля на страните. Те са постигнали споразумение, че заемателят и съпругата му ще продадат на заемодателя своя имот, а той ще им го продаде обратно след като върнат получения заем. Правните последици на договора са желаните от страните и те са настъпили. Договорът е нищожен като сключен в нарушение на забраната установена в чл. 152 ЗЗД, тъй като с него е уговорен начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. Не се твърди от ответниците П.и не са ангажирани доказателства след сключване на договора за заем, в по-късен момент страните да са сключили договора за продажба като са заместили волята си за връщане на заема, чрез даване вместо изпълнение.

Поради изложеното искът като основателен и доказан следва да се уважи.

ОТНОСНО иска с правно основание чл. 108 от ЗС.

Искът с правно основание чл. 108 от ЗС следва да се уважи по следните съображения:

Предвид приетата от съда нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между С. и в. Д.като продавачи от една страна и Г.П., като купувач от друга, то последният не е придобил вещно право на собственост върху имота, предмет на договора, тъй като нищожният договор не поражда правни последици. При това положение ищцата установява по несъмнен начин своето и на ответника В.Д. право на собственост върху имота. По делото не се спори, че ответникът И.Г. владее процесния имот, същият обаче не го владее на правно основание, годно да го направи собственик. Продажбата на чужда вещ няма за последица валидното прехвърляне на правото на собственост върху имота и тя не може да се противопостави на действителните собственици. Отвениците Г. и А. П.са продали на ответника И.Г. недвижим имот, на който не са станали собственици, той като договорът с който да го придолили е нищожен на основание чл. 26, ал.1 вр. с чл. 152 от ЗЗД.

С Решение № 788 от 04. 01. 2011 година по гр.д. No 1741/2009 г. на ВКС, I г.о. е прието, че договор, с който се прехвърлят вещни права „е нищожен, като сключен с цел удовлетворяване вземането на кредитора- заемодател по начин различен от този предвиден в закона“. Изводът е основан на разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД и чл. 209 от ЗЗД. С посоченото съдебно решение е направено разграничението между основанията за недействителността на привидните съглашения по чл. 17 ал.1 ЗЗД, при които порокът на волята е израз на липсата на съгласие (воля с обратен знак) относно настъпване на правните последици на договора, като действителната (прикрита) воля е обективирана с фактическия състав на друга сделка, чиито правни последици са желаните, и тази за недействителността на споразумение по член 152 от ЗЗД, което е резултат на конкретно съглашение между кредитор и длъжник по друго облигационно правоотношение, за удовлетворяване на кредитора за вземането му по начин, различен от този установен със закона, т.е. на уговорка, противоречаща на императивно формулиран правен регламент, а след като договорът не е привиден, позоваването на нормата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД от страна на ответника Г. се явява неоснователно. При това положение искът за ревандикаия на процесния имот като основателен и доказан следва да се уважи. Ищцата е собственик на имота, ответникът го владее и не е установено да го владее на правно основание, годно да го направи собственик.

ОТНОСНО разноските:

С оглед изходът от процеса на ищцата се следват разноски съобразно с уважените искове. Ищцата е реализирала разноски в общ размер на 924.48 лева, и в този размер следва да й се присъдят разноски.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА като нищожен на основание чл. член 26, ал.2, пр. V-то от ЗЗД, договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 63, том III, peг. № 6943, дело № 445 от 12.06.2008 г. на ****С.Р.с peг. № 099 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд К., с който С.Г.Д. и съпругът й В.И.Д. продават на Г.П.П. собствения си недвижим имот, находящ се в село В.Л., общ. К.с административен адрес: ул. *******, представляващ дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 897 кв.м, ведно с построената в него къща, плевня и навес и ведно с всички строителни подобрения и трайни насаждения, който имот по регулационния план на селото съставлява неурегулиран поземлен имот *****, при граници и съседи: от две страни улица, наследници на Г.И., по иска предявен от С.Г.Д. с ЕГН ********** *** против Г.П.П. с ЕГН **********,***, А.К.П. с ЕГН ********** ***, И.Д.Г. с ЕГН ********** *** и В.И.Д. с ЕГН ********** ***.

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на И.Д.Г. с ЕГН ********** ***, че С.Г.Д. с ЕГН ********** *** и В.И.Д. с ЕГН ********** *** са собственици на ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село В.Л., общ. К.с административен адрес: ул. *******, цялото застроено и незастроено с площ от 897 кв.м, ведно с построената в него къща, плевня и навес и ведно с всички строителни подобрения и трайни насаждения, който имот по регулационния план на селото съставлява неурегулиран поземлен имот *****, при граници и съседи: от две страни улица, наследници на Г.И., като ОСЪЖДА И.Д.Г. да предаде на С.Г.Д. владението върху имота.

ОСЪЖДА Г.П.П. с ЕГН **********,***, А.К.П. с ЕГН ********** ***, И.Д.Г. с ЕГН ********** *** и В.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплатят на С.Г.Д. с ЕГН ********** *** разноските по делото в размер на 924.48 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

К.Ш.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: