М О Т И В И

Към присъда № 260023 от 09.06.2021 г. по НОХД № 2255/2018 г. по описа на СпНС, 7-ми състав

Специализираната прокуратура е повдигнала обвинения срещу Р.М.Ч.. Същата е предадена на съд, за това, че:

I.В периода от 19.07.2013 г. до 13.11.2014 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия при С.Г.С. и съдия-докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав, при условията на продължавано престъпление, с четиринадесет отделни деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при к***о последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, при разглеждане на търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав, нарушила и не изпълнила служебните си задължения, визирани в:

-чл.8, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - „Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят“;

-чл.9, изр.2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК): „Той (съдът) прилага закона еднакво спрямо всички“;

-чл.129, ал. 2 от ГПК: „Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл.127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности“;

-чл.128 от ГПК: „Към исковата молба се представят: т.2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат“;

- чл.150, aл. 1 от ГПК - „За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват ... същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, ... и констатациите и определенията на съда.

ал. 2 - Протоколът се съставя под диктовката на председателя.

ал. 3 - При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът.“

-чл.151, ал. 2 от ГПК - „Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа.”

ал. 4 - „Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря“;

-чл.367, ал. 1 от ГПК „След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на който указва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права“;

-чл.373, ал. 1 от ГПК „След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника…“

-чл.374, ал. 1, изр. 1 от ГПК: „След като провери редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата“;

-чл. 375, ал. 1 от ГПК: „В откритото заседание съдът прави устен доклад, дава указания на страните и им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с доклада и дадените указания ... “

-чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК „ Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства... “

-чл. 263И, ал. 7, изр. 2 от Търговски закон - ,,Когато преобразуващото се дружество е ответник, съдът служебно привлича като страна всички дружества....“

с цел да набави за другиго - ****** облага: с имуществен характер в общ размер на 434 105,14 лв. (четиристотин тридесет и четири хиляди сто и пет лева и четиринадесет стотинки) и с неимуществен характер - създала привилегировано положение, в сравнение с ищците по сходни търговски производства:

- да насрочи и разглежда търговското дело, въпреки нередовността на исковата молба вх. № ***/18.07.2013 г. на С.Г.С., въз основа на която е образувано търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав и заведената с вх. № ***/15.10.2013 г. допълнителна искова молба, изразяваща се в незаплащане на държавните такси за разглеждане на първоначалната искова молба и допълнителната такава в общ размер на 434 105,14 лв. (четиристотин тридесет и четири хиляди сто и пет лева и четиринадесет стотинки), изискуеми по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на иска (10 852 628,49 лв.), определена в чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 22/2008 г., доп., бр. 50/2008 г., изм. и доп., бр. 24/2013 г. - Тарифата),

- да му гарантира възможност за удовлетворяване в пълен размер на претендираната в нередовната искова молба вх. № ***/18.07.2013 г. на С.Г.С. сума по главницата, в размер на 6 289 962,04 лв. и да постанови решение по делото, въз основа на приложените към исковата молба копия на документи, без да са представени оригиналите им в хода на съдебното производство и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателната функция на органите на съдебната власт и създаване недоверие в авторитета на С.Г.С., а за ответника по търговското дело - *** ЕАД (***), изразяващи се в невъзможност при осъществяване на търговската си дейност да разполага с незаконно запорираната сума в размер на 6 289 962,04 лв. по сметка, на която е титуляр в КТБ, както следва:

1. В периода от 19.07.2013 г. до 24.07.2013 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия при С.Г.С. и съдия-докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ и чл. 9 изр. 2 от ТПК и не изпълнила служебните си задължения, визирани в чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ТПК - не е съобщила на ищеца ****ООД да отстрани допуснатата нередовност на исковата молба (вх. № ***/18.07.2013 г. на С.Г.С., въз основа на която е образувано търговското дело) и не му е предоставила срок, в който да направи това, а именно да внесе по сметка на С.Г.С. изискуемата по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси държавна такса в размер на 258 396,88 (двеста петдесет и осем хиляди триста деветдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) лева - 4 на сто върху цената на иска (6 459 922,06 лв.), определена в чл. 1 от Тарифата, като представи документ, удостоверяващ внасянето й, въпреки че била длъжна да стори това, с цел да набави за другиго - ****ООД облага: с имуществен характер - да не плати дължимата за образуване на търговското дело държавна такса в размер на 258 396,88 (двеста петдесет и осем хиляди триста деветдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) лева и с неимуществен характер - създала привилегировано положение за ****ООД, в сравнение с ищците по сходни търговски производства - да насрочи и разглежда търговското дело, въпреки нередовността на исковата молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателната функция на органите на съдебната власт и създаване недоверие в авторитета на С.Г.С..

2. На 24.07.2013 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия при С.Г.С. и съдия - докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ, чл. 9, изр. 2 от ТПК и чл. 391, ал. 1, т. 1 вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ГПК - като с определение № ***/24.07.2013 г. допуснала обезпечение на предявения иск с искова молба с вх. № ***/18.07.2013 г. на С.Г.С. - за 6 289 962,04 лв. и издала обезпечителна заповед, въпреки нередовността на исковата молба по чл. 128 т. 2 от ГПК, с цел да набави за другиго - ****ООД облага с имуществен характер - да не плати държавна такса в размер на 258 396.88 (двеста петдесет и осем хиляди триста деветдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) лева, изискуема по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси държавна такса - 4 на сто върху цената на иска (6 459 922,06 лв.), определен според чл. 1 от Тарифата и с неимуществен характер - създала привилегировано положение на ****ООД, в сравнение е ищците по сходни търговски производства - да насрочи и разглежда търговското дело, въпреки нередовността на исковата молба като му гарантирала възможността за удовлетворяване в пълен размер на претендираната в нередовната искова молба сума по главницата и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозното разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателните функции на органите на съдебната власт и създаване недоверие в авторитета на С.Г.С., а за ответника по търговското дело - **** ЕАД, изразяващи се в невъзможност при осъществяване на търговската си дейност да разполага с незаконно запорираната сума в размер на 6 289 962,04 лв. по сметка, на която е титуляр в КТБ.

3. На 29.07.2013 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия при С.Г.С. и съдия - докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ, чл. 9, изр. 2 от ГПК и в чл. 367, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ГПК, като приела исковата молба с вх. № ***/18.07.2013 г. на С.Г.С. и разпоредила да се изпрати препис от нея на ответника - **** ЕАД, ведно с приложените доказателствата, въпреки нередовността й по чл. 128, т. 2 от ГПК, с цел да набави за другиго - ****ООД облага, а именно: с имуществен характер - да не плати държавна такса в размер на 258 396,88 (двеста петдесет и осем хиляди триста деветдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) лева, изискуемата по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на иска (6 459 922,06 лв.), определена в чл. 1 от Тарифата и с неимуществен характер - създала привилегировано положение за ****ООД, в сравнение е ищците по сходни търговски производства - да насрочи и разглежда търговското дело, въпреки нередовността на исковата молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателната функция на органите на съдебната власт и създаване недоверие в авторитета на С.Г.С..

4. В периода от 15.10.2013 г. до 18.10.2013 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия при С.Г.С. и съдия - докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав, нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ и чл. 9, изр. 2 от ГПК и не изпълнила служебните си задължения, визирани в чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ГПК - не е съобщила на ищеца ****ООД да отстрани допуснатата нередовност на допълнителната искова молба и не му е предоставила срок, в който да направи това, а именно да внесе по сметка на С.Г.С., изискуемата по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси допълнителна държавна такса в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева - 4 на сто върху цената на увеличението на иска (4 392 706,43 лв.), определена в чл. 1 от Тарифата и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, въпреки че била длъжна да стори това, с цел да набави за другиго - ****ООД облага, а именно с имуществен характер - да не плати сумата в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева и с неимуществен характер - създала привилегировано положение за ****ООД, в сравнение с ищците по сходни търговски производства - да насрочи и разглежда търговското дело, въпреки нередовността и на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателната функция на органите на съдебната власт и създаване недоверие в авторитета на С.Г.С..

5. На 18.10.2013 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия при С.Г.С. и съдия - докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав, нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ, чл. 9, изр.2 от ГПК и в чл. 373, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ГПК - като приела допълнителната искова молба и с разпореждане № 25144/18.10.201З г. разпоредила да се изпрати препис от нея /допълнителна исковата молба/ на ответника - **** ЕАД за отговор, въпреки нередовността на допълнителната искова молба по чл. 128, т. 2 от ГПК, с цел да набави за другиго - ****ООД облага, а именно - с имуществен характер - да не плати държавна такса в размер на 258 396,88 (двеста петдесет и осем хиляди триста деветдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) лева и допълнителната такава в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева и двете държавни такси изискуеми по чл. 4, б “А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на иска (първоначалния в размер на 6 459 922,06 лв. и на увеличението на иска с 4 392 706,43 лв.), определени в чл. 1 от Тарифата и с неимуществен характер - създала привилегировано положение за ****ООД, в сравнение с ищците по сходни търговски производства - да насрочи и разглежда търговското дело, въпреки нередовността на исковата молба и на допълнителната такава и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателната функция на органите на съдебната власт и създаване недоверие в авторитета на С.Г.С..

6. На 25.02.2014 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия при С.Г.С. и съдия - докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав, нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ, чл. 9, изр. 2 от ГПК и чл. 374, ал. 1, изр.1 вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ГПК, като постановила определение № ****/25.02.14 г, с к***о се произнесла по допускане на доказателства и насрочване на делото в открито заседание по нередовен иск, без да е съобщила на ищеца ****ООД да отстрани допуснатите нередовности, а именно - да внесе изискуемите се държавни такси - първоначална в размер на 258 396,88 (двеста петдесет и осем хиляди триста деветдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) лева и допълнителна такава в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки), изискуеми по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на иска (първоначалния в размер на 6 459 922,06 лв. и на увеличението на иска с 4 392 706,43 лв.), определени в чл. 1 от Тарифата, с цел да набави за другиго - ****ООД облага, а именно - с имуществен характер - да не плати държавна такса в размер на 258 396,88 (двеста петдесет и осем хиляди триста деветдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) лева и допълнителната такава в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, определени в чл. 1 от Тарифата и с неимуществен характер - създала привилегировано положение на ****ООД, в сравнение с ищците по сходни търговски производства - да насрочи и разглежда търговското дело, въпреки нередовността на исковата молба и на допълнителната такава и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателната функция на органите на съдебната власт и създаване недоверие в авторитета на С.Г.С..

7. На 26.03.2014 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия при С.Г.С. и съдия - докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав, нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ, чл. 9, изр. 2 от ТПК и в чл. 375, ал. 1 вр. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ГПК, като започнала разглеждане на търговското дело в открито съдебно заседание по нередовен иск, без да даде указания на ищеца да внесе дължимата държавна такса по допълнителната искова молба, с която е увеличен размера на иска в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, изискуемата по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на увеличението на иска (4 392 706,43 лв.), определена в чл. 1 от Тарифа, без да му определи срок да направи това и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, с цел да набави за другиго - ****ООД облага, а именно - с имуществен характер да не плати допълнителната държавна такса в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, изискуема по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на увеличението на иска (4 392 706,43 лв.), определена в чл. 1 от Тарифата и с неимуществен характер - създала привилегировано положение на ****ООД, в сравнение с ищците по сходни търговски производства - да разглежда търговското дело, въпреки нередовността на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателната функция на органите на съдебната власт и създаване недоверие в авторитета на С.Г.С..

8. На 22.04.2014 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия при С.Г.С. и съдия - докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав, нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ, чл. 9, изр. 2 от ГПК и не изпълнила служебните си задължения, визирани в чл. 151, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 150, ал. 1 - 3 от ГПК - допуснала поправка и допълване на протокол от открито съдебно заседание от 26.03.2014 г. без да изслуша изготвения звукозапис от заседанието, както и без да изслуша обясненията на секретаря, въпреки че била длъжна да стори това, с цел да набави за другиго - ****ООД облага, а именно с неимуществен характер - създала привилегировано положение за ****ООД, в сравнение с ищците по сходни търговски производства - да постанови решение по делото въз основа на приложените към исковата молба копия на документи, без да са представени оригиналите им в хода на съдебното производство и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателната функция на органите на съдебната власт и създаване недоверие в авторитета на С.Г.С..

9. На 22.04.2014 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия при С.Г.С. и съдия - докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ, чл. 9, изр. 2 от ТПК и в чл. 375, ал. 1 вр. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ТПК, като продължила да разглежда търговското дело в открито съдебно заседание по нередовен иск, без да даде указания на ищеца да внесе дължимата държавна такса по допълнителната искова молба, с която е увеличен размера на иска, в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, изискуемата по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на увеличението на иска (4 392 706,43 лв.), определена в чл. 1 от Тарифа, без да му определи срок да направи това и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, с цел да набави за другиго - ****ООД, облага, а именно с имуществен характер - да не плати допълнителната държавна такса, в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, изискуема по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на иска, определена в чл. 1 от Тарифата и с неимуществен характер - създала привилегировано положение за ****ООД, в сравнение с ищците по сходни търговски производства - да разглежда търговското дело, въпреки нередовността на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозното разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателната функция на органите на съдебната власт и създаване недоверие в авторитета на С.Г.С..

10. На 03.06.2014 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия при С.Г.С. и съдия - докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав, нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ, чл. 9, изр. 2 от ТПК и в чл. 375, ал. 1 вр. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ГПК, като продължила да разглежда търговското дело в открито съдебно заседание по нередовен иск, без да даде указания на ищеца да внесе дължимата държавна такса по допълнителната искова молба, с която е увеличен размера на иска в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, изискуемата по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на иска, определена в чл. 1 от Тарифа, без да му определи срок да направи това и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, с цел да набави за другиго - ****ООД облага, а именно с имуществен характер да не плати допълнителната държавна такса в размер на 175 708.26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, изискуема по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на увеличението на иска (4 392 706,43 лв.), определена в чл. 1 от Тарифата и с неимуществен характер - създала привилегировано положение за ****ООД, в сравнение с ищците по сходни търговски производства - да разглежда търговското дело, въпреки нередовността на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозното разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателната функция на органите на съдебната власт, и създаване недоверие в авторитета на С.Г.С..

11. На 23.09.2014 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия при С.Г.С. и съдия - докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ, чл. 9, изр.2 от ГПК и в чл. 375, ал. 1 вр. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т.2 от ГПК, като продължила да разглежда търговското дело в открито съдебно заседание по нередовен иск, без да даде указания на ищеца да внесе дължимата държавна такса по допълнителната искова молба, с която е увеличен размера на иска, в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, изискуема по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на увеличението на иска (4 392 706,43 лв.), определена в чл. 1 от Тарифа, без да му определи срок да направи това и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, с цел да набави за другиго - ****ООД облага, а именно с имуществен характер - да не плати допълнителната държавна такса, в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, изискуема по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на увеличението на иска (4 392 706,43 лв.), определена в чл. 1 от Тарифата и с неимуществен характер - създала привилегировано положение за ****ООД, в сравнение е ищците по сходни търговски производства - да разглежда търговското дело, въпреки нередовността на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозното разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателната функция на органите на съдебната власт и създаване недоверие в авторитета на С.Г.С..

12. На 14.10.2014 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия при С.Г.С. и съдия - докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав, нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ, чл. 9, изр.2 от ГПК и в чл. 375, ал. 1 вр. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ГПК, като продължила да разглежда търговското дело в открито съдебно заседание по нередовен иск, без да даде указания на ищеца да внесе дължимата държавна такса по допълнителната искова молба, с която е увеличен размера на иска в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, изискуемата по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на увеличението на иска (4 392 706.43 лв.), определена в чл. 1 от Тарифа, без да му определи срок да направи това и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, с цел да набави за другиго - ****ООД облага, а именно с имуществен характер - да не плати допълнителната държавна такса в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, изискуема по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на увеличението на иска (4 392 706,43 лв.), определена в чл. 1 от Тарифата и с неимуществен характер - създала привилегировано положение за ****ООД, в сравнение с ищците по сходни търговски производства - да разглежда търговското дело, въпреки нередовността на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозното разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателната функция на органите на съдебната власт и създаване недоверие в авторитета на С.Г.С..

13. На 21.10.2014 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия при С.Г.С. и съдия - докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав, нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ, чл. 9, изр. 2 от ТПК и в чл. 375, ал. 1 вр. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ГПК, като продължила да разглежда търговското дело в открито съдебно заседание по нередовен иск, без да даде указания на ищеца да внесе дължимата държавна такса по допълнителната искова молба, с която е увеличен размера на иска в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева , изискуемата по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на увеличението на иска (4 392 706.43 лв.), определена в чл. 1 от Тарифа, без да му определи срок да направи това и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, с цел да набави за другиго - ****ООД облага, а именно с имуществен характер да не плати допълнителната държавна такса в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, изискуема по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на увеличението на иска (4 392 706,43 лв.), определена в чл. 1 от Тарифата и с неимуществен характер - създала привилегировано положение за ****ООД, в сравнение с ищците по сходни търговски производства - да разглежда търговското дело, въпреки нередовността на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозното разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателната функция на органите на съдебната власт и създаване недоверие в авторитета на С.Г.С..

14. На 13.11.2014 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия при С.Г.С. и съдия - докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ, чл. 9, изр.2 от ГПК и в чл. 263и, ал. 7, изр. 2 от ТЗ вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ГПК, като постановила определение № 22300/13.11.2014 г., с к***о отменила определението за приключване на съдебното дирене и служебно конституирала втори ответник - „***“ ЕАД по нередовен иск, без да даде указания на ищеца да внесе дължимата държавна такса по допълнителната искова молба, с която е увеличен размера на иска в размер на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, изискуемата по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на иска, определена в чл. 1 от Тарифа, без да му определи срок да направи това и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, с цел да набави за другиго - ****ООД облага, а именно с имуществен характер да не плати допълнителната държавна такса в размер на 175 708, 26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, изискуема по чл. 4, б.“А“ от Закона за държавните такси - 4 на сто върху цената на увеличението на иска (4 392 706,43 лв.), определена в чл. 1 от Тарифата и с неимуществен характер - създала привилегировано положение за ****ООД, в сравнение с ищците по сходни търговски производства - да разглежда търговското дело, въпреки нередовността на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозното разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателната функция на органите на съдебната власт и създаване недоверие в авторитета на С.Г.С. – престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

II. Затова, че на 22.04.2014г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице - съдия при С.Г.С. и съдия - докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав, в кръга на службата си, в открито съдебно заседание по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав съставила официален документ - протокол от проведено открито съдебно заседание от 22.04.2014 г. по посоченото търговско дело, като в частта, с която е документирано откриване и провеждане на производство по поправка и допълване на протокол от 26.03.2014 г., е удостоверила неверни обстоятелства и изявления, както следва:

-допуснала поправка на протокола от 26.03.2014 г. и удостоверила, неверни обстоятелства, че по посоченото търговско дело процесуалният представител на ищеца е представил в съдебното заседание на 26.03.2014 г. в оригинал три броя фактури, съответно от дати: 30.04.2012 г., 31.05.2012 г. и 30.06.2012 г., всички с получател „*** - ***“ООД като е констатирана идентичност с приложените по делото копия на същите фактури,

-допуснала допълване на протокола от 26.03.2014 г. и удостоверила неверни обстоятелства и изявления, а именно, че е представено от страна на процесуалният представител на ищеца по посоченото търговско дело преводно нареждане от дата 15.02.2012 г. и че е констатирана неговата идентичност с приложеното по делото копие, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства и изявления - престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията срещу подсъдимата, пледира за осъдителна присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и по двете обвинения, като й се наложи наказание: за престъплението по чл. 282, ал. 2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК - „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, а за престъплението по чл. 311, ал.1 от НК- „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Предлага на основание чл. 23, ал. 1 от НК да се определи едно общо най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, к***о да се изтърпи при първоначален „общ режим“. Според представителя на държавното обвинение, са налични всички субективни и обективни признаци на деянията, за които са повдигнати обвинения на подсъдимата. Сочат се нарушения на служебните задължения от страна на подсъдимата Р.Ч., като се твърди, че са извършени умишлено и са в пряка причинно–следствена връзка с настъпването на съставомерната облага за търговското дружество ****ООД и значителни вредни последици за СГС. Предлага се интерпретация на гласните доказателствени средства и писмените доказателства, като се иска да се ценят основно тези дадени от свидетелите Д.П. и Д. Л.. Според прокурора изложените обстоятелства обуславят и съставомерността на престъплението по чл. 282, ал. 2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, а сочените доказателства потвърждават неговата доказаност. Представителят на държавното обвинение счита, че и деянието по чл. 311, ал.1 от НК е осъществено от субективна и обективна страна и е доказано за всички включени в него документи. Прави се алтернативно искане, ако подсъдимата бъде призната за невиновна, и се констатира наличие на административно нарушение по чл.6 от Закона за държавните такси, да и бъде наложено административно наказание, в предвидения от закона размер.

Защитниците на подсъдимата пледират да бъде постановена оправдателна присъда. Развиват подробни съображения, че не са събрани доказателства, които да установяват умишлени нарушения на служебните задължения извършени със съответната съставомерна цел, че не са налице и доказателства за престъпленията, за които са повдигнати обвинения на подсъдимата и че деянията обективно не са били осъществени. Правят искане за пълно оправдаване на подсъдимата.

Подсъдимата Р.Ч. разбира, в какво се състоят повдигнатите срещу нея обвинения, не се признава за виновна по тях, дава подробни обяснения по случая. Разяснява причините за предприетите от нея действия, сочи, че не е видяла първоначално, че държавната такса по делото не е внесена и че осъществявала правораздавателната си функция по делото без да е имала умисъл за създаване на привилегировано положение на страна по делото или за причиняване на вреда. Излага съображения, че пропуските по делото доколкото са налични, се дължат на претовареността на съдебния състав и на допускани грешки от съдебния деловодител и секретар. Относно обвинението по чл.311 от НК твърди, че е проверила и сверила всеки от документите и отразеното в поправката на протокола и то е отговаряло на действително извършеното при предходното заседание по делото. Отрича познанство или каквито и да са връзки или контакти със св. А.Б. и К.Н.. В личната си защита подсъдимата излага сходни аргументи, сочи че не е осъществявала престъпленията, за които са й повдигнати обвинения, че липсват доказателства за изложените в ОА твърдения, иска да бъде оправдана по всички обвинения. Изрично заявява желанието си, ако съдът констатира по-леко наказуемо престъпление, за к***о е изтекла абсолютната давност, делото за него да бъде прекратено.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Р.М.Ч., с ЕГН ********** е родена на *** г. в гр. Р., българка, българска гражданка, висше образование, неосъждана, с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***.

На 24.04.2009 г. подсъдимата Р.Ч. встъпила в длъжност „съдия“ в С.Г.С. (СГС) и била включена в състава на Наказателното отделение. Впоследствие преминала в Търговско отделение на СГС и била определена за председател на **** състав.

На 18.07.2013 г. в гр. С., пълномощника на ****ООД - св. Й.П., депозирала в регистратурата на СГС искова молба от името на дружеството, заведена с вх. № ***/18.07.2013 г. по описа на СГС. Ответник по исковата претенция бил **** ЕАД, а правното основание, посочено в исковата молба - чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - връщане на недължимо платено. Цената на иска -претендирана за връщане като недължимо платени суми от „ ***“ ООД, била формирана от заплатени на **** ЕАД добавка за зелена енергия и добавка за енергия от високоефективно комбинирано производство. Размерът на главница без ДДС бил фиксиран на 6289 962,04лв., а законната лихва за забава до предявяване на иска - в размер на 169 960,02лв. Заявена била и претенция за заплащане на законните лихви за забава, дължими от датата на предявяване на иска до връщане в пълен размер на недължимо платените суми. Търговското дружество базирало своите претенции- на отменени от ВАС разпоредби от : Методика за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложените им задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, приета от ДКЕВР; обявеното за нищожно решение № *.от 25.06.2009 г. на ДКЕВР и мотивите към него в частта му, с която е регламентирано, че „Добавката за зелена енергия се заплаща от търговците на електрическата енергия за количествата електрическа енергия предназначена за износ“.

В депозираната на 18.07.2013 г. от св. Й.П. искова молба било посочено, че към нея са приложени писмени доказателства, изброени в тринадесет точки, в това число: Решение № *от 25.06.2009 г. на ДКЕВР; Методика ; Лицензия за търговия с електрическа енергия на ***; Решение № ** от 25.06.2012 г. на ДКЕВР; Решение на №*** от 24.01.2012 г. по адм. Дело № ***/2011 г. на V отделение на ВАС, Решение №**от 11.06.2012г. по адм. Дело № ***/2012 г. на Петчленен състав I колегия на ВАС, Решение на №**от 31.10.2012г. по адм. дело № ***/2012г. на Петчленен състав I колегия на ВАС Решение №** от 09.07.2012г. по адм. дело № ***/2011г. на IV отделение на ВАС; 41 броя фактури с доставчик **** ЕАД (неиндивидуализирани по дата на издаване, основание и стойност); 57 броя платежни нареждания, удостоверяващи плащанията по издадените фактури (неиндивидуализирани като основание, дати на издаване, получател, вкл. и наредител); 1 брой вальор; договор за финансови услуги от 01.07.2009 г., сключен между ****ООД и „***“ ЕООД; 40 броя справки, издадени от „***“ („***“) ЕАД.

В исковата молба било посочено, че към нея се прилага и вносна бележка за платена държавна такса (пункт втори в изброените приложения), като в действителност такава не била приложена. Въпросната такса е била изискуема според чл. 4, б.“а“ от Закона за държавните такси, като размера й според изискванията на чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, приета с Постановление № 38/27.02.2008 г. на Министерския съвет (обн. ДВ, бр. 22/28.02.2008 г., в сила от 01 март 2008 г.,изм. и доп. бр. 50/30.05.2008 г., изм. и доп., бр. 24/12.03.2013 г.), е бил 258 396,88 (двеста петдесет и осем хиляди триста деветдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) лева, равняваща се на 4 на сто върху цената на иска (6 459 922,06 лв.).

В предявената от ****ООД искова молба било направено искане и за допускане на обезпечение на главницата на предявения иск - 6 289 962,04 лв.

Въз основа на предявения иск от ****ООД срещу **** ЕАД било образувано дело № ****/2013 г. по описа на Търговско отделение на СГС. С протокол от 19.07.2013 г. за избор на съдия - докладчик, за такъв по делото е била определена подсъдимата Р.Ч., председател на **** състав при Търговско отделение на СГС.

На 24.07.2013 г. в гр.С., подсъдимата Р.Ч. постановила определение № *** по търговско дело ****/2013 г. по описа на СГС, с к***о допуснала обезпечение на иска - чрез налагане на запор върху посочените в исковата молба банкови сметки на ответника (**** ЕАД) до размера на исковата претенция - 6 289 962,04 лв. и издала обезпечителна заповед. На същия ден обезпечителната заповед била получена от представител на ищеца (****ООД). Въз основа на обезпечителната заповед, частен съдебен изпълнител М.Ц. образувала изпълнително дело № *** с кредитор ****ООД и длъжник **** ЕАД и изпратила запорно съобщение изх. № ***/24.07.2013 г. до обслужващата ответното дружество КТБ. На 29.07.2013 г. ответника **** ЕАД, чрез процесуалния си представител, депозирал молба в СГС с искане за получаване на препис от определението за допускане на обезпечението по търговското дело. На 30.07.2013 г. е бил предоставен препис на ответника, който депозирал частна жалба в САС срещу определението.

В САС било образувано и разгледано частното дело по въпросната жалба, като състава на Апелативния съд потвърдил определението, с к***о е било допуснато обезпечението. На 20.08.2013 г., САС върнал в СГС изпратените материали по т. д. № ****/2013 г.

Междувременно, на 12.08.2013 г. ответното дружество **** ЕАД депозирало отговор по исковата молба, заведен с вх. № *** на СГС, а на 19.08.2013 г. представило и допълнителни документи. Ответника е направил и искане за предоставяне на оригиналите на приложените към исковата молба копия на документи - платежни нареждания, фактури, справки.

Препис от отговора на **** ЕАД бил изпратен на ищеца ****ООД. На 15.10.2013 г. св. Й.П. - пълномощник на ****ООД подала допълнителна искова молба, с която било направено искане за увеличение на размера на предявените с исковата молба от 18.07.2013 г. обективно съединени искове. Претендираната сума по главницата била увеличена с 4 392 706,43 лв., като общият й размер след увеличението възлизал на 10 567 096,73 лв., а законните лихви за забава били увеличени съответно със 115 571,58 лв. Към допълнителната искова молба не бил приложен документ за внесена дължима държавна такса, изискуема съгласно чл. 4, б. “а“ от Закона за държавните такси. Допълнителният размер на таксата възлизал на 175 708,26 (сто седемдесет и пет хиляди седемстотин и осем лева и двадесет и шест стотинки), представляваща 4 на сто върху увеличението на иска (4 392 706,43 лв.), определена съгласно чл. 1 от Тарифата.

На 21.11.2013г. ответника по делото **** ЕАД е депозирал в СГС, отговор по подадената допълнителна искова молба, като е приложил и доказателства към него.

След получаване на отговора към допълнителната искова молба, съгласно чл.374, ал.1 от ГПК, е възникнало и задължението на съдията докладчик по делото да провери редовността на представените книжата и ако констатира такава, да насрочи делото в открито съдебно заседание. Подсъдимата Р.Ч. не установила, че държавните такси по предявените искове не са внесени. Едва на 24.02.2014 г., подсъдимата установила, че таксата не е внесена и написала резолюция /л.346-гръб/ със следното съдържание „ В 7 дн. Срок ищеца да представи док. за внесена д.т. по м. на СГС, след к***о ще се произнесе по направеното изм. на обективно съед. искове“. По търговското дело, липсват данни съдебния деловодител на **** състав при Търговско отделение на СГС да е уведомил ищеца за резолюцията на съдията докладчик.

На 25.02.2014 г. в гр.С., подсъдимата Р.Ч. в закрито заседание, насрочила разглеждането на т. д. № ****/2013 г. по описа на СГС за 26.03.2014 г. от 13.30ч., като се произнесла по допустимостта на заявените искови претенции, размяната на книжа, направените доказателствени искания и искания за предоставяне на оригинали на документи от страна на ищеца, допуснала е и назначаване на съдебно счетоводна експертиза.

На 24.03.2014 г. „***“ ЕООД внесли по сметка на СГС, дължимата от ****ООД, държавна такса в размер от 258 396,88 (двеста петдесет и осем хиляди триста деветдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща таксата по първоначално предявения иск.

На 26.03.2014 г. от 13.30ч. в гр.С., било проведено открито съдебно заседание по т. д. № ****/2013 г. по описа на СГС. На делото не присъствал представителя на ответника св. С.И., който уведомил съда за наличие на друг служебен ангажимент. Подсъдимата преценила, че посочената причина от представителя на ответника, не е основание да отложи делото и продължила разглеждането му. Ищецът ****ООД бил представляван от адв. Й.П.. Тя представила в оригинал част от документите, приложени в копия като доказателства към исковите молби, за да може състава на съда да удостовери съответствие на съдържанието и авторството им, според дадените указания в Определението му. Констатациите от извършената проверка за съответствие на представените документи в оригинал и приложените копия към материалите по т. д. № ****/13 г. на СГС, TO ****, били отразени в съдебния протокол под диктовката на председателстващия състава – подсъдимата Р.Ч.. Първоначално св. Й.П., предавала на подсъдимата за сравнение всеки един документ, след като били извършени няколко сравнения по този начин, подсъдимата поискала всички документи и те и били дадени накуп от свидетелката. След това подсъдимата Р.Ч. започнала сама да търси в съответстващите оригинали и да сравнява с приложените копия. Относно инкриминираните документи сравнението протекло със следните изявления от страна на подсъдимата и свидетелката:

Подсъдимата: -...2012. Преводни нареждания. Дата 15 февруари 2012. Има за 8 февруари тук. След това е 4 март.

Адвокат П.: - Представям оригинали...

Подсъдимата - Това е 15 февруари, а тука няма 15 Февруари.

Адвокат П.: - представени оригинали, това може да съм взела ...платежно повече..

Подсъдимата: - Те нали са по дати, аз ги следя по дати. Не виждам, тук са 2011... 15март 2012...страница 70. Върна.

4 април 2012. Страница 12 .Върна.

30 април 2012.Върна.

10 май. Страница 74.Върна.

31 май 2012г. Страница 75.Върна.

8 юни 2012. Страница 76.Върна.

30 юни . Страница 77. Върна.

9 юли. Страница 78. Върна.

14 август 2012. Страница 80. Върна.

17 август 2012. Страница 81. Върна“.

Фактура с дата 31 август 2012. Страница 82. Констатира идентичност.

Върна.

Преводно нареждане с дата 10 септември 2012. Страница 83. Върна.

Фактура с дата 30 септември 2012. Страница 84. Върна.

Преводно нареждане с дата 8 октомври 2012. Страница 85. Върна.

Фактура от 31 октомври 2012. Страница 86. Върна.

Преводно нареждане от 8 ноември 2012. Страница 87. Върна. Ето Ви копията... оригиналите, извинете. “

След проверката и направените от подсъдимата Р.Ч. констатации, тя върнала оригиналите на документите на св. Й.П.. Делото било отложено за разглеждане на 22.04.2014 г. Поради неявяването на процесуален представител на **** ЕАД, подсъдимата указала на ответното дружество да конкретизира възраженията и исканията си в 7-дневен срок от съобщението. При провеждане на съдебното заседание бил изготвен звукозапис от съдебния секретар по делото св. Ц.П..

При изготвяне на съдебния протокол св. Ц.П. използвала звукозаписа от съдебното заседание и правила проверка на страниците, на които се намирали документите в делото. След изготвянето на съдебния протокол, същият бил предоставен на подсъдимата за проверка, като след това подсъдимата Р.Ч. го подписала. В окончателния си вид протокола от съдебно заседание от 26.03.2014 г. в инкриминираните от държавното обвинение части бил със следното съдържание:

……..

Адв. П. – Представям в оригинал преводно нареждане за кредитен превод с дата 15.03.2012 г.

СЪДЪТ извърши сравнение между представеното в днешното съдебно заседание в оригинал преводно нареждане за кредитен превод с дата 15.03.2012 г. и приложеното заверено копие, описано в приложение № 8, част „Доказателства“ на исковата молба, находящо се на стр. 70 от делото.

Като констатира пълна идентичност между представения днес оригинал и приложеното копие към исковата молба на описаното преводно нареждане по отношение на съдържание, положен подпис и печат, ВЪРНА ОРИГИНАЛА на пълномощника на ищеца.

Адв. П. – Представям в оригинал преводно нареждане за кредитен превод с дата 04.04.2012 г.

СЪДЪТ извърши сравнение между представеното в днешното съдебно заседание в оригинал преводно нареждане за кредитен превод с дата 04.04.2012 г. и приложеното заверено копие, описано в приложение № 8, част „Доказателства“ на исковата молба, находящо се на стр. 72 от делото.

Като констатира пълна идентичност между представения днес оригинал и приложеното копие към исковата молба на описаното преводно нареждане по отношение на съдържание, положен подпис и печат, ВЪРНА ОРИГИНАЛА на пълномощника на ищеца.

Адв. П. – Представям в оригинал преводно нареждане за кредитен превод с дата 30.04.2012 г.

СЪДЪТ извърши сравнение между представеното в днешното съдебно заседание в оригинал преводно нареждане за кредитен превод с дата 30.04.2012 г. и приложеното заверено копие, описано в приложение № 8, част „Доказателства“ на исковата молба, находящо се на стр. 73 от делото.

Като констатира пълна идентичност между представения днес оригинал и приложеното копие към исковата молба на описаното преводно нареждане по отношение на съдържание, положен подпис и печат, ВЪРНА ОРИГИНАЛА на пълномощника на ищеца.

Адв. П. – Представям в оригинал преводно нареждане за кредитен превод с дата 10.05.2012 г.

СЪДЪТ извърши сравнение между представеното в днешното съдебно заседание в оригинал преводно нареждане за кредитен превод с дата 10.05.2012 г. и приложеното заверено копие, описано в приложение № 8, част „Доказателства“ на исковата молба, находящо се на стр. 74 от делото.

Като констатира пълна идентичност между представения днес оригинал и приложеното копие към исковата молба на описаното преводно нареждане по отношение на съдържание, положен подпис и печат, ВЪРНА ОРИГИНАЛА на пълномощника на ищеца.

Адв. П. – Представям в оригинал преводно нареждане за кредитен превод с дата 31.05.2012 г.

СЪДЪТ извърши сравнение между представеното в днешното съдебно заседание в оригинал преводно нареждане за кредитен превод с дата 31.05.2012 г. и приложеното заверено копие, описано в приложение № 8, част „Доказателства“ на исковата молба, находящо се на стр. 75 от делото.

Като констатира пълна идентичност между представения днес оригинал и приложеното копие към исковата молба на описаното преводно нареждане по отношение на съдържание, положен подпис и печат, ВЪРНА ОРИГИНАЛА на пълномощника на ищеца.

Адв. П. – Представям в оригинал преводно нареждане за кредитен превод с дата 08.06.2012 г.

СЪДЪТ извърши сравнение между представеното в днешното съдебно заседание в оригинал преводно нареждане за кредитен превод с дата 08.06.2012 г. и приложеното заверено копие, описано в приложение № 8, част „Доказателства“ на исковата молба, находящо се на стр. 76 от делото.

Като констатира пълна идентичност между представения днес оригинал и приложеното копие към исковата молба на описаното преводно нареждане по отношение на съдържание, положен подпис и печат, ВЪРНА ОРИГИНАЛА на пълномощника на ищеца.

Адв. П. – Представям в оригинал преводно нареждане за кредитен превод с дата 30.06.2012 г.

СЪДЪТ извърши сравнение между представеното в днешното съдебно заседание в оригинал преводно нареждане за кредитен превод с дата 30.06.2012 г. и приложеното заверено копие, описано в приложение № 8, част „Доказателства“ на исковата молба, находящо се на стр. 77 от делото.

Като констатира пълна идентичност между представения днес оригинал и приложеното копие към исковата молба на описаното преводно нареждане по отношение на съдържание, положен подпис и печат, ВЪРНА ОРИГИНАЛА на пълномощника на ищеца.

…….

На 28.03.2014 г, процесуалният представител на ответника - св. С.И. подал молба с вх. № 38990, с която направил искане за предоставяне на препис от протокола от проведеното на 26.03.2014 г. открито съдебно заседание. На 02.04.2014 г. св. С.И. депозирал нова молба, заведена с вх. № 40882, с която поискал удължаване на срока, предоставен му от съда, за уточняване на доказателствените искания, тъй като до този момент не бил получил искания препис от протокола от проведеното на 26.03.2014 г. съдебно заседание. Предоставянето на препис от протокола било препятствано от факта, че в периода след провеждане на съдебното заседание на 26.03.2014 г. до 01.04.2014 г. делото не се намирало в деловодството на състава. Върху молбата от 02.04.2014 г. подсъдимата Р.Ч. поставила резолюция „В ОЗ“ и подпис, без дата. На св. С.И. не бил предоставен препис от протокола от съдебното заседание на 26.03.2014 г.

На 04.04.2014г. от ищеца ****ООД постъпила молба с искане за поправка и допълване на протокола от проведеното на 26.03.2014 г. съдебно заседание. В молбата се искало поправка и допълване в съдебния протокол от 26.03.2014 г., като се твърдяло, че има грешно отразени обстоятелства, а също така се сочило, че е пропуснато записването за извършено установяване на идентичност между преводно нареждане от 15.02.2012 г. и приложеното към исковата молба копие.

Второто по делото открито съдебно заседание било проведено на 22.04.2014г. в гр.С.. В края на съдебното заседание, подсъдимата Р.Ч. обявила на страните решението си, да проведе процедура за поправка на протокола от предходното съдебно заседание от 26.03.2014 г. Съгласно разпоредбите на чл. 150, ал. 1, ал. 2, изр. 1 и ал. 3, и чл. 151, ал.2 и ал. 4 от ГПК /действащи към инкриминирания период/, служебните задължения на съдията - докладчик и председател на съдебния състав при откриване на такава процедура включвали - изслушване на наличния звукозапис или снемане на обяснения от съдебния секретар, ако няма такъв запис. Тъй като наличния звукозапис, бил извършен единствено за подпомагане на съдебния секретар, а страните по делото не били уведомени за извършването му, подсъдимата решила да проведе единствено разпит на съдебния секретар.

Разпита в съдебното заседание на съдебния секретар св. Ц.П., бил проведен формално от подсъдимата и протекъл по следния начин:

Подсъдимата: -…Аз подадох преди това да погледнете молбата, тези дати на фактурите и преводите…твърди се, че неправилно са записани.

Св. Ц.П.: - Напълно е възможно. Бяха много и наистина датите и документите…

Подсъдимата: -Запишете: секретар П.- напълно е възможно да съм сгрешила, датите бяха много не, протокола е много дълъг и възможно да не съм чула…какво?

Св. Ц.П.: - Датите и документите…ще направя отново….

Подсъдимата: -не, няма да го правим. Поддържате искането си за поправка?

Адвокат П.: - Да

Адвокат И.: - Не съм присъствал. Предоставям на уважаемия съд.

Председател: - Съдът след като изслуша съдебния секретар намери, че са налице основанията за поправка на протокола от открито съдебно заседание, проведено на 26 март 2014 година, както следва: на страниците 6, 16, … вие ги записахте … 27, 28, 29, 30, 34, 35, 36, водим от горното Съдът определи: извършва поправка на протокола от съдебно заседание на 26 март 2014 година, както следва. Сега няма да чета, просто е безпредметно или пишете, както следва: на страница 6, абзац трети: по платежно нареждане от 10 ноември 2009 година вместо сумата 357727,28 лв. да се счита сумата „357727,68 лв.“

На страница 16 абзац последен вместо дата на представения оригинал на преводно нареждане 14 февруари 2011 г. да се чете „11 март 2011 г.“

На страница 22, абзац 2-ри и 3-ти вместо дата на представеното в оригинал преводно нареждане 11 януари 2011 г. да се чете „11 ноември 2011 г.“

На страница 28, абзац 6-ти и 7-ми вместо преводно нареждане за кредит превод да се чете „фактура“ – издадена от *** ЕАД фактура с дата 30 април 2012.

На страница 29, абзац 4-ти и 5-ти вместо преводно нареждане за кредитен превод да се чете „фактура“ – издадена от **** ЕАД фактура с дата 31 май 2012.

На страница 30, абзац 2-ри и 3-ти вместо преводно нареждане за кредитен превод да се чете „фактура“ – издадена от **** ЕАД фактура с дата 30 юни 2012.

На страница 34, абзац 4-ти, абзац 7-ми и 10-ти вместо 2011 година да се счита „2012 година“ като година на представените справки за месец май, юни и юли.

На страница 35, абзац 3-ти, 6-ти и 9-ти вместо записаната 2011 да се чете „2012 година“ като дата на представените справки за месеците август, септември и ноември.

На страница 36, абзац 2-ри вместо 2011 година да се чете „2012“ като дата на представената справка за месец декември.

Допълва протокола от съдебно заседание проведено на 26 март 2014 година, страница 27, както следва: констатира идентичност между представеното в оригинал преводно нареждане от 15 февруари 2011 година..

Адвокат П.: - 2012…

Председател: - … чета и ..2012 година и представеното към исковата молба копие. Така, сега запишете: заседанието продължава с участието на съдебен секретар П., после ще подпишете и вие протокола. Така.

Сега ние се връщаме там, докъдето бяхме стигнали. Сега само да ми кажете тези справки, оспорваните справки, кое приложение бяха?

След приключване на процедурата по чл. 151, ал. 4 от ГПК, подсъдимата Р.Ч. обявила, че по направените искания на ответника ще се произнесе в закрито съдебно заседание и отложила делото.

В последствие е бил съставен и протокол от проведеното на 22.04.2014 г. съдебно заседание където били отразени следните поправки и допълнения в протокола от съдебно заседание от 26.03.2014 г.

„ИЗВЪРШВА поправка на протокола от съдебно заседание на 26.03.2014г., както следва

На стр. 6, абзац 3-ти по платежно нареждане от 10.11.2009г. вместо сумата 357727,28 лв. да се счита сумата „357727,68лв.“

На стр. 16 абзац последен вместо дата на представения оригинал на преводно нареждане 14.02.2011г. да се чете дата „11.03.2011г.“

На стр. 22, абзац 2-ри и 3-ти вместо дата на представеното в оригинал преводно нареждане 11.01.2011г. да се чете „11.03.2011г.“

На стр. 28, абзац 6-ти и 7-ми вместо преводно нареждане за кредитен превод да се чете „фактура“ – издадена от **** ЕАД фактура от 30.04.2012г.

На стр. 29, абзац 4-ти и 5-ти вместо преводно нареждане за кредитен превод да се чете „фактура“ – издадена от ***“ ЕАД фактура с дата 31.05.2012г.

На стр. 30, абзац 2-ри и 3-ти вместо преводно нареждане да се чете „фактура“ - издадена от **** ЕАД фактура с дата 30.06.2012г.

На стр. 34, абзац 4-ти, 7-ми и 10-ти вместо записаната 2011г. да се счита „2012г.“ като година на представените справки за месец май, юни и юли.

На стр. 35, абзац 3-ти, 6-ти и 9-ти вместо записаната 2011г. да се чете „2012г.“ като година на представените справки за месеците август, септември и ноември.

На стр. 36, абзац 2-ри вместо записаната 2011г. да се чете „2012г.“ на представената справка за месец декември.

ДОПЪЛВА протокола от съдебно заседание, проведено на 26.03.2014г.; стр. 27, както следва:

КОНСТАТИРА ИДЕНТИЧНОСТ между представеното в оригинал преводно нареждане от 15.02.2012г. и представеното към исковата молба.“

Подсъдимата Р.Ч. подписала така изготвения протокол за съдебно заседание.

На 21.05.2014 г. Адвокатско дружество „Д., М., Н. и Ко“ издали на ****ООД фактура №*** за процесуално представителство по т. д. № ****/2013 г. по описа на СГС, **** състав на обща стойност с ДДД 391800 лева.

На 26.05.2014 г. по указание на св. А.Б., счетоводителят на търговското дружество св. С.Н., следвало да извърши плащане по издадената и осчетоводена фактура с №***. За целта свидетелката получила от св. А.Б. сумата от 51850 лева и със служебен автомобил, в който се качил и св. Д.П., отишла до Финансов център „В.“ на „***“, находящ се в гр.С., бул. В.“ №*. Там свидетелката около 13.50ч. внесла сумата от 51800 лева по сметката на Адвокатско дружество „ Д., М., Н. и КО“. След това изчакала получаването на остатъка от размера на сумата по фактурата, която била доставена директно в банковия клон. Около 16.30 ч. на същия ден сумата била получена и преведена по сметка на адвокатското дружество от св. С.Н.. Преводите били извършени от сметки на дружеството „***“ ЕООД, тъй като към него момент сметките на ****ООД били запорирани. Малко по-късно, св. Д.Д. изтеглил в брой от сметката на дружеството сумата от 390000 лева, като поради липса на предварителна заявка за тази операция била платена и съответната банкова такса. След като св. Д.Д., изтеглил паричната сума, я занесъл в кантората на адвокатското дружество и в последствие я използвал за разплащане по хонорари и покриване на текущи разходи на дружеството.

По т. д. № ****/2013 г. по описа на СГС били проведени съдебни заседания на: 03.06.2014 г., 23.09.2014 г., 14.10.2014г. и на 21.10.2014 г. По делото била изслушана и приета назначената съдебно счетоводна и допълнителна съдебно счетоводна експертизи, в които вещото лице след проверка в дружества е определила и стойността на добавката за пренос на зелена енергия по всяка една от представените фактури, както и сумите платени от ****ООД на **** АД.

Подсъдимата Р.Ч. продължила да разглежда делото, като по същото не била внесена държавната такса по допълнителната искова молба, с която се искало увеличаване размера на иска, поради к***о като съдия докладчик не приела с нарочно определение исканото увеличение на иска.

В проведеното на 21.10.2014 г. съдебно заседание събирането и проверката на доказателствата било приключено и бил даден ход на делото по същество. След изслушване на пледоариите на процесуалните представители на ищеца и ответника, подсъдимата Р.Ч. обявила, че ще се произнесе с решение в срок.

На 29.10.2014 г. процесуалният представител на ищеца ****ООД депозирал в деловодството на СГС молба, в която сочел, че на 04.02.2014 г. ответното дружество - **** ЕАД е преобразувано, поради к***о направил искане за конституиране на втори ответник по делото.

Предвид направеното искане от ищеца, на 13.11.2014 г. подсъдимата Р.Ч. постановила в закрито заседание определение № 22300, с к***о отменила определението за приключване на съдебното дирене и конституирала втори ответник - „***“ ЕАД (ECO).

С решение на ВСС от 22.01.2015 г. на подсъдимата Р.Ч. било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т.2, т. 3 и т. 5 от ЗСВ и била освободена от заеманата от нея длъжност - съдия в СГС. Предвид на това, подсъдимата не се е произнесла по същество по т.д. № ****/2013 г. по описа на СГС.

В заключението на компютърно-техническа експертиза, извършена от вещо лице Ц.А., л. 3-10 от т. 3 от ДП се сочи, че е било извършено изследване на имиджа на диска, к***о е показало наличие на аудио записи от 26.03.2014 г. и два броя аудио записи от 22.04.2014 г. Посочените са извлечени и съхранени на оптичен носител с надпис “ДП 56/2015 година Аудио записи 26.03. и 22.04.2014година.

В заключението на допълнителната компютърно-техническа експертиза, извършена от в.л. Ц.А., л. 14-16 от т. 3 от ДП се сочи, че при възпроизвеждането на аудио запис на заседание от 26.03.2014 г. /record51.mp3/ по дело № ****/2013 г., същият е с продължителност 1:29:15 часа и запълва цялото време на файла. Файл record18.mp3, е с продължителност 1:16:1 часа. Съдържанието на файловете е разпечатано и приложено към изготвената допълнителна компютърно-техническа експертиза.

В заключението на компютърно-техническа експертиза, извършена от в.л. Ц.А., находяща се на л. 65-69 от т. 3 от ДП е посочено, че информацията, съдържаща се в предоставения за анализ оптичен носител CD- R, марка VERBATIM, с надпис „т.д. № ****/13 ****с-в“, не може да бъде променена. Към експертизата е записан и приложен оптичен носител, представляващ копие както и хартиен, на който е показано съдържанието като са указани колони съдържащи информация за дата на създаване и последна модификация.

В заключението на компютърно-техническа експертиза, извършена от в.л. Ц.А., находяща се на л. 15-40 от т. 12 от ДП е посочено, че резултатите от направените проверки на създадените копия на твърдите дискове, обект на експертизата, показват пълно съвпадение, както и неналичие на грешки при четене и запис на информацията. Това означавало, че са били изготвени точни копия на оригиналните носители. Анализът на откритата информация показвала, че тя се състои от множество документи, свързани със съдебни дела на СГС. От изследването на имиджа на диска марка Seagate, със с. № ***, не се установява налична информация свързана с т.д. № ****/13 г., ****или аудиозапис от 26.03.2014 г., същата се установява от анализът на информацията извлечена от диска Seagate, с. № ***. Извлечената от дисковете информация е разпечатана на хартиен носител, както и записана на флаш памет, приложени към компютърно-техническа експертиза.

В заключението на изготвената техническа експертиза № *** от в.л. Е.Л., находяща се на л. 82-85 от т. 3 от ДП е посочено, че на предоставените за изследване обекти – файловете с разширение .doc са в текстов формат, а файловете .mp3 са в аудио формат, а трите предоставени за изследване обекта файловете, с наименование record18.mp3 u record41.mp3, са еднакви.

В заключението на изготвената фоноскопска експертиза № *** от в.л. Р.К. и Н.М., находяща се на л. 86-129 от т. 3 от ДП е посочено, че предоставените обекти са напълно идентични по съдържание, размер, времетраене и технически характеристики и цялата информация, съдържаща се в тях е описана в таблици в изследователската част на протокола. Обектите на експертизата не съдържат информация за това как и с какви технически средства са създадени. При изследването на времевите и честотни характеристики на аудио сигнала не се откриват признаци за монтаж и манипулация по звукозаписите, к***о установили, чрез изследване на потокът на речта, смисловото съдържание, интонационният и трансиентният контур, при к***о се констатира устойчивост на изследваните параметри. Не са били открити и промяна във фоновия шум, при който са направени записите, същият е характерен за затворени помещения. В резултат на направения комплексен електроакустичен и лингвинистичен анализ, може да се направи изводът, че обозначеното с „Ж1“ в „Текст на звукозаписите“ и подс. Р.Ч. са едно и също лице.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото, доказателствени материали: от кредитираните частично обяснения на подсъдимата Р.Ч.; показания на свидетелите: - кредитирани изцяло П.С., Д.Д., А.Б.; Й. К., А.Д., Д.Д., Д.Д., Д.Т., Т.С., Д.Д., Р.Д., П.Н., В.П., В.У., Д.Т., Д. Д., В.Р., Й.П., Ц.И., Ю.Е., И.П., Р.В., Н.Ч., В.П., С.В., А.К., М.С., И.С., С.С., Ц.К., Н.К., П.С., П.Б., П.Б., В.С., Г.И., Х.Р., В.К.; от показанията на свидетелите Ц.П., Д.Ш., К.Н., В.В., Й.З., М.А. - дадени в съдебното следствие и показанията им от досъдебното производство кредитирани от съда в тяхната съвкупност; кредитира изцяло показанията на св. С.Н., дадени пред съдебния състав и частично дадените от нея показания в ДП, прочетените и приобщени по надлежния процесуален ред; кредитира частично показанията на св. Д.П., дадени пред съдебния състав и в цялост приобщените показания от ДП; частично от показанията на свидетелките Д.П., Д.Л., С.И., Е.С. - дадени в хода на съдебното следствие и показанията дадени в досъдебното производство; от тези на свидетелката Й.П., М.С., - кредитирани от части; от заключенията по назначените на досъдебното производство компютърни-технически експертизи на вещото лице Ц.А., техническата експертиза от вещото лице Е.Л., комплексната експертиза изготвена от вещите лица Р.К. и Н.М.; както и от всички писмени доказателства по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал от досъдебното производство, както следва: том 1 от ДП: справка съдимост л. 164; том 2 от ДП: договор за консу***тантски услуги - л.31-35; писмо ****ООД до МЕ - л. 36-37; предложение от ****ООД до **** ООД с приложено към него проект за споразумение - л. 38-45; писма от ****ООД до МИЕ - л.46-47; писмо от “***“ ООД до **** ЕАД - л. 47-52; придружително писмо - л.59-60; заверени копия от отговор от ТД № **** на СГС - л. 61-66; молба от ****ООД до СГС - л. 67-70 /заверено копие/; договор за правни консултации - л. 71-72/заверено копие/; фактура - л. 73 /заверено копие/; изв***ечение от банкова сметка - л.74; фактура /заверено копие/ - л. 92; извлечение от сметка /заверено копие/ - л. *; споразумение за правни услуги /заверено копие /- л. 94-96; извлечение от сметки - л 97-98; преводни нареждания - л. 99-100; писмо от СГС - л. 108; удостоверения от СГС - л.109-111; справка от СГС - л.115; писмо от СГС - л. 118, с приложено към него вносни бележки - л. 119 -121; извлечение от банкова сметка - л.123-124; писмо от СГС - л. 125 с приложени заповед и вътрешни правила за случайно разпределение на делата - л.125-136; справка от ДАНС - л. 167-169; том 4 от ДП: справка съдимост - л. 64; том 8 от ДП: пълномощни /заверени копия /- л. 6 - 7; искова молба /заверено копие / - л. 8 - 16; допълнителна искова молба /заверено копие/ - л. 17-24; отговори по искова молба - л. 25 – 36 /заверени копия/; молба- л. 37-40 /заверено копие/; становище- л 41-42 /заверено копие/; молби - л. 43-47 /заверени копия/; съдебно удостоверение - л. 48 /заверено копие/; допълнителна молба - л.59 /заверено копие/; констативен протокол - л. 61; молба - л. 63-64; том 9 от ДП: заверено копие от декларация за паричен превод - л. 8; банкови преводи - л. 9-10; искова молба с приложения към нея /заверени копие /- л. 11-292, том 10 от ДП: пълномощни /заверени копия - л. 5 -7; договор /заверено копие/ - л. 8-11; определение СГС /заверено копие/ - л. 12-15; писмо от БНП П. /заверено копие /- л. 16; запорно съобщение /заверено копие - л. 17; искова молба /заверено копие/ - л. 18-26; Решение № *,/2009ДКЕВР /заверено копие - л. 27-52; методика /заверено копие /- л. 53-56; лицензия /заверено копие/ - л. 57; заверено копие от Решение № ***/2012 г. на ДЕКВР - л. 58-59; заверени копия на Решения на ВАС - л. 60-74; фактури и платежни нареждания /заверени копия/ - л. 75- 172; договор за финансови услуги /заверено копие/ - л. 173-174; справки от „***“ ЕАД- л. 175-214; покана /заверено копие/ - л. 215- 216; договор за залог на търговско предприятие /заверено копие / - л. 217 – 258; извадка от констатации и препоръки свързани с българската енергийна политика /заверено копие - л. 259 – 275; удостоверение от АВ, /заверено копие/ - л. 276-286; том 12 от ДП: протокол за доброволно предаване - л. 5-6; том 13 от ДП: писмо „***“ с приложени извлечения от банкови сметки и преводни нареждания - л. 6-10; молба за теглене на сума без предварителна заявка /заверено копие/ - л. 11; споразумения за правни услуги /заверено копие/ - л. 12-14; фактура /заверено копие/ - л. 15; декларации по ЗМИП /заверени копия/ - л. 16 – 14; искане за откриване на банкова сметка /***/ - л. 17- 19; Решения на СГС /заверени копия/- л. 20-24; удостоверения СГС /заверени копия/ - л. 25; дружествен договор /заверено копие/ - л. 26 –31; карта Б. /заверено копие/ - л.32; декларации /заверени копия/ - л. 35-39; договор по ЗА /заверено копие/ - л. 40 – 42; рамков договор за платежни услуги - л. 43-47; заявление /заверено копие/- л. 51; писмо „***“ с приложени копия на спесимени на подписите, договор за откриване и водене на разплащателни сметки, декларация по ППЗМИП, пълномощни, удостоверения от АВ, дружествен договор, извлечения от сметки, платежни нареждания - л. 55 – 305; писма от ***- л. 308- 309; Писмо от „***“ АД - л. 310; писмо от *** - л. 311; писмо от *** с приложено извлечение от сметки - л. 311-318; писмо от *** с приложени условия за платежни сметки, искане за откриване на банкова сметка ***; данни за клиент - л.319 – 349; писмо от *** - л. 350; писмо *** - л. 351; справки ДАНС - л . 357 – 361; том 14 от ДП: фактура /заверено копие/ - л. 11; искова молба от ****ООД срещу ****ЕАД с приложения към нея - л. 12-208; покана - л. 209 – 210 /заверено копие/; договор за залог на търговско дружество /заверено копие/ - л. 211-252; извадка от констатации и препоръки /заверено копие/ - л. 253 – 269; удостоверение АВ /заверено копие/ - л. 270 – 280; пълномощно /заверено копие/ - л. 281; удостоверение СГС /заверено копие/ - л .2/82; пълномощно /заверено копие/ - л. 283; допълнителна искова молба /заверено копие/ л. 284 – 291; заявление за паричен превод с платежни нареждания /заверено копие/ - л. 292-294; споразумения за правни услуги /заверено копие/ - л. 295; том 15 от ДП: писмо от **** ЕАД- л. 6; писмо от **** ЕАД- л. 9; справка- л. 10; договори /заверени копия/ - л. 11-89; том 16 от ДП: писмо СГС - л. 2; констативен протокол- л. 3; писмо СГС- л. 4; констативен протокол- л. 5; писмо СГС- л. 6; протокол за извършена справка между оригинал и ксерокопие /заверено копие/ - л. 7-10; писмо СГС- л. 12; писмо - л. 13; писмо - л. 14; писмо АС- П.- л. 19; том 18 от ДП: извлечение от протокол ВСС /заверено копие/- л. 11; заповеди /заверени копия/ - л. 12-15; извлечение от протокол на ВСС /заверено копие/ - л. 16; заповед /заверено копие /- л. 17; акт за встъпване в длъжност /заверено копие /- л. 18; клетва /заверено копие/ - л.19; извлечение от протокол ВСС /заверено копие/ - л. 20; кадрова справка /заверено копие/- л. 21-23; писмо СГС с приложени извлечения от банкова сметки - л. 26-28; том 20 от ДП: справка ДАНС - л. 1; писмо СГС - л. 3; уведомление - л. 35; справка ДАНС - л. 38-39; писмо ДАНС - л. 41; справка ДАНС - л. 43-44; писмо ДАНС - л. 45; том 17 от ДП: заверени копия от ч.г.д. № 3168/2013 г. САС - л. 4 -358; том 23 от ДП: писмо до МТЕЛ с приложени разпечатки - л. 2- 45; писмо от Виваком - л. 48; писмо от МТЕЛ с приложени разпечатки - л. 54 – 407; писмо от Телеонор - л. 409; писмо от Виваком - л. 411; том 24 от ДП: заверени копия от материали по т.д. № 4524/2013 СГС - л. 1 – 408; том 25 от ДП: заверени копия от т.д. 4524/2013г. СГС - л. 1- 236; том 26 от ДП: заверени копия от г.д. 3168/2013 САС - л. 1 -385; том 27 от ДП: заверени копия от т.д. № ****/2013г. СГС - л. 1 – 504; том 28 от ДП: заверени копия от т.д. № ****/2013г. СГС- л. 1 –255; том 29 от ДП: заверени копия от т.д. № ****/2013 г. СГС - л. 256 – 553; том 30 от ДП: заверени копия от т.д. № ****/2013 г. СГС - л. 1 – 504; том 31 от ДП: заверени копия от т.д. № ****/2013 г. СГС - л. 1 – 250; том 32 от ДП заверени копия от т.д. № ****/2013 г. СГС - л. 251 – 564; Първа част от съдебното производство: писмо от *** от 21.112018 г. - л. 240; писмо СГС от 14.01.2019 г. с приложени към него 2 бр. справки и заповед - л. 346-350; Част втора от съдебното производство: писмо СГП от 04.02.2019г. с приложени към него разпечатки от разговори - л. 353; писмо от *** от 04.02.2019 г. с приложени към него платежни нареждания, молба и ордери- л. 354- 359; писмо ДАНС от 05.02.2019 г. - л. 360; писмо ВКП от 05.02.2019 г. - л. 361; писмо *** от 20.03.25019 г. - л. 409; писмо от **** ЕАД от 27.05.2019 г. с приложени към него копие от протокол, договор, решение, информация за сключен договор /заверени копия/ - л. 477 – 491; писмо от А.Б. с приложени арбитражно решение, изпълнителен лист, договор за поръчка на ветроходна яхта, жалби, сигнал, извлечения от сметка, оборотни ведомости, покани до **** ЕАД, писма от **** ЕАД до ****ООД, предложения от ****ООД до ***, уведомително писмо /заверени копия/ - л. 492-519; писмо от СГС от 18.10.2019 г. с приложени към него молба - л. 606-607; Част трета от съдебното производство: писмо от А.Д. с приложени към него заверени копия от договор за покупко-продажба на ветроходна яхта и приемо - предавателен протокол /заверени копия/ - л. 646-649; писмо от СГС с приложени към него справки за решени търговски дела и доклад - л. 653-655; писмо от АС-П. - л. 701; справка за задгранични пътувания на ГД Г.П. - л. 703; писмо от КПКОМПИ с приложено към него справки - л. 710-715; писмо от КПКОМПИ с приложено към него Доклад за извършена проверка на Р.Ч. - л. 734 – 747; писмо от ВКП /заверено копие/ - л. 806-807; справка съдимост - л. 896-902; писмо от НОИ -, л. 905; писмо от НАП - л. 908-911; писмо ГДИН - л. *0; писмо от НАП с приложена справка - л. 964 – 965; Част четвърта от съдебното производство: Писмо ГДГО - л. 10-59; писмо от СРП с приложена справка и копие от постановление за прекратяване на наказателно производство - л. 1066-1071; писмо СГП - л. 1073-1074; писмо СДВР - л. 1081-1082; справка съдимост - л. 1203; справка за разгледани дела /заверено копие/ - л. 1210-1217; справка за дейността при СГС /заверено копие /- л. 1218-1220; справка за натовареност на съдии СГС /заверено копие/ - л. 1221; справка за дейността на СГС /заверено копие/ - л. 1223-1226; справка за дейността на фирмено отделение /заверено копие/- л. 1227; справка за срокове за изготвяне на съдебни актове /заверено копие/ - л. 1228-1238; акт за резултати за извършена планова проверка от инспекторат към ВСС /заверено копие/ - л. 1239-1257; молби /заверени копия/ - л, 1258-1262; както и от веществените доказателства по делото.

От показанията на св. С.М. и Т.С. не се установяват правно релевантни факти и обстоятелства, касаещи повдигнатите обвинения.

Съдът кредитира частично обяснения на подсъдимата Р.Ч. като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и се позова на тях при постановяване на присъдата си.

Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключенията на вещите лица по извършените компютърно-техническа, техническа експертиза и фоноскопска експертизи като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област и кореспондиращи на останалата доказателствена съвкупност.

Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетелите П.С., Д.Д., А.Б.; Й. К., А.Д., Д.Д., Д.Д., Д.Т., Т.С., Д.Д., Р.Д., П.Н., В.П., В.У., Д.Т., Д. Д., В.Р., Й.П., Ц.И., Ю.Е., И.П., Р.В., Н.Ч., В.П., С.В., А.К., М.С., И.С., С.С., Ц.К., Н.К., П.С., П.Б., П.Б., В.С., Г.И., Х.Р., В.К., като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и се позова на тях при постановяване на присъдата си. Свидетелските показания на посочените лица не съдържат съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите: Ц.П., Д.Ш., К.Н., В.В., Й.З., М.А., дадени в съдебното следствие и показанията им от досъдебното производство прочетени и приобщени по надлежния процесуален ред – преценени в своята съвкупност, като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и се позовава на тях при постановяване на присъдата си. Свидетелските показания на посочените лица не съдържат съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

Съдът дава вяра на показанията на св. С.Н., дадени пред съдебния състав и частично кредитира прочетените и приобщени показания, дадени в хода на ДП.

Съдът кредитира частично показанията на св. Денка П., дадени пред съдебния състав и в цялост прочетените и приобщени показания по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Показанията на свидетелите Д.П., Д.Л., С.И., Е.С., дадени в хода на съдебното следствие и показанията им от досъдебното производство, както и тези дадени пред СНС от свидетелката Й.П. и М.С. се кредитират отчасти.

Всички кредитирани показания съдът приема за логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и се позова на тях при постановяване на присъдата си.

Съдът кредитира в по-голямата им част обясненията на подсъдимата Р.Ч. относно заявените от нея правно релевантните факти и обстоятелства, свързани с: работата на подсъдимата като съдия в търговско отделение на СГС, при какви условия и при каква натовареност е работила в инкриминирания период; конкретните факти относими към разглеждането на т.д. № ****/2013 г. на СГС, по к***о е била разпределена като съдия докладчик; възприетите от същата обстоятелства свързани с търговския спор между „***‘ООД и **** ЕАД, неговия предмет, предоставени доказателства, включително и това, че в исковата молба се е твърдяло заплащането на държавната такса от ищеца; че подсъдимата не е проверила дали държавната такса е била внесена при депозирането на исковата молба; че в по-късен момент е констатирала, че не е внесена държавната такса свързана с увеличаване размера на иска, за к***о е написала и разпореждане за уведомяването на ищеца; че предвид невнасяне от ищеца на допълнителната държавна такса не е постановила и определение, с к***о да допусне изменение на иска. Дават се вяра и на обясненията на подсъдимата свързани с процедурата по поправката на съдебния протокол от 26.03.2014 г. и причините, поради които не е бил изслушан звукозаписа от проведено съдебно заседание, а също така, че е извършила проверка на оригиналите на фактури с дати 30.04.2012 г., 31.05.2012 г. и 30.06.2012 г. в съдебното заседание на 26.03.2014 г. и е констатирала идентичността им с приложените по делото заверени копия. Приемат се за верни и сочените от подсъдимата обстоятелства, свързани с назначаване на експертиза по търговското дело за определяне размера на сумите, които се претендират от ищеца, както и че вещото лице по тази експертиза освен с материалите по делото е извършило и лични проверки в счетоводствата на търговските дружества. Съдът дава вяра и на частите от обясненията на подсъдимата, в които се сочи, че не е познавала свидетелите Д.П. и А.Б., че не се е срещала с тях в заведения в гр. С. и не е била на почивка тези лица или със св. К. Н. в Р. Г., че със св. К. Н. и Й.П. е имала изцяло служебни отношения. В тези им част обясненията на подсъдимата са логични, последователни и са в синхрон с кредитираните от съда гласни доказателствени средства, включително с показанията на свидетелите Д.Д., А.Б.; А.Д., Д.Д., Д.Т., Т.С., П.Н., В.П., В.У., Д.Т., Д. Д., В.Р., Й.П., Ц.И., Ю.Е., И.П., Р.В., Н.Ч., В.П., С.В., А.К., М.С., И. С., С.С., Ц.К., Н.К., П.С., П.Б., П.Б., В.С., Г.И., Х.Р., В.К., Ц.П., Д.Ш., С. Н., К.Н., Д.П., В.В., С. И., Е.С., Й.З., М.А., Й.П., писмените и веществените доказателства по делото и заключенията на назначените експертизи. Относно обясненията на подсъдимата в частите им, в които се сочат нейни субективни възприятия - че не е видяла, че липсва вносна бележка към доказателствата приложени към исковата молба, че е преценила, че следва да допусне изменение на иска след внасяне на допълнителната държавна такса - се явяват единствено доказателство за тези факти, предвид на к***о се приемат за достоверни от съдебния състав, а и същите не се опровергават от други кредитирани доказателства. Съдът не дава вяра конкретно на твърденията на подсъдимата, че при проведеното на 26.03.2014г. съдебно заседание е сравнила и проверила идентичността на преводно нареждане от 15.02.2012 г., тъй като това твърдение се оборва от обективните доказателства по делото, каквито се явяват заключенията на изготвените по делото експертизи и веществените доказателства по делото, а също така и от показанията на св. Ц.П.. Видно от тях е, че подсъдимата не е намерила сред представените от св. Й.П. оригинала на преводно нареждане от 15.02.2012 г. и съответно не е извършила и съпоставката му с завереното копие на този документ приложено към исковата молба по делото.

Съдът кредитира частично показанията на св. Д.П., дадени пред съдебния състав и прочетените му и приобщени показания по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК относно заявените от него правнорелевантни обстоятелства свързани с: познанството му със св. А.Б. и първоначално добрите отношения между тях, с това че посещавал офисите на дружествата контролирани от А.Б., че имал възможност да се вижда с него по всяко време, че познавал повечето служители работили към инкриминирания период в дружествата. Дава се вяра и на частите от показанията му в които сочи, че отношенията му със св. А.Б. се влошили, след к***о започнали от двете страни да се подават сигнали и жалби до различни институции. Съдът приема за достоверни и показанията му свързани с това, че на 26.05.2014 г. е пътувал заедно със св. С.Н. със служебен лек автомобил до банков клон на „***“ АД, където бил направен превод по сметката на Адвокатско дружество „Д., М., Н. и Ко“. В тези си части показанията на свидетеля се подкрепят от кредитираните доказателствата по делото и са логични. В останалите части настоящият съдебен състав не кредитира депозираните пред съда и тези прочетени по надлежния процесуален ред показания на свидетеля и по – конкретно за: твърдените обстоятелства, че подсъдимата Р.Ч. е провела среща със св. А.Б. и св. К.Н. в ресторант „*“ в гр. С., при която е бил уговарян изхода от бъдещо търговско дело; относно твърденията, че е участвал в подготовката на документи по делото заведено по искова молба на ****ООД срещу **** ЕАД и при тези необходими за увеличаване на иска; относно твърденията, че преведената сума от св. С.Н. в банков клон на „***“ АД към Адвокатско дружество „Д., М., Н. и Ко“ е била предназначена за подсъдимата Р.Ч., а не за хонорар за представените адвокатски услуги; относно твърденията, че въпросната сума е следвало да бъде дадена на подсъдимата, за извършване на поправки в протокола от с.з.; относно твърденията за организиране на почивка на яхта в Р. Г., при която са присъствали подсъдимата, св. А.Б., св. К.Н. и други магистрати; относно твърденията за „уреждане“ резултатите и на други съдебни дела водени от св. А.Б.; относно твърденията, че той е заемал неформална ръководна позиция в дружествата на св. А.Б. и че е имал възможност да дава разпореждания на другите служители, включително и да взима безотчетно парични средства от касата на дружеството; относно твърденията, че на 26.05.2014 г. е взел от касата на дружеството ****ООД сумата от 690000 лева; и ги е занесъл до банковия клон, където били внесени от счетоводителя на ****ООД по сметка на адвокатското дружество, че тези пари следвало да бъдат предадени на подсъдимата, за да промени документи по делото; относно твърденията, че в касата на ****ООД са се съхранявали редовно значителни парични средства в брой; относно твърдението за проведен разговор, при който се е коментирало, че всичко е уредено с делото между ****ООД и **** ЕАД в ресторант „*“ гр. С., на който присъствали св. К.Н. и св. А.Б.; относно твърденията за подмяна на документи по делото между ****ООД и **** ЕАД. Във всички тези части показанията на св. Д.П. са непоследователни, хаотични, променливи и нелогични, а и противоречат на събраните и кредитирани доказателства от съда. По-конкретно относно твърденията за проведени среща в ресторант „*“ между подсъдимата Р.Ч., св. А.Б. и св. К.Н. - същите се опровергават както от показанията респективно обясненията на лицата сочени, че са присъствали на срещата, така също и от показанията на лицата извършвали лична физическа охрана на св. А.Б., които изрично заявяват, че този ресторант е посещаван от св. А.Б. единствено със семейството му,а и принципно не са виждали подсъдимата със св. А. Б.. Следва да се посочи, че и показанията на св. Д.П. са твърде непоследователни относно това обстоятелство - първоначално при разпита му пред настоящия съдебен състав, свидетеля твърди, че е имало такава среща с магистрат, който той не познавал и видял само в гръб, в последствие след прочитане на показанията му от ДП, свидетеля започва да твърди, че този магистрат е била подсъдимата, докато при проведената очна ставка със св. К.Н. изрично е заявил, че не е присъствал никога на среща между Б. и Ч.. Следва да се вземе предвид и друго негово твърдение, свързано с въпрос виждал ли е подсъдимата Р.Ч., при което заявява, че я виждал в сградата на СГС, но не и в ресторант „*

“. Относно показанията на свидетеля свързани с твърденията му за организиране на почивка през лятото на 2014 г. на яхта в Р. Г., на която присъствала подсъдимата и свидетелите А.Б., К.Н. и още няколко лица. Тази част от показанията на св. Д.П. се опровергават от показанията на св. А.Б., К.Н., обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите работили като лична охрана на св. А.Б.. Също така са налични и обективни доказателства, опровергаващи показанията на св. Д.П., каквито са справките за задгранични пътувания на подсъдимата, в които не е отразено такова пътуване, а също така и представените писмени доказателства за параметрите на ветроходната лодка ползвана от св. К.Н., които не предполагат възможност за пренощуване на твърдените 5-6 души. Твърде недостоверно и нелогично звучат показанията на свидетеля Д.П., свързани с организиране от негова страна на преминаването на ГПП и осигуряване на преминаване на гостите без регистрирането им, а на охраната с носеното от тях оръжие. Тези твърдения се опровергават от показанията на свидетелите извършващи лична охрана на св. А.Б., които безпротиворечиво сочат, че никога не се са преминавали граница по посочения от св. Д.П. начин. Относно твърдението на св. Д.П., че е заемал неформална ръководна позиция в контролираните от св. А.Б. дружества, следва да се посочи, че същото е отречено както от самия св. А.Б., така и от абсолютно всички разпитани свидетели служители в тези дружества, липсват и други фактически данни св. Д.П. да е извършвал ръководна дейност, да е давал каквито и да е разпореждания или заповеди на служителите в дружествата, да е имал достъп до ресурсите на тези дружества или до банкови или касови наличности. Единствено се установява, че свидетелят е бил в близки приятелски отношения със св. А.Б. и е можел свободно да го посещава, познавал е повечето от служителите, като е ползвал и помещение в сградата в ж.к. „Б.“ където са били и дружествата контролирани от св. А.Б., като въпросното помещение е било с отделен вход. Относно твърденията, че е на 26.05.2014 г. е взел от касата на дружеството ****ООД сумата от 690000 лева и ги е занесъл до банковия клон където били внесени от счетоводителя на ****ООД по сметка на адвокатското дружество и че тези пари следвало да бъдат предадени на подсъдимата, за да промени документи по делото, следва да се посочи, че тези твърдения са в противоречие с кредитираните показания на св. С.Н., А.Б., К. Н., Д.Д., Й.З., А.Д., които еднозначно сочат, че св. Д.П. е нямал достъп до касите на „***“ООД или друго дружество от холдинга, че в тези каси рядко са се съхранявали значителни парични средства, тъй като по-голямата част от разплащания са ставали по банков път, освен за обичайни офис консумативи или други текущи разходи. Още повече, че тези части от показанията на свидетеля са в противоречие с обективните писмените доказателства по делото - банковите и счетоводни документи, сочещи, че превода е бил в размер на 390000 лева, а не както твърди свидетеля Д.П. в размер на 690000 лева, че в брой са занесени от св. С.Н. сумата от 51850 лева, а останалата сума била доставена директно в банковия клон, че не е налице превод от 100000 лева, както сочи свидетеля Д.П. в приобщените показания от ДП, че видно от счетоводните документи това е било плащане именно към Адвокатско дружество „Д., М., Н. и Ко“ по повод издадената преди това фактура за дължимия адвокатски хонорар, който е бил определен на база цената на иска и дори в случая е бил в минималният му размер. Св. Д.Д. изрично е посочил, че действително е изтеглил сумата в брой още същия ден, но разяснява, че това не е било инцидентна практика на адвокатското дружество, че сумата е била изразходвана за заплащане на хонорари на адвокатите участвали в делото и за обичайни разходи, като отрича паричната сума да е предавана на подсъдимата. Твърдението на св. Д.П., че сумата е била дадена на подсъдимата, за да направи поправка на протокола, се оборва дори от обективно установената последователност на събитията, тъй като производството по поправка на протокола е било проведено на 22.04.2014 г., т.е. повече от месец преди извършване на въпросния превод на 26.05.2014 г., но дори свидетеля да е имал в предвид друга промяна на доказателства по делото, следва да се посочи, че към този етап на търговското дело са били предоставени всички доказателства по същото и те са били надлежно описани и прономеровани, като липсват данни за подмяна или коригиране на номера или допълване или подмяна на документи. Друго твърдение на св. Д.П., к***о сочи и непоследователността на неговите показания е, че парите били да се увеличи иска по делото. Това твърдение отново е в противоречие на доказателствата по делото и на установените процесуални действия по търговското дело, тъй като документите за изменение на иска са депозирани на 15.10.2013 г., а до приключване на разглеждане от подсъдимата Р.Ч. на търговския спор -22.01.2015 г., не е било прието увеличението на иска с нарочно определение на съдията докладчик. Тук следва да се отбележи, че показанията на св. Д.П. касаещи воденето на търговското дело на „***“ООД срещу **** ЕАД, в преобладаващата си част са неточни и чисто хронологично не съответстват на обективните данни за водене на съдебния процес и наличните писмени доказателства за това, к***о в допълнителна степен разколебава тяхната правдивост. Относно твърдението за проведен разговор с тема уреждане спечелването на делото между ****ООД и **** ЕАД в ресторант „*“ гр. С., на който присъствали св. К.Н. и св. А.Б.- тази част от показанията на свидетеля се отричат от другите сочени за участници в разговора - св. А.Б. и К. Н.. За тези обстоятелства се установяват две противоположни групи гласни доказателства, като съдът дава вяра на изложените твърдения от св. А.Б. и К.Н., доколкото при проверката на показанията на св. Д.П., се установява, че значителни части от тях, не съответстват на обективно установени обстоятелства и на контролните факти използвани за проверка на показанията му, посочени по горе. Съдът взе предвид също така и влошените отношения между св. А.Б. от една страна и св. Д.П. от друга. В тази връзка се отчита възможността показанията на св. Д.П. да са насочени към дискредитирането и поставянето в неблагоприятна светлина както на св. А.Б., така и на извършваната от него дейност и начина на осъществяването й. Св. Д.П. твърди, че среща в ресторант „*“ гр. С. е била след като св. А.Б., св. К. Н. и подсъдимата са били на твърдяната почивка в Р. Г., която според показанията на св. Д.П. е била през лятото на 2014 г., а в показанията му пред настоящия състав на съда същия сочи, че на тази среща се е обсъждало и това, че съдийката е приела увеличението на иска. За тези твърдения отново се констатира противоречие с обективните данни по делото, както бе посочено - молбата за изменение на иска е била депозирана още на 15.10.2013 г., на 24.02.2014 г. подсъдимата е поставила резолюция за довнасяне на допълнителната държавна такса дължима за увеличения иск, а до 22.01.2015 г., не е било прието изменението на иска с нарочно определение. Тези обективно установени факти според настоящия съдебен състав, опровергават твърденията на свидетеля и в тази насока. Следва да се посочат и други противоречия с обективно установените факти по делото, като твърдението на св. Д.П., че е направен първоначално превод на 100000 лева, че той е преценил да не се прави пълно плащане и затова сметката на адвокатското дружество е захранена единствено с тези 100000 лева, за к***о св. А.Б., му се е скарал по телефона и след това е било направено плащане на цялата сума, според твърденията на свидетеля в размер на 690000 лева. Тези части на показанията на свидетеля се опровергават освен от показанията на св. А.Б. и С.Н., но и от обективните данни от банковите документи и приложените счетоводни документи. От тях се установява, че първоначално св. С.Н. е внесла по сметка на адвокатското дружество сумата от 51850 лева, а не както твърди св. Д.П. – 100000 лева, че цялостното плащане по фактурата е с обща стойност от 390000 лева, а не както твърди свидетеля 690000 лева. Тези разминавания в сумите са значителни и доколкото тези суми се сочат от свидетеля и при разпитите му в хода на ДП, това съществено несъответствие не може да се отдаде единствено на изминалия период от време, който да е нарушил спомена на свидетеля за тези обстоятелства. Проверката на тези съществени за случая факти сочи, съществени неточности и противоречия в показанията на св. Д.П., които са индиция и за тяхната недостоверност. Следва да се обсъдят и твърдения на свидетеля за предаване в брой на част от сумата на св. Д.Д., като тези части от показанията му освен, че са в противоречие с останалите гласни доказателства кредитирани от съда, са и непоследователни. В едни части от показанията си свидетелят сочи този факт като безспорен, в други е казал, че не е сигурен и че не помни дали е давал на ръка част от сумата, а при проведената очна ставка със св. С.Н. е бил категоричен, че не е давал пари на ръка на св. Д.. Всички тези обстоятелства са мотивирали съда, да не дава вяра на посочените части от показанията на св. Д.П. и да не ги ползва при изграждане на фактическите и правните си изводи.

Съдът кредитира частично показанията на св. Д.Л., дадени пред съдебния състав и приобщените му показания по реда на чл.281, ал. 1, т.1 и т.2 от НПК и чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК относно заявените от него правнорелевантни обстоятелства свързани с познанството му със св. А.Б. и това, че двамата са имали бизнес и приятелски отношения, че между двамата възникнал конфликт и прекратили отношения си. Дава се вяра и на показанията на свидетеля, в които сочи, че е бил председател на съвета на директорите на „****“ ЕАД и че е представлявал и бил собственик на дружеството „****“ ЕООД, к***о в последствие е било прехвърлено. Приемат се за достовени и частите от показанията на свидетеля, в които сочи, че след този период между двамата и дружествата, които били тяхна собственост започнали да се водят дела. Дава се вяра и на казаното от свидетеля, че се познава със св. Д.П.. В тези си части показанията на св. Д.Л. са подкрепени от кредитираната доказателствена маса включително и от показанията на св. А.Б., от показанията на свидетелите работили в ****ООД, както и от приложените писмени доказателства по делото. В тези си части показанията са логични и последователни. Съдебният състав не дава вяра на твърдените от свидетеля обстоятелства: че през месеците април или май 2013г. бил проведен разговор в заведение „*“ гр.С., между св. А.Б. и св. К.Н., в присъствието на св, Д.Л., относно делото ****ООД срещу **** ЕАД при който св. К.Н. бил казал, че подсъдимата Р.Ч., ще реши делото в тяхна полза срещу сумата от 500 000 – 600 000 лв.; за разговор между него и св. А.Б. през м. юни 2013 г., в който А.Б. му бил казал, че било уредено подсъдимата Р.Ч. да гледа делото и да го реши в полза на ****ООД и че от това дело той щял да получи около 20000000 лева; че е разбрал от св. Д.П., че сумата от 500000-600000 лева е била предадена на подсъдимата, като за легализирането й е била оформена като хонорар на адвокатското дружество. В тези си части показанията на свидетеля Д.Л. не се кредитират, доколкото са в противоречие с показанията на свидетелите А.Б., К. Н., както и на обективно установените факти по делото. Видно е, че исковата молба по делото на ****ООД срещу **** ЕАД е била подадена на 18.07.2013 г., т.е. повече от три месеца след твърдения първи разговор, нелогично и неясно е как преди въобще делото да е било образувано и разпределено на 19.07.2013 г. /за к***о е наличен и протокол за случаен избор на съдия докладчик/, е възможно да се знае на кой съдия ще бъде разпределено и как същият ще го реши. Това несъответствие с времевия диапазон се пренася и в твърденията на свидетеля за втория разговор, който според него е бил проведен през месец юни 2013 г., в който св. А.Б. му бил споделил, че делото вече е разпределено на подсъдимата Р.Ч., а тя е поела ангажимент да го реши в тяхна полза. Както беше посочено делото е било образувано на 18.07.2013 г. и разпределено на подсъдимата на 19.07.2013 г., т.е. месец след твърдения разговор, к***о води и до извода, че тези твърдения на св. Д.Л. не отговарят на обективно установените времеви параметри на развитие на търговско дело между ****ООД и **** ЕАД. Също така се взеха предвид и приетите по делото писмени доказателства касателно завеждане на дело пред Арбитражен съд при БТПП с ищец „*** – ****“ Г. ООД срещу „****“ ЕАД, за к***о е било постановено решение на 16 август 2012 г., в полза на ищеца. Издаването на 15.11.2013 г. на Изпълнителен лист, с който е осъден „****“ ЕООД да заплати на ****ООД сумата от 1007413,22 евро главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 11.11.2013 г. до изплащане на вземането. Предвид тези доказателства е напълно нелогично твърдението на св. Д.Л. за провеждане на разговори с такова съдържане пред него, при условие, че в този период св. А.Б. и неговите дружества са водили съдебни спорове с изключително висок имуществен интерес срещу дружествата, в които св. Д.Л. е участвал и е представлявал. Относно частите от показанията на свидетеля, в които същия сочи каква информация е получил от св. Д.П. - за предаване на сумата от 500000-600000 лева, която била оформена като адвокатски хонорар, следва единствено да се посочи, че съдът не е дал вяра на показанията на свидетеля св. Д.П., като е посочил съображения за това по-горе, които е безпредметно да се преповтарят. В тези си части показанията на св. Д.Л. съдържат производни доказателства и същите не следва да се кредитират, предвид, че и първичното доказателство, съдържащо се в показанията на св. Д.П., не е прието за достоверно от съда.

Съдът кредитира показанията на св. Ц.П., дадени пред съдебния състав и прочетените й показания по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК в тяхната съвкупност, относно заявените от нея правно релевантни факти и обстоятелства: че е работила като съдебен секретар в СГС, а в инкриминирания период е била съдебен секретар на **** състав в Търговско отделение с председател подсъдимата Р.Ч., че на състава е било разпределено търговско дело с ищец ****и ответник **** или „***“, че в първото съдебно заседание по делото са били направени констатации за идентичност между представени от св. Й.П. оригинали на документи с такива приложени като заверени копия към исковата молба. Дава се вяра и на описания метод на предоставяне от св. Й.П. и сверяването им от подсъдимата на представените документи, както и за това, че един документ не е бил намерен от съдията при извършване на констатациите, при к***о подсъдимата не е продиктувала нито страница, нито вид на документа и не е направила констатация за индентичност на този документ. Кредитират се показанията на свидетелката и за описания от нея начин на изготвяне на съдебния протокол, включително и заявеното от свидетелката, че тя е проверявала вида на документа когато не е бил продиктуван от съдията по номера на листа и е вписвала вида на съответния документ, за последвалото предоставяне на протокола за проверка от подсъдимата и подписването му. Дава се вяра и на разказа на свидетелката свързан с протичане на второто по делото съдебно заседание, как е протекла процедурата по поправка на протокола, че не е изслушан записа от предното заседание, а единствено тя е била разпитана накратко, като в последствие, подсъдимата е продиктувала поправките в протокола, включително е допълнила протокола с направена констатация за документа, който не е намерен от подсъдимата Р.Ч. в първото съдебно заседание. Кредитират се показанията на свидетелката дадени както пред съдебния състав, така и прочетените и приобщени от ДП, тъй като същата след прочитането им ги е потвърдила, като е посочила, че при даване на тези показания е била направила проверка по делото. Показанията на свидетелката Ц.П. се кредитират доколкото са обективни, последователни, логични и са в синхрон с доказателства, на които се дава вяра, включително и с показанията на св. Д.Ш., кредитираните части на обясненията на подсъдимата, приетите заключения по компютърно–техническите, фоноскопска, техническа експертизи и писмените и веществените доказателства по делото. От показанията на свидетелката се установява каква е била организацията и начина на работа в съдебния състав на подсъдимата при провеждане на съдебно заседание, как са протекли самите съдебни заседания, какви действия са извършили страните и подсъдимата в тях, какво е било продиктувано и записано в съдебните протоколи, включително, че един от документите не е бил намерен и сверен от съдията, как са били изготвени същите и на какво се дължат грешките и несъответствията в протокола от съдебно заседание на 26.03.2014 г., как е протекла процедурата по поправка на протокола при провеждане на съдебно заседание на 22.04.2014г.

Съдът кредитира показанията на св. Д.Ш., дадени пред съдебния състав и прочетените и приобщени показания по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК и чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК в тяхната съвкупност, относно заявените от нея правно релевантни факти и обстоятелства: че е работила като съдебен секретар в СГС, че е била повикана да замести св. Ц.П., при извършване на процедурата по поправката на съдебния протокол, как е протекла поправка на протокола и как е бил изготвен протокола за съдебното заседание. За обстоятелствата, за които свидетелката е заявила липса на спомен - са били приобщени протоколите и за разпит от ДП, като след прочитането им свидетелката е потвърдила верността на записаните в тях изявления. Дава се вяра на показанията на свидетелката, доколкото същите са обективни, последователни и логични и са в корелация с доказателствената маса, на която съдът е дал вяра, включително на показанията на св. Ц.П., кредитираните части на обясненията на подсъдимата, приетите заключения по компютърно–техническите, фоноскопска, техническа експертизи, писмените и веществените доказателства по делото. От показанията на свидетелката се установява как е протекла процедурата по поправка на протокола от 26.03.2014 г. и как е бил изготвен протокола от съдебното заседание на 22.04.2014 г.

Съдът кредитира частично показанията на св. Й.П., относно заявените от нея правнорелевантни обстоятелства свързани с: дейността и по подготовката на исковата молба за делото ****ООД срещу **** ЕАД, механизма на изготвяне и заверка на копията на документите приложени към нея, вида на документите и техния обем. Дава се вяра на показанията на свидетелката и относно протичане на съдебния процес по търговското дело и извършените от нея действия свързани с изготвяне на молба за поправка на протокол от съдебно заседание и за изменение на иска. Приемат се за достоверни и сочените обстоятелства относно начина на възлагане на делото, срещите и по повод делото със св. А.Б., К.Н. и Й.З. и как е получавала от ****ООД необходимите документи в оригинал. Кредитират се и показанията на свидетелката в частите им за протичане на съдебното заседание, при к***о е извършена поправката на съдебния протокол, както и изнесената информация за извършените по делото съдебно - счетоводни експертизи. В тези си части показанията на свидетелката са логични, последователни и са в съответствие с кредитирания от съда доказателствен материал. Относно соченото от свидетелката, че в процедурата по проверка на идентичност на оригинални документи с приложените към исковата молба копия, тя е предоставяла на подсъдимата документите един по един, съдът не кредитира тези части от показанията на свидетелката - доколкото са в противоречие с доказателствата, на които съдът е дал вяра, а именно на показанията на св. Ц.П., обясненията на подсъдимата Р.Ч., заключенията на изготвените по делото експертизи компютърно–техническите, фоноскопска, техническа експертизи. От тези доказателства и доказателствени средства се установява, че св. Й.П., в началото на процедурата по установяване на идентичност между оригиналите и представените като приложение към исковата молба заверени копия, е предоставяла на подсъдимата оригиналите на документите един по един, но в последствие, подсъдимата е поискала всички останали документи и те са били предадени наведнъж от свидетелката, след к***о подсъдимата е търсила сред представените документи оригиналите, които да съпостави със заверените копия приложени към исковата молба. Не се дава вяра частите от показанията на св. Й.П., в които твърди, че е предоставила всички оригинали на документите, отговарящи на приложените към исковата молба копия, доколкото и в тази част показанията на свидетелката са в противоречие с показанията на св. Ц.П., заключенията на изготвените по делото експертизи компютърно –техническите, фоноскопска, техническа експертизи, от които се установява, че при проведеното на 26.03.2014 г. съдебно заседание подсъдимата Р.Ч. не е намерила оригинал на преводно нареждане от 15.02.2012 г. и съответно не е констатирала идентичност между него и приложеното към исковата молба копие. Не се ползват и частите от показанията на свидетелката, относно изложените виждания за правилност на водене на съдебния процес, доколкото тези части на показанията на свидетеля не съдържат фактически данни за възприети събития, а нейни мнения и съждения. Известно е, че свидетелските показания като гласно доказателствено средство, са тези сведения, които даден свидетел депозира при разпита му по реда на НПК относно непосредствените му /лични/ възприятия от определени факти, които имат значение за изясняване обстоятелствата по делото. Поради това изказаните мнения от свидетелката по делото, не се ползват от съда при формиране на доказателствените изводи. От показанията на свидетелката се установяват обстоятелствата свързани с техническата и правна подготовка на исковата молба на ****ООД срещу **** ЕАД и какви са били и от кого са изготвени приложенията към нея, какви са били действията на ищеца свързани с делото, включително и направеното искане за поправка на съдебния протокол.

Съдът дава вяра на показанията на св. С.Н., дадени пред съдебния състав и частично на прочетените и приобщени показания по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, относно заявените от нея правнорелевантни обстоятелства свързани с: работата и в инкриминирания период на длъжност оперативен счетоводител в дружества контролирани от св. А.Б., че тя е била пълномощник по плащанията на фирмите и по-конкретно разплащания по банкови сметки; че е извършила плащане към адвокатското дружество по издадената от тях фактура; че това плащане е било извършено в един ден, чрез две вноски по сметката на дружеството, че плащането е било наредено от св. А.Б.. Дава се вяра и на описания механизъм и причините за извършване на две вноски за плащане по фактурата, както и на соченото от свидетелката, че парите за първата вноска от 40-50 хиляди лева и е била дадена лично от св. А.Б. и тя със служебен автомобил ги е занесла в банката, че при това пътуване е била придружена от св. Д.П., който също имал работа в банковия клон и я придружил. Кредитират се и показанията на свидетелката, в които същата сочи, че остатък от сумата до 390000 лева е била доставена в банката и че същата директно е преведена по сметката на адвокатското дружество. Съдът ползва и показанията на свидетелката, относно заявеното от нея, че в банковия клон са се засекли със св. Д.Д., поздравили са се и му е казала „Здравейте, всичко е платено, няма проблеми“, след к***о си тръгнала. Специално за това дали сумата е била платена на веднъж или на два пъти се кредитират показанията на свидетелката дадени пред съдебния състав, а не се дава вяра на прочетените и приобщени части от показанията на свидетелката /т. 2, л.81-85, и по конкретно л.84, ред 36 до края на страницата/, тъй като показанията и пред съда се подкрепят и от писмените доказателства по делото, а и в хода на съдебното следствие, свидетелката е посочила, че това не е вярно отразено в протокола и за разпит от 08.02.2016г. Показанията на свидетелката в кредитираните им части са последователни, логични и правдиви, в корелация са с доказателствата, на които съдът е дал вяра, включително и на писмените доказателства по делото - банковите и счетоводни документи касаещи въпросния превод и показанията на св. Д.Д. и Й.З.. От показанията на свидетелката се установява начина на извършеното плащане, по фактурата издадена от адвокатското дружество, за предоставените услуги, как и от кого е извършено същото.

Съдът кредитира частично показанията на св. М.С., относно заявените от нея правнорелевантни обстоятелства свързани с това, че: е работила като журналист в инкриминирания период и е извършила журналистическо разследване на дейността на св. А.Б.. Останалите части от показанията на свидетелката, свързани с предмета на настоящото производство, съдът не ползва при изграждане на правните си изводи, тъй като свидетелката е посочила, че информацията, която е получила за деятелността на подсъдимата Р.Ч. е от разговори със св. Д.П. и Д.Л.. Доколкото съдът не е дал вяра на тези части от показанията на посочените двама свидетели, то и базираните на тях производни доказателства, каквито се съдържат в показанията на св. М.С., не могат да се ползват. В другата си част изложените твърдения на свидетелката се явяват нейни разсъждения и интерпретации на определени факти, които също не се ползват от съда за изграждане на правни изводи по делото.

Съдът дава вяра на показанията на св. П.С., относно заявените от него правнорелевантни обстоятелства свързани с: работата му в ****ООД в периода 2013г. - 2014г., по какъв начин е започнал работа в дружеството, познанствата му със св. Д.П., Д.Л., А.Б. и К.Н.. Дава се вяра и на описания начин на провеждане на срещи на св. А.Б. със св. Д.П., К.Н. и самия него, както и за отношенията между посочените лица и начина на комуникация между тях. Показанията на свидетеля се кредитират като логични, незаинтер***вани, последователни и кореспондиращи с кредитираната доказателствена маса.

Съдът дава вяра на показанията на св. К.Н., дадени пред съдебния състав и прочетените и приобщени показания по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК в тяхната съвкупност, относно заявените от него правно релевантни факти и обстоятелства: че е бил адвокат в дружество „Д., М., Н. и КО“, к***о е обслужвало дружествата контролирани от св. А.Б., че това дружество е представлявало ****ООД при делото срещу **** ЕАД, като процесуалното представителство било осъществено от св. Й.П., с която адвокатското дружество работило в този период. Дават се вяра и на показанията на свидетеля свързани с познанството му със св. Д.П. и Д.Л., както и отношенията им със св. А.Б.. Приемат се за достоверни и твърденията на свидетеля свързани с провеждането на служебни и неформални срещи със св. А.Б. по повод делото ****ООД срещу **** ЕАД, кои лица са присъствали на тях и къде са били провеждани, включително и обстоятелството, че на тези срещи и разговори не са присъствали св. Д.П. и Д.Л.. Кредитират се и показанията на свидетеля в частите, в които е заявил, че не е била провеждана среща между него, св. А.Б., подсъдимата и св. Д.П. в ресторант „*“, че не е провеждан разговор за делото, при който да е присъствал св. Д.Л., включително и в ресторант „*“. Приемат се за достоверни и показанията на свидетеля свързани с ползваната от него яхта, нейните параметри, лицата които са можели да нощуват и плават с нея, кои лица са плавали с него. Съдът дава вяра и на частите от показанията на свидетеля свързана с действията на адвокатското дружество по повод подготовката, завеждане на иска и участие в делото на ****ООД срещу **** ЕАД. Кредитират се и показанията на свидетеля, свързани с подсъдимата Р.Ч. и неговите отношения с нея. Относно прочетените и приобщени части от показанията на свидетеля, на същите се дава вяра, тъй като свидетеля след прочитането им ги е потвърдил. Показанията на свидетеля са логични, последователни и убедителни, същите съответстват и на кредитираните от съда показания на св. А.Б., Й.П., Д.Д., А.Д., както и на писмените доказателства по делото, включително и документите касаещи наеманата яхта. От показанията на свидетеля се установяват обстоятелствата свързани с представителството на ****ООД от адвокатското дружество, действията по подготовка и завеждане на иска, отношенията му със св. А.Б. и разговорите, които са водили по повод делото, параметрите на ползваната от него яхта, кои лица са я посещавали заедно с него.

Съдът кредитира частично показанията на св. Денка П., дадени пред съдебния състав и в цялост прочетените и приобщени показания по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, относно заявените от нея правно релевантни факти и обстоятелства: че в инкриминирания период е работила като юрисконсулт в **** ЕАД, че са получили запорно съобщение от частен съдебен изпълнител и след проверка са установили, че има заведено дело от ****ООД срещу **** ЕАД, че са обжалвали на 25 юли 2013 г. определението, с к***о била издадена обезпечителната заповед, че на 29 юли 2013 г. са получили исковата молба и приложените доказателства към нея от СГС, след к***о са допълнили частната си жалба, че на 16.08.2013 г. САС е потвърдила определението на СГС и обезпечителния запор бил оставен в сила. Дават се вяра и на показанията на свидетелката, че от м. септември по делото процесуалното представителство се е осъществявало от адвокатско дружество „И. и Н.“ наето по реда на ЗОП. Кредитират се показанията на свидетелката и за заявеното от нея, че сметките на ****ЕАД са били запорирани до 2018 г., когато тези запорирани суми са били използвани за заплащане на уважената с решението част от иска. Относно констатираното противоречие свързано с посещенията на свидетелката в деловодството на СГС и невъзможността да се запознае с делото поради това, че същото било в кабинета на съдията, съдът дава вяра на заявеното в досъдебното производство, доколкото след прочитането свидетелката го е потвърдила, а прочетените показания са били дадени в по-близък период от време до събитията, за които се отнасят. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са обективни, незаинтер***вани и логични, съответстват с писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на св. А.Б., относно заявените от него правнорелевантни обстоятелства: свързани с това, че е бил собственик на „***“ООД, „***“ЕООД, „****“ и други дружества през инкриминирания период, че с оглед решения на ВАС, с к***о са били отменени разпоредби свързани със събиране на такси при продажба на електроенергия е решил първоначално да поиска извънсъдебно споразумение за заплащане на платените от ****ООД такси, че е изпращал няколкократно покани до Министерството на енергетиката и до **** ЕАД за сключване на извънсъдебно споразумение за претендираните такси, като никой от адресатите на поканите не отговорил, поради к***о е решил да заведе дело. Дава се вяра на показанията на свидетеля, че е възложил делото на адвокатско дружество „Д., М., Н. и КО“ /к***о свидетеля в разпита си назовава като „Д., Д., Н. и КО“/, като с делото били ангажирани св. К. Н. и Й.П., че е провеждал разговори с тях относно въпросното дело, като същото било заведено в СГС през лятото на 2013 г.. Кредитират се показанията на свидетеля и относно посочения начин, по които са били подготвени документите по делото и лицата участвали в това от страна на ****ООД. Съдът дава вяра и на сочения от свидетеля начин на плащане на съдебни такси и разноски и адвокатски хонорари при водени от дружеството дела, както и на показанията му свързани с налични каси в офисите на дружествата, лицата имащи достъп и ключове за тях, начина за получаване на суми в брой. Дава се вяра и на соченото от свидетеля относно отношенията му със св. Д.П. и Д.Л., причините и времето когато са се влошили отношенията им. Приемат се за достоверни и твърденията му, че не познавал и не се е срещал в инкриминирания период с подсъдимата Р.Ч., че не е бил с нея и св. К. Н. в ресторант „*“ в гр.С. и на почивка на яхта в Р. Г., че не е обсъждал делото на ****ООД срещу **** ЕАД в присъствието на св. Д.П. или Д.Л., че не е давал указания на св. Д.П. да заплаща с пари взети от касата на дружеството, каквито и да е разходи и че не е водил разговори със същия свидетел свързани с плащане на хонорар на адвокатското дружество. Показанията на свидетеля се кредитират, тъй като са последователни, логични и са в корелация с доказателствата, на които съдът е дал вяра, включително и с показанията на св. К.Н., Й.П., П.С., С.Н., Й.З., И.К., М.А., А.Д., обясненията на подсъдимата и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля се установяват причините за завеждане на делото на ****ООД срещу **** ЕАД, опитите на свидетеля за уреждане на отношенията с **** ЕАД преди и по време на съдебното дело, начина на работа и дейността на свидетелите работили в неговите дружествата, обстоятелствата около завеждане на делото и лицата подготвили документално и правно същото, как е било осъществено процесуалното представителство по делото, как са се развили отношенията му със св. Д.П. и Д.Л., какви разговори е водил със св. К.Н. по повод делото и кои лица са присъствали на тях, при какви обстоятелства и с кого е посещавал Р. Г..

Съдът дава вяра на показанията на св. В.В., дадени пред съдебния състав и прочетените и приобщени показания по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК в тяхната съвкупност, относно заявените от нея правно релевантни факти и обстоятелства свързани: с това, че е работила като деловодител на **** състав в Търговско отделение на СГС през инкриминирания период, че състава на подсъдимата Р.Ч. бил изключително натоварен, че като деловодител е допускала грешки и пропуски в работата си поради изключително големия обем на доклада, че подсъдимата е подавала оплаквания срещу нея до ръководството на СГС. Дава се вяра и на показанията на свидетелката, в които е посочила, че не е сигурна дали е изпълнено разпореждането на подсъдимата находящо се на гърба на л.346 от т.24. Кредитират се показанията на свидетелката относно описания обичаен начин на работа на подсъдимата, свързан с внасянето на държавни такси, насрочване на дела, престой на делата при подсъдимата, произнасяне. Съдът дава вяра и на прочетените показания на свидетелката, в които се сочи, че се е случвало подсъдимата Р.Ч. да забавя решения по дела и в последствие да и ги предава за обработка с предходна дата, за к***о е сигнализирала устно ръководството на СГС, след прочитането им свидетелката е потвърдила и тези показания. Показанията на свидетелката се кредитират тъй като са логични, последователни и са в съответствие с кредитираните доказателства по делото. От посочените показания се установява обичайния начин на работа на подсъдимата и натовареността на съдебния й състав, наличието на допускани грешки в работата на свидетелката и подавани молби в тази насока от подсъдимата, както и случаи на антидатиране на дела от подсъдимата.

Съдът кредитира частично показанията на св. С.И., дадени пред съдебния състав и прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, относно заявените от него правно релевантни факти и обстоятелства: че е съдружник в адвокатско дружество „И. и Н.“, к***о е било упълномощено от **** ЕАД да ги представлява по търговско дело №****/2013г. на СГС с ищец ****ООД, че той се е явявал като преупълномощен представител на адвокатското дружество при въпросния съдебен спор, че не е участвал в първото по делото заседание на 26.03.2014 г., тъй като имал друг служебен ангажимент, поради к***о изпратил колежката си св. Е.С. да подаде молба в тази насока, че съдът не уважил молбата му за отлагане и провел съдебното заседание. Дава се вяра на показанията на свидетеля сочещи за присъствието му във второто по делото открито заседание, при к***о била извършена поправка на протокола от предходното заседание и как е било осъществено това. Кредитират се и показанията на свидетеля свързани с осъществените от него действия във връзка с участието му в производството по търговското дело. Специално за обстоятелствата свързани с това дали е била снимана самоличността на съдебния секретар при осъществяване на процедурата по поправка на съдебния протокол, не се дава вяра на показанията на свидетеля доколкото противоречат на кредитираните доказателства, а и самият свидетел е посочил, че не е убеден в тези части на показанията си. Не се ползват и частите от показанията на свидетеля както дадени пред съдебния състав така тези от ДП прочетени по надлежния процесуален ред, относно изложените виждания за правилност на водене на съдебния процес, доколкото тези части на показанията на свидетеля не съдържат фактически данни за възприети събития, а негови мнения и съждения.

Съдът кредитира частично показанията на св. Е.С., дадени пред съдебния състав и частично прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания дадени в хода на ДП, относно заявените от нея правно релевантни факти и обстоятелства: че работи като адвокат и ползват обща кантора със св. С.И., че е присъствала на съдебно заседание по делото ****ООД срещу **** ЕАД, като е представила молба от св. С.И., за отлагане, която не е била уважена от подсъдимата, че е останала в съдебната зала до края на заседанието, в к***о са били сравнявани документи представяни от ищеца с тези приложени към исковата молба, че след това е уведомила св. С.И., какво се е случило в съдебното заседание. В тези си части показанията на свидетелката са логични, последователни и са в синхрон с кредитираните от съда доказателства. Съдът не дава вяра на заявеното от свидетелката, че процесуалния представител на ищеца е предоставял на съда един по един оригиналите на документите за извършване на съпоставката им с приложените към исковата молба копия, доколкото това твърдение е в противоречие с кредитираните доказателства, включително и с обективните такива каквито се явяват изготвените по делото експертизи, както и е в противоречие с кредитираните части на обясненията на подсъдимата Р.Ч. и показанията на св. Ц.П., а и самата свидетелка е заявила, че не е съвсем сигурна в това си твърдение. Относно прочетените части от показания на свидетелката, същите не се кредитират в по-голямата си част, тъй като свидетелката е заявила, че за определени обстоятелства са грешно записани - конкретно, че не участва в Адвокатско дружество „И. и Н.“, като свидетелката е изяснила в съдебното следствие, че ползват обща кантора, в другата си част тези показания съдържат мнения и съждения свързани с реда за извършване на определени процесуални действия или мнения по въпроси с изцяло правен характер - както беше посочено и за други свидетели, тези мнения и разсъждения не се ползват от съда при изграждане на доказателствените изводи по делото.

Съдът дава вяра на показанията на св. Д.Д., относно заявените от нея правно релевантни факти и обстоятелства свързани с това, че към инкриминирания период е работила като съдия в САС, че нейният състав се е произнасял по жалбата срещу обезпечението на иска на ****ООД срещу **** ЕАД. Ползва се с доверие и заявеното от свидетелката, че след получаване на писмо от СГП е била извършена проверка и било установено, че към друго дело имало приложена допълнителна молба свързана с това обезпечение, по която САС не се е бил произнасял, че на въпросната допълнителна молба имало резолюция на съдията докладчик, но същата не е била прономерована и прошнурована към делото. Показанията на свидетелката се кредитират, като логични, последователни и обективни, същите са в синхрон с доказателствата по делото, на които съдът е дал вяра.

Съдът дава вяра на показанията на св. Й.З., дадени пред съдебния състав и прочетените и приобщени показания по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК в тяхната съвкупност, относно заявените от нея правно релевантни факти и обстоятелства: свързани с това, че в инкриминирания период е работила като главен счетоводител в ****ООД и другите фирми собственост на св. А.Б., че нейната дейност била да води счетоводствата на дружествата, да оформя документално всички плащания на дружествата и да подава информация към държавните органи. Кредитират се показанията й относно посочения начин на изготвяне на документите необходими за делото ****ООД срещу **** ЕАД, как технически са изготвени заверените копия, кои лица са участвали в тази дейност и на кого са предадени документите, включително и това, че в тази дейност не е участвал св. Д.П.. Дава се вяра и на показанията на свидетелката свързани с документалното отразяване на заплащането на хонорара на Адвокатското дружество „Д., М., Н. и КО“ и по какви причини е извършено, чрез дружеството „***“ ЕООД. Следва да се отбележи, че свидетелката изрично е посочила, че при плащане в брой от страна на дружествата, които е обслужвала счетоводно, операциите са били оформяни, чрез надлежни документи, обуславящи необходимостта от това плащане и е нямало установявани от нея случаи, на ***оректно водене на касовата наличност и предоставяне на суми от касовата наличност без необходимите за това документи. По отношение на прочетените показания, свидетелката е заявила, че ги потвърждава и логично е обяснила, че не е могла да посочи детайли, тъй като при даване на показанията си в хода на ДП е ползвала документите свързани със случая. Показанията на свидетелката се ползват, тъй като са логични, последователни и обективни, същите кореспондират с кредитираната доказателствена маса, включително и с показанията на св. А.Б., Й.П., С.Н., както и с писмените доказателства по делото. От показанията на свидетелката се установяват обстоятелствата свързани с подготовката на документите за делото на ****ООД срещу **** ЕАД, как се е извършвало и осчетоводявало плащането в брой в дружествата, които е обслужвала счетоводно и конкретно как е било оформено и извършено плащането на хонорара на Адвокатското дружество „Д., М., Н. и КО“.

Съдът дава вяра на показанията на св. И.К., относно заявените от него правно релевантни факти и обстоятелства: свързани с това, че към инкриминирания период е работил при св. А.Б. като съветник публични комуникации и за обстоятелствата какви са били отношенията на св. А.Б. със св. Д.П., Д.Л.. Показанията на свидетеля се ползват доколкото са последователни, логични, незаинтересовани, същите са в синхрон с кредитираните от съда доказателства.

Съдът дава вяра на показанията на св. М.А., дадени пред съдебния състав и прочетените и приобщени показания по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК в тяхната съвкупност, относно заявените от него правно релевантни факти и обстоятелства: свързани с това, че от 2013 г. до 2016 г. е работил като управител на „****“, каква е била организацията на дейността по охраната на св. А.Б. и офисите на дружествата, как и от какви лица се е осъществявала тази дейност, какви са били отношенията на св. А.Б. със св. Д.П. и Д.Л., как са се развили тези отношения. Дава се вяра на показанията на свидетеля и относно разплащанията в брой в дружествата, лицата които са го извършвали и как е ставало това. Кредитират се показанията на свидетеля и относно поведението на св. Д.П., както към него самия, така и към други служители на „****“, както и за правени изказвания на св. Д.П. по отношение на подсъдимата Р.Ч. и каква е била реакцията на св. А.Б., след като му е казал за тези реплики. Дава се вяра на показанията на свидетеля свързани с организирането на пътувания на св. А.Б. извън страната и кои лица са го придружавали при тези пътувания, включително и за това, че не знае за проведено пътуване през 2014 г. на св. А.Б., К. Н. и подсъдимата Р.Ч. в Р.Г.. Относно разминаванията и пропуските между приобщените показния от ДП и тези депозирани пред съдебния състав, свидетелят е потвърдил прочетените показания и е дал логични разяснения за вложения от него смисъл в другите части от тях, предвид на к***о същите се ценят в тяхната съвкупност. Съдът ползва показанията на свидетеля, тъй като същите са логични и последователни и са в съответствие с кредитираните доказателства по делото включително с показанията на св. А.Б., С.Н., свидетелите осъществявали охранителна дейност в дружеството, к***о е управлявал и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля се установява, как е била извършвана дейността по охрана на св. А.Б. и офисите на контролираните от него компании, как са протичали задграничните пътувания на св. А.Б. и кои лица са го придружавали при тях.

Съдът дава вяра на показанията на св. А.Д., относно заявените от него правно релевантни факти и обстоятелства: свързани с това, че в инкриминирания период е бил управител на „***“, че е работил в сградите ползвани от дружествата собственост на св. А.Б., че е имал общ кабинет със св. С.Н., която е извършвала плащания и за „***“. Дава се вяра на показанията на свидетеля и относно заявеното, че не е представял на св. Д.П. сумата от 690000 лева в брой, че не е имало изобщо случай да предава на св. Д.П. пари в брой. Показанията на свидетеля се кредитират като логични, обективни и съответстващи на доказателствата, на които съдът е дал вяра. От показанията на свидетеля се установява, че същият не е предавал на св. Д.П. сумата от 690000 лева.

Съдът дава вяра на показанията на св. Д.Д., относно заявените от него правно релевантни факти и обстоятелства: свързани с това, че към 2014г. е работил в Дирекция „Противодействие на Корупцията“ на ДАНС, че е извършвал проверка по настоящия случай, като първоначално било установено, че лицето подало сигнала не съществува, въпреки това била продължена проверката. Дава се вяра на заявеното от свидетеля, че е снемал писмени обяснения от свидетели по делото, както и на това каква информация са предоставили същите. Показанията на свидетеля се кредитират като обективни, логични и последователни.

Съдът дава вяра на показанията на св. Д.Д., относно заявените от него правно релевантни факти и обстоятелства: свързани с това, че е адвокат и управител на Адвокатско дружество „Д., Д. Н. и Ко“, че в инкриминирания период в дружеството е бил съдружник адв. В.М., която в последствие напуснала и била заменена от адв. Б. Д., че познава св. А.Б.. Дават се вяра на показанията на свидетеля, че по делото ****ООД срещу **** ЕАД той не е работил пряко, а по него са работили св. К.Н. и Й.П., че хонорарът по делото е бил в минималния размер спрямо цената на иска и че същият е бил платен по банков път, в открита сметка в „***“, че сметката е била открита там по желание на клиента и че той е изтеглил в брой полученият хонорар. Приемат се за достоверни и показанията на свидетеля, в които сочи, че не е получавал от служители на ****ООД пари в брой или торба с пари. За соченото от свидетеля, че тегленето в брой на хонорари на дружеството е тяхна практика, че са ползвали хонорара за обичайни разплащания свързани с дейността на адвокатското дружество - не са събрани други доказателства, поради к***о се дава вяра и на тези твърдения. Показанията на свидетеля се кредитират като логични, последователни и обективни, същите кореспондират с гласните доказателства съдържащи се в показанията на св. С.Н., К.Н., Й.П. и А.Б., както и с писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля се установява изтеглянето в брой на хонорара на адвокатското дружество и за какво е бил използван същия.

Съдът дава вяра на показанията на св. Деяна Т., относно заявените от нея правно релевантни факти и обстоятелства свързани с това, че: е работила като завеждащ служба в търговско отделение на СГС в периода 2009 - 2016 г., че на св. В.В. й е било трудно при работата в отделението, че след напускането й са били намерени молби не прикачени към делата и са констатирани и други пропуски, че подсъдимата Р.Ч. е подавала молби свързани с работата на св. В.В.. Показанията на свидетелката се кредитират като логични, обективни, незаинтересовани, същите са в синхрон с доказателствата, на които съдът е дал вяра.

Съдът дава вяра на показанията на св. Т.С., относно заявените от нея правно релевантни факти и обстоятелства: свързани с това, че е работила в периода 2012 - 2014 г. в търговско отделение на СГС като деловодител, че след напускане на св. В.В. е помагала на новоназначения служител, който я заместил, че е установила множество пропуски при работата на св. В.В.. Показанията на свидетелката се кредитират като логични, обективни, незаинтер***вани, същите са в синхрон с доказателствата, на които съдът е дал вяра.

Съдът дава вяра на показанията на св. Д.Д., относно заявените от него правно релевантни факти и обстоятелства: свързани с това, че е бил Министър на икономиката, енергетиката и туризма в периода април 2012 г. до февруари 2013 г., като в този период се бил срещал веднъж със св. А.Б., която среща се състояла в сградата на Министерството, че не е посещавал офиси на ****и не знае къде са се намирали. Кредитира се и соченото, че след февруари 2013 г. до 2014 г. е бил депутат в Народното събрание. Показанията се кредитират като обективни, последователни и логични. Показанията на свидетеля пряко не изясняват обстоятелствата по делото, но се ползват с оглед проверка на показанията на св. Д.П. свързани с твърденията му, че св. Д.Д. всяка седмица е посещавал офиса на ****за да се учи на енергетика.

Съдът дава вяра на показанията на св. Р.Д., относно заявените от него правно релевантни факти и обстоятелства свързани с това, че в периода 2012 г. до 2014 г. е работил като прокурор в АП - П., че не познава св. А.Б. и Д.П., че не е имал служебни или извънслужебни отношения в периода със представители на ****или „**“ ЕАД, че не е оказвал влияние на председател на състав на ОС - П. да реши търговски спор със страни ****и „**“ ЕАД. Показанията на свидетеля се кредитират като обективни, последователни и логични. Показанията на свидетеля пряко не изясняват обстоятелствата по делото, но се ползват с оглед проверка на показанията на св. Д.П. свързани с твърденията му, че св. Р.Д. е указал влияние на състав от ОС - П. да реши дело водено между ****и „**“ ЕАД в полза на „***“.

Съдът кредитира с доверието си показанията на св. П.Н., В.Р., Й.П., Ю.Е., И.П., Р.В., Н.Ч., В.П., И.С., В.С. като логични, непротиворечиви, незаинтересовани и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и се позова на тях при постановяване на присъдата си. Свидетелските показания на посочените лица не съдържат съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен материал по делото. В показанията на тази група свидетели се съдържат фактически данни, относно заявените от тях правно релевантни факти и обстоятелства, че в инкриминирания период са работили в „****“, като са осъществявали охрана на св. А.Б., включително и при посещенията му в заведения, както сочат, че обикновено в заведението е влизал по един човек от охраната, а другите са чакали отвън, че не са виждали подсъдимата Р.Ч. заедно със св. А.Б., че при пътуване извън страната са придружавали св. А.Б.. Специално свидетелите Р.В. и Ю.Е. сочат, че са придружавали св. А.Б. при пътуванията му до Р. Г., че не са виждали с него подсъдимата Р.Ч. и не са виждали св. А.Б. да се качва на яхта.

Съдът дава вяра на показанията на св. В.У., С.С., П.С., В.К., като логични, непротиворечиви, незаинтересовани и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и се позова на тях при постановяване на присъдата си. Свидетелските показания на посочените лица не съдържат съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен материал по делото. В показанията на тази група свидетели се съдържат правно релевантни факти и обстоятелства свързани с това, че в инкриминирания период са работили в „****“ като охрана и шофьори, че не са виждали подсъдимата Р.Ч. в никой от охраняваните от тях обекти. Относно св. В.У. и П. С., се кредитират и твърденията им, че са транспортирали служители на фирмите на св. А.Б., включително и счетоводителката до банки, като св. В.У. заявява, че при някой от случаите са пренасяни парични средства от счетоводителката.

Кредитират се показанията на св. В.П., Д.Т., Д. Д., Ц.И., С.В., А.К., М.С., Ц.К., Н.К., П.Б., П.Б., Г.И., Х.Р. като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. Свидетелските показания на посочените лица не съдържат съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен материал по делото. В показанията на тази група свидетели се съдържат правно релевантни факти и обстоятелства свързани с това, че в инкриминирания период са работили в „****“ като са охранявали различни обекти: строежи, къщи, офиси и др., че не са виждали подсъдимата да влиза в охраняваните обекти.

От наличните по делото и приети за достоверни доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата предвидени в НПК, оценен в своята съвкупност и взаимовръзка, по безсъмнен начин се установи осъществен състав от подсъдимата Р.Ч. на престъплението по чл.311, ал.2, вр.ал.1 от НК в частта на повдигнатото обвинение- че е представено от страна на процесуалният представител на ищеца по посоченото търговско дело преводно нареждане от дата 15.02.2012 г. и че е констатирана неговата идентичност с приложеното по делото копие. Относно останалите обвинения безспорно се установи липсата на достатъчно доказателства подсъдимата да е осъществила състава на престъплението чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, също така да е осъществила деянието по чл.311, ал.1 от НК касателно частта му - процесуалния представител на ищеца да е представил в съдебното заседание на 26.03.2014 г. в оригинал три броя фактури, съответно от дати: 30.04.2012 г., 31.05.2012 г. и 30.06.2012 г„ всички с получател „*** - ***“ ООД.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че:

Следва да признае подсъдимата Р.Ч., за виновна, в това че:

На 22.04.2014 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице - съдия при С.Г.С. и съдия-докладчик по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав, в кръга на службата си, в открито съдебно заседание по търговско дело № ****/2013 г. по описа на С.Г.С. - Търговско отделение, **** състав съставила официален документ - протокол от проведено открито съдебно заседание от 22.04.2014 г. по посоченото търговско дело, като в частта, с която е документирано откриване и провеждане на производство по поправка и допълване на протокол от 26.03.2014 г., е удостоверила неверни обстоятелства и изявления, както следва: допуснала допълване на протокола от 26.03.2014 г. и удостоверила неверни обстоятелства и изявления, а именно, че е представено от страна на процесуалният представител на ищеца по посоченото търговско дело преводно нареждане от дата 15.02.2012 г. и че е констатирана неговата идентичност с приложеното по делото копие, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства и изявления, като деянието съставлява маловажен случай, поради к***о и на основание чл. 311, ал. 2 вр.ал.1, вр чл.81, ал.3, вр.чл. 80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл. 24, ал.1, т.3 и ал.2 от НПК съдът е прекратил наказателното производство поради изтекла абсолютна давност в тази му част.

Да я признае за невиновна за това, че при съставянето на горепосочения официален документ да е удостоверила неверни обстоятелства и изявления, а именно: че процесуалният представител на ищеца по делото е представил в съдебното заседание на 26.03.2014 г. в оригинал три броя фактури, съответно от дати: 30.04.2012 г., 31.05.2012 г. и 30.06.2012 г., всички с получател „*** - ***“ ООД и да е констатирала идентичност с приложените по делото копия на същите фактури; както и в това деянието да съставлява престъпление по основния състав, като на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по първоначално повдигнатото й обвинение в този смисъл.

Законова дефиниция на понятието „официален документ“ е дадена в чл.*, т. 5 от НК - според същата такъв е документа издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Безспорно е, че протокола от съдебно заседание е такъв документ - издаден по установения ред и форма предвиден в ГПК, като е спазена предвидената форма, която е следвало да има, изхожда от длъжностно лице - съдия в СГС и същият е съставен в кръга на службата му. Събрани са и доказателства, че подсъдимата към инкриминирания период е била „длъжностно лице“ по смисъла на чл.*, т.1, б. „А“ от НК, тъй като е изпълнявала постоянно срещу възнаграждение служба в държавно учереждение – СГС и тази служба не е била свързана само с материално изпълнение.

Подсъдимата Р.Ч. е обвинена, че е създала официален документ, в които е удостоверила неверни обстоятелства /отразените в тях обстоятелства или изявления не отговарят на обективната действителност/, т.е., че се касае за документи с невярно съдържание. Като се претендира тези неверни обстоятелства и изявления да са били следните: процесуалният представител на ищеца по делото да е представил в съдебното заседание на 26.03.2014 г. в оригинал три броя фактури, съответно от дати: 30.04.2012 г., 31.05.2012 г., 30.06.2012 г., всички с получател „*** - ***“ ООД и да е констатирана идентичност с приложените по делото копия на същите фактури, както и да е допуснала допълване на протокола от 26.03.2014 г., като е удостоверила неверни обстоятелства и изявления, а именно - да е представено от страна на процесуалният представител на ищеца по посоченото търговско дело преводно нареждане от дата 15.02.2012 г., да е констатирана неговата идентичност с приложеното по делото копие.

От кредитираната от съдебния състав доказателствена маса се установява наличието на отразяване в съдебния протокол от 22.04.2014 г. на неверни обстоятелства и изявления - такива каквито не отговарят на обективната действителност, а именно, че е било представено от процесуалния представител на ищеца преводно нареждане от 15.02.2012 г. и че подсъдимата е констатирала идентичността му с приложеното към исковата молба копие. Тези факти се установяват от приетите и приобщени по делото експертизи, от които е видно, че подсъдимата Р.Ч., търси преводното нареждане от 15.02.2012 г., но не го намира, съответно не извършва и сравнение с приложеното към делото копие, к***о се потвърждава и от показанията на съдебния секретар св. Ц.П.. В тази връзка според съда, обективно в съдебното заседание по търговското дело проведено на 26.03.2014 г. не са били извършени тези действия и не са били направени и съответните изявления от подсъдимата. Въпреки това в съдебно заседание на 22.04.2014 г. по същото дело, подсъдимата е провела процедура по поправка на съдебния протокол и е отразила в него тези неверни обстоятелства и изявления, като е съзнавала, че това не отговаря на обективната действителност, като след изготвянето на документа го е подписала лично. Наличие на умисъл за деянието се установява и от: обстоятелствата, че подсъдимата не е уведомила съдебния секретар св. Ц.П. за искането за поправка на съдебния протокол, като по този начин я е лишила от възможност да се подготви за процедурата за поправка на протокола, като изслуша звукозаписа от предходното съдебно заседание, каквато е била практика им; от начина на провеждане на разпита на св. Ц.П. формално, без да я изслуша; от допълване на изявленията при разпита на свидетелката Ц.П. от подсъдимата и включване на инкриминираното преводно нареждане в тези изявления, без самата свидетелка изобщо да го споменава. Деянието е извършено от подсъдимата при форма на вина пряк умисъл. Тя е съзнавала, че не е бил предоставен оригинала на преводното нареждане от 15.02.2012 г. и не е извършила съпоставка с приложеното към исковата молба копие, но въпреки това е целяла документирането на тези обстоятелства в съдебния протокол от 22.04.2014 г., с цел да бъдат използвани при постановяване на решението по делото. Подсъдимата е съзнавала всички елементи от състава на престъплението - неговата обществена опасност и е целяла настъпването на правните последици, същата е действала в качеството си на съдия и е била наясно, че в протокола от съдебно заседание отразява неверни обстоятелства и изявления, които обективно не са се случили в съдебната зала. Не се касае за грешка или заблуда относно извършените действия в предходното съдебно заседание, които да изключат умисъла, а за целенасочен акт на създаване на съдебен документ, който обективира неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за същите обстоятелства и изявления. Предвид на горните обстоятелства следва са се приеме, че с това си поведение подсъдимата умишлено е нарушила служебните си задължения и същото не се е дължало на грешка при изпълнение на функциите й като съдия. Това води и до извода, че тази част от инкриминираните действия на подсъдимата Р.Ч., не се покриват от функционалния й имунитет като магистрат и за същото следва да носи наказателна отговорност.

Според съдебният състав това невярно документиране следва да се приеме за маловажен случай, доколкото същото разкрива по-ниска степен на обществена опасност сравнено с обикновените случай на престъпление от същия вид, поради незначителност на вредните последици. Това е така защото въпреки, че въпросното платежно нареждане е било оспорено от ответника по делото, то не се е явило единствено доказателство за евентуалното уважаване на иска и за включените в него суми, тъй като по делото са били назначени и извършени съдебно счетоводна и допълнителна съдебно счетоводна експертизи, което практически е довело до липса на вредоносен резултат относно самото дело. В тази връзка, за да прецени, че случаят е маловажен, съдът взе в предвид и останалите факти по делото значими за тежестта на престъплението и неговата морална укоримост - начина на осъществяването му, участвалите лица, използваните средства и данните за личността на подсъдимата, като отчете чистото й съдебно минало и добрите и характеристични данни.

Съдебният състав приема, че не се касае за случай на малозначителност изключващ обществената опасност на деянието и неговия престъпен характер по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, доколкото в случая се касае за отразяване на неверни обстоятелства и изявления в съдебен протокол, която цел е именно отразяване на обективно извършени действия и изявления при провеждане на съдебните заседания, за които същият има и съответната доказателствена стойност, а и както се сочи в Решение № 25 от 22.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 44/2019 г., I н. о., НК. „качество на съдия, изисква обективно и вярно документиране, поради к***о всяко отклонение от правилата застрашава/уврежда не само документооборота, но и обществените отношения свързани със стабилността в правораздаването“.

Относно оправдаването на подсъдимата, за невярно документиране касателно обвинението, че процесуалният представител на ищеца по делото е представил в съдебното заседание на 26.03.2014 г. в оригинал три броя фактури, съответно от дати: 30.04.2012г., 31.05.2012г. и 30.06.2012 г., всички с получател „*** - ***“ ООД и да е била констатирана идентичност с приложените по делото копия на същите фактури, следва да се отбележи, че от събраните и проверени доказателства се установява, че тези обстоятелства отговарят на обективната действителност. Видно, от приобщените експертизи на звукозаписа от съдебно заседание е, че подсъдимата Р.Ч. е проверила оригиналите на трите фактури и ги е сравнила с приложените копия, действително това е било отразено единствено с думите:

„ 4 април 2012. Страница 12 .Върна.

30 април 2012.Върна.

10 май. Страница 74.Върна.

31 май 2012г. Страница 75.Върна.

8 юни 2012. Страница 76.Върна.

30 юни . Страница 77. Върна.

9 юли. Страница 78. Върна.“.

Следва да се посочи, че на посочените от подсъдимата страници от приложението към исковата молба действително са налични заверени копия от инкриминираните фактури, които отговарят и на продиктуваните от нея дати на документите. В тази връзка съдът съобрази и показанията на св. Ц.П. и обясненията на подсъдимата, като от тях се установява, че съдебният секретар при изготвяне на протокола от съдебното заседание от 26.03.2014 г. е допълвал определени реквизити на сравнените документи, които не са били продиктувани от подсъдимата. В случая е видно, че подсъдимата не е посочила вида на документа, а само страницата, на която се намира и датата, на която е съставен. Както беше посочено са били представени както фактурите от 30.04.2012 г., 31.05.2012 г. и 30.06.2012 г., така и преводните нареждания от 30.04.2012 г.,08.06.2012 г. и 09.07. 2012 г. и съдията докладчик е направил сверка за идентичност на всички тях, предвид на това не се установява отразяване в съдебния протокол от 22.04.2014 г. на такива неверни обстоятелства или изявления. Ето защо деянието в тази му част е несъставомерно от обективна страна, касателно инкриминираните три броя фактури.

Съдебният състав приема, че следва да признае подсъдимата Р.Ч. за невиновна и за обвинението по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като това се отнася за всички 14 включени в продължаваното престъпление деяния. Съдът зае становището, че въпреки изчерпването на процесуалните средства за доказване, то не беше доказано по небудещ съмнение начин, подсъдимата де е извършила престъпление по чл.282 от НК. По делото не бяха събрани положителни доказателства, които да водят до единствения възможен извод - за виновността на подсъдимата и на база на тях да се създаде окончателно и изключващо всякакво съмнение вътрешно убеждение на съда в тази насока. Осъдителната присъда не може да почива на вероятности и предположения, а именно такива вероятности и предположения се изнасят от държавното обвинение както в обвинителния акт, така и в пледоарията на представителя на прокуратурата. Единствено когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда, к***о в случая не се е случило.

Основните елементи от обективна страна, които подлежат на установяване, предвид повдигнатото обвинение по чл.282, ал. 2 от НК са: длъжностното качество на подсъдимата и заеманото от нея отговорно служебно положение; налице ли е нарушение и неизпълнение на служебните й задължения и кои конкретно норми са пренебрегнати; настъпили ли са значителни вредни последици и за кого.

За съставомерността на деянието по основния състав е предвидено, особено качество на субекта - същият да е длъжностно лице. Подсъдимата е притежавала такова качество, за к***о са изложени аргументи относно престъплението по чл.311 от НК. По делото е повдигнато обвинение и за квалифициращите признаци по ал.2, а именно лицето да е заемало отговорно служебно положение и от деянието да са настъпили значителни вредни последици /които ще бъдат коментирани отделно/. Безспорно се установява, че подсъдимата Р.Ч. е заемала отговорно служебно положение, тъй като е осъществявала правораздавателна функция в орган на съдебната власт - съдия при С.Г.С..

На следващо място от обективна страна е необходимо установяване, че длъжностното лице е нарушило или неизпълнило служебните си задължения или е превишило властта или правата си и доколкото повдигнатото обвинение в настоящето дело е по чл. 282, ал. 2 от НК - дали са настъпили значителни вредни последици. В случая е инкриминирано нарушението и неизпълнението на служебни задължения. Конкретно са посочени следните норми:

-чл.8, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - „Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят“;

-чл.9, изр.2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК): „Той (съдът) прилага закона еднакво спрямо всички“;

-чл.129, ал. 2 от ГПК: „Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл.127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности“;

-чл.128 от ГПК: „Към исковата молба се представят: т.2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат“;

- чл.150, aл. 1 от ГПК - „За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват ... същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, ... и констатациите и определенията на съда.

ал. 2 - Протоколът се съставя под диктовката на председателя.

ал. 3 - При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът.“

-чл.151, ал. 2 от ГПК - „Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа.

ал. 4 - Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря“;

-чл.367, ал. 1 от ГПК „След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на който указва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права“;

-чл.373, ал. 1 от ГПК „След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника…“

-чл.374, ал. 1, изр. 1 от ГПК: „След като провери редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата“;

-чл. 375, ал. 1 от ГПК: „В откритото заседание съдът прави устен доклад, дава указания на страните и им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с доклада и дадените указания ... “

-чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК „ Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен субедителни писмени доказателства... “

-чл. 263И, ал. 7, изр. 2 от Търговски закон - ,,Когато преобразуващото се дружество е ответник, съдът служебно привлича като страна всички дружества....“

Разгледани същите се отнасят до три основни категории твърдени нарушения и неизпълнения на служебни задължения свързани с дейността на подсъдимата: извършване на действия по делото преди да е внесена държава такса; разглеждане на търговския спор без да е внесена допълнителна държавна такса, след искането за изменение на иска и такива свързани с изготвяне и поправка на протокола за съдебно заседание. Налице е и едно претендирано нарушение на общите правила за осъществяване на правораздавателната дейност по чл.8 от ЗСВ.

Тук следва да се посочи, че при дейността си като съдия подсъдимата се е ползвала с функционален имунитет, т.е. същата не следва да носи наказателна отговорност за своите служебни действия и за постановените актове, освен ако нарушението или неизпълнението на служебните задължения извършено от магистрата не представлява умишлено престъпление от общ характер. В тази връзка е необходимо да бъдат събрани и съответните положителни доказателства, че допуснатите от подсъдимата твърдени нарушения или неизпълнението на служебните задължения са били извършени умишлено, а не представляват грешка допусната от магистрата поради незнание, компетентност, натовареност или немарливо изпълнение на дейността. Т.е. следва да са налични доказателства, че нарушенията или неизпълнението на служебните задължения са целенасочено допуснати и съдопроизводствените действия са представлявали единствено претекст за противоправно облагодетелстване на една от страните и/или увреждане на друга по мотиви, стоящи извън процеса. По настоящото дело такива доказателства не са били събрани, за к***о се изложиха съображения в доказателствения анализ и предвид на това следва да се приеме, че обвинението в тази му част е останало недоказано, въпреки изчерпването на процесуалните способи за това.

Относно твърдените нарушения и неизпълнение на служебни задължения, свързани с разглеждане на делото преди събиране на държавната такса - липсват доказателства, от които по безспорен и достатъчно убедителен начин, да може да се изведе наличие на връзки или взаимоотношения със страна в търговския спор, от такъв характер, които да обусловят и възможен извод, че действията на подсъдимата са били умишлени и насочени към неправомерно облагодетелстване на страна и/или увреждане на друга. Без наличие на такъв род доказателства или други свързани с неправомерна облага получена от подсъдимата, не могат да се споделят изложените от прокурора твърдения, за умишлено извършване на нарушенията и неизпълнение на служебни задължения, свързани с разглеждане на делото, без да е била събрана държавната такса. Още повече, че в тази насока както беше посочено са налични обяснения на подсъдимата Р.Ч., които не се опровергават от други доказателства по делото и съответно са носител на доказателствена стойност за причините, поради които е допуснала този пропуск. От тези части на обясненията се установява, че нарушенията и неизпълнението на служебните задължения допуснато от подсъдимата, се е дължало на недоглеждане и на предоверяване на соченото в исковата молба, че към същата е приложен и документ за платена държавна такса. Предвид на установеното, настоящия съдебен състав, приема, че тази група нарушения и неизпълнение на служебни задължения свързани с държавната такса са допуснати от подсъдимата поради грешка, а не умишлено, предвид на к***о същите не могат да обусловят и възникване на наказателна отговорност за конкретния магистрат, в случая подсъдимата Р.Ч..

Относно твърдените от страна на държавното обвинение нарушения и неизпълнение на служебни задължения, допуснати от подсъдимата, свързани с невнасяна от страна на ищеца по делото на допълнителната държавна такса, дължима след искането за увеличаване на иска, следва да се посочи, че такива нарушения или неизпълнение на служебните задължения не се установява да са допуснати от подсъдимата Р.Ч.. Видно е, че след изменение на иска, подсъдимата е констатирала невнасянето на допълнителната държавна такса и е изписала разпореждане на 24.02.2014 г., със следното съдържание „ В 7дн. Срок ищеца да представи док. за внесена д.т. по м. на СГС, след к***о ще се произнесе по направеното изм. на обективно съед. искове“. Допълнителна държавна такса не е била внесена от ищеца, поради к***о подсъдимата Р.Ч., не се е произнесла и по увеличаване на иска. В тази насока обясненията на подсъдимата се потвърждават, тъй като в разглежданото от нея търговско делото, не се констатира надлежно определение, с к***о да е прието изменението на иска от нейна страна. Това е било направено, едва след внасяне на допълнителната държавна такса от следващия по делото съдия докладчик. Но дори да не се сподели това тълкуване на закона, следва да се посочи, че и за тези твърдени нарушения не са налични доказателства за умишлено извършване на нарушението от страна на подсъдимата насочени към неправомерно облагодетелстване на страна и/или увреждане на друга. Още повече, че в случая се установява и пропуски допуснати от съдебния деловодител. Предвид на горното се констатира от съда, че твърденията на прокуратурата са несъстоятелни и за нарушенията и неизпълнението на служебни задължения по пункт 4,5,6,7,9,10,11,12,13,14 от включените в продължаваното престъпление деяния, свързани с невнасяна от страна на ищеца по делото на допълнителната държавна такса, дължима след искането за увеличаване на иска.

Относно твърдените нарушения и неизпълнение на служебни задължения, свързани с проведената процедура по поправка на протокола от съдебно заседание - посочено като пункт 8 от деянията включени в продължаваното престъпление. Според задължителното тълкуване дадено с Постановление № 2 от 1980 г. по н.д. № 2/80 г. на Пленума на ВС : „ В някой случай длъжностните лица нарушават или не изпълняват служебните си задължения като… удостоверяват неверни обстоятелства или изявления в официален документ…Ако с тази дейност се осъществява състава на документно престъпление /нап.по чл.310, 311 от НК/, последното изключва възможността за квалифицирането на същото деяние и по чл.282 от НК. Това е така, защото нарушаването или неизпълнението на служебните задължения е признак от състава на съответното документно престъпление“. Предвид на възприетото в цитираното тълкувателно решение разбиране, следва да се заключи, че и тези твърдени нарушения и неизпълнения на служебни задължения, не могат да бъдат приети за съставомерни, с оглед наличието на специален текст защитаващ обществените отношения свързани с вярното документиране. Като за тези факти е налично повдигнато обвинение по чл.311, ал.1 от НК, за което се изложиха аргументи в настоящите мотиви.

Относно инкриминираното като нарушение общо задължение на магистратите визирано в чл.8, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - „Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят“; отново следва да се посочи, че не се установяват доказателства по делото за умишленото му нарушаване или за създаване на привилегировано положение на страна по търговския спор. Доказателствата по делото сочат, че делото е разглеждано по обичайния за подсъдимата начин, съобразно натовареността на състава й, като не се установяват обективни доказателства, че спрямо страна по делото е наличен различен в положителен или отрицателен смисъл стандарт. Не се установява конкретното търговското дело да е било разглеждано с приоритет, в ускорени срокове или да са налице съществени и умишлени нарушения насочени към поставяне на страна по спора в по - благоприятна и изгодна позиция. Предвид на к***о, не е налице основание за реализиране на наказателната отговорност по чл.282 от НК и за това твърдяно нарушение.

На следващо място, следва да се посочи, че не се доказва наличието на квалифициращия признак от обективна страна на деянието, а именно настъпването на значителни вредни последици. Държавното обвинение е инкриминирало като такива - сериозното разколебаване на доверието на обществото, в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателната функция на органите на съдебната власт и създаване недоверие в авторитета на С.Г.С.. По делото липсват каквито и да е доказателства за наличието на твърдените значителни вредни последици. Нито в хода на досъдебното производство, нито след това, при провеждане на съдебното следствие, бяха представени или събрани доказателства, сочещи по какъвто и да е начин, че е налична пряка причинно- следствена връзка между инкриминираното поведение на подсъдимата и твърдените вредни последици.

По отношение на признаците от субективната страна на престъплението, е предвидена единствена форма на вина - пряк умисъл, както и наличие на специална цел. Последната сочи, че изпълнителното деяние, к***о е елемент от обективните признаци, следва да бъде осъществено от подсъдимата с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага или да причини другиму вреда.

Прекият умисъл е такова субективно психично отношение на дееца към обществената опасност на деянието и неговите общественоопасни последици, к***о изисква деецът не само да съзнава общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици, но и да е искал настъпването на тези последици. Когато прекият умисъл е съчетан със специална цел и това се изисква от състава на определено престъпление, това означава, че единствената причина и мотивировка на дееца, за извършване на деянието, е постигането на конкретно целеният престъпен резултат. В случая за престъплението по чл. 282, ал.2 от НК, за к***о е обвинена подсъдимата Р.Ч. - такъв се явява набавянето на облага за ****ООД, а именно с имуществен характер - да не плати държавната такса и допълнителната държавна такса и с неимуществен характер – да се създаде привилегировано положение за ****ООД, в сравнение с ищците по сходни търговски производства - да разглежда търговското дело, въпреки нередовността на исковата и допълнителната искова молба. Както беше посочено, не се установяват доказателства, подсъдимата да е целяла набавянето на облага на ищеца, липсват каквито и да е обективни данни за някакви отношения на подсъдимата със собственика или процесуалните представители на ****ОДД, въз основа, на които да се направи извод с изискуемата от чл.303, ал.2 от НПК степен на категоричност, че тя е била мотивирана да разгледа делото, без да е внесена държавна такса, с цел да облагодетелства търговското дружество. Съдът не може да изходи от съждението, че щом един правоприлагащ орган е приложил неправилно материалния или процесуалния закон, то неминуемо е целял да увреди и/или облагодетелства, и то тенденциозно, някое лице, в случая търговско дружество. Доколкото по делото изначално липсват доказателства за тези обстоятелства, не може да се направи извод за наличието на прекия умисъл и специалната цел, предвидени в субективната страна на деянието по чл. 282 от НК.

Предвид гореизложеното и като се анализират и преценят в своята съвкупност приетите за достоверни и кредитирани от съда доказателства, се достига до единствения възможен извод - за липсата на доказателства, за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, от страна на подсъдимата Р.Ч..

Ето защо, съдът приема, че подсъдимата Р.Ч. следва да бъде призната за невинновна по повдигнатото й обвинение, тъй като не се доказва извършване на деянието по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК /както от обективна така и от субективна страна/, като на основание чл.304 от НПК я е оправдал по това обвинение.

Относно алтернативното искане на прокурора - ако подсъдимата бъде призната за невиновна и оправдана за престъплението по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, да се констатира наличие на административно нарушение по чл.6 от Закона за държавните такси, да и бъде наложено административно наказание, в предвидения от закона размер. Според съдебния състав, липса основание за ангажиране на административно наказателна отговорност по посочения текст от закона, поради това че не се установява извършване на твърдяното административно нарушение. За да е налице такова по чл.6 от ЗДТ, на първо място следва да бъде установено, че държавна такса не е платена до приключване на съответното дело, а в случая безспорно се установява, че държавните такси са внесени от ищеца, т.е. не е налице административно нарушение и съответно липсва основание за търсене на административно наказателна отговорност от подсъдимата.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Предвид на това, че подсъдимата за част от обвиненията е била призната за невинна, а за друго от тях е прекратено производството поради изтекла абсолютна давност, приема, че на основание чл.190, ал 1 от НПК, разноските по делото следва да останат за сметка на държавата.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ: