Прокурорската колегия образува общо производство за установяване на конфликт на интереси и за извършено дисциплинарно нарушение срещу обвинителя от районната прокуратура във Враца Димитър Николов.
Случаят е свързан с прекратена от него преписка по сигнал на медицинската сестра Наталия Станчева по повод извършвани задължителни антигенни тестове за COVID-19 от АЕЦ „Козлодуй“, където работи съпругата на обвинителя.
Решението на колегията е вследствие на внесени от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) предложения за установяване на конфликт на интереси и за налагане на дисциплинарно наказание на Димитър Николов от РП-Враца. За членове на дисциплинарния състав бяха избрани Гергана Мутафова, Калина Чапкънова и Пламен Найденов.
Сигналът е бил внесен в ИВСС от медицинската сестра през пролетта на миналата година. Пред „Лекс“ Наталия Станчева обясни, че според нея прокурорът Николов е в конфликт на интереси, защото се е произнесъл по преписка по неин сигнал, въпреки че съпругата му е юрисконсулт в АЕЦ „Козлодуй“ и семейството обитава ведомствен апартамент на централата срещу 60 лв. наем на месец.
„Лекс“ накратко ще припомни случая на медицинската сестра, който нашумя миналата година, след като централата заведе иск за 500 000 лв. срещу Станчева за увреждане на репутацията на предприятието вследствие на подадени от нея над 70 заявления за достъп до обществена информация, част от които във връзка с намиращия се на територията на централата здравен център, който действа в разрез със закона, тъй като не е регистриран като лечебно заведение.
В края на м.г. ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ беше сменено и искът от половин милион лева срещу Станчева беше оттеглен. Но въз основа на получените данни, медицинската сестра е подала множество сигнали до различни институции, като над 20 са до прокуратурата.
Един от тях е бил разпределен на прокурор Димитър Николов. Той се отнася до задължителното извършване на антигенни тестове за COVID-19 на работниците и служителите на АЕЦ „Козлодуй“, които са отсъствали от работа минимум седем дни. За да бъдат допуснати отново до работните си места, те е трябвало да представят негативен резултат от антигенен тест, направен до 48 часа преди да се явят на работа.
Въпросните тестове се извършвали в мазе на административната сграда на предприятието и в помещение в Спортно-оздравителен комплекс в Козлодуй от хора, които нямали право да правят това, сочи медсестрата в сигнала си. Пред „Лекс“ Наталия Станчева уточни, че се е получавало струпване на множество хора, които да бъдат изследвани, което е създавало риск от разпространение на заразата. ПО думите ѝ са направени хиляди тестове в нарушение на актуалната към онзи момент заповед на здравния министър, според която бързите антигенни тестове се извършват само в лечебни заведения.
Заради това в края на март 2023 г. тя се обърнала към прокуратурата като е поставила и въпроси за начина, по който са били избирани антигенните тестове, които са се използвали.
Както стана ясно, след случаен жребий, сигналът е „отишъл“ при прокурор Димитър Николов, чиято съпруга е юрисконсулт в атомната централа и семейството живее във ведомствен апартамент.
На 20 април м.г. Димитър Николов е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил преписката.
По този повод Наталия Станчева споделя, че в действителност не са били предприети никакви действия от наблюдаващия прокурор – не са разпитани свидетели, не са изискани никакви документи, не е извършена никаква проверка на посочените от нея факти и обстоятелства. „В папката има сигнал и постановление за прекратяване, а между тях няма нищо. Прокурорът следваше да се отведе, защото съпругата му работи в АЕЦ „Козлодуй“ и ползват ведомствено жилище на централата“, споделя медицинската сестра.
Тя се обръща към ИВСС за извършване на проверка за конфликт на интереси, каквито правомощия има по Закона за съдебната власт.
След няколкомесечна проверка ИВСС внесе в Прокурорската колегия предложения за установяване на конфликт на интереси и за дисциплинарно производство срещу Димитър Николов, като вчера ПК образува едно общо такова и избра състав.
Същевременно Наталия Станчева чака да се разреши и друг неин спор с АЕЦ „Козлодуй“. След като беше възстановена на работа след дисциплинарно уволнение, работодателят промени местоработата ѝ и тя заведе ново дело. Този спор трябва да реши съдия Адриана Добрева от РС-Козлодуй, която обаче се натъкна на по-сериозен проблем от обичайните при спорове между служител и работодател, който е създаден от законодателя и сезира за него Конституционния съд.
Съдия Добрева установи, че парламентът е променил скоростно два закона, които целят да „санират“ съществуването на здравен център в централата и така е нарушил Конституцията. Тя настоя КС да обяви за противоконституционни две, на практика приети на едно четене, разпоредби, които позволяват на ядрените централи – а в България е само АЕЦ „Козлодуй“, да наемат в собствено здравно звено медицински специалисти, които да решават кой служител да бъде допускан до работа (виж още тук). Конституционният съд все още не се е произнесъл по допустимостта на искането.
Конституционният съд (КС) единодушно допусна за разглеждане искането на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) да бъде „отменена“ т.нар. съдебна медиация – задължителна и факултативна, която предшества разглеждането на някои видове дела (пълния текст на определението виж тук). Тя е предвидено да започне да се провежда по определени граждански и търговски дела от 1 юли 2024 г.
Предвид разпоредбата на чл. 54, ал.1, т. 4 АПК (Административният орган спира производството, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон), предстои Съдийската колегия да прецени дали и как допускането на делото за разглеждане се отразява на процеса по създаване на медиационни центрове към съдилищата и по подбор на медиатори.
Малко след произнасянето на КС от Съдийската колегия съобщиха, че са открили процедури за подбор на медиатори за центровете в 28 града – общо 254 души. Най-много медиатори е предвидено да има в София – 50 (колко са в останалите градове виж тук).
Както „Лекс“ писа, адвокатурата атакува в КС всички разпоредби от Закона за медиацията (ЗМ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се регламентира новата процедура. Оспорени са чл. 19, чл. 20, чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24, ал. 1 и чл. 25 от Закона за медиацията и чл. 78а, чл. 140а, чл. 140б, чл. 267, ал. 3, чл. 314а, чл. 341а , чл. 374а от ГПК.
В искането си ВАдС излага аргументи, че тази процедура противоречи на правото на защита и на достъп до съд. Съветът изследва не само изискванията на Конституцията и спазването на гарантираните от нея права, но и правото на Европейския съюз, както и практиката на съда в Люксембург, който е изработил изисквания за въвеждането на процедура по задължителна медиация (повече виж тук).
Като заинтересувани институции по делото са конституирани Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, Висшият съдебен съвет и омбудсманът.
За становище са поканени Съюзът на юристите, Съюзът на съдиите, Българската съдийска асоциация, Българската асоциация на медиаторите, Професионалната асоциация на медиаторите в България, Националната асоциация на медиаторите, Българска асоциация за европейско право и фондация „Български адвокати за правата на човека“.
КС покани за правно мнение по делото проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Валентина Попова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Мартин Белов, проф. д-р Огнян Стамболиев, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Силви Чернев, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Иван Стойнев, доц. д-р Камелия Цолова, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Петър Бончовски, доц. д-р Станислав Костов, доц. д-р Таня Градинарова, доц. д-р Христо Христев, доц. д-р Юлия Захариева, д-р Ивайло Костов, д-р Мартин Бъбаров, д-р Силвия Спасова, Благовест Пунев и Ружа Иванова.
Президентът Румен Радев обяви, че още от днес започва срещите с потенциалните служебни премиери за съставянето на бъдещото служебно правителство, след като „Има такъв народ“ (ИТН) получиха и веднага върнаха неизпълнен и третия проучвателен мандат за съставяне на кабинет.
„Радваме се, че тази 9-месечна агония приключва. Ние през всичките девет месеца декларирахме, че това управление е порочно и трябва да се отива на избори и там да решава суверенът. Ние мислим, че изборите са най-висшата форма на демокрация. Благодарим за доверието, ще задържим тази папка само още няколко секунди и ще я върнем празна с неизпълнен мандат, защото това е най-правилното за България“, каза зам.-председателят на ИТН Ивайло Вълчев и върна папката на президента, като преди това подчерта, че в партията му разбират трудната ситуация, в която бил поставен държавният глава „с тези абсолютно ненужни промени в Конституцията“.
„Споделям вашето убеждение, че един от най-големите пороци на отиващото си управление беше драстичното разминаване между думите, изречени преди и по време на изборите и сглобката, която се сътвори впоследствие, и искрено се надявам, че начинът, по който всичко това свършва, и с реквиема, който вие поставихте на това управление с връщането и на третия мандат, това ще послужи за един урок на всички, че за говоренето на едно по време на избори, и за правенето на точно обратното след тях, винаги се плаща цена“, заяви Радев.
След това той обясни, че следва „традиционното кафе с партиите“, а след него започва веднага среща с всички потенциални министър-председатели.
„Днес, утре, ако се наложи и през почивните дни. Отложил съм и наситената си международна програма за следващите десет дни, която включваше посещение на чужд президент и моя официални визити в чужбина. Ще направя всичко възможно този процес по сформиране на служебен кабинет да бъде ускорен“, заяви Радев.
След последните промени в Конституцията президентът не може сам да избира кой да е служебен премиер, а изборът му е ограничен между председателя на Народното събрание Росен Желязков, управителя на БНБ Димитър Радев (или подуправителите Андрей Гюров, Петър Чобанов и Радослав Миленков), председателя на Сметната палата Димитър Главчев (или заместник-председателите Горица Грънчарова-Кожарева и Тошко Тодоров) и омбудсмана или неговия заместник. Тъй като омбудсманът Диана Ковачева трябва да встъпи като съдия в ЕСПЧ след по-малко от месец, мястото на служебен премиер можеше да бъде заето от заместничката ѝ Елена Чернева, която обаче вчера изненадващо подаде оставка.
Всеки от изброените обаче може да откаже поста и в основния закон не е уредено какво следва в такъв случай.
Вчера президентът съжали и остана изненадан от оставката на Чернева, като подсказа, че тя е била фаворит за служебен премиер, защото не е свързана с партия. Междувременно пък днес лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че не иска постът да бъде поет от председателя на парламента Росен Желязков и от шефа на Сметната палата Димитър Главчев и помоли президентът да не ги избира.
„Единственото, на което държа и няма да го позволя по никакъв начин, е служебен премиер да е Росен Желязков, а истински се надявам и президентът да не посочи Димитър Главчев. Те биха били свързани по някакъв начин с ГЕРБ. Не, че не ги е гласувал единодушно парламентът, но няма да е красиво“, коментира Борисов.
На въпрос за възможна конституционна криза, ако никой от възможните служебни премиери не приеме да заеме позицията, лидерът на ГЕРБ прехвърли отговорността към съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов.
„Имам един говорител по темата и това е Христо Иванов. Аз съм подкрепил всичко, което той е искал, и той ми е благодарил“, заяви Борисов.
Адвокат Веска Волева осъди общината да ѝ плати общо над 30 000 лева обезщетения и разноски, след като преди 4 години се е спънала в разлепена плочка до Съдебната палата и счупила крака си.
Това става ясно от окончателното определение на Върховния касационен съд (ВКС), който не допусна касационно обжалване на делото. Волева е завела частичен иск за неимуществени вреди срещу общината за 26 000 лева, а пълният му размер е 50 000 лева. Софийският градски съд (СГС) осъди първоначално общината да ѝ плати 18 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и над 2000 лева за разходи по лечението и разноски по делото. След това обаче Софийският апелативен съд (САС) уважи изцяло иска ѝ за 26 000 лева, а с разноските и разходите за лечение, общината е осъдена да плати общо около 34 000 лева на адвокатката.
Инцидентът е станал на 16 август 2020 г., когато тя се разхождала с колежката си Мариела Спасова по ул. „Алабин“ от ул. „Христо Белчев“ към Съдебната палата, точно където се намира кантората ѝ. Тогава Волева стъпила на отлепена плочка, която се надигнала и при опита да избегне удара от плочката, адвокатката паднала в локва. От удара ожулила и двете си колена, а левият ѝ глезен бързо се подул. Спътничката ѝ се обадила на сина на Волева, който дошъл и я закарал в „Пирогов“, където лекарите установили тройно счупване на ставата на глезена и я оперирали, за да поставят винтове.
Последвали тежки 3 месеца, в които адвокатката първо била на легло и не се явявала в кантората, не можела и да се среща с клиенти, а контактувала с тях само по телефона. Налагало се да ползва помощ на близки за най-елементарни нужди.
Съдът изследва състоянието на настилката в района, като според адвокат Спасова, която е дала показания, тротоарите по ул. „Алабин“ дълго след инцидента са останали отлепени. Експертиза на тротоара в района пък показа, че към началото на 2021 г. настилката е годна, безопасна и няма липсващи или отлепени плочки, нито дупки и пропадания. Според две вещи лица от община „Средец“ ремонти не са извършвани отпреди инцидента с адвокат Волева.
Пред всички инстанции Столичната община настояваше, че е налице съпричиняване на инцидента, защото пострадалата не внимавала и не гледала къде върви. Старши експертът от район „Средец“ Гергана Кърджилова пък заяви пред СГС, че на ул. „Алабин“ е извършен частичен авариен ремонт в края на 2019 г. и оттогава настилката е безопасна за пешеходците. Съдът цитира показанията ѝ, че на ул. „Алабин“ имало „малко колебаещи се, но не чак силно движещи се плочки“. Тези показания бяха оценени критично от съдия Валерия Банкова.
„За съда е непонятно как е възможно една плоча от пътна настилка да е колебаеща се, освен ако не е отлепена“, се казваше в решението на СГС. Първата инстанция обаче се съгласи, че има съпричиняване, защото адвокат Волева е била наясно с лошата настилка, защото редовно минавала оттам и дори писала две жалби до общината.
Не така обаче прецениха апелативните съдии, според които поддържането на настилката е задължение единствено на общината и пешеходците не са длъжни да гледат всяка плочка.
„Не може да се приеме, че излизането на улицата и придвижването по тротоар, чието поддържане по закон е вменено в задължение на ответника, е израз на липса на нормална дължима грижа за здравето и телесната цялост на пострадалата. Следва да се изтъкне, че
за пешеходеца не съществува задължение, предвидено в нормативен акт, постоянно да следи с погледа си пътната настилка
през която преминава“, се казва в решението на САС. Втората инстанция се съгласи, че Волева е познавала настилката в района, но подчерта, че състоянието на тротоара е било такова, че дори пешеходецът да е крайно внимателен, няма как да предвиди „коя точно плочка не е достатъчно добре залепена или коя междувременно се е отлепила от дъждовете и може да причини увреждане“.
„Неизпълнението от страна на общината на задължението ѝ да поддържа улиците и тротоарите в населеното място, не може да бъде извинено с това, че гражданите трябва да преминават с повишено внимание през препятствията по тях“, написа в решението си втората инстанция и прие, че трябва да уважи изцяло частичния иск на Волева за 26 000 лева.
Общината атакува решението пред ВКС, но върховните съдии отхвърлиха всички аргументи и приеха, че няма основания за касационно обжалване.
Прокурорската колегия видя дискриминация спрямо прокурорите и следователите в черновата на проект за нов Закон на адвокатурата, който все още не е публикуван и обсъжданията по текстовете продължават вътре в самата адвокатура.
Става дума за предложение в него, според което съдиите и научните работници с над 5 години юридически стаж не полагат встъпителен изпит за адвокат.
В него Прокурорската колегия видя дискриминация и прие становище, което ще изпрати на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) и Народното събрание.
Предложението за това дойде от председателя на правната комисия в Прокурорската колегия Калина Чапкънова. Тя посочи, че проектът за нов ЗА не е изпратен за становище на кадровиците, те научили за него от „колега“, а после разбрали за разпоредбите от официалния сайт на адвокатурата.
Какво предвижда проектът за нов ЗА и какво реши общото събрание на адвокатите
Проектът на изцяло нов Закон за адвокатурата досега не е оповестяван публично, нито е представян за становище на институции и организации, тъй като по текстовете следва първо да бъде постигнато съгласие вътре в адвокатурата. Той беше подложен за първи път на вътрешно обсъждане в гилдията на последното Общо събрание на адвокатите от страната (ОСАС).
В проекта действително се предлага следната разпоредба:
Чл. 18. (1) Без полагане на встъпителен изпит се вписват кандидатите, които са заемали длъжност като съдия или академична длъжност по правни науки във висше училище не по-малко от пет години. Те подават до изпитната комисия заявление за допускане до въвеждащо обучение и заключителен изпит по чл. 17, а след успешно преминаване на обучението и заключителния изпит – заявление за вписване в адвокатската колегия.
(2) Без полагане на встъпителен изпит, въвеждащо обучение и заключителен изпит, се вписва лице, което е било вписано като адвокат и от последното му заличаване от адвокатските регистри е изтекъл срок не по-дълъг от пет години, независимо от изтичане срока на валидност на удостоверението по чл. 15, ал. 3.
Извън обсъждането на проекта за нов закон, Общото събрание на адвокатите от страната гласува специално решение (със 146 гласа „за“, 29 „против“ и 12 „въздържали се“), което гласи: „Указва на Висшия адвокатски съвет да упражни правомощията си по чл. 122, ал. 1, т. 11 от ЗА, като инициира спешни промени в сега действащия Закон за адвокатурата за отпадане на предвидената в чл. 6, ал. 3 възможност за вписване на лица като адвокати само въз основа на 5-годишен юридически стаж без полагане на изпит“.
Т.е. ОСАС прие, че никой не следва да се вписва като адвокат, без да е положил изпит, без значение, че преди това е упражнявал дълги години друга правна професия. На практика това е същото изискване като за всяка от магистратските професии – никой не може да стане съдия, прокурор или следовател, без да е спечелил конкурс.
Предложението никой да не може да става адвокат без изпит беше на адвокат Петър Славов и повод за него бяха последните скандали с кръгове на влияние в съдебната власт. След като говори за „джуджета, Снежанки, SS-клуб и не знам си какво си“ адвокат Славов заяви: „Това сме го говорили неведнъж тук, имаме и решения на не едно и две общи събрания на адвокатите. За момента не е изпълнено. А вижте до какво води този порочен модел. Води до това, че бивш главен прокурор, който до момента, в който беше такъв, обясняваше как адвокатите – поправете ме, ако греша, – но твърдеше как „адвокатите, понеже защитавали престъпници, затова и те, разбирате ли, били такива“, показваше тежки дефицити в познанията си по основни правила на правовата държава като разделение на властите. И в момента, в който беше отстранен от поста – хоп, се заяви да става адвокат. Като всички много добре можем да си представим един подобен маниер на дълги години присъствие в съдебната власт, след което напускането ѝ е с някакъв скандал, и незабавно искане да бъде вписан на основание разпоредбата в закона за наличие просто на юридически стаж такъв човек в редиците на адвокатурата и за съжаление често съгласието на някоя колегия в страната, че това вреди наистина и на достойнството, и на уважението, и на престижа на цялата ни професия“.
Реакцията на Прокурорската колегия
В днешното становище, прието от Прокурорската колегия (пълния текст виж тук), се посочва, че на 24 и 25 февруари е проведено Общо събрание на адвокатите, на което е бил обсъден проектът за нов закон като по отделни текстове са били приети и конкретни предложения. Било е възложено на ВАдС да инициира и съответните действия, съгласно правомощията си по чл. 122, ал. 1 от ЗА.
„На Общото събрание е взето решение ВАдС да инициира спешни промени в сегашния Закон за адвокатурата за отпадане в чл. 6 от ЗА на възможността за вписване на адвокати само въз основа на 5 години юридически стаж без полагане на изпит“, заяви днес Калина Чапкънова.
Става дума за ал. 3, в която се казва, че без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен „доктор по право“, както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години като тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия“.
Тя посочи, че залегналият в проекта режим за придобиване на адвокатска правоспособност е значително по-рестриктивен и утежнен от сегашния, защото е предвидено полагането на два изпита – всъпителен и заключителен за придобиване на адвокатски права, като без право на изпит могат да упражняват адвокатска професия само юристи, които вече са били вписани като адвокати в съответните регистри и от последното им заличаване не са минали повече от 5 години.
За съдиите и научните работници с над пет години стаж не се предлага встъпителен изпит, за да придобият адвокатски права. От тази група са изключени прокурорите и следователите, каза още Чапкънова.
И заради това тя предложи Прокурорската колегия да излезе със становище за отстраняване на тази „дискриминационна норма“.
„Съгласно чл. 117 от Конституцията съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът. Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт.
Следвайки духа на Конституцията, Законът за съдебната власт равнопоставя съдиите, прокурорите и следователите като използва общото наименование магистрати и органи на съдебната власт. Независимо от специфичните функции в правоохранителната и правораздавателната дейност на съдиите, прокурорите и следователите, ЗСВ поставя общи изисквания и процедури за всички магистрати по отношение образователната и професионалната им квалификация, необходимият трудов стаж за заемане на длъжностите „съдия, прокурор и следовател“, еднакви по вид конкурсни процедури за заемане на съответните длъжности, еднакви основание за търсене и реализиране на дисциплинарна отговорност, еднакви етични норми и правила, на които следва да отговарят, за да заемат съответната длъжност“, обоснова се Калина Чапкънова.
Тя посочи, че проектът на Закон за адвокатурата, като нормативен акт, уреждащ специални изисквания, следва да се заложат обективни критерии за придобиване на адвокатски права.
„Облекчената процедура само за една категория магистрати – за съдиите, е дискриминационен критерий спрямо останалите – прокурорите и следователите. Професионалната квалификация и опит на съдията от пет години е аналогична с тази на прокурорите и следователите, разликата е само във функционалната компетентност“, заяви още Чапкънова.
Тя допълни, че чл. 18 от проекта за ЗА в предложената редакция е дискриминационен по отношение на обвинителите и следователите, ще доведе до противопоставяне на магистратите и ще генерира излишно напрежение в съдебната власт.
„Спрямо прокурорите и следователите се води една целенасочена политика за дискредитиране на професията и това започна с измененията в Конституцията и въвеждането на дискриминационни норми, които не дават възможност на прокурори и следователи да участват в съставите на ВСС и ВПС от парламентарната квота. Дискриминация съществува и в други законопроекти като в новия ЗСВ, в който също е прокарана линия на противопоставяне на съда, прокуратурата и следствието чрез въвеждане на различни режими във връзка с командироването и участието в определени органи, които имат ключово значение за цялата организация и ръководство на съдебната система“, каза Чапкънова.
Гергана Мутафова обяви, че изцяло подкрепя мотивите, като допълни, че тази линия на разделяне на статута на съдиите от статута на прокурорите се прокарва упорито от промените в Конституцията насам.
Тя посочи, че с разделянето на кадровия орган на ВСС и на ВПС ще се постигне изпразване от съдържание това, че съдиите, прокурорите и следователите представляват магистратската общност, която има независимост, гарантирана от основния закон.
По думите ѝ разделянето на ВСС и ВПС ще доведе от една страна до мултиплициране на администрацията и по-големи разходи, но по-важният резултат ще е, че през завишаване на парламентарната квота във ВПС, ще се постигне избор на главен прокурор от парламента, опосреден от ВПС. Но при евентуални негативи от качествата на новия обвинител №1, отговорност ще носи Висшият прокурорски съвет.
В подкрепа на тезата, че се осъществява дискриминация спрямо прокурорите, тя отново коментира някои от предложенията в новия ЗСВ, на които обърна внимание по време на първото обществено обсъждане на проекта, проведено вчера (можете да си ги припомните тук).
„И тук естествено идва чл. 18 от проекта за ЗА, който е продължение на тенденцията прокурорите да станат обикновени чиновници в съдебната власт, разделени от съдиите. Прави се опит защитниците на държавата в лицето на прокурорите да бъдат преформатирани в друг статут и на друго място. Създаването на един Франкенщайн при една Конституция и закони ще доведе до абсолютно отвращение на прокурорите и следователите да работят в тази система“, каза Мутафова.
Евгени Иванов на свой ред каза, че допреди няколко месеца „най-черният му кошмар“ бил прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт.
„Сега обаче след измененията в Конституцията стигнах до следния извод – не е най-кошмарното прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт, а да бъде овладяна от политици. Сигурен съм, че това ще стане, започнато е и ще се довърши. На политиците им трябва прокуратура вътре в системата, за да я оправдаят, че е независима, но е просто отчетна, а отчетността се получава от шест назначения от парламента. Шестима ще решават всичко. Могат да изберат всеки – като се започне от главен прокурор до последния младши прокурор във всяка прокуратура. Ще избират всички административни ръководители, от тези шест гласа зависи и образуването на дисциплинарните производства. С 6 гласа от парламента партиите, които управляват, получават и прокуратурата, а това е жестоко оръжие в ръцете на недобронамерени хора. Тежко и горко на народа“, заяви Иванов.
Според проекта за нов ЗСВ главният прокурор, директорът на НСлС и заместниците му се избират с поне седем гласа „за“ като същото мнозинство ще е необходимо и за предсрочното прекратяване на мандата на член на съвета. Шест гласа ще са нужни за кадрови и дисциплинарни въпроси, а останалите решения ще се приемат с повече от половината от присъстващите членове на ВПС.
Финалът на дискусията беше отбелязан с думите на Стефан Петров: „Знаем съдбата на този, който изобрети гилотината“.
Прокурорската колегия отказа да отстрани временно от длъжност обвинителя от Софийската районна прокуратура (СРП) Константин Сулев, обвинен в длъжностно престъпление, свързано с разследване срещу Петьо Петров-Пепи Еврото. Колегията изслуша днес при закрити врати петимата наблюдаващи прокурори от СГП по делото срещу групата за влияние на Мартин Божанов, известен като Нотариуса.
На заседанието днес не станаха ясни мотивите на кадровиците за отказа им да отстранят Сулев. Той се яви с адвокат Костадин Костадинов, за да бъде изслушан от колегията по повод внесеното преди две седмици искане на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов за временното му отстраняване от длъжност, заради привличането му в качеството му на обвиняем. И след изслушването, което се проведе при закрити врати, ПК обяви само, че не го отстранява от длъжност.
През есента на миналата година Константин Сулев беше обвинен в длъжностно престъпление, а преди три седмици обвинителният акт срещу него беше внесен в Софийския градски съд.
Според обвинението прокурорът е извършил престъплението от 30 май до 1 юни миналата година с пет деяния. Прокуратурата твърди, че Сулев е нарушил, а също така и не е изпълнил свои служебни задължения, за да набави облага за бившия главен прокурор Иван Гешев, като не допусне да бъде изнесена информация срещу него в медиите, както и с цел да причини вреда на Петьо Петров, известен като Пепи Еврото, и на Кристиян Христов. Христов е един от замесените в схемата „Осемте джуджета“ за завземането на бизнеса и имуществото на Илия и Явор Златанови. Миналата година той беше арестуван преди да даде пресконференция, на която обещаваше да направи разкрития за отношенията си с Петьо Петров и бившата му съпруга Любена Павлова. Признанието му дойде след разказ на Павлова пред „Антикорупционния фонд“, която пък каза, че Петьо Петров е писал заплашителното писмо до бившия вече главен прокурор Иван Гешев. Христов на свой ред заяви, че е работил няколко години за Павлова и Петров и бил принуждаван да прави „какви ли не неща, които не са морално ОК, не са законни и т.н“.
Обвинението, за което прокурорът Сулев е изправен пред съда, предвижда от 1 до 8 години затвор, като според прокуратурата от него са могли да настъпят немаловажни вредни последици – незаконно засягане правата на граждани и уронване престижа на прокуратурата (още по темата виж тук и тук).
Първоначално определеният съдия по делото Стоян Михов си направи отвод. Той е от Софийския районен съд, а в момента командирован в СГС. Поради това е в колегиални отношения със Сулев, като двамата се познавали и лично. За да бъдат избегнати каквито и да е съмнения в безпристрастността на съдията, той се отведе.
Делото беше разпределено на нов съдия – Лилия Георгиева.
Същевременно днес колегията изслуша прокурорите от Софийската градска прокуратура Йордан Петров, Светослав Милушев, Пламен Иванов, Мария Кабалакова и Деян Захариев. Петимата са наблюдаващи по досъдебното производство срещу групата на Мартин Божанов.
Преди две седмици петимата обвинители представиха кратка информация за разследването. От нея става ясно, че Нотариуса е изградил схема за оказване на влияние върху магистрати, които гледат дела във връзка с извършени от него и групата му имотни измами. Целта била, ако делото не се развива по желания от Божанов начин, той да предприеме съответните действия, които да доведат до отвод на съдията (още по темата виж тук).
Изслушването на петимата прокурори се проведе при закрити врати. То продължи около половин час, в резултат на което кадровиците взеха няколко решения.
Първото е, че не са констатирани нарушения на принципа на случайния подбор при определянето на наблюдаващите прокурори като това се отнася не само до първоначално определения обвинител, така и до всички останали, които са сформирали екипа за разследване по това досъдебно производство.
Освен това Прокурорската колегия не е установила нарушения и на процесуалните срокове нито по време на извършената проверка, нито впоследствие по образуваното досъдебно производство. Не е констатирано и бездействие от страна на наблюдаващите прокурори по това дело. Напротив, от колегията са установили ритмичност на извършваните процесуално-следствени действия като всички те са пряко свързани и имат отношение към предмета на доказване.
Върховният административен съд (ВАС) окончателно остави без разглеждане жалба на бивша спецсъдийка срещу отказа на Съдийската колегия да я премести конкретно в Търговското отделение на Софийския градски съд (СГС).
Петчленният състав с председател Таня Вачева и членове Анелия Ананиева, Юлия Тодорова (докладчик), Станимир Христов и Нели Дончева изцяло се съгласиха с мотивите на първата инстанция, че в случая няма годен за обжалване административен акт, защото бившата спецсъдийка Вилислава Ангелова не е адресат на решението на СК.
Ангелова се обърна към касационния състав като един от аргументите ѝ е, че Съдийската колегия се е произнесла с оглед нейната личност, защото в други случаи кадровиците били конкретизирали отделението, в което преназначават съдия. Но ВАС посочи, че правомощие на Общото събрание на СГС е да разпредели магистратите по отделения, а не на кадровия орган.
След закриването на Специализирания наказателен съд през 2022 г. немалка част от съдиите бяха преместени на длъжност „съдия в СГС“ при запазването на ранга и размера на заплатата като от 28 юли с.г. всички започнаха работа в Наказателното отделение.
В началото на 2023 г. Вилислава Ангелова подаде молба в Съдийската колегия да бъде преназначена в Търговското отделение на СГС.
На 28 март 2023 г. СК на ВСС изпрати молбата ѝ на председателя на съда Алексей Трифонов при съобразяване на чл. 85, ал. 3, т. 1 от Закона за съдебната власт, който предвижда, че общото събрание на съда определя броя и съставите на отделенията, както и тяхната специализация по материя.
Т.е. шефът на СГС трябва да свика общо събрание, което да прецени дали да премести Вилислава Ангелова от Наказателното в Търговското отделение.
Ангелова обжалва решението на Съдийската колегия пред ВАС, който обаче намери жалбата за недопустима, защото е подадена срещу волеизявление, което не притежава белезите на годен за обжалване административен акт и съответно не подлежи на самостоятелен съдебен контрол (виж още тук).
Определението на тричленния състав беше обжалвано от съдийката, но сега петчленен състав на ВАС го потвърди.
„Правният извод на тричленния състав на ВАС, за недопустимост първоинстанционното оспорване, е обоснован от установените фактически обстоятелства, релевантни за правния спор. Обстоятелствената и разпоредителната част на акта, не обективират волеизявление на органа, отговарящо на предвиденото в чл. 21, ал. 1 – ал. 4 АПК, за да се приеме, че решението носи характеристиките на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по АПК“, казват петимата върховни съдии.
И допълват, че решението на Съдийската колегия има само уведомителен характер, то не поражда права и задължения и не засяга права и законни интереси на Вилислава Ангелова.
ВАС посочва, че това решение на СК е адресирано до председателя на Софийския градски съд Алексей Трифонов, който трябва да свика Общо събрание, което на свой ред да разгледа молбата на Ангелова да работи в Търговското отделение.
„По силата на чл. 85, ал. 3, т. 1 ЗСВ в правомощието на Общото събрание на СГС е да определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя, поради което и СК на ВСС няма материална компетентност да преназначи жалбоподателката в посочената от нея колегия на СГС. Липсата на законово задължение, вменено на СК на ВСС, Ангелова да бъде назначена в конкретно отделение на окръжния съд, е обосновало приемане на процесното решение и препращане на молбата ѝ до административния ръководител на Софийски градски съд. Следователно, правилна е преценката на тричленния състав на ВАС, че в случая не е налице положителната абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата – наличие на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което първоинстанционната жалба и на основание чл. 159, т. 1 АПК законосъобразно е оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство – прекратено“, изтъква петчленният състав.
Подалата оставка като заместник-омбудсман Елена Чернева-Маркова е била фаворит за служебен премиер на президента Румен Радев.
Това стана ясно от изказването на държавния глава, след като „Продължаваме промяната-Демократична България“ приеха и върнаха неизпълнен втория мандат за съставяне на правителство, а заявките на всички партии са, че няма да бъде успешен и третият, което означава нови предсрочни избори и ново служебно правителство.
Елена Чернева изненадващо подаде оставка, за което председателят на парламента Росен Желязков информира днес депутатите. Чернева беше един от възможните варианти за следващ служебен премиер след последните промени в Конституцията, според които президентът не може сам да избира кой да е служебен премиер, а изборът му е ограничен между председателя на Народното събрание Росен Желязков, управителя на БНБ Димитър Радев (или подуправителите Андрей Гюров, Петър Чобанов и Радослав Миленков), председателя на Сметната палата Димитър Главчев (или заместник-председателите Горица Грънчарова-Кожарева и Тошко Тодоров) и омбудсмана или неговия заместник. Тъй като омбудсманът Диана Ковачева трябва да встъпи като съдия в ЕСПЧ след по-малко от месец, мястото на служебен премиер можеше да бъде заето от Елена Чернева. Всеки от изброените обаче може да откаже поста и в основния закон не е уредено какво следва в такъв случай.
Президентът използва случая отново да критикува ПП-ДБ за инициираните и подкрепени промени в Конституцията в частта за служебното правителство.
„Не знам дали вие осъзнавате какви процеси вече се отприщиха в резултат на промените в Конституцията, които и вие инициирахте“, каза Радев и подчерта, че тесният кръг от възможностите за избор на служебен министър-председател се е стеснил още повече с оставката на Чернева.
„Тя беше единствената фигура, която не е и косвено, и директно близка с някоя партия и единствената в списъка, за която е ясно, че със сигурност можем да твърдим, че няма несъвместимост. Как така изведнъж Елена Чернева реши да си подаде оставката и когато този факт беше обявен искрено се учудих, че останахте безмълвни и не реагирахте. А според мен трябваше да има въпроси – защо, как, с какви мотиви, как така точно вчера, имало ли е натиск, защо не се инициира изслушване“, заяви Радев.
В парламента днес единствено Георги Свиленски от БСП попита председателя на парламента дали има информация оставката на Чернева да е свързана с възможността да бъде номинирана за служебен премиер, но Росен Желязков му отговори само, че е изчел дословно уведомлението.
„Ако за вас това са нормални неща, не се изненадвайте впоследствие, че рязко нараства възможността да получите политически служебен кабинет, който най-вероятно няма да бъде във ваша полза“, обърна се президентът към ПП-ДБ.
Преди това премиерът в оставка акад. Николай Денков и съпредседателят на ПП Кирил Петков обясниха, че не са получили подкрепа за управленската програма и реформите от ГЕРБ. Според Денков коалицията ГЕРБ-ДПС всъщност е искала избори през цялото време на преговорите.
„Нямаме съмнение, че преговорите бяха проформа с ясното съзнание, че страната трябва да бъде изпратена на избори“, каза Денков. Кирил Петков пък призова президента да направи възможното предсрочните парламентарни избори да са заедно с изборите за Европейски парламент и да бъдат спестени 100 млн. лева.
„Вече е много късано за такава молба. Призовах да не се предприемат необмислени промени в Конституцията, особено за служебния кабинет. Сега въпросите стават много повече от отговорите. Аз ще направя всичко възможно процесът да не прерасне в конституционна криза, но вие направихте всичко възможно правомощията на президента да бъдат силно ограничени, не само за избора, състава и контрола на служебния кабинет, но и определянето на времевите параметри за определяне на следващите избори. Съчувствам ви, но направихте всичко възможно тази институция да не владее процесите, както досега“, отговори Радев.
Временната парламентарна комисия за дейността на групата около Мартин Божанов-Нотариуса вече е предизборен цирк, който трябва да се разпусне. Около тази теза се обединиха днес ГЕРБ и ДПС и бойкотираха заседанието на комисията, която покани за изслушване отново градския прокурор Илиана Кирилова, апелативния прокурор на София Радослав Димов, шефката на Инспектората към ВСС Теодора Точкова и следователя Ясен Тодоров.
Кирилова този път дойде на заседанието, но повече от час изслушването не можеше да започне заради упоритите настоявания на депутати заседанието на комисията да не се състои. Първоначално в залата имаше само 8 представители на ПП-ДБ, БСП и „Възраждане“ и нямаше кворум, тъй като членовете на комисията са общо 17. Председателят на комисията Никола Минчев обаче обясни, че това не е пречка за провеждане на изслушване на гостите, като комисията не може само да взема решения.
Последва реплика от Атанас Зафиров от БСП, който първоначално съжаляваше за лисата на кворум, но и не искаше да има заседание. Според него комисията не може да гласува дневен ред без кворум, а без дневен ред, не може да проведе и изслушване. Никола Минчев пък каза, че това би обезсмислило възможността по правилник да се провежда изслушване без кворум и припомни, че такова заседание е провеждано и в предходен парламент, когато е трябвало да се приемат промени в Изборния кодекс. След като се оказа, че заседание все пак ще има, в залата дойдоха Хамид Хамид от ДПС и Маноил Манев от ГЕРБ.
Хамид каза, че Минчев нарушава правилника и явно трябва да бъде свален като председател на комисията, както бил свален и от поста на председател на Народното събрание.
„Стига сме правили предизборна кампания на ПП-ДБ, престанете с тези циркове, има си правила и правилник. Няма логика една комисия да може да открива заседания при липса на кворум и да катастрофира при гласуване на дневен ред. Утре ще внеса предложение да бъдете заменен“, каза Хамид на Минчев.
Манев пък се скара на гостите, че стоят в залата, след като виждат, че няма кворум.
„Какво правите тука? Правят си предизборна кампания още от миналата седмица, знаейки че отиваме на избори. Днес, когато е ясно, че отиваме на избори, пак се събраха да си направят кампания. Това е причината нас да ни няма. Това заседание не може да бъде провеждано. Смисълът е да се провежда изслушване, но не събираме кворум. Разпускайте го този цирк“, каза Манев.
„Рязко спадна интересът им на ГЕРБ и ДПС“, коментира Мирослав Иванов от ПП-ДБ.
Гроздан Караджов демонстрира, че и интересът на „Има такъв народ“ е спаднал, като също се включи в спора за кворума и заяви, че целта на заседанието не е да се изясни обективната истина, а „предизборни машинации на ПП“. Той също се обърна към гостите и им каза, че представителите на ПП-ДБ „са се стегнали да се снимат на ваш гръб“ и комисията се превръща в лов на вещици с подхвърляне на анонимни списъци
„Вие какво правите тук, да ви питам, като виждате, че няма кворум?“, отново се обърна и Маноил Манев, вече и директно към Илиана Кирилова.
Голяма част от дебата протече с викове на депутатите, без да им се дава думата от председателя, като в разговора се включи и градският прокурор.
„Нямаме силите да стоим срещу вас и да бъдем подложени на това изтезание да спорите помежду си, смятам, че много по-рано е трябвало да го решите. Аз също съм гражданин, освен по изключение градски прокурор. Ако ще ни изслушате, слушайте ни. Какво искате от нас – да седим ли или да си тръгваме?“, попита Кирилова.
Атанас Зафиров пък започна дълго изложение как две седмици е нямало заседание, а точно сега има и то точно с тези гости, които нямали какво ново да кажат, след като дали по пет интервюта. Отговори му отново Маноил Манев: „Пред коя комисия ще дават отговори? Пред тази, която формално в момента не заседава – все едно съдията да го няма в съдебно заседание, а вие вътре продължавате да заседавате. Щото ще ви издават присъди накрая. Ако не знаете, да ви кажа“.
След като разбраха, че изслушването все пак ще продължи, той и Хамид Хамид напуснаха залата. Малко след това ги последва и главният инспектор Теодора Точкова, която призова депутатите да си помислят дали да продължат.
„Ако ме извикате още веднъж, ще се замисля дали да дойда. Дошла съм от уважение и смятам, че без кворум няма как да изложа това, за което съм дошла. Ще изчакам отпред половин час да съберете кворум и ако има ще дойда, защото трябва да има уважение към институциите“, каза Точкова и напусна залата, а тъй като кворум нямаше, не се и върна. Никола Минчев успя само да ѝ каже, че за кворума решават депутатите, а не поканените в комисията гости.
Радослав Димов за съпругата си: По-добър прокурор не съм срещал
Апелативният прокурор на София Радослав Димов беше попитан за това как е избирал заместниците си и какво мисли за роднинските връзки сред ръководителите на прокуратурата. Въпросът към него беше продиктуван от това, че един от заместниците му е Емил Петров, който е брат на Петьо Петров-Еврото, съпругата му Божидара Ганева-Димова пък е заместник на градския прокурор, а бившата вече районна прокурорка на София Невена Зартова им е била кума. За всички заместници Димов каза, че сам ги е избрал.
За Емил Петров апелативният прокурор на София обясни, че му бил нужен, защото е работил в спецотдела на градската прокуратура и не бил сигурен, че в апелативната има толкова подготвени кадри. Освен това Петров познавал хора във Видин, който пък бил проблемен район и имало личностни дрязги.
„Аз толкова добър прокурор не съм срещал напоследък. Тя е изключителен прокурор, четири конкурса е спечелила. Питайте колеги от СГП и СРП. Как е избрана за заместник не мога да коментирам, не съм я назначавал и не съм оказвал влияние“, каза Димов за съпругата си.
Относно Невена Зартова и нейното признание, че е избирала своите заместници след консултации с него, Димов обясни, че е препоръчал хора, за които има наблюдения, че имат качества, а за кумството на Зартова каза, че тя е само „свидетел на сключване на граждански брак“.
На въпрос на Настимир Ананиев, че той самият е прескочил нива и е станал апелативен прокурор, след като преди това е бил районен, Димов отговори, че е кандидатствал за свободното място и е бил избран. За връзки с групите и клубовете на Нотариуса и Петьо Петров, апелативният прокурор каза, че е бил само в „Осемте джуджета “.
„Изключително добра кухня имаше, всички ходеха да обядват, а аз и живея на тази улица. Но съм ходил в качеството си на клиент“, отговори Димов, но поясни, че не е виждал там нито и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, нито някой от ръководителите на прокуратурата. За Нотариуса каза, че е чувал за него като за имотен измамник, който се навъртал в района на районната прокуратура, когато той е работел там.
„Работеше при един нотариус, предполагам, че оттам му идва прякорът. Въртеше се в района, до някаква степен се знаеше, че върши имотни измами. Като обикновен измамник го помня, нищо специално, не се е набивал на очи“, каза Димов.
За замесването на името му от гръцките бизнесмени Анастасиос Дикос и Йоаким Каламарис в техните проблеми с Нотариуса, той каза, че никога не е говорил с техен адвокат.
„Обаждане към негови адвокати не съм правил, той категорично е отрекъл аз да съм му звънял. По-скоро някой се е представил, че говори от мое име, но това е много трудно доказуемо“, каза Димов. След това към него бяха зададени въпроси и за това дали изобщо знае нещо за мрежи за влияние в прокуратурата, но отговори, че за тези неща трябват доказателства.
„Не съм се месил в работата на никой прокурор и в моята работа никой не се е месил“, добави Димов. Ивайло Чорбов от „Възраждане“ му опонира, че все пак и такива престъпления трябва да се доказват.
„За подкупи фактури няма, но трябва да ги доказвате. Как толкова години нито един не се зае да изчисти престижа на прокуратурата? Може би затова не можете да докажете, че няма корупция в държавата“, заяви депутатът, а Димов му отговори, че работят по законите, които парламентът е приел, а те са направени така, че някои престъпления се доказват трудно.
Кирилова: Съжалявам, че се хванах на това хоро, защото се оказа твърде бурно
Изслушването на Илиана Кирилова започна с нейно изложение, в което тя обясни, че според социологически изследвания по рейтинг на институциите прокуратурата е на последно място, а парламентът е на предпоследно и призова депутатите, ако ще се събират заедно в комисии, по-добре да си взаимодействат.
„Аз не съм оказала влияние на нито един прокурор. Нито един прокурор по нито едно дело. Проведете анкета по кое дело градският прокурор е казал направи така или иначе, щото ми се обади еди кой си. Такова нещо няма, не съм го и допускала“, каза Кирилова, след което каза, че сама е избрала заместниците си, а законът е такъв, че позволява те да са от други нива на прокуратурата.
„Махнете го това изключение, но направете конкурсите така, че да не седят и да не се обжалват по две години и да се чудим откъде да вземаме хора“, каза градският прокурор.
Тя отново припомни, че познава Петьо Петров още от 90-те години на миналия век покрай общата им работа в следствието, но заяви, че не е говорила и не е търгувала дела с него. След това Кирилова припомни и как е спечелила мястото за градски прокурор, като каза, че вече съжалява за това.
„На моменти съжалявам, че се хванах на това хоро, защото се оказа твърде бурно. А и минаваме на възраст, на която е по-добре леки хора да играем“, каза градският прокурор.
За кръга на Нотариуса тя каза, че не познава нито Божанов, нито адвокат Велимир Атанасов, нито Емил Писков, за които се твърди, че са работили с него, а не е посещавала и клуба му.
По време на изслушването ѝ в залата дойде и Божидара Ганева-Димова, която поиска да отговори лично на депутатите на въпросите за мястото ѝ като заместник-градски прокурор и семейните ѝ връзки. Тя каза, че няма законова забрана и двамата с Радослав Димов да са на ръководен пост, като това всяка година било декларирано.
За връзката си с Невена Зартова обаче тя каза, че от края на 2020 г. не поддържа вече никакви контакти с нея.
„Невена Зартова е била свидетел на моя брак, но от края на 2020 г. не контактувам под никаква форма с нея, тъй като е имала нездрави интереси към моя съпруг“, каза Димова, след което добави, че не е участвала под никаква форма в разследванията, свързани със Зартова, Нотариуса и „Осемте джуджета“.
„Аз и още един колега от миналата година сме подложени на невероятен натиск по делото на Божанов, заплашвани сме и сме с охрана с колегата ми. Информацията беше, че ще започне атака и в медиите и че ще бъде изкарана интимна моя връзка с колега, което е потресаващо“, разкри Димова.
След това продължи изслушването на Илиана Кирилова, която разкри пред депутатите нови факти от разследването, свързано с Нотариуса. Те се отнасят до показанията на Ивайла Бакалова за това как се е свързала с Божанов, за да помогне на съпруга си Веселин Денков да излезе от ареста. Според Кирилова преди два дни са се появили двама свидетели, които са дали показания, че Бакалова сама е потърсила през тях връзка с Нотариуса.
„Двамата свидетели споделиха, че Бакалова лично от тях е потърсила връзка с Емил Писков и впоследствие с Божанов. Като с последния е провела разговор от телефон на едно от двете лица. Те си влошили отношенията в резултат на това, защото разбрали, че тя ще го даде на Антикорупционния фонд. Тя им обещала, че ще види какво може да направи, за да не излизат всички неща“, каза Кирилова.
Кирилова беше попитана как става така, че мъжът е апелативен прокурор, жената е зам.-градски и кумата е районен прокурор. „Това са хора, които се запознават, когато са на по 25-26 години в НИП. В една такава възраст е нормално да възникнат някакви връзки, някои приключват с брак, те поддържат някакви контакти и е естествено, когато чувстваш някого близък да го поканиш за кум“, каза тя.
Тя заяви, че не е и никога не е била зависима от Петьо Еврото, същото заяви и заместничката ѝ Божидара Димова, която по-късно се присъедини към заседанието. „Поначало съм си самостоятелен електрон“, коментира Илиана Кирилова.
По време на изслушването си тя няколко пъти повтори, че прокуратурата не трябва да бъде омаскарявана и призова депутатите да извикат обвинителите „да си говорят като хора“.
След пространен коментар на Бойко Рашков от ПП-ДБ, в който той заяви, че има данни, че Кирилова се познава с Нотариуса, което тя категорично отрича, градската прокурорка се възмути. Тонът на разговора отново се вдигна и тя си тръгна с думите, че „прокуратурата не може да бъде поставяна на колене“.
Разговорът видимо се успокои при изслушването на следователя Ясен Тодоров. „Известно е, че съм привърженик на футболния клуб „Левски“ и да ме свързват с „Осемте джуджета“, е все едно да кажат, че съм привърженик на ЦСКА, а да ме свързват с „SS club” – все едно да съм привърженик на „Лудогорец“, каза Тодоров. Той определи Петьо Еврото, когото винаги наричаше с трите му имена Петьо Велков Петров, като интелигентен и ерудиран човек, но не знае как е използвал знанията и интелигентността си след като е напуснал следствието. Ясен Тодоров подчерта, че от лятото на 2004 г. Петров е променил отношението си към него и то е станало крайно отрицателно, съответно не са и общували.
Предложението смесени състави на ВКС и ВАС да разглеждат дела за конкурсите и дисциплинарните производства, както и разпоредби, свързани с прокуратурата – това са основните моменти в проекта за нов Закон за съдебната власт (ЗСВ), които предизвикват по-сериозни възражения от страна на представителите на съдебната власт, показа първото обществено обсъждане на проекта.
То беше организирано от Министерството на правосъдието съвместно с Българския институт за правни инициативи (БИПИ) като на него присъстваха, освен съдии, прокурори и следователи, депутати, представители на адвокатурата и на неправителствени организации.
Както „Лекс“ писа, още в началото на март Министерството на правосъдието публикува за предварителни обществени консултации проекта на ЗСВ. В него е регламентиран редът за избор на членове на двата нови Висш съдебен съвет (ВСС) и Висш прокурорски съвет (ВПС) от професионалната и парламентарната квоти като е дадена възможност на Висшия адвокатски съвет и юридическите факултети да номинират кандидати за членове на ВСС и ВПС от квотата на Народното събрание, които ще се изслушват от специална комисия. В проекта подробно е регламентирано дистанционното електронно гласуване за кадровици от професионалната квота, предвидено е общите събрания на съдиите и прокурорите да издигат кандидати за инспектори, „орязани“ са правомощията на главния прокурор предвид измененията в Конституцията, предложени са срокове за провеждане на конкурсите и за командироването, въведени са нови положения при атестирането, дисциплинарните производства, заложено е смесени състави от ВКС и ВАС да разглеждат дела по жалби срещу конкурсите за магистрати (виж повече тук).
На 25 март проектът за нов ЗСВ вече беше официално публикуван за обществено обсъждане като срокът за становища, мнения и коментари е 20 дни и изтича на 15 април. В този засега окончателен вариант бяха направени някои допълнения, като едно от тях предвижда смесените състави на ВКС и ВАС да разглеждат и делата по дисциплинарни производства, предлага се нова структура на Върховната прокуратура и се посочва, че ВСС и ВПС ще определят степента на натовареност на изборните си членове, които запазват статута си на магистрати (виж още тук).
Ден, след като проектът беше публикуван, се проведе и първото обществено обсъждане. Възраженията по него бяха основно в две насоки.
Представителите на прокуратурата изразиха сериозни резерви по отношение на някои от текстовете и изразиха усещането си, че с тях се задълбочава разделението в съдебната система.
„Нямаме усещането, че нашето професионално мнение се чува, отчита и има значение. Това, което беше направено в Конституцията, е да се създаде един хибриден модел и прокуратурата нито е извадена от съдебната власт, като самостоятелна агенция, нито е в изпълнителната власт. Мястото ѝ в съдебната власт е условно, разделението се задълбочава. Надявам се приказките за конструктивност да са реални“, заяви председателят на Асоциацията на прокурорите в България Владимир Николов, реферирайки към изказване на министъра на правосъдието Атанас Славов в началото на дискусията, в което той заяви, че екипът в МП е отворен за предложения и разговори.
Николов коментира текстовете, свързани с номинациите за членове на ВСС и ВПС от парламентарната квота, като заяви, че е ограничаващо само Висшият адвокатски съвет и юридическите факултети да могат да предлагат кандидати. По отношение на разпоредбите, които предвиждат, че неправителствени организации също може да номинират чрез депутати, Николов попита по какъв начин ще става това и дали НПО, каквато всъщност е и асоциацията на прокурорите, ще ходят при депутати, ще се срещнат по кафенета, за да предлагат членове на съвета. (На това отговори Капка Костова от Съюза на съдиите в България – процесът ще е обърнат.)
Владимир Николов каза още, че липсва механизъм, който да гарантира как би се задвижила процедурата по избор в парламента и как биха заработили двата съвета, ако настъпи политическа криза.
Всъщност такъв проблем би възникнал за ВПС, чийто състав се състои предимно от членове, избрани от Народното събрание. За ВСС нещата стоят по-различно, защото в преходните разпоредби на ЗСВ е предвидено, че при конституирането на 2/3 от състава, той може да работи. А както е известно ВСС се състои от 15 души, осем от които се избират от съдиите, двама са членове по право и шестима избира парламентът. Т.е. ако само съдебната квота посочи своите избраници, ВСС може да заработи.
Зам. градският прокурор Десислава Петрова, която е зам.-председател на АПБ, започна с думите, че основата за изработването на нов ЗСВ е опорочена, имайки предвид промените в Конституцията. Тя напомни, че още при обсъждането на измененията в основния закон от прокуратурата са настоявали да се преразгледа превесът на политическата квота във ВПС, но това така и не се е случило.
Тя се спря на срока за командироване на прокурори, който е шест месеца, докато този за съдиите е 12 месеца. Петрова изтъкна, че този институт по принцип е нежелателен и трябва да се прилага само по изключение. Но по принцип този шестмесечен срок няма да бъде ефективно прилаган, защото не може да осигури приключването на разследването в кратък срок.
И Десислава Петрова посочи, че не е ясно какво ще стане с Висшия прокурорски съвет, ако НС не изпълни ангажимента си за избор на членовете му.
Сава Петров от Върховната прокуратура на свой ред посочи, че проектът не е перфектен, но може да послужи като основа за надграждане и търсене на най-добрите решения.
„От една страна се казва, че главният прокурор е ръководител само на Върховната прокуратура, но от друга пише, че представлява една система от органи на съдебната власт, каквито са прокуратурата и следствието. Функциите на главния прокурор не са само представителни, той ръководи и контролната дейност на прокуратурата като система от органи. Тази особена връзка на главния прокурор и системата от органи би трябвало да получи повече опора в ЗСВ – например относно начина, по който ръководи контролните функции и в какво се изразява това – ревизии, проверки, кой кого ревизира и проверя, може ли Върховната прокуратура да ревизира работата на районна прокуратура и на какво основание“, посочи Сава Петров.
После коментира и предложената структура на Върховната прокуратура, която най-общо ще се състои от два отдела – съдебен и досъдебен като във всеки ще има и по няколко направления.
В тази връзка Сава Петров заяви: „Аз работя в международни отдел, който в проекта е отнесен към досъдебния отдел. Ние обаче разглеждане екстрадиции на осъдени и трансфери на осъдени, т.е. тези хора са осъдени. Връзката с досъдебните производства е постна“.
С уговорката, че е последният човек, който ще каже, че одобрява сегашната структура на ВП с 10 отдела, Петров заяви, че предложената структура е изкуствено ограничаваща, в тази част ЗСВ предлага ненужно строго фиксирани решения и на практика главният прокурор има по-малко възможност да проявява гъвкавост от всеки друг административен ръководител.
Той коментира и предложението директорът на Националната следствена служба вече да не е и зам. главен прокурор. По думите му трябва да се запази сегашното положение, за да не се губи връзката на шефа на НСлС с прокуратурата.
Членът на Прокурорската колегия Гергана Мутафова видя „тежка дискриминация“ на прокурорите в сравнение със съдиите в проекта за нов ЗСВ. По думите ѝ най-малкият проблем е срокът за командироване на прокурори и следователи като го определи за безсмислен.
Тя даде и примери къде вижда дискриминация – в текстовете, според които за главен инспектор се избира само съдия, а прокурор не може да участва в процедурата, както и във факта, че прокурори и следователи не може да са членове на ВСС, но съдии може да участват в състава на ВПС.
Мутафова попита и защо със ЗСВ се определя колко отдела да има във Върховната прокуратура.
Зам.-министърът на правосъдието Юлия Ковачева, която е ръководител на работната група по изготвянето на ЗСВ, заяви, че в момента в закона е предвидена структурата на ВКС и на ВАС, но не и на прокуратурата и заради това са се опитали да предложат такава и за Върховната прокуратура.
По отношение на въпроса за това кой отдел трябва да се занимава с международното сътрудничество, Ковачева заяви, че това е въпрос на вътрешна организация и не мисли, че всичко трябва да бъде уреждано в ЗСВ с такива подробности.
Тя допълни, че няма как в закона Народното събрание да бъде задължено да отвори процедурата за избор на членове на ВСС и ВПС, това би било удар в празното пространство, според нея.
Що се отнася до възраженията за срока за командироване, зам.-министърът посочи, че това е действащо право от средата на 2023 г. „Не сме променяли текстовете за прокуратурата, а сложихме ограничение и за съдиите, каквото в момента няма. Не може да се говори, че срокът за командироване ще препятства работата на прокуратурата и следствието. Тези текстове трябва да се четат заедно с разпоредбите за конкурсите и атестирането, където е заложено ежегодно, ритмично провеждане на конкурсите, така че командироването да се превърне в изключение“, поясни тя.
Представители на Асоциацията на българските административни съдии (АБАС) пък коментираха разпоредбите, според които смесени състави на ВКС и ВАС ще разглеждат делата за конкурсите и дисциплинарките.
Любомир Гайдов обърна внимание, че в законопроекта не е предвидена промяна относно съдебните обучения във всичките му аспекти – при първоначално назначаване, продължаващи и обучения за повишаване на квалификацията, съдебното обучение е част от независимостта на съда и на съдията.
По отношение на атестациите заяви, че не е взет предвид опитът на други европейски държави. В представения законопроект атестирането е част от конкурсната процедура. Идеята на атестациите е различна от тази, заложена в проекта. Провеждат се две отделни производства, които отнемат немалко време и излишно забавят своевременното приключване на конкурсите.
С въвеждането на смесени петчленни състави от съдии от ВКС и ВАС при спорове относно конкурси и дисциплинарни производства, законопроектът въвежда нова специална юрисдикция на ниво върховни съдилища, която се очаква да разрешава материален спор, а не разрешава процесуални въпроси, като подсъдността до сега. Отделно няма данни в друга европейска държава или в САЩ да е предвидена подобна юрисдикция, съставена от два отделни органа на съдебната власт на върховно ниво, която да се произнася по административни дела. Не става ясно по кой процесуален ред ще се провеждат различните производства и ако е по АПК, както до сега – колко съдии от ВКС имат опит да правораздават по този ред. „Отделно какво става с бързите производства по конкурсните процедури, с касационните производства по дисциплинарните процедури, с исковете за отмяна на влезли в сила съдебни актове по тези дела. Трябва да се помисли за техническото и кадрово обезпечаване, за да има разумен срок за разглеждането на тези дела, при тази самостоятелна юрисдикция, непозната за българското правораздаване“, каза съдия Гайдов.
Йовка Дражева пък заяви, че според нея тези разпоредби са противоконституционни и не отговарят на принципите за необходимост и необоснованост. Позовавайки се на практиката на Конституционния съд, тя заяви, че Висшият съдебен съвет е административен орган и като такъв издава административни актове, които подлежат на обжалване пред ВАС. Позова се на решение по к.д.№ 34/1998 г. на КС, с което вече е прието, че Конституцията не допуска създаването на смесен състав от две висши съдебни институции. Дражева изрази опасенията си, че се прави опит да се създават извънредни съдилища със смесени състави, което което не съответства на смисъла на нарушава чл.119, ал.3 от Конституцията. От решение по к.д.№1/2022 г. на КС също не се налагат правни изводи, които да подкрепят проекта в тази част.
На няколко пъти тя каза, че магистратите от ВАС са специализирани по тази материя, докато колегите им от ВКС гледат граждански, търговски и наказателни дела. Дражева определи като абсурдно разнасянето на дела от единия в другия съд.
Според нея и настоящите текстове в ЗСВ, според които жалбите срещу изборите на членове на съвета се разглеждат от смесени състави на ВКС и ВАС също противоречат на Конституцията.
Министърът на правосъдието Атанас Славов отговори, че предложението за смесените състави е легитимно от гледна точка на публичния интерес. Той добави, че материята на дисциплинарните производства и конкурсите не може еднозначно да се определи от материална гледна точка като административно производство, защото административното право урежда отношенията с изпълнителната власт.
„Магистратите не са чиновници, няма заповеди за назначения, те изпълняват конституционно предвидена функция. Еднозначното предвиждане цялата материя да е подсъдна само на единия върховен съд не отговаря изцяло на конституционния стандарт. Нямаме държавен съвет, имаме ВАС, съдиите там не са квази сенатори, те са съдии. Не намирам концептуален проблем да се формират смесени състави и да правораздават по въпроси от значение за цялата система“, каза Славов.
Зам.-председателят на ВКС и ръководител на Наказателната колегия Лада Паунова на свой ред напомни, че броят на съдиите от общите съдилища е в пъти повече от административните и не може само на административните съдии да се предоставя възможността да преценяват за кариерното израстване и дисциплинарната отговорност на всички съдии.
Паунова допълни още, че смесените състави са вече установена практика, такива има при решаването на споровете по подсъдност. Това не е нещо изключително, заключи тя.
Представителите на Висшия адвокатски съвет приветстваха идеята да участват в процедурата по номинации на членове на съветите, но призоваха да се помисли само институции да могат да издигат кандидати, а депутатите задължително да я гласуват – дали с приемане, или с отхвърляне, но да има вот. Защото иначе може само да я приемат за сведение и нещата да приключат дотук. „Народните представители да кажат, че не приемат тази номинация, дайте друга и да имаме 7 дни за нова кандидатура за ВСС и ВПС“, обясни идеята Петър Славов, като допълни, че не трябва да има вариант, в който депутатите да изменят или заменят предложението за член на съвета.
Ина Лулчева на свой ред предложи да се помисли Висшият адвокатски съвет да може да номинира и човек за главен инспектор, както и да има опция да дава становище по предложенията.
Валя Гигова пък предложи при кариерното израстване на магистратите да се взема становище от съответните адвокатски съвети, както и да има съвместни заседания на ВСС, ВПК и ВАдС.
Даниела Доковска попита защо с ПЗР на ЗСВ се допълва НПК като се регламентира предварителната проверка, която извършват прокурорите. Тя заяви, че предварителната проверка не е и не може да бъде процесуален способ, а събраните в хода ѝ данни не може да се използват в наказателния процес. Тя предложи, ако въобще е необходимо да има такава регламентация, тя да остане в ЗСВ или в Закона за МВР.
Капка Костова от Съюза на съдиите в България пък призова да се помисли дали двата съвета да останат постоянно действащи органи. И посочи, че от опит знае, че е по-добре кадровиците да не се откъсват от работата си и от колегите си.
„Негативната промяна настъпи със статута на ВСС, когато стана постоянно действащ, когато членовете му се откъснаха от работата си и загубиха връзка със системата и колегите си. Отгледахме си съдебна номенклатура. Липсата на обратна връзка мотивира съвсем различен вид поведение“, каза Костова.
Висшият съдебен съвет обяви класирането в конкурса за районните съдилища (виж тук).
Както „Лекс“ писа, конкурсът за първоначално назначаване в районните съдилища беше обявен на 19 декември м.г. като решението беше обнародвано в Държавен вестник на 2 януари.
Местата са 40 места в 30 районни съдилища и са разпределени по следния начин: по три са в РС-Русе и РС-Сливен, по две са в РС-Бяла Слатина, Кърджали, Нови Пазар, Провадия, Разлог и Хасково и по едно са в районните съдилища във Велики Преслав, Велинград, Димитровград, Лом, Луковит, Казанлък, Козлодуй, Кюстендил, Несебър, Първомай, Разград, Свиленград, Свищов, Силистра, Севлиево, Смолян, Стара Загора, Търговище, Харманли, Червен бряг и Плевен.
Допуснатите кандидати бяха 478, от тях 383 се явиха на писмения изпит, а до устния стигнаха 249.
Осем кандидати са получили пълни шестици – това са Катя Ангелова-Петрова, която се класира за РС-Бяла Слатина, Доротея Димова-Северинова (РС-Русе), Йорданка Ненчева (РС-Свиленград), Полина Петрова (РС-Провадия), Петя Петрова (РС-Провадия), Милена Трифонова (РС-Русе), Христина Костадинова-Чолакова (РС-Сливен) и Теодора Кюркчиева (РС-Велинград).
Всички класирани кандидати имат три дни, за да подадат в деловодството на ВСС заявление, с което да потвърдят или не желанието да бъдат назначени на длъжностите, на които са класирани.
А в седемдневен срок трябва да представят имуществена декларация. Образци и на двата документа може да бъдат открити на сайта на ВСС (виж още тук).
Съдийската колегия образува дисциплинарни производства срещу шестима съдии от Наказателното отделение на Софийския районен съд (СРС). Това става по предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС).
Стана ясно, че нарушенията, заради които ИВСС иска наказание за шестимата, са установени в началото на ноември 2023 г. и колегията трябваше да образува производствата днес, за да не пропусне шестмесечния законов срок за това. Какви са те не беше посочено на заседанието на колегията.
Първият съдия, срещу когото започва дисциплинарно производство, е Николай Василев. Колегията „извади“ от предложението на ИВСС четири дела, но по останалите взе решение за започване на дисциплинарка. За председател и докладчик на дисциплинарния състав срещу съдия Василев беше избран Севдалин Мавров, а членове на състава са Олга Керелска и Боян Новански.
Дисциплинарно производство беше образувано и срещу съдия Чавдар Костов. В състава по него влизат Драгомир Кояджиков, Боян Магдалинчев и Стефан Гроздев, който е председател и докладчик.
Третата дисциплинарка е срещу съдия Ангел Павлов. Съставът, който ще я разгледа, е с председател и докладчик Вероника Имова и членове Олга Керелска и Даниела Марчева.
Съдийската колегия образува дисцплинарно производство и срещу съдия Радослава Качерилска. Съставът по нея е с председател и докладчик Стефан Гроздев и членове Боян Магдалинчев и Стефан Гроздев.
Колегията отказа да образува дисциплинарка за 10 дела на съдия Весела Дончева, но започна такава по останалите, по които ИВСС сочи, че са установени нарушения. В състава по нея влязоха Атанаска Дишева, Олга Керелска и Драгомир Кояджиков, който е председател и докладчик.
Последният съдия от Софийския районен съд, срещу когото днес започна дисциплинарно производство, е Емануела Куртева. То ще бъде разгледано от Боян Магдалинчев, Боян Новански и Севдалин Мавров (председател и докладчик).
Парламентът подкрепи с почти пълно мнозинство решението на кандидата за премиер на ГЕРБ-СДС Мария Габриел да оттегли изпълнението на получения от президента проучвателен мандат за съставяне на правителство.
226 от 227 депутати гласуваха „за“ решението, според което мандатът приключва неуспешно. Въздържа се единствено един народен представител от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ).
Преди това съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов предложи официално на ГЕРБ-СДС да посочат приемлив кандидат за премиер в правителство с втория мандат на ПП-ДБ, в което министрите от кабинета в оставка да се запазят.
„Ние потвърждаваме готовността си да реализираме този мандат като национален, общ с ГЕРБ-СДС, готови сме да го направим при спазване на ангажиментите, които поехме преди 9 месеца“, заяви Атанасов и подчерта, че условието е председателите на двете коалиции да подпишат споразумението, включващо реформи в съдебната система, регулаторите и службите, с ясни дати за изпълнение.
Атанасов каза, че предложението е ГЕРБ-СДС да излъчат министър-председател, който да е взаимно приемлива кандидатура и да се запазят сегашната структура и състав на Министерския съвет, след като по време на преговорите от последните седмици е станало ясно, че не могат да постигнат съгласие за промени. По думите му, ако предложението не бъде прието, ПП-ДБ няма да предлагат друг вариант на правителство с втория мандат.
„Това не е покана за допълнителни преговори, а предложение и израз на готовност да изпълним ангажиментите, които поехме преди 9 месеца. При отказ, ще считаме, че сме изпълнили задълженията си и ще върнем мандата неизпълнен на президента“, каза Атанасов.
Шансовете предложението да бъде прието обаче са нищожни, след като по-рано лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира пред журналисти, че коалицията е взела окончателно решение да откаже още преговори, след като е направила много компромиси и е била подложена на натиск, включително от министри на чужди държави.
В неделя от преговорния екип на ГЕРБ-СДС обявиха, че няма да има разбирателство за общо правителство, защото от ПП-ДБ настоявали за смяна и на вътрешния министър Калин Стоянов, а след това премиерът в оставка акад. Николай Денков предложи да се запази съставът на кабинета, като само той и Мария Габриел сменят позициите си.
Днес Борисов разясни първо какви компромиси е направила ГЕРБ от заявения от Мария Габриел състав на правителство пред президента.
„Първи компромис – Асен Василев, остава. Втори – зачертах Христо Гаджев и написах Тагарев, заради Атлантическия съвет. Задрасках Жечо Станков и написах Румен Радев, така както искаха. Този министър, който ги изобличаваше за стотици милиони поръчки, за да не дразни, нека да е неговият заместник – на електронното управление. Лидерски задрасках голяма част от това, за което се бори преговорният ми екип. Казах на Асен Василев да бъде кратък в отговора – да каже „да“ или „не“. Вечерта обаче Василев каза, че за вътрешно министерство и за електронното министерство да са други хора. Ген. Атанасов ми се обади, казах му същото, като предложи г-жа Ивелина Дундакова, да стане министър на МВР“, заяви днес Борисов.
След това разказа, че в събота Денков поканил Мария Габриел в Министерския съвет, като тя му казала, че не могат да отстъпват повече.
„Акад. Денков казва – без МВР и без електронното управление не става и приключва темата. В неделя за последен път изпращам Габриел да му каже за последно окончателно ли няма разбирателство. Без МВР не става, сложете Румяна Бъчварова, ѝ казва той. Последва пресконференцията на Мария Габриел. Какво става после – телефон, телефон, телефон. Нещо излагащо България. Започват да се обаждат от името на г-н Петков да ме натискат за вътрешния министър. Министри от други държави, включително. Взехме окончателно решение да защитим институциите, да защитим хората, да защитим демокрацията. И сега имат колегите от ПП-ДБ своя шанс“, обясни виждането си Борисов.
Междувременно от дебатите в парламента стана ясно, че никой не иска и евентуалния трети мандат за съставяне на правителство.
„Ясно е, че отиваме на избори. Всичко друго, което се случва, е някакъв фарс и мъка. Няма смисъл. Нека да запазят достойнството си всички и да отидем да видим какво доверие ще ни дадат хората. Както чух, г-н Борисов изключи втория мандат, аз изключвам третия, ако е при ДПС“, заяви съпредседателят на ДПС Делян Пеевски.
До момента, в случаите, когато се стига до такава развръзка, президентът Румен Радев даваше третия мандат на БСП, но днес лидерът на социалистите Корнелия Нинова обяви, че и те не го желаят, защото този парламент е изчерпан.
Това ще означава, че управлението ще поеме служебно правителство. За първи път държавният глава няма да има право сам да избере кой да е премиер. От последните промени в Конституцията следва, че той ще трябва да „хареса“ или председателя на Народното събрание Росен Желязков, или управителя Димитър Радев (или подуправителите Андрей Гюров, Петър Чобанов и Радослав Миленков) на Българската народна банка, или председателя Димитър Главчев (или заместник-председателите Горица Грънчарова-Кожарева и Тошко Тодоров) на Сметната палата, или омбудсмана Диана Ковачева, която обаче трябва да встъпи като съдия в Европейския съд по правата на човека след по-малко от месец (или нейната заместничка Елена Чернева).
Всеки от тях може да откаже поста и в основния закон не е уредено какво следва в такъв случай. Засега по неофициална информация управителят и подуправителите на БНБ не биха се съгласили да са служебни премиери, заради работата по предстоящото приемане на еврото. Кулоарните коментари в Народното събрание са, че най-вероятно е поста да се съгласи да поеме бившият шеф на парламента от ГЕРБ Димитър Главчев.
Празнота в основния закон и има по отношение на това какви са възможностите на държавния глава да отхвърли състава на правителство, който ще му предложи кандидатът за служебен премиер.
МВР и прокуратурата са осъдени да платят 10 000 лева на адвокат Петър Величков, който преди повече от 10 години беше обвинен в присвояване на пари. Това става ясно от решение на Софийския градски съд (СГС), където Величков е завел иск за 300 000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение.
Името на адвокат Величков беше свързано в близкото минало с много дела, по които той представляваше спортисти и най-вече футболисти. Именно казус с бивш футболист е в основата и на разследването срещу адвоката. През 2013 г. адвокат Величков беше и със спрени права заради спор с бившия вратар на ЦСКА Ивайло Петров. По това време той е водил и спечелил дело срещу клуба, след което над 25 000 лева от ЦСКА били преведени на частен съдебен изпълнител, като 2500 лева от тях бил хонорарът на адвокат Величков. Бившият вратар се оплакал тогава, че адвокатът задържал цялата сума с обяснението, че представлявал Петров по още 16 дела и той му дължал над 37 000 лева.
През октомври 2013 г. прокуратурата е повдигнала и обвинение за присвояване на адвокат Величков, наложена му е била мярка за неотклонение – „подписка“ и му била направена криминалистична регистрация. Той обжалвал постановлението и в края на март 2014 г. то било отменено от Софийската градска прокуратура. Адвокат Величков не бил обвинен повече до края на разследването, което било окончателно прекратено през 2018 г. Тогава по негово искане била заличена и полицейската му регистрация.
В исковата си молба адвокатът пише, че през целия период бил под напрежение, получил инсулт, професионалното му име и кариера били съсипани, чувствал се социално изолиран, срамувал се да влиза в сградите на съдилищата, а всички деловодители били уведомени, че е със спрени права на адвокат. Освен това, неговите клиенти оттеглили предоставените му пълномощия, след като научили за образуваното наказателно дело.
Показания пред съда е дала и приятелка на адвокат Величков, с която се познавали от 20 години. Тя разказва как след получения от него инсулт, в България се прибрала и дъщеря му, която е адвокат във Франция. Тя дошла, за да му помага в делата, тъй като много от клиентите му се отказали от него и си искали парите. Дъщерята върнала голяма част от хонорарите, които Величков бил получил, а по други дела поискала удължаването на сроковете заради заболяването на баща ѝ. След болестта обаче не бил същият човек, а преди това като бивш футболист, постоянно ходел по мачове и спортувал. След обвинението обаче клиентите на Величков намалели със 70%. След като се възстановил започнал да работи отново по малко, като свидетелката му помагала и завеждала в съда искови молби, по които Величков бил адвокат. Често обаче се случвало деловодителките като виждали името му да я питат какво става, защото знаели, че е обвиняем, а завеждал искови молби.
Синът му Бойко Величков също е дал показания в съда, като казва, че баща му преживял много тежко обвинението, защото деянието не представлявало престъпление. Оплаквал се, че се държат с него като с престъпник, бил унизен, а в обществото бил известен дълги години като спортен деятел и хората го разпознавали по улиците, като бил най-търсеният адвокат по спортно-правни въпроси. Бойко Величков разказва още, че отначало със сестра му се редували да са край баща си, защото се страхували да не посегне на живота си.
В решението си съдия Десислава Янева отбеляза, че независимо от краткия период, през който Величко е бил привлечен като обвиняем, наказателното производство е имало силен негативен ефект върху доброто му име и авторитет като адвокат.
„В неговата професия доброто име и доверието в личните и професионалните му качества е от изключителна важност, тъй като очакванията и изискванията за лоялност, почтеност и висок професионализъм са изключително завишени и е логично незаконното обвинение да засегне в по-голяма степен личния и професионалния живот на ищеца“, посочва съдът, но отбелязва, че близките на Величков не са повярвали на обвинението срещу него и са продължили да го подкрепят, а след това той продължил да работи като адвокат.
Съдия Янева приема за недоказано, че адвокат Величков е получил инсулт заради незаконното обвинение, тъй като имал предхождащи заболявания и в крайна сметка решава, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е 10 000 лева, като му присъжда и още 2500 лева за платен от него хонорар на адвокат.
Решението не е окончателно.