Преди две седмици в поредицата „180 градуса“ Мария Цънцарова показа как серията от шумни полицейски акции от преди години, днес струват милиони на данъкоплатеца. Поради силния обществен интерес, темата продължава и в този брой на „180“.

През 2010 г. под кодовото име „Медузите“ са арестувани тогавашният председател на общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов и още трима души. Производството срещу Гуцанов е прекратено заради липса на доказателства от прокуратурата във Варна. Но от обвиняем – той се превръща в обвинител. Днес той е председател на Градския съвет на БСП – Варна.

– Г-н Гуцанов, колко пари ви платихме, ние, данъкоплатците по делото ви срещу държавата в Страсбург?

– По делото в Страсбург – 40 хил. евро, 80 хил. лв. И в края на месец декември излезе и решение на българския съд, Върховен касационен съд, с което осъждам държавата за сумата от още 60 хил. лева. Което разбирате, че е така рядко срещано явление – един път в Страсбург и един път в българския съд. За да може действително този въпрос за мен да приключи и най-накрая да сложи точка на един срамен процес, който започна преди 9 години. Толкова ще стане след два месеца.

– Това ли е точката , която слагате?
– Не, точката не може да бъде измерена по този начин. Даже, ако трябва да сме обективни, средствата, вие знаете, че по първата част по-голямата сума дарих на талантливи български деца. Тук точката не може да се сложи в паричното измерение(…)Като преживяно, според мен, няма такава точка. Това остава за цял живот. Още повече, че това промени изцяло и моя живот, и живота на семейството ми.

– Помните ли вие съпругата ви , децата ви, деня на ареста?

– Това са неща, които не се забравят. За мен първо беше безсмислено арестуването по този шумен начин. Разбира се, изигра своята си роля като стрес и респект към останалата част във Варна, и в обществото като цяло, което се целеше в тези акции 2010 г. Тъй като аз се срещах всеки ден с хора, свързани с правораздаването, включително с директора на полицията. Не може някой в 5 ч., 5:30 ч. сутринта да влезе в къщата ти, да разбива врата с автомати, включително насочени срещу децата, и да крещят, да се завиват през глава, за да не виждат това, което се случва и мисля, че трябва да сложим точка на това нещо. Намерили сме някакъв начин да преживеем целия този момент и дано полицията да си е взела поука, че не се прави по такъв начин.

– На каква възраст бяха децата ви тогава?
– Тогава на 8 и на 6 години. Две момиченца. Е, разбира се. Даже се наложи към малката дъщеря да има логопедични намеси и т.н. Но нека да затворим страницата още повече и за децата.
– В България ли живеят децата ви в момента?
– Аз мисля, че наистина намерихме един начин, специално тях да ги опазим и не искам да коментираме за тях какво и как е станало .

– В Съдебното решение на ВКС, се казва, че вие на практика сте имали психичен проблем. Посттравматично-стресово разстройство. В какво се изразяваше?

– Това се изразява, че дълго се сещаш за това нещо и го преживяваш постоянно, и най-малките събития те карат да се връщаш отново към това, което се е случило. Затова, ако ви прави впечатление, аз доста рядко се връщам към тази тема и във всички интервюта, които давам, никога не засягам тази тема. Мисля, че последното беше във вашата телевизия при госпожа Ризова. Оттам нататък не съм коментирал и сега, ако си спомняте първоначално ви отказах. Но, тъй като не очаквах, че някой ще каже, че царят е гол, както вие го направихте в предаването и това вече ме провокира да дойда да говоря, защото мисля, че след това, което вие направихте – нямаше как и аз да не кажа няколко думи за това кое и как се е случило. Наистина не очаквах, че това ще се случи, което вие направихте.

– Хората, които са се отказали от вас и от семейството ви тогава, кои бяха, какви бяха?
– След такава случка, когато те обвинява вторият човек в държавата или един от първите хора в държавата, доста хора гледат да не бъдат около тебе. Още повече, че цялата тази е акция е за распект. А колко от тях са стреснали и са притиснали и са си казали „Щом това се случва с това семейство, на нас какво може да ни се случи“? Но това, което действително е най- страшното е, че една такава акция променя и твоя живот, и живота на семейството. До голяма степ тя промени и начина, по който можеха да се развият други политически събития. Тъй като помните, че тогава бях втори мандат председател на Общинския съвет, втори мандат председател на всички председатели в България и бяхме на края на местните избори. Единственият голям град, който не се владееше от политическа партия ГЕРБ, беше Варна и акцията си изигра своята роля от тази гледна точка.

– Тоест, вие щяхте да бъде кандидата на БСП за кмет на Варна?
– Да. И резултатите, убеден съм, че щяха да бъдат доста добри.
– Възможно ли е просто МВР да не са се справили, прокуратурата да не са събрали достатъчно доказателства и всъщност „Медузи“ да има, но да не са успели да ги вкарат в съда?
– Ако имаше „Медузи“, съм сигурен, че след толкова години разследване и цялата държавна машина, че щеше да излезе каквото и да е.

– Вътрешният министър тогава, Цветан Цветанов, в интервю пред нас, казва, че винаги е имал волята за борба с организираната престъпност.Той справи ли се тогава – в тази борба срещу организираната престъпност?
– Аз мисля, че не се справи. Ще засегна няколко аспекта. Не е нормално министърът на вътрешните работи да бъде и председател на предизборния щаб на една политическа партия. Още повече, когато тя е управляваща. И силовият апарат на държавата се използваше неправомерно винаги. От друга страна, не мога да не бъда обективен, че имаше акции, които бяха успешни. Но по-мъжко и по-достойно е да кажеш „Да, имаше успешни акции, но имаше и такива, в които не успяхме“ и да намериш сили да се извиниш на тези хора, отколкото с годините да смяташ, че това ще бъде забравено. Не – за дадени семейства това никога няма да бъде забравено.
– С тогавашния министър на вътрешните работи – Цветан Цветанов, се срещата като депутати в предишното Народно събрание.
– Да, срещали сме се като депутати в кулоарите на Народното събрание.

– Говорили ли сте си?

– Трудно се говори след такова нещо. Аз поне по-трудно намирам думи. Мисля, че и той също.

– Все пак имахте ли някакви разговори? Работата срещна ли ви?
– Няма как работата да не ни срещне в Народното събрание.

– Извини ли ви се господин Цветанов?

– Пряко – не. Но смятам, че се чувства нещо, което иска да каже, но не може да изкаже. Мисля, че можеше да намери тези сили, но в крайна сметка не го реши.

– Г-н Цветанов, в интервюто при нас, се извини на всички, които са се почувствали засегнати. Вие сред тях ли сте?
– Какво значи засегнати за нещо, което е променило да не кажа изцяло, но много категорично живота ти, твоя и на семейството ти. Това са много леки думи да кажеш, че някой е засегнат. Но, когато става въпрос за политика и общи решения, които трябва да бъдат взимани за нещо по-добро, аз мисля, че тези неща трябва да бъдат преодолявани и затова съм намирал сили в Народното събрание да се говори, да се коментира. В крайна сметка, това е моя лична трагедия. Не трябва тя да бъде замесвана с работата ми в парламента, когато съм бил народен представител.

– Очи в очи не сте получили извинение? Приемате ли извинението през телевизионния екран, ако сте се почуствали засегнат?
– Е, надявам се, че времето ще покаже и други страни на живота!

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви