Финансовото министерство не призна актовете на НАП по делото срещу Огнян Донев
Присъдата на първата инстанция ще бъде обявена в петък сутринта
Седемгодишното разследване и съдебно дело срещу председателя на съвета на директорите на „Софарма“ Огнян Донев и финансовия директор на компанията Борис Борисов е на път да приключи, но само на първа инстанция. Съдебните заседания продължиха четири години от 2015 г., а в петък сутринта от 9 часа съдия Даниела Борисова от Софийския градски съд ще обяви присъдата.
Обвиненията срещу Донев, повдигнати през 2012 г., бяха част от механизмите за натиск върху него да продаде собствеността си върху вестниците „Труд“ и „24 часа“, което наистина се случи година по-късно. То беше съпътствано от продължителна очерняща кампания срещу Донев и бизнеса му в медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски и поредица опити за компромати, които продължават и до момента.
Преди седем години прокуратурата образува две наказателни производства срещу Донев, но едното – за пране на пари, малко след това бе прекратено заради липса на доказателства, а междувременно Донев осъди прокуратурата за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В съда влезе само обвинението за неплащане на данъци от продажба на акции, в което има много смущаващи моменти. Става въпрос за блокови сделки, каквито се извършват всеки ден на фондовата борса, но това е единственият случай, в който прокуратурата разследва подобна сделка. Само през годината, в която са извършени конкретните сделки, за които е обвинен Донев – 2007 г., са били сключени блокови сделки за 1,330 млрд. лв.
При блоковите сделки, където се продават големи количества акции от дадена публична компания (над 5% от капитала), законът за ценните книжа не поставя изискване за цената – това е въпрос на договаряне между купувача и продавача. Въпреки това прокуратурата настоява, че те в случая е трябвало да се извършат на цена в пъти по-висока, като ги сравнява с цените на официалния пазар, което означава и да се плати много по-висок данък.
Това нерешимо противоречие роди и парадокса в днешното съдебно заседание. В материалите по делото има множество решения на Националната агенция по приходите (НАП), която твърди, че Донев и компаниите му не дължат данъци, но пък юрисконсултите на Министерството на финансите, под чиято шапка е НАП, твърдят, че съдът не трябва да взима предвид решенията на приходната агенция. Пред съда Донев коментира, че ако е имало търговски субект, който да купи акциите на компанията му за 420 млн. лв., той с удоволствие би платил 62 млн. лв. данъци.
Прокуратурата, която разтягаше с процедурни хватки и неколкократни експертизи делото в рамките на повече от три години от 2015 г. насам, продължава да настоява, че подсъдимите дължат 62 млн. лв. данъци, и освен това поиска да бъдат задържани за четири години.
След шестчасови пледоарии съдия Даниела Борисова, която председателства състава, обяви, че ще постанови решението си в петък сутринта. След заседанието Донев каза пред журналисти, че очаква справедливо решение и се радва, че седемгодишният тормоз върху него и бизнеса му е на път да приключи.
Как да намерим обвинение?
Сделките, за които Донев и Борисов са подсъдими, са отпреди 12 години – през 2007 г. Разследването по тях продължи от 2010 до 2015 г., когато влезе в съда. Става въпрос за стандартни блокови сделки с акции на компанията „Софарма“. По това време блоковите сделки, където цените за голям пакет акции по традиция са по-ниски и се договарят между двете страни, се облагат с данък върху печалбата, а тези на официалния пазар – не. Прокуратурата обаче настоява, че се дължат данъци върху цената на официалния пазар, а не върху тази на блоковия сегмент. Обвинението поиска няколко счетоводни експертизи да определят пазарната цена, всяка от тях обаче посочи различна стойност на акциите – 2.14 лв., 2.80 лв, но и 4.22, 4.65, 9 и 17 лв. Навсякъде обаче вещите лица правят уговорката, че са пресмятали пазарни цени на акциите на „Софарма“, а блоковият сегмент на борсата не е пазарен и сделката там се извършва по цени по договаряне. В крайна сметка на последното заседание финансовото министерство заяви, че не приема експертизите, които преди това беше приело.
А точно преди пледоариите прокуратурата реши да прецизира още веднъж обвинението и се позова на отменена вече редакция в Закона за корпоративното подоходно облагане, който пък е взаимноизключващ се с досега твърдените обвинения за укриване на данъци, тъй като в него е ставало въпрос за това, че предприятието е на загуба и намалява финансовия си резултат, а в случая то е на печалба и го увеличава. В пледоарията си прокурорът Даниела Димитрова обяви една от най-големите публични борсови компании – „Софарма“, за изкуствена конструкция, създадена с цел избягване на данъчно облагане.
Юрисконсултите на финансовото министерство пък в продължение на повече от два часа разясняваха обилно какво е дивидент и дължи ли се или не. Съдът не трябва да приема позицията на НАП в ревизионния акт, че в случая дължимите данъци са правилно начислени и платени, настояха юристите на МФ.
Защо обвинението не се получава
Няма скрита конструкция за избягване на данъци, категорични са адвокатите Даниела Доковска и Ина Лулчева. Единственият факт, върху който се крепи обвинението, е, че сделките са извършени на цена от 1 лв., а според прокуратурата е трябвало да се извършат на пазарната цена в момента, посочи Лулчева. „За да има затаяване на истината, трябва в данъчните декларации на компаниите да има неверни факти, а беше установено, че всички факти в тях са верни. Прокуратурата не сочи други обстоятелства, нито пък казва кои условия на закона са нарушени. В обвинителния акт не става ясно какво има предвид прокуратурата, защото когато един приход не се включва за данъчни цели, той не може да причини вреда на фиска. Ако платят данък, който не дължат, могат само да увредят себе си и компанията“, каза Лулчева. И изтъкна, че прокуратурата не е проверила всички блокови сделки, извършени през 2007 г., което е индикация, че с това дело се цели натиск върху обвиняемите.
Лулчева акцентира, че единственият въпрос, който трябва да се разгледа, е признанието на прокурора, че между пазарни сделки и блокови сделки има разлика и блоковите сделки не са пазарни. Те са за големи пакети над 5% от капитала по предварително уговорени цени. Такива сделки могат да се сравняват с покупката на няколко акции на официалния пазар само така, както могат да се сравняват ябълки и круши. Критериите за сделки и цени на официалния пазар са неприложими за блоковите сделки, както е посочено и в експертизите, изтъкна Лулчева.
Адвокат Даниела Доковска цитира древна римска поговорка, че това, което е порочно от самото начало, не може да оздравее с времето.
„Никой орган не може да поставя изисквания на гражданина, каквито не съществуват в закона. Ако законът регламентира определени сделки, те ще се извършват, независимо дали се харесват на някого или не. Престъплението „укриване на данъци“ се изразява в затаяване на истини, в невярно документиране на факти, а всички факти в данъчните декларации са верни. Освен това по показанията на главните счетоводители те самите са изготвили данъчните декларации спрямо закона и високата си компетентност и са ги поднесли за подпис, а това изключва умисъл на подсъдимите“, добави Доковска. Тя добави, че е извън здравата логика да се твърди, че Донев и Борисов сами са изготвили документите. „Ако прокуратурата не е съгласна с решенията на НАП и с разбирането на счетоводителите кой изготвя данъчните декларации, означава, че имаме спор по прилагането на закон, а това изключва прекия умисъл“, завърши Доковска.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте