Българинът е от онези представители на пациентския вид, които умират не от какво да е, а от диагнозата си. И в това няма никакво съмнение. Потвърждават го съвсем немалобройните жалби и сигнали до Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и до различните пациентски организации. Нещо повече, вместо те да намаляват с внасянето на модерна медицинска апаратура и преоборудването на болниците, за които държавата дава милиарди лева всяка година, те се увеличават.

Като се тегли чертата, се оказва, че всяка година над един милион български граждани сигнализират за преживяна неправда, съмнение за лекарска грешка, грубо отношение и искани нерегламентирано пари при постъпване в болничното заведение. Спрямо Франция, например, броят на нашите жалбоподатели е капка в морето. Защото там при 60 млн. души население, жалбите и сигналите са не по-малко от 400 000.

Разликата в случая не е само в броя на народонаселението.

Разликата е и в това, че ако в една страна със стара демокрация хората са сигурни, че сигналът им ще бъде приет, ще бъде назначена проверка и, ако той се окаже основателен, ще бъдат обезвъзмездени в рамките на законността. Защото във Франция съществува Фонд за обезщетение при лекарски/медицински грешки. Такива и подобни финансови структури има и в останалите страни от Европейския съюз. По традиция, изключение прави отново нашата страна. Въпросният фонд се предлага от години от пациентска организация у нас, но до момента няма ни най-малък признак, че нещо в тази посока може да бъде структурирано.

Фондът не е единственият дефицит в сферата на защита правата на пациентите .

Основното и най-важното е, че независимо от двата опита да бъде внесен законопроект за защита правата на пациентите, такъв все още няма. Единственият „напредък“ е вкарването на един последен, скромен раздел по темата в Закона за здравето, който обаче не дава кой знае каква резултатност, защото в него не са разписани в конкретика случаи и основания за прилагането му. Тоест, имаме нещо, ама не съвсем.

И този дефицит обаче не е единственият.

Следващият е незадължителността на аутопсиите, поради което не може да бъде направен мета-анализ за причинността на смъртността у нас по време и след относително скорошно болнично лечение.

Така, в страната ни всяка година си отиват стотици хиляди лекувани. Това съвсем не означава, че лекарите не са си свършили работата. Напротив, българските медици са великолепни специалисти и това се признава от техни колеги, светила в световен план на не един и два медицински форума. Проблемът е, че в системата на болничното лечение не са разписани стъпка по стъпка правилата за уведомяване на пациента по линия на т.нар. информирано съгласие. Човекът не е предупреден адекватно от специалист каква терапия е подходяща за него, какъв е очакваният ефект и какви рискове могат да последват. Затова и нерядко, едно напълно предвидимо усложнение за болния и неговите близки може да бъде прието за фатално влошаване в резултат на лекарска грешка.

Ето само няколко проблема, по които си струва да се помисли. Защото добре информираният болен не е досадният пациент, който пита за всичко и се оплаква.

Добре информираният има доверие в своя лекар, а доказано е, че доверието към медицинското лице ускорява оздравителния процес.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar