Задочният диалог между обвиняемия хазартен бос и властта в социалните мрежи създава у публиката лъжливи очаквания за развръзка с „корупцията по високите етажи“

От хазартен бос, който се облича в черно и с тениска, ходи с тъмни очила и избягва медиите, укриващият се в Дубай бизнесмен Васил Божков обърна публичния си образ на 180 градуса, откакто е обвиняем. Той си направи профили в социалните мрежи, откъдето прави почти всяка сутрин в 8 часа своите изявления, облечен в бяла риза като за емисия в сутрешен блок.

От тази трибуна бизнесменът разпространява своята версия за това как бизнес империята му се е разраснала с пълното знание и подкрепа от властта. Разказа например, че е плащал 20% от печалбата на „Национална лотария“ на управляващите в замяна на това да не облагат хазартния му бизнес с 15% такса от оборота.

Посланията му са умело оформени в като за Facebook и Twitter кратки форми и жанрове – комикси, инфографики, sms-и, анкети, хаштагове – с подавани „на час по лъжичка фрагменти“, в обещавания като политически трилър сюжет. В комикса за облагането на лотарията например, в който персонажите са лесно разпознаваеми, едва ли случайно е вмъкната и неясната фигура на човек, обозначен загадъчно като „приятел“.

По похватите, с които се превърна в интернет знаменитост и успява да поддържа интереса на публиката към себе си (за няколко месеца Васил Божков вече има 72 хиляди последователи във Facebook – бел.ред.), изглежда, че зад него стоят професионалисти по комуникация или поне хора, които разбират правилата на новите медии и как хората консумират „информация“ в пост медийната действителност.

Това си струва да се отбележи по няколко причини.

1. Практически Божков (макар и да не е бил лишен от телевизионен ефир) показа, че няма нужда от т. нар. традиционни медии, за да стигнат посланията му до масова публика. И че може да пробие информационната блокада на контролираните от властта медии, за разлика от предшествениците му, които станаха клиенти на прокуратурата, като Цветан Василев, с когото най-често е сравняван.

Нещо повече, Facebook профилът му се ползва широко като източник на информация за медиите. След като се опита да дискредитира bTV като трибуна на Божков, като я нарече „Божков тв“, Борисов не успя да се справи с последвалата вълна от разкрития през социалната мрежа. И това е основателно – плащаният „рекет“ на държавата от 20 %, прехвърлянето на собствеността на най-популярния футболен клуб, платежните нареждания за теглене в брою на милиони и т.н. са прекалено чувствителни сюжети, за да може някоя официална медиа да ги пренебрегне. Така свидетелствата на Божков попаднаха и в новините на държавната БНТ, в близкия до Делян Пеевски в. „24 часа“, bTV и други конвенционални медии. Сериозните задават въпроси на институциите на базата на постовете на Божков във Facebook и те макар и неохотно и с пренебрежение – отговарят. А уклончивите отговори сами по себе си са дават представа за информационната стойност на твърденията.

2. Задочният диалог на хазартния бос с прокуратурата и управляващите се развива като уеб риалити, в което публиката следи процеса по събиране на факти, улики, даване на показания и разкриване на една корупционна схема live със съспенс, изненадващи обрати, участие на важни актьори и щипка комедия.

И макар по този ефектен начин да осигурява забавление на обществото и вероятно да изнервя властта, опитите на бизнесмена да вкара ключови лица от управляващите (финансовият министър Владислав Горанов, председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова и самия премиер Бойко Борисов – бел. ред.) в обяснителен режим за контактите си с него засега не са толкова убедителни. Въпреки, че никой към този момент не е отрекъл публикуваното като лъжа.

Журналистите питат, но Министерството на финансите отказва да отговори на въпроса имало ли е срещи между финансовия министър Владислав Горанов и Васил Божков – колко пъти и кога. А в писмен отговор до bTV премиерът Бойко Борисов казва единствено, че не влиза в обяснителен режим с обвиняеми и не коментира техните защитни тези.

С други думи, макар хитрата комуникационна стратегия на Божков да оставя публиката с усещане, че е допусната на живо „зад кулисите“ на корупцията по високите етажи на властта, информационната завеса за това кой и как е крепил хазартния бизнес на Божков, остава.

Отказът на прокуратурата да започне разследване по твърденията на Божков, че е комуникирал с Vladi Goranov, който е „давал на девойката ценни указания“, или „пълният съпорт“ опред комисията по хазарта от собственика на „Нова“ Кирил Домусчиев, е явен знак за това. А в същото време тя се опитва да поддържа съспенса в уеб риалитито като публикува избирателно снимки от обиските си в дома и офисите на Божков, стари криминални регистрации, стенограми, протоколи от разпити.

Върхът на айсберга

Както казва управляващият партньор на комуникационната агенция SiteMedia Consultancy Любомир Аламанов, „сякаш битката е пренесена от нивото на юрисдикцията на нивото на масовите комуникации.“ „На пръв поглед това може да изглежда резултатно и примамливо за двете страни, но е двуостро оръжие и крие много подводни камъни“, смята той. Според него това профанизира разговора и не води до нищо съществено.

„Ние виждаме само външните проявления на конфликта. Нещо като върха на айсберга. Нямаме идея какво става под повърхността. Не знаем какви са целите – дали закъсняло разкаяние, дали просто отмъщение, дали манипулация с цел отклоняване на вниманието, дали намек какво има като информация или търсене на разбирателство. Все пак, ако изнесената информация е истина, то г-н Божков сам се уличава в даване на подкупи в особено големи размери“, допълва Аламанов.

Комуникационният експерт обаче вижда проблем в стратегията на властта да оставя твърденията на бизнесмена без отговор. „Институциите са служители на хората, получават заплати от нашите данъци и основната им функция е да служат за основа на държавността. От тази гледна точка те не могат да се правят, че няма комуникация от страна на г-н Божков. Или изнесеното е лъжа и това трябва да бъде заявено ясно, или казаното е истина и трябва да последват оставки. Или има съмнения и в разумни срокове проверки ще покажат кое е вярно. Бягството от отговорност не е стратегия. Остава усещане, че властта прикрива нещо. Което е погрешно. Властта не е конкретен човек, а спазване на правилата“, категоричен е Аламанов.

Рекламистът и основател на рекламна агенция Nitram Мартин Димитров смята, че макар при Божков да се забелязва стремежът да клати властта и да я изнервя с шеги и закачки в социалните мрежи, ефектът, който постига на този етап, е силно сеирджийски и няма потенциала да й нанесе сериозен удар. Не и с изваждането на парчета комуникация, sms-и и хаштагове #БъдетеЗдрави.

„Не трябва да забравяме нещо важно – хората обичат сеир, но много повече ги вълнува как ще се справим с очертаващата се криза. Добри или лоши, властта предлага решения за справяне. Божков просто не предлага това“, казва Мартин Димитров.

Той смята, че с ударното си навлизане в социалните мрежи и в новото си житие на „инфлуенсър-беглец“, Васил Божков цели да демитологизира образа си. „Възходът на „Национална лотария“ утвърди Васил Божков като най-големия, да го наречем „продавач на надежда“ по нашия край. За разлика от талоните на лотарията обаче, които бяха навсякъде, самият г-н Божков отсъстваше – той остана скрит, извън светлините на медиите. Това допринесе за митологизацията на образа му в обществото“, казва Димитров и добавя: „Самото му навлизане в социалните медии е акт на демитологизация. В крайна сметка, по-добре да се демитологизираш сам, отколкото да те демитологизира властта или прокуратурата. „

Рекламистът дава пример със сюжета, който бизнесменът спретна около собствеността на футболния клуб „Левски“. След първата фаза, в която джироса акциите на премиера, Васил Божков пусна анкета на страницата си във Facebook, където всеки можеше да гласува, а и да предложи кой да бъде следващия собственик на „Левски“. „Представете си го така: един митологизиран човек, за когото всички ние знаем, че е много богат, ни предлага заедно да решаваме съдбата на негови акции. Освен интерес и интеракция с това си действие той постига нещо много важно – превръща част от публиката си, част от хората, които следят профила му, в свои – как да кажа – емоционални ортаци. Това е повеждане на много специфичен разговор с аудиторията – когато хората стават част от решението ти (в случая, какво да правиш с акциите на „Левски“), те стават по-съпричастни и съответно – склонни да се доверят в по-висока степен на гледната ти точка. И това няма нищо общо с факти, с това дали си прав или не си, дали си невинен, или виновен. След демитологизацията през акциите на „Левски“ Божков практически предложи демократизация в управлението на свои активи. А публиката иска точно това – иска да участва, без да носи отговорност. Иска зрелища, и така е от древни времена“, смята експертът.

Изводът, който може да се направи на този етап от развитието на сагата, е, че макар пренесена в новата дигитална среда и с нови инструменти, битката за истината е все така изгубена.

И макар медиите да не държат монопола върху разпространението на информацията, те не трябва да изоставят по-важната си роля – да настояват за отговори. Защото даването на подкупи е по-голям проблем за приемащата страна.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar