Трите закона, на които трябваше да се раздели сега действащият Закон за движение по пътищата (ЗДвП), са оттеглени. Проектите са свалени от Портала за обществени консултации и от страницата на транспортното министерство.

Първите два – на бъдещ ЗДвП и на Закон за водачите МПС, бяха пуснати за обсъждане още през януари т.г. Третият проект – на Закон за пътните превозни средства, се забави повече от половин година и беше публикуван преди месец.

Според Богдан Милчев от Института за пътна безопасност оттеглянето е станало след като неправителствената организация е внесла днес своето становище относно проекта на Закона за пътните превозни средства.

„Предлагаме да се спре работата по законопроектите и да се дефинира ясно и точно политическото задание което се очаква да се реализира с разделянето на сега действащия ЗДвП. Липсата до този момент на Визия за нов модел на управление на безопасността на движението показва безпомощност на държавната администрация да ограничи пътнотранспортния травматизъм“, пише в заключението на становището.

Пълният текст на становището:

Становище
От Института за пътна безопасност

Относно: проекта на Закона за пътните превозни средства (ППС)

Предложената нова нормативна уредба за обществено обсъждане касаеща ППС оценяваме като значително увеличаване на административната тежест и отказ от въвеждане на електронно управление в сектор, който обхваща цялото общество. Обхвата и въздействието върху гражданите и бизнеса в този му вид е отстъпление от принципите за провеждане на административна реформа и въвеждане на електронно управление, от една страна, а от друга – пропускане на възможност за увеличаване на прозрачността, отчетността и контрола в сектор, известен, не само в България, с високия си корупционен риск и ниско ниво на реален контрол.
Предложеният проект на нормативен акт не постига целите, заложени от Стратегията за развитие на държавната администрация (2014-2020 г.), нито целите на Стратегията за развитие на електронното управление и приложимите в областта Европейски стратегически и програмни документи. По-конкретно:
1.Проектът на нормативен акт не води до засилване на контрола за изпълнение на законите и ограничаване на средата за нерегламентирани и корупционни практики. Не са въведени мерките в две основни насоки – установяване на изрични правила за взаимодействие между администрацията и гражданите и бизнеса; и ограничаване на пресечните точки между гражданите и администрацията. В редица разпоредби се изисква предоставяне на документи, без да е посочено ясно и конкретно какви точно са тези документи. Намаляване на пресечните точки между гражданите и администрацията означава въвеждане на електронното управление, с адекватно ниво на автоматизация, базирано на принципа на служебното начало и реализирането на вътрешни електронни административни услуги между административните органи.
2.Липсват разпоредби, които водят до подобряване на процесите по предоставяне на услуги. Липсва опростяване и рационализиране на административните процедури, никъде в текста не се адресират въпроси за реализиране на оперативна съвместимост между съществуващи информационни системи. Служебният обмен на информация и документация не е ясно дали следва принципите на Закона за електронното управление (вътрешни електронни административни услуги). Липсват разпоредби за реализиране на комплексно административно обслужване и прилагане на проактивен подход от страна на администрацията при предоставянето на услуги.
3.В предвидените процедури в проекта трудно може да бъде установено практическо подобряване на работата на контролните и регулаторни органи. Липсват разпоредби за повишаването на капацитета за извършване на контролни действия, основани на риска, и обезпечени със съответните информационни инструменти. Всички процедури, както са формулирани към момента, се реализират върху хартиени документи с високо ниво на административна тежест.
4. Налице е значително отстъпление по въпросите на подобряване на обмена на данни и информираността на обществото, включително и отворените данни. Тук особено показателен е чл. 53. Същият създава нова, специфична регулация по отношение на отворените данни, в противоречие с установените практики. В действащата Наредбата за общите изисквания за информационните системи, регистрите и електронните административни услуги се съдържат разпоредби за изискванията по отношение на отворените данни. Проектът на закон предвижда различен, специфичен ред, в пълно противоречие с установените общи принципи на електронното управление, който ред е и специфична административна тежест за гражданите и бизнеса.
5. Не е предвидена дори и възможност за разработване и широко предоставяне на електронни услуги с висок обществен ефект, каквито безспорно са административните услуги, включени в проекта на нормативен акт. Същите биха предоставяли висока добавена стойност за клиента и биха отговаряли на „горещите точки“ от жизнения цикъл на епизодите на живота и бизнеса. Липсва възможност за електронни разплащания. На 5 места в проекта се изисква предоставяне на документ за платена такса, което създава допълнителна административна тежест за заплащането на такса по банков път в клон на банка, на гише, или заверяване на разпечатка от електронно банкиране в съответната банка. В стратегията за електронно управление като един от важните резултати е посочено достигането на 60% плащания от/към държавата и общинските администрации по електронен път.
6. При детайлното описание на „хартиените“ процедури на практика се обезсмисля последващата оптимизация на работни процеси, включително за въвеждане на електронно управление, чрез използването на приетата от Министерския съвет през 2013 г. Методологията за усъвършенстване на работните процеси за предоставяне на административни услуги.
7. Не се изпълнява стратегическата цел на електронното управление за трансформиране на администрацията в цифрова администрация посредством интеграция на информационните процеси. Подобна интеграция от използваните формулировки в проекта на акт не се установяват. Не са спазени основните принципи на електронното управление на национално и европейско ниво, включително
цифрово по подразбиране – да се предоставят услуги по електронен път като предпочитан вариант, при запазване и на другите канали за онези, които не желаят или не могат да използват електронни услуги
еднократно събиране и създаване на данни: гражданите и бизнесът предоставят еднократно една и съща информация на публичните органи и администрации. Различните администрации, както и звената и служби в рамките на една администрация следва да предприемат съответните действия, за да използват повторно тези данни и информация, като надлежно се спазват правилата за защита на личните данни, така че да не се поражда допълнителна тежест за гражданите и бизнеса. В изпълнение на този принцип административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите предоставянето или доказването на вече събрани или създадени данни.
отвореност и прозрачност: администрациите следва да споделят информация и данни помежду си и да дават възможност на гражданите и бизнеса за достъп, контрол и поправяне на отнасящите се за тях данни, с оглед да контролират тяхната актуалност и коректност; да дават възможност на потребителите за наблюдение на административните процеси, от които са обхванати; да включват заинтересовани страни (като предприятия, изследователи и юридически лица с нестопанска цел) в проектирането и предоставянето на услуги и се отварят за тях във връзка с това;
поставяне на потребителя в центъра на административното обслужване: при проектирането на услугите да се отчитат нуждите, очакванията и интересите на потребителя;
други принципи, като проактивно предоставяне на услуги, наличност на информацията онлайн, електронно уведомяване.

7. Не е предвидено използването на централните системи и инфраструктура на електронното управление, при спазване на изискванията за оперативна съвместимост и мрежова и информационна сигурност.

В допълнение на несъответствието със стратегическите документи, проектът на закон не е съобразен с изискванията за административно обслужване, включително с тези на Закона за електронното управление – по отношение на предоставяне на административните услуги по електронен път, за служебното предоставяне на информация и данни по електронен път, като вътрешна електронна административна услуга. Налице са системни несъответствия и спрямо усилията на правителството за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса. Предложеният проект не предвижда създаване на модерни и актуални за наближаващото трето десетилетие на XXI век административни отношения.

Съществена слабост на проекта на закон е, че не е определен кръгът от административни органи в рамките на обхвата на закона, които следва да обменят данни и информация автоматизирано и по електронен път, както и конкретният обхват на обменяната информация. На практика, така формулираните разпоредби създават една правна несигурност, възниква опасност за извършване на административен произвол и се обуславя невъзможността от практическото реализиране на чл. 3 и чл. 4 от Закона за електронното управление. Терминът „автоматично“ се употребява само 2 пъти в целия проект на акт.
Единственото срещане на думата „електронен“ в целия текст на проекта на закон е в чл. 55, ал. 1, при обмена на информация между Министерството на вътрешните работи и Нотариалната камара. Подобна редакция доказва отказът от електронен обмен на информация от страна на авторите на законопроекта.
Текстът на чл. 55, ал. 7 показва и отказ от последващи стъпки за намаляване на административната тежест при пререгистрация на ППС.

В нито един текст на проекта на закон не се препраща към Закона за електронното управление, въпреки че административните услуги, попадащи в обхвата на приложното поле на закона, са едни от най-често използваните като брой предоставяни услуги на годишна база и като въздействие върху усещането на гражданите и бизнеса за нивото на административна тежест, упражнявана върху тях.
Създаването на възможност за служебен обмен на информация с държави членки, а не на задължение за административния орган, е друг пример за увеличаване на административното бреме (чл. 52). Практиките на административните органи в сектора до момента показват, че същите не реализират про-активно възможностите за реализиране на служебен електронен обмен на данни и информация за спестяване на гражданите и бизнеса на ценно време и усилия за посещаване на гишета (често с над 100 чакащи заявители, за предоставяне на административни услуги). Необходимо е цялостно преосмисляне на подобни постановки и въвеждане на задължение за служебно събиране на информация, данни и доказателства, включително и от други държави членки на ЕС.
Друга специфична слабост, която едновременно не отговаря на актуалното развитие на обществените отношения, води до запазване на определена административна тежест и закрепостява българските граждани и бизнес в хартиената епоха, се среща в чл. 55. Съобразно установената практика, така предложената редакция на текста изключва възможността за сключване на договор в електронна форма.
Не е изрично предвидено съответното електронно производство за регистър на МПС по чл. 34. Регистърът следва да бъде воден изключително по електронен път, в съответствие с нормативната рамка на електронното управление и в съответствие с Концепцията за регистрова реформа. Наличието на автоматизирана информационна система не предпоставя електронното водене на регистъра. Удачно е да се преформулира цялостната логика на чл. 38, ал. 1 – регистрирано по смисъла на този закон е всяко пътно превозно средство, за които по надлежен ред са извършени операции по вписване или промяна в електронния регистър по чл. 34, ал. 1. За всяко регистрирано пътно превозно средство органите на Министерството на вътрешните работи издават и свидетелство за регистрация на хартиен носител, състоящо се от две части, по образец, съгласно наредбата по чл. 31, ал. 1, въз основа на данните в регистъра по чл. 34. ал. 1 . При несъответствие между информацията в регистъра и свидетелството за регистрация, валидна е информацията в регистъра.
Текстът на чл. 38, ал. 3 свидетелства за отказ от преминаването към автоматизиран контрол на пътя. За какво са таблетите на полицията, ако се проверяват хартиените документи?
Предвидено е създаване на регистър на лицата, извършващи търговска дейност с употребявани части за пътни превозни средства – това е нов регистър, т.е. нова административна тежест. Не е предвидено електронното водене на този регистър. В процедурата за отразяване на промяната в обстоятелствата за извършване на търговска дейност с употребявани части за пътни превозни средства (чл. 61) се нарушават разпоредби на Закона за електронното управление и Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и на актове на Министерския съвет, относно намаляването на административната тежест – изискване за предоставяне на кмет на община на документи, публикувани в Търговския регистър, както и предоставянето на удостоверение за наследници. Правилният подход е извършването на служебна проверка в съответните първични регистри, съдържащи необходимата информация. Формулировката „… други документи от значение за отразяване на промяната“, създава предпоставки за допълнително увеличаване на административната тежест и създаването на разнородна практика в различните общини. Създаването на разнородна практика също е форма на увеличаване на административната тежест.
Разпоредбата на чл. 62 изключва регистърът по чл. 60 да бъде публично достъпен, вкл. по електронен път. За гражданите и бизнеса се създават затруднения, свързани със загубата на време, за посещение на търговец, без предварително да е ясно дали същият може да предоставя търсената услуга. Текстът на ал. 2 създава нова административна тежест – „дневник с последователни страници, заверен в съответната община по местонахождението на обекта, в който се извършва търговска дейност с употребявани части за пътни превозни средства“. Като формулировка същото прилича на известното от близкото минало изискване за „прономеровано и прошнуровано“! Разпоредбата изключва възможността дневниците да бъдат водени в електронен формат, което създава допълнителни трудности, включително и за съхранението в предвидения срок от 3 години.
Съществена слабост на проекта на закон е, че никъде в текста не е посочено, че подаването на заявление може да се извърши и по електронен път. Липсата на подобен текст, както и липсата на рефериране към Закона за електронното управление, при отчитане на настоящите административни практики и нагласи от страна на администрациите, ясно показва, че се планира административно обслужване изцяло на хартиен носител и на гишета. Не са налице текстове, които да сочат обратното!
Съгласно чл. 45, ал. 2, „При прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра по чл. 34, ал. 1.“ Тук например липсва възможността са уведомяване по електронен път, чрез Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“, за лицата, които предпочитат електронен канал за комуникация.
Описаните слабости и несъответствия с приложимата стратегическа и нормативна рамка са от принципно естество и не могат да бъдат отстранени с предложения за промени по време на обществено обсъждане. Наложително е авторите на проекта да бъдат инструктирани от своите административни ръководители да преоформят логиката на административните и регистърните производства в съответствие със Стратегията за развитие на държавната администрация за периода 2014-2020 г., Стратегията за развитие на електронното управление и приложимите в областта Европейски стратегически и програмни документи, Закона за електронното управление и подзаконовата му нормативна рамка, актове на Министерския съвет за административна реформа, регистрова реформа и намаляване на административната тежест.
Всички регистри, предвидени в проекта на закон, следва да се водят по електронен път, в съответствие и без изключения от Закона за електронното управление, като мярка за намаляване на административната тежест.
Следваща слабост на проекта е свързана с използваните формулировки за предоставяне на документи от страна на заявители. Изрази като прилагането на документи, удостоверяващи съответствие следва да бъдат заменени с изчерпателно изброяване на документи/данни/информация, които се набавят служебно, включително и като вътрешна електронна административна услуга, както и конкретните документи, които трябва да бъдат предоставени от заявителя, мотивирано от причините за това. Необходимо е авторите на законопроекта да приложат посоченото на титулната страница на приетата от Методологията за усъвършенстване на работните процеси за предоставяне на административни услуги: „Ако не можем да опишем като процес това, което правим, значи не знаем какво точно правим“. Пример за това се намира в чл. 64, ал. 5 – не е посочено изчерпателно кои са изискуемите документи. Подобна формулировка затруднява гражданите и бизнеса, не дава необходимата предвидимост на административната услуга и създава условия за разнопосочна практика. Липсата на конкретно описани документи създава опасни предпоставки за последващо нарушаване на разпоредбите на Закона за електронното управление.
На няколко места в проекта се описва възможността за установяване дали един документ е неистински или с невярно съдържание. Остава неясно защо подобна информация се изисква от заявител, а не се набира по служебен път?
Формулировката „картите за достъп до регистъра по чл. 24, ал. 2“ нарушава принципа за технологична неутралност.
За регистъра на лицата, регистрирани за извършване на ремонт и техническо обслужване на пътните превозни средства, също не е предвидено да се води по електронен път. Разпоредбата относно подаването на заявление – „Заявленията по ал. 1 се подават в съответната териториална структура на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по местонахождение на обекта и към тях се прилагат“ води към подаване на заявления само на гише. Предвиденият „документ за регистрация на търговския обект за извършване на ремонт и техническо обслужване на пътни превозни средства, издаден от съответната община“ следва да бъде набавен служебно, а не искан от заявителя, създавайки допълнителна административна тежест. Текстът на чл. 70, ал. 2 т. 5 „копия на документите … заверени от управителя“ за пореден път въвежда ненужни процедури и изискването на хартиени документи.
Не е правилно удостоверението за регистрация по чл. 70, ал. 8 да удостоверява факта на регистрация. Фактът на регистрация трябва да се удостоверява от вписването в съответния регистър. Необходимо е да има публичен достъп за проверка на тази информация. Удостоверението за регистрация следва да бъде документ, произтичащ от вписването в регистър – който документ свидетелства за регистрацията, но не я удостоверява.
Значителна административна тежест за бизнеса е заложена в дългата месеци наред процедура за оценка и оправомощаване на техническите служби.
Главите от проекта за контрол, принудителни административни мерки и административно-наказателните разпоредби следва да бъдат адаптирани съгласно описаното по-горе.
Първоначалният анализа на проектите за ЗППС, ЗДвП и ЗВМПС показва, че е налице грешна философия, и те няма да могат да регулират обществените отношения свързани с процеса на пътното движение и неговата безопасност. По този начин няма да се оправдаят и основните очаквания на обществото – повишаване на безопасността на движението по пътищата, намаляване на административната тежест и намаляване броя на жертвите от ПТП на територията на Република България.

Предлагаме да се спре работата по законопроектите и да се дефинира ясно и точно политическото задание което се очаква да се реализира с разделянето на сега действащия ЗДвП. Липсата до този момент на Визия за нов модел на управление на безопасността на движението показва безпомощност на държавната администрация да ограничи пътнотранспортния травматизъм.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar