Гаранции за близо 21 млн. лева като мярка за неотклонение са наложили магистратите от специализирания и апелативния спецсъд на топ мафиоти, чиито дела се гледат там. Сумата е за последните две години и половина и е наложена по 1526 случая. Срещу тях обвиняемите и подсъдимите по въпросните дела са излезли на свобода, вместо да търкат наровете в ареста. Това сочи статистика на двете спецсъдилища, получена по искане на „Монитор“.

Най-голяма е сумата, наложена на приближения до укриващия се в Дубай с 18 обвинения Васил Божков – Александър Тумпаров. Той е

обвинен за участие в организирана престъпна група

ръководена от хазартния бос.

В началото на февруари 2020 г. бизнесменът, известен като управител на „Еврофутбол“, бе обявен за международно издирване, но открит в България. Той беше подведен под отговорност за участие в организирана престъпна група за избягване плащането на данъци и такси за лотарийни игри, ръководена от Васил Божков. Ортакът на българския Ел Чапо обжалва пред спецсъда мярката за неотклонение, но на 26 февруари 2020 г. в закрито заседание магистратите потвърдиха рекордната по размер парична гаранция и оставиха без уважение искането му да бъде отменена или намалена. Според разследването установените до момента щети за бюджета от дейността й на организираната престъпна група са за стотици милиони левове.

През 2018 г., 2019 г. и до средата на юли на 2020 г. в спецсъда са потвърдили 171 парични гаранции, наложени като мярка за неотклонение от прокуратурата по член 61 от НПК. По тях са били внесени 8 140 600 лв. Спецсъдът е наложил и парични мерки за неотклонение след 72-часово задържане от прокурор и след жалби на задържани обвиняеми за общо за 7 403 600 лв по 1137 случая. Паричните гаранции, наложени по чл. 270 от НПК – искане за промяна на мярката за неотклонение по време на съдебното производство, т.е. след внасяне на обвинителния акт, са 540 000 лв. за 46 случая.

За същия период от време пък апелативните спецмагистрати

са постановили парични гаранции след жалби на задържани обвиняеми (чл. 64 и чл. 65 от НПК) за общо 3 864 500 лв. Съдебните определения са по 153 случая. Паричните гаранции, наложени по чл. 270 от НПК – искане за промяна на мярката за неотклонение по време на съдебното производство, т.е. след внасяне на обвинителния акт, са 471 500 лв. за 19 случая.

Най-голямата сума, наложена от апелативния спецсъд, пък е

500 000 лв. за сина на Ветко и Маринела Арабаджиеви – Вълчо,

който е един от осемте обвинени по делото срещу майка му и баща му за пране на пари и данъчни престъпления. Според разследването на 19 юли 2018 г. Арабаджиев-младши внесъл в банкова сметка близо 2,5 млн. евро, за които знаел, че са придобити от данъчни престъпления. Той прекара 7 месеца в ареста, докато в началото на април 2019 г. магистратите не промениха мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в парична гаранция от половин милион.

Статистиката, предоставена на „Монитор“, показва също, че от началото на 2018 г. до средата на юли 2020 г. спецсъдът е върнал наложени от него парични гаранции на обща стойност 260 316 лв., сочи статистиката. А апелативният спецсъд е върнал парични гаранции на обща стойност 15 000 лв. през периода. „Това са суми, които са били внесени по сметки на спецсъда и апелативния спецсъд по наложени от тях парични гаранции. Отделно са върнатите парични гаранции по сметки на разследващия, но при нас няма информация за тях“, обясниха пред „Монитор“ от спецсъдилищата.

На обвиняемия русенски бизнесмен Пламен Бобоков на два пъти бе наложена мярка за неотклонение парична гаранция от 1 млн. лв. Те са по двете разследвания срещу него за търговия с влияние и за незаконно депониране на боклук, част от който опасен. По едното дело обаче в крайна сметка сумата беше намалена 100 пъти – 10 хил. лв.

На 19 юни 2020 г. спецсъдът разгледа искането на прокуратурата да промени мярката за неотклонение на Бобоков от „парична гаранция“ в задържане под стража. Причината е, че определената на 31 май т.г. гаранция от 1 млн. лв. не е била платена в изискуемия от закона срок от 14 дни, а 3 дни по-късно. Защитата на Пламен Бобоков заяви, че той не я платил, защото чакал решение на съда по обжалването й. Прокуратурата контрира, че обжалването не спира изпълнението на мярката за неотклонение. Пламен Бобоков разбрал, че трябва да внесе парите, едва на 17 юни и веднага го направил. На следващия ден квитанциите били предоставени на прокуратурата.

Пламен Бобоков е обвиняем за участие в организирана престъпна група за престъпления срещу екологията и за данъчни престъпления заедно с брат си Атанас Бобоков, бившия зам.-министър на околната среда Красимир Живков и други. Те са разследвани по подозрения, че са депонирали опасни оловни отпадъци от фирмата „Монбат рисайклинг“ на няколко места в страната, знаейки, че няма как да ги обезвредят.

Спецпрокуратурата отдели материали от делото „Боклукгейт“ и образува ново за търговия с влияние. Разследването установи, че Пламен Бобоков е имал комуникация с русенския прокурор Николай Николов и с президентския секретар по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов. Спецпрокуратурата повдигна обвинение на Пламен Бобоков и Пламен Узунов за участие в престъпен сговор с цел търговия с влияние и длъжностни престъпления в периода от началото на януари 2019 г. до юли 2020 г. На Бобоков бе наложена парична гаранция от 1 млн. лв., а на Узунов – 20 хил. лв., както и забрана да напускат страната.

На 21 юли 2020 г. спецсъдът намали гаранцията на Бобоков от 1 млн. лв. на 10 хил. лв. Един от мотивите бе, че Бобоков вече е платил 1 млн. лв. гаранция по разследването за боклука и това е достатъчно, за да осигури явяването му пред разследващите.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar