Снимка, разпространена от прокуратурата на България за посещението на Иван Гешев във Вашингтон, събуди любопитството с кого се прегръща сърдечно главният прокурор на републиката. Остава без ясен отговор и въпросът в какво качество той се намира в САЩ в момента – като частно лице, поканено за т.нар. Молитвена закуска, или като официален представител на една от държавните институции на България.

Част от отговора на любопитството по първия въпрос е, че това са конгресмени от дясното и крайно дясното крило на Републиканската партия, като единият от тях продължава да смята, че президентът Джо Байдън е избран незаконно през 2020 г., а предизборната му кампания за Конгреса бе приела сума от руски олигарх.

Прегръдката е с Пийт Сешънс, конгресмен от Тексас , член на най-консервативните републикански среди, подкрепян от противници на абортите, защитници правото да се притежава и носи оръжие при минимални ограничения и противници на борбата с дейности на човека, предизвикващи промени в климата. През 2016 г. от привърженик на сенатора Тед Круз мина в лагера на Доналд Тръмп (близък е с Руди Джулиани) и до ден днешен настоява, че изгубените от него президентските избори са били откраднати и се опитва да отмени през съда някои резултати в Тексас.

През лятото на 2017 г. забави приемането на закон (98-2) за санкции срещу режима на Владимир Путин с оправдание, че от някои мерки щели да пострадат предприятия в неговия избирателен район. Законът вече бе гласуван от Сената и този ход накара медиите в САЩ да пишат, че Пийт Сешънс е от средите на тези, които умишлено бавят одобрението, за да мине срещата Тръмп-Путин на 7 юли – първата лице в лице на двамата лидери в Хамбург в кулоарите на форума на върха на Г-20. Разговорите им продължиха два часа и половина, а по-късно се оказа, че е имало още час и половина разговор само с Тръмп, Путин и руския преводач.

След като 11 пъти е конгресмен от район в Далас, през 2018 г. Сешънс губи мястото си от кандидат на демократите, което се смята за потвърждение, че опонентите му системно печелят последователи в градовете в САЩ. За бивш (2009-2013) председател на Националния републикански комитет в Конгреса това не е обичайно и за да го коригира той се мести в избирателен район на 100 км от града – в силно консервативния Уейко, Тексас. През ноември 2020 г. печели и се връща Камарата на представителите във Вашингтон.

Миналия март Министерството на правосъдието в САЩ разкри, че тайно е обвинило през септември 2020 г. руския магнат Андрей Муравьов в нелегално финансиране на тексаски конгресмен и на политически комитет, подкрепящ избирането на Тръмп. Преди това прокурори вече казаха, че това е източникът на 5400 долара, дарени на Сешънс.

През октомври 2019 г. изданието Texas Tribune написа, че именно това е Congressman-1 в обвинението срещу Лев Парнас и Игор Фруман за незаконно финансиране в САЩ на кампания, целяща отстраняването на американския посланик в Киев Мари Йованович. През 2018 г. след среща с двамата Сешънс пише писмо с призив тя да бъде уволнена, но твърди, че няма общо между двете събития.

Скандалът около Йованович е част от разследването в Конгреса на САЩ за това дали президентът Тръмп е злоупотребил с поста си, за да притиска властите в Украйна и президента Володимир Зеленски да му съберат компрометиращи материали за действията на Джо Байдън и сина му Хънтър в страната. То доведе до първия от двата импийчмънт на Тръмп в Камарата на представителите (Сенатът не потвърди този вот).

Пийт Сешънс е син на Уилям Сешънс, който през 1987-1993 г. бе директор на Федералното бюро за разследване. Макар назначен от президента републиканец Роналд Рейгън, той остана начело на бюрото при Джордж Буш, бе подкрепян от либерални демократи в Конгреса и Бил Клинтън го остави на поста. През 1992-1993 г. ФБР бе обект на остри критики заради инцидента в Ръби Ридж, щата Айдахо (снайперист застреля невъоръжен, един от трите жергви) и особено за щурмуването на комплекса на религиозен култ в Уейко, Тексас, при което загинаха 86 души. Но Бил Сешънс бе уволнен заради обвинения, че използвал публични средства за лични цели (автор на доклада бе Бил Бар, който стана години по-късно министър на правосъдието на Тръмп, а подозренията са, че го е насочвал зам.-директорът на ФБР Флойд Кларк).

Вече извън властта Уилям Сешънс бе американски адвокат на Семьон Могилевич, когото ФБР нарича „босът на босовете“ в руската мафия. Смята се, че киевчанинът е ръководил в началото на 90-те години в Будапеща „международния филиал“ на Солнцевската организирана престъпна група под покровителството на външното разузнаване на Русия.

Вторият въпрос е актуален и заради днешното съобщение от прокуратурата, в което се казва, че той е участвал в „международна дискусия, посветена на последиците от руската агресия в Украйна, която се проведе в Конгреса на САЩ във Вашингтон“. На една от снимките се вижда Гешев сред участниците и пред него е поставена табелка „Република България“ с герба на страната, което оставя впечатление, че той е там в позицията си на официално лице.

„Дневник“ попита Сийка Милева, говорител на главния прокурор, да даде подробности, дали Гешев е участвал в дискусията в еднолично, като официален представител на България или в качеството си на главен прокурор; кога е бил поканен за участие, какъв доклад е изнесъл и дали е имало други представители от българска страна. Тя отговори, често без дори да изслуша докрай задаваните въпроси, следното: „Не мога да коментирам. В съобщението е описано достатъчно подробно всичко. Тази тема е достатъчно преекспонирана. Не можем да отговаряме за други представители на България, а само за г-н Гешев. Ако искате, задайте си въпросите писмено.“

Според разследващата група Bird, показала покана от 28 декември за форума, той се казва „Как да противодействаме на руската агресия в Украйна и зловредното влияние на Китай в Европа“ и организатори са конгресмените Робърт Адерхолт и Пийт Сешънс. В текста пише, че „ще говорят премиер-министри, министри, лидери от балкански държави и конгресмени“.

„Главният прокурор Иван Гешев запозна американските конгресмени и техните гости от Югоизточна Европа с активната роля на българската прокуратура по противодействие на руските разузнавателни служби на територията на Република България и на Балканите. Иван Гешев припомни серията от разследвания,
проведени от българската прокуратура, които са довели до принудителното отзоваване от страната на повече от десет служители на руските специални служби, ползвали се с дипломатически имунитет“, се казва още в съобщението, публикувано и на интернет сайта на прокуратурата.

Всъщност, у нас стандартната процедура по експулсиране на дипломати, заподозрени в шпионаж, е свързана с доклад от контраразузнаването, по който се възлага на външно министерство да обяви – публично или в поверителен план – въпросните дипломатически служители за нежелани в България. Прокуратурата не се занимава с разкриване на шпиони, а е уведомявана от ДАНС, ако там смятат, че има основание да се образува досъдебно производство за престъпление и тя преценява дали изобщо да се заеме.

Така бе и при безпрецедентното изгонване на 70 руснаци миналата година, за което през лятото се разбра, че процесът е започнал някъде през март и е включвал три доклада на ДАНС, както и след обсъждане в Съвета по сигурност към Министерския съвет с петима министри, началника на отбраната, главният секретар на МВР, шефовете на специалните служби и представител на президента Румен Радев.

Прокуратурата е свързвана с известни случаи, но по тях или не се знае какво се случва, или минават години, откакто са възникнали.

  • Николай Малинов, лидер на Движение „Русофили“, бе арестуван през септември 2019 г. и обвинен в шпионаж в полза на Русия, но и до днес е на свобода, ходи до Москва да получи медал лично от Владимир Путин, кандидатира се на избори и делото му върви бавно на първа инстанция.
  • Генералът от резерва Валентин Цанков се оказа през март 2022 г. обвиненият също за шпионаж в полза на Русия. Тогава Атанас Атанасов, съпредседател на „Демократична България“ и бивш шеф на контраразузнаването твърдеше, че казусът е отпреди няколко години, а Гешев го използва, за да брани Специализираната прокуратура от закриване.
  • Година по-рано, през март 2021 г., бяха задържани офицер от Министерството на отбраната и началник на секретното деловодство в парламента. С тях се занимава Военна прокуратура, която традиционно не разпространява информация за движението на такива случаи. Но през март 2023 г. военният съд прекрати съдебното следствие и върна делото на прокуратурата заради процесуални нарушения и освободи арестувания, а се спори и дали има право военен съд да се занимава с цивилни, какъвто е 74-годишният, сочен като лидер на група.
  • Шестима агенти на Главното разузнавателно управление (ГРУ) се разследват за четири взрива в оръжейни складове на наша територия, както и за отравянето на бизнесмена Емилиян Гебрев през 2014-2015 г. И по този случай няма краен резултат.

В съобщението на прокуратурата от днес се казва още, че „българският главен прокурор подчерта, че наред с класическата форма на разузнавателна дейност, каквато е шпионажа, в последните години се идентифицират и други средства на зловредно влияние – политическа корупция, хибридни атаки, включително чрез употребата на медии и разпространяването на „фалшиви новини“, кибератаки, пример за което бяха действията отпреди три месеца на руската хакерска група „KillNet“, както и зачестилите опити за заобикаляне на санкции, наложени спрямо руската банкова система чрез трансфер на криптовалути.“

Не се посочва какво е направила прокуратурата по този повод, но прави впечатление говоренето по този начин за криптовалутите пред Сешънс, който миналия март заяви, че „биткоин съответства на американските ценности и ще подсили долара“.

Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar