Европейският съд по правата на човека в Страсбург уведоми българското правителство за жалбата на турския бизнесмен Абдуллах Бююк, който през лятото на на 2016 г. бе криминално експулсиран в Турция след тайно споразумение с турските власти.

ЕСПЧ иска от българското правителство да отговори на редица въпроси във връзка с жалбата на Бююк, включително и дали той е имал на разположение ефективно вътрешно правно средство, за да се защити от връщане в Турция, което по неговите твърдения го излага на сериозен риск от малтретиране заради неговите политически убеждения.

Освен това ЕСПЧ иска от българското правителство да предостави всички относими документи по екстрадицията му в Турция. Съдът иска от правителството потвърждение дали Бююк е подал молба за убежище в България, като в този случай иска да му бъдат предоставени копия на всички документи от тази преписка.

Жалбата на Бююк е подадена през 2017 г. и е придвижена с приоритет доколкото оплакването е свързано с нарушение на чл. 3 от Конвенцията за правата на човека – забрана за изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание, както и за нарушение на чл. 13 – липса на ефективно вътрешноправно средство за защита срещу това нарушение.

Съгласно трайната практика на ЕСПЧ по чл. 3 от Конвенцията правото на защита от жестоко и унизително отношение включва и задължение на националните власти да преценяват дали екстрадицията или експулсирането в друга държава би създало риск този човек да бъде подложен на такова третиране и съответно – да откажат налагането на такава мярка. Към момента на подаване на жалбата през 2017 г. Бююк се намира в затвор близо до Истанбул.

Експулсирането на Бююк през лятото на 2016 г. предизвика шумен обществен скандал, когато се разбра, че той буквално е бил отвлечен от българските служби и предаден на Турция без да му бъде дадена каквато и да е възможност да оспори тази мярка и да поиска спирането й. За нея се разбра след като турският външният министър Мевлют Чавушоглу се похвали, че България е отказала да предостави политическо убежище на бизнесмена и екстрадицията е „в процес на подготовка“.

Малко по-късно турските медии съобщиха, че „терористът“ е бил предаден на граничния пункт Капъкуле от агенти на българските служби. Предаването на Бююк въпреки, че българските съдилища с влязло в сила решение отказват екстрадицията, оценявайки искането на турските власти като политически мотивирано.

Според данните от жалбата до Страсбург, Бююк е влязъл в България на 1 февруари 2016 г., а малко след това главният прокурор на Истанбул е отправил искане за екстрадиция във връзка с наказателно производство за срещу него за тероризъм във връзка с движението „Гюлен“. Софийският градски съд отхвърля искането за екстрадиция, а Софийският апелативен съд потвърждава това с окончателно решение от 28 март 2016 г., в което се казва, че „поисканата екстрадиция е политически мотивирана и има за цел преследване на исканото лице на основание политическите му убеждения“. Българските съдилища приемат, че искането за екстрадиция най-вероятно е политически мотивирано, доколкото в него се твърди, че Бююк споделя политическите възгледи на Фетхуллах Гюлен, който е отявлен критик на управляващата партия в Турция. Към този момент Бююк няма статут на бежанец или търсещ убежище в България, но има доказателства, че след задържането му в производството по екстрадиция е подал молба за временна закрила и убежище пред българските власти.

На 10 август 2016 г. Бююк е бил арестуван от полицията. Мотивът е, че разрешението му за престой е изтекло. Веднага след това той е отведен на турската граница, без да може да осъществи комуникация с полицията на общ език. Няма данни на какво основание и на база на какви факти е извършено експулсирането.

През лятото на 2016 г. „Капитал“ поиска по Закона за достъп до обществена информация документите, свързани с извеждането на Бююк от България. Президентът, председателят на ДАНС, Държавната агенция за бежанците отказаха да предоставят достъп с мотив, че така щяло да бъде нарушено правото на защита на личните данни на Абдулах Бююк. Вътрешният министър въобще не отговори на запитването.

Особено интересен детайл от цялата сага е ролята на тогавашния вицепрезидент Маргарита Попова, която в очевиден синхрон със службите е отказала да му предостави убежище на 27 юли 2016, две седмици преди експулсирането. Бююк е поискал убежище на 24 февруари 2016 г., малко след влизането си в България.

Парадоксалното е, че българското общество ще получи обясненията за мотивите на институциите и политиците не от тях персонално, а през решението на ЕСПЧ, когато то бъде обявено.

Допълнителна жалба има срещу лошите условия в центъра за задържане в България, където е бил задържан в продължение на 41 дни в рамките на производството по екстрадиция, докато се произнесат съдилищата.

През август 2016 г. първият коментар на премиера по скандала с експулсирането на Бююк бе, че отвеждането му било „на ръба на закона“, а веднага след това той отвори темата за бежанската вълна с уточнението, че между двете теми „има много общо“. Това прозвуча като ясно признание, че става дума за сделка с турските власти.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar