Шефът на ДАНС Пламен Тончев обяви във вторник пред парламентарната комисия по случая с криптокомпанията Nexo, че „след образуването на проверката на ДАНС е осъществен обмен на информация с чуждестранни партньорски служби“. Само преди седмица пред правната комисия главният прокурор Иван Гешев обяви, че „всичко е започнало в САЩ“ по отношение на първичната информация около разследването. Така Гешев целеше да отхвърли подозренията, че това е политическа акция на българските правоохранителни органи, за да дискредитира предизборно „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ и да осуети връчването на третия мандат на ДБ.

Шефът на ДАНС Пламен Тончев не можа потвърди тази информация, защото е ограничен от следствената тайна, а Гешев отказа да се яви пред комисията. Преди четири дни Nexo се споразумя с американските власти да плати глоба в размер на 45 милиона долара за извършени на административни нарушения, но нямаше информация за извършени криминални престъпления.

След спецакцията и обиските в сградата на Nexo в София прокуратурата обяви, че на четирима души от компанията са повдигнати обвинения за това, че от 2018 до 12 януари 2022 г. в България, Великобритания, Швейцария и Кайманови острови са участвали, а един от тях е ръководил организирана престъпна група. Тя е създадена с цел да извършва съгласувани в страната и в чужбина престъпления – пране на пари, данъчни престъпления, компютърни измами и банкова дейност без лиценз, изброи Борислав Сарафов. Има и данни за трансфери от криптобанката към радикалната групировка „Хамас“, заяви тогава прокуратурата.

Въпреки натрупалите се въпроси, Гешев остави председателя на ДАНС да отговаря сам на депутатските въпроси. В контраст със словоохотливите си изяви в парламента по други поводи, сега шефът на държавното обвинение изпрати писмо до комисията, с което обясни, че прокуратурата ще се постарае да отговори на всички въпроси, но в писмен вид.

Пламен Тончев направи кратко въведение по случая, но то бе напълно ограничено от следствената тайна, която може да бъде вдигната само от наблюдаващия прокурор. Знаков бе отказът на Тончев да отговори директно на въпроса дали повод за начало на проверката е дошъл от българска или чуждестранна финансова институция.

Новото, което депутатите научиха е, че през юли в ДАНС е постъпи информация от финансова институция за съмнителни финансови операции, свързани с групата на Nexo. През септември ДАНС сезира прокуратурата, която образува първо проверка. Към края на годината е решено да се образува досъдебно производство, което е дадено за разследване на Националната следствена служба. Както е известно, арестите са извършени на 12 януари.

Важно бе уточнението на Тончев, че той лично е уведомил служебния премиер Гълъб Донев няколко дни преди самата спецакция на ДАНС, МВР и прокуратурата срещу Nexo.

„ДАНС има оперативна самостоятелност. За всяка една наша проверка ние не може да уведомяваме министър-председателя. За въпросната реализация министър-председателят беше уведомен лично от мен няколко дни преди да се извърши. Може би два, три или четири (дни), така че е уведомен. 12 януари беше реализацията“, каза Пламен Тончев.

Правени са парични преводи по сметки на хора от групата, а после с тези пари са закупени са множество имоти в полза на трети лица, разказа Пламен Тончев. Става дума за бизнес сгради в София и туристически имоти.

ДПС и „Възраждане“ имаха еднакви въпроси. Първо Йордан Цонев от ДПС запита директно: ДАНС разследва ли политическа корупция и връзки с политици?

„ДАНС не е политическа полиция и вие много добре знаете това нещо. Ако някой е извършил нещо нередно, той ще понесе своите последствия“, отговори Тончев. „Възраждане“ поиска отговор на сходен въпрос с „да“ или „не“.

„Ние не разследваме дейността на политически партии“, повтори Тончев.

Въпроси на Nexo към Гешев

По-рано във вторник Nexo отправи към главния прокурор Иван Гешев няколко въпроса с очакване, че той ще присъства на заседанието на специалната парламентарна комисия, създадена по инициатива на ГЕРБ да разнищи казуса с Nexo.

Компанията първо пита дали в прокуратурата са предоставени данни от публичните регистри, които „еднозначно опровергават гръмкото Ви обвинение, уж по данни на чужди служби, че Nexo е съпричастна към финансиране на терористични организации“. Nexo твърди, че става дума за две трансакции на обща стойност $1900, направени две години преди адресът на получателя да бъде санкциониран от Националното бюро за борба с финансирането на тероризма в Израел.

„Макар Nexo да има над 5 млн. клиенти в цял свят, има едно единствено дело срещу компанията във Великобритания, и то от частно-правен характер. Защо продължавате да твърдите, че има множество жалби и каква работа има прокуратурата в един частно-правен спор в чужда юрисдикция?“, пита компанията.

Другият въпрос е дали главният прокурор ще поеме лична отговорност, ако България бъде осъдена от Nexo за евентуално нанесени щети от българските власти. Компанията вече обяви, че ще съди прокуратурата за 1 млрд. долара.

„Ще отречете ли, че основното, което обискиращите са търсили, но не намериха, са флашки с криптовалути и че съдбата им щеше да е същата, като на иззетите 213,000 биткойна (по днешни курсове 9 млрд. лв) при акция във връзка с агенция „Митници“ през 2017 година“, пита още Nexo.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar