Проф. Хрусанов: Разрешението за строеж на „Златен век“ е валидно
Разрешението за строеж на „Златен век“ никога не е губило правно действие и затова е действащо и валидно. Напротив – няколко пъти е допълвано, а от всяко допълване започва да тече нов срок. Това се казва коментар на Дончо Хрусанов, който е професор по административно право и административен процес в Юридическия факултет на СУ „Кл. Охридски“ и автор на множество учебници в областта.
Според него не е възможно държавен орган да приема, че един правен акт е загубил правното си действие и едновременно с това да го допълва и променя. Самият главен архитект на София изрично е приел становището, че след изменението на закона през 2017 г., разрешението за строеж на „Златен век“ е удължило действието си. Последващите му твърдения, че разрешителното за строеж е загубило валидността си в края на 2017, влизат в пряко противоречие със собствените му действия, тъй като той сам е допълвал разрешението за строеж на „Артекс“ през 2018 г.
Интересното е, че и действащият началник на ДНСК изрично е заявявал в писмено становище, че валидността на разрешението за строеж на „Артекс“ е удължена с промяната в закона от 2017 г. Това е и писменото становище на МРРБ, според което „срокът за завършване на строежа е 10 години от започване на строителството, а именно от датата на съставяне на протокол образец 2 (11.01.2010 г.) и е валидно до 11.01.2020 г., съгласно чл. 153, ал. 2, т. 3 от ЗУТ“.
Според проф. Дончо Хрусанов няма юридически казус с разрешителното на „Златен век“. През 2017 г. се приема промяна в закона, според която срокът за валидност на разрешенията за строеж на определени видове строежи се увеличава от 5 на 10 г. Разрешенията за строеж, които тази промяна заварва, запазват своята валидност до края на новия законоустановен срок. Конституционният съд, Върховният административен съд и Върховният касационен съд приемат, че преуреждането на действащи правни отношения не представлява обратно действие и затова законът има сила за тях. Конституционният съд в свое решение от 2017 г. изрично е казал, че „хипотезата на прилагане на новия закон към заварено правоотношение не е равнозначно на обратно действие на новия закон“. Тъй като тази промяна в закона касае много видове строежи, се оказва, че има и други случаи, подобни на строежа „Златен век“, но никой не спира тяхното строителство, подчерта проф. Хрусанов.
Според него би могло да се говори за процесуални нарушения при издаване на заповедта за спиране на строежа, предвид дадените предписания и изпълнението на голяма част от тях от строителя. В заповедта на ДНСК за спирането на „Златен век“ се съдържат множество мотиви, които не присъстват в съставения констативен акт, което е съществено процесуално нарушение. Това съществено нарушение на административно-производствените правила води до унищожаване на административния акт. Всички тези действия създават правна несигурност и липса на прозрачност и предвидимост в действията на администрацията.
Дончо Хрусанов е професор по административно право и административен процес в юридическия факултет на СУ „Кл. Охридски“ и автор на множество учебници в областта. Член е на работната група по приемането на АПК. Член е на правния съвет към президента на Република България от 2001 г. до 2011 г. Член е на Консултативния съвет по законодателството към Председателя на 39-ото народно събрание; член на Специализирания научен съвет по правни науки при Висшата атестационна комисия; съдия в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Член е на Управителния съвет на Центъра за обучение на адвокати „Кръстьо Цончев“ към Висшия адвокатски съвет.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте