Законодателят и законът не могат да бъдат безчувствени към паниката, страха, обществените вълнения по никакъв начин. Законът понякога отразява обществените отношения, понякога ги формира. Това каза в предаването „Лице в лице“ конституционният съдия проф. Атанас Семов.

Той допълни, че да се правят популистки закони от днес за утре, за да се отговори на моментни настроения, е недопустимо, а в някои материи е абсолютно недопустимо – например данъчната, наказателното право, процесуалните закони, конституционното право.

„Там припряни решения от днес за утре не бива да се вземат в никакъв случай. Това, за което днес става дума, е мярка, според мен, малко припряна. Съкратеното производство има своите много сериозни плюсове – то увеличава вероятността да се стигне до осъдителна присъда, то улеснява правосъдието“.

По думите му големият проблем на правосъдието не е непременно тежестта, размерът на наказанието.

„Истински важната сила, голямата сила на правосъдието е в неотменимостта на наказанието, неизбежността. Много по-добре е всички извършители на престъпления да бъдат наказани макар и с относително по-леки наказания, отколкото да имаме смъртна присъда или доживотен затвор и половината от извършителите да не стигат до присъда изобщо“.

„Съдът по правата на човека в Страсбург е да се жалят пред него жертвите на властови произвол, тоест хората, които не са намерили правосъдие в своята държава, правосъдие само по конвенцията за правата на човека, разбира се, на за щяло и нещяло“, каза проф. Семов.

Той уточни, че най-високо демократичните държави, като Германия, са тези, от които има най-много жалби в съда в Страсбург.

„В същото време е вярно и обратното – едно пренебрежение към човека изобщо, към правата на човека по-конкретно и още по-конкретно към правата, произтичащи от конвенцията или от Хартата за основните права на ЕС е лесно да бъде забелязано у нас в работата на полицията, на администрацията, за съжаление и по немалко съдебни дела. Поради което, това е и смисълът на съществуването на съда в Страсбург – хората се жалват пред Страсбург и той установява, че има едно или друго нарушение.

Лошото е, че заради многото дела съдът в Страсбург работи много бавно – 5-6 – 9 години продължава едно дело там, а закъснялото правосъдие е лошо правосъдие“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar