Миналата седмица влезе в сила изцяло нов Закон за частната охранителна дейност, който дава право на кметовете на общини да сключват договори за частна охрана на урбанизирани територии. Това означава, че общините за собствена сметка ще могат да наемат частни охранители, които да защитават от противоправни посегателства върху имуществото и населението, което по принцип е прерогатив на МВР.

Кметовете не са единодушни дали ще се възползват от новата възможност. Някои, които и досега са прилагали този подход, са доволни, други смятат, че полицията трябва да е по-силна по места. Бизнесът също не е единен, а най-големите опасения са за административен диктат и нагласени обществени поръчки.

Три от четирите работодателски организации, членуващи в Асоциацията на организациите на българските работодатели, поискаха от президента Румен Радев да наложи вето на закона. Президентът обаче подписа указа за обнародването на закона.

Частни охранители: философията на закона е сгрешена

Представители на бранша определят промените като пряка намеса на държавата в стопанска дейност, смятат философията на закона за изцяло сбъркана. Още след като стана известно, че се готвят промени, частни охранители изразиха притеснения от свръхрегулация.

След това управляващите дадоха знак, че ще се съобразят с исканията им, но това на практика не се случило, защото промените между двете четения на закона са незначителни. От стенограмата на заседанието на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред при разглеждането на законопроекта на второ четене се вижда, че зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, който е и бивш министър на вътрешните работи, оттегля повечето направени от него и съпартийците му предложения, дошли след обсъждане на проекта с бранша.

„Изпълнението и контрола по закона е възложено на вътрешния министър. Той ще определя реда и организацията в едно частно дружество, каквито са фирмите за охрана. Това е пряка намеса на държавата в стопанска дейност“, коментира за „Дневник“ източник от бранша, който пожела анонимност. Според него законът прокарва корпоративен интерес и това си личало от факта, че една работодателска организация не подкрепи искането за президентско вето. „Някой иска да си разчисти пазара от една страна, от друга някои депутати от вътрешна комисия си подготвят почвата като излязат от парламента“, коментира още той и обобщи, че така става, когато МВР пише закон за бизнеса.

Подписалите искането за президентско вето бяха АИКБ, БСК и БТПП. Към тях не се присъедини председателстваната от Кирил Домусчиев Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). „Дневник“ потърси Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана, която е част от КРИБ и обединява близо 50 компании. Председателят ѝ бе в чужбина, а главният секретар не се ангажира с коментар.

Представители на охранителния бизнес имат подозрения, че посочени кметове ще сключват договори с посочени фирми. Освен това МВР ще контролира сключените договори. „Откъде накъде, това не е министерство на всичките работи. Да ни разформироват като бизнес, да ни назначат като служители на МВР и да ни раздават пагоните“, коментира още източникът на „Дневник“. В бранша не планират протести, но пък обмислят да сезират Европейската комисия.

Полицай във всяко село, но частен

Още през 2016 г. МВР предложи Закон за частната охранителна дейност, който обаче не стигна до гласуване поради оставката на кабинета. От досегашни изказвания на председателя на вътрешната комисия Цветан Цветанов се разбира, че с новия закон се цели мобилизиране на физическия ресурс на частните охранители в борбата с битовата престъпност. Така управляващите от ГЕРБ създават възможност да реализират отдавнашната си идея за „полицай във всяко село“ чрез частния бизнес. Тя се беше родила при управлението на втория кабинет на Бойко Борисов в отговор на ширещата се битова престъпност, но отпуснатите тогава 7 млн. лв. не дадоха резултат.

Сегашният замисъл е охраната на населени места да се засили с финансиране от общините, въпреки че МВР е ведомството с най-голямо финансиране от държавния бюджет – над 1.2 млрд. лв. Успоредно с това министерството получава и дарения, включително и от общините, които за миналата година например са били близо 2.2 млн. лв (извън получените пари по международни проекти и програми и дарителските кампании, организирани от ведомството).

Кметове: Засега не обмисляме да сключваме договор

Пенка Пенкова, кмет на Лом

Миналата година сключихме договор с частна охранителна фирма, защото градът има местност, която тепърва влиза в регулация – вилна зона. „Това е типа заварено положение, където нито е село, нито е квартал на Лом и постоянно живеещи хора с много пустеещи вили. Отдалечен от града участък и затова сключихме такъв договор“, коментира пред „Дневник“ Пенкова. От думите ѝ се разбра, че частните охранители са охранявали и други области, които са били обект на посегателства – „огромен Дунавски парк имаме, но основно беше тези квартали, които не са квартала и чакат статут от десетки години“, заяви още кметът.

Тя е останала доволна от работата на частните фирми и заяви, че дейността им е много добре регламентирана, а те много се стараели.

Тази година в общинския бюджет са заложили средства или да продължи договора за охраната с избраната вече фирма или да се постави видеонаблюдение, където е необходимо. Но ново място за охрана не е обмисляно.

Живко Тодоров, кмет на Стара Загора

„Не познавам закона в детайли, предстои да се запозная. От това, което съм чул за неги не намирам нищо притеснително. Но не сме обмисляли на този етап сключване на договор, не е обсъждано и предвиждане на средства за това в общинския съвет“, заяви Тодоров.

Той все пак обясни, че общината има отношения с частни охранителни фирми, които пазели общинските гори. „Имат патрули там. Аязмото по-конкретно, защото преди години там имаше постоянни ромски набези – изсичане на дървета, палежи и затова се принудихме да наемем такава фирма. Частните охранители имат право да носят оръжие, комуникират с полицията, задържат такива групи“, обясни Тодоров.

По думите му след сключване на договора набезите са намалели. Той обясни и защо общинските служители по охрана не могат да свършат тази работа – на този етап по закон те нито имат право да носят оръжие, нито имат право да задържат, нито да искат личната карта на нарушителите.

„Извън охраната на общинските гори няма да предприемаме други дейности, защото не са ни необходими“, завърши Тодоров.

Радомир Велев, кмет на село Баня

„Няма сключен договор и засега не обмисляме този вариант“, заяви Велев. По думите му ситуацията в селото е спокойна и нямало чести кражби или нещо, което да налага частна охрана. Затова и селото не е обмисляло да сключва договор за частна охрана. Регистрационно-приемателният център за бежанци в града се охранява от фирма, която не ми е известна, допълни той.

Васил Станчев, кмет на най-голямото село Лозен

На Лозен е нужно по-скоро районно управление на МВР, отколкото договор с частна охранителна фирма, коментира Станчев. Обясни, че най-голямото село в България е част от столична община и самият той не може да сключи договор, тъй като не е общински кмет. Законът обаче му позволява да поиска от кмета на Столичната община да сключи договор за охрана на село Лозен.

„Аз по-скоро да се боря за районно управление на полицията, защото в Лозен живеят над 10 хиляди човека и може да се направи подучастък на Осмо управление на СДВР“, обясни Станчев. Допълни, че по искането му е говорено, но това е сложен и дълъг процес свързан с промяна на инфраструктура и сформиране на нова администрация.

За финал заяви, че на този етап не би сключил договор с частна фирма, а би искал по-засилено полицейско присъствие – да минават патрулки през определено време за превенция.

Пламен Петров, кмет на село Мечка

„Това не е нещо ново за села като Мечка. Сключвали сме договори за охрана отпреди 20 години преди да излезе този закон“, посреща въпросът кметът на село Мечка Пламен Петров. Допълва, че от 7-8 години не ползва охранителна фирма, защото не е доволен от тях – „нищо не правят“.

„Имаме собствена общинска охрана, назначена от мен, с бюджет от общината“. Става дума за 4 човека, които под негово командване вършели работа и е по-доволен от тях в сравнение с охранителните фирми, които пазели едно или две села само с един патрул и вземали парите за нищо.

„Така, че нашата община се ориентира към самоохрана“, обобщи Петров.

Георги Икономов, кмет на Банско

Кметът на Банско Георги Икономов отказа коментар с аргумента, че все още не се е запознал със закона. В курорта патрулират полицаи, включително и от съседни държави в активния зимен сезон.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar