Адвокат Мария Шаркова е основател и управляващ съдружник в специализираното адвокатско дружество по медицинско право „Шаркова и партньори“. Има специализации в САЩ, Англия, Франция, Нидерландия. Автор на книгата „Медицинският деликт“.

През 2016 г. имах честта лично да чуя разказa на един от най-известните епидемиолози в света – професор Уилям Феги (William Foege)*, за участието му в ерадикирането на вариолата. Тогава той каза:

„Хората започват да разбират, че няма нищо на света, което да е толкова отдалечено, че да не може да ги засегне.“

Днес повече от всякога разбираме колко прав е бил проф. Феги, защото нещо невидимо и далечно на бърза ръка преобрази света и живота ни напълно.

Макар епидемията да не е стихнала в САЩ и Канада например и с пълна сила да се разгаря в много държави от Южна Америка, при нас броят на заразените достигна едноцифрено число. Въпреки многото спорове за това кои са най-правилните действия за ограничаване на вируса и трудностите при спазване на физическа дистанция статистиката безспорно е в полза на успеха. Той беше постигнат за всички и благодарение на всички – власти, граждани, медици. Разбира се, предстои дълъг период, в който ще се оценява стойността на този успех и ще се обобщава наученото от лекарите, епидемиолозите, ръководителите, учителите, юристите.

Какво се случаи в областта на правото и здравеопазването през този период?

Законодателството тичаше зад пандемията

В Закона за здравето винаги са съществували правила за принудително изолиране на болни от определени болести и заразоносители. Заради обстоятелството, че много от тези заболявания са или ваксинопредотвратими, или за щастие много редки, не се бяхме сблъсквали със ситуация на масово изолиране на пациенти. Нещо повече – тъй като коронавирусът има дълъг инкубационен период, в който заразоносителите нямат симптоми, а и не е възможно изследване на всеки гражданин, се наложи поставянето под карантина на близо 200 000 души.

До приемане на последните изменения и допълнения в Закона за здравето на 13.05.2020 г. в закона не беше правена разлика между изолация и карантина, като включително липсваше дефиниция на двете противоепидемични мерки. Това създаде условия за множество противоречия и объркване сред органите, които следваше да налагат тези мерки, и гражданите – които следваше да ги спазват.

Така например се стигна до налагане на карантина на граждани по различни начини – все незаконосъобразни: обаждане по телефона, подписване на декларация при влизане в страната, уведомление и предписание от служител на РЗИ.

Реклама

Начинът, по който се налагат тези ограничителни мерки, не е просто формализъм или излишно заяждане от юристите. Всъщност поставянето под карантина и изолация засяга в сериозна степен правото на личен живот и свободата на придвижване на гражданите и затова следва да е законосъобразно, пропорционално на търсената цел и да има възможност за съдебен контрол в хода на изтърпяването на тази мярка (тъй като е напълно безсмислено да се осъществи след това).

Освен това нарушаването на мерките води до сериозни последици, най-леката от които е налагане на глоба, а най-тежката – осъждане на дееца. Затова не е без значение какъв е редът за ограничаване на гражданите по време на епидемия и дали той се спазва.

С измененията на Закона за здравето се дефинираха понятията изолация и карантина, като се въведе далеч по-ясен ред за тяхното налагане. За съжаление с тези промени не се създадоха условия за спазване на стандартите на Европейската конвенция за правата на човека, касаещи съдебния контрол върху налаганите мерки, което продължава да е смущаващо.

Реклама

Не само Законът за здравето тичаше след пандемията. Заповедите на министъра на здравеопазването, които се издаваха по време на извънредното положение и чрез които се налагат противоепидемични мерки и в момента, скоро ще надхвърлят броя на заразените с коронавируса. Действително неясното законодателство не създава най-добрите условия за изпълнителната власт да издава административни актове, но дейността на Министерството на здравеопазването повдигна отново въпроса за качеството на юридическото образование в някои правни факултети. Така видяхме да се сблъскват професионализмът на епидемиолозите и сериозна правна некомпетентност. Едните въвеждаха адекватни и навременни мерки, другите ги обличаха в заповеди, които в други условия биха били забавни четива.

Много от вас сигурно са се чудили какво означава „видима възраст над 60 г.“, как и защо се разпорежда предварително изпълнение на акт, който по силата на закона има такова действие, коя заповед, допълваща друга заповед, отменя издадената предходна такава. Имаше и някои новости от правно-техническа гледна точка, например използване на математически знаци в издаваните заповеди.

Този коментар въобще не цели да критикува самоцелно издаваните заповеди. Ако някои допускани грешки са повод за шеги, други ще са повод за незаконосъобразността им, а тя влече отговорност, в случай че някой е претърпял вреди от действието им. Отговорността в тези случаи е за държавата, но финансовата тежест ще е за всички нас.

Науката изпревари регулацията

Наред с мерките за ограничение най-актуални все още продължават да бъдат въпросите с откриване на ваксина срещу коронавируса и лечение на заболяването, което причинява. Изпробват се както нови методи и терапии, така и такива, предназначени или използвани в лечението на други заболявания.

В случаите, когато един лекарствен продукт е разрешен за употреба с определени показания, използването му за лечение извън тях не се допуска по нашето законодателство. Много лекари продължават да прилагат такива лекарствени продукти със заблудата, че съгласието от пациенти ги освобождава от отговорност. Има няколко съдебни решения обаче, в които се приема, че информираното съгласие не освобождава лекаря от отговорност, когато използва продукт по начин, непозволен на българското законодателство, включително off label лечението с лекарствени продукти. Това е нормално, защото такова лечение действително може да е полезно за пациента и дори животоспасяващо, но също така може да доведе до появата на сериозни нежелани реакции. Видяхме как в началото на месец март един лекарствен продукт за лечение на малария набра „скорост“ и започна да се прилага в болници на множество пациенти, след което само два месеца по-късно се появиха предупреждения и дори спиране на провежданите клинични изпитвания с него.

Похвално е, че МЗ използва възможността по чл. 10 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и издаде заповед, с която разреши ползването на два продукта, тъй като по този начин защити медицинския персонал и лечебните заведения от тежките последици, които биха могли да възникнат при настъпване на тежки нежелани лекарствени реакции. Това решение обаче дойде повече от месец след началото на епидемията у нас.

Не липсват и примери за състрадателна употреба на лекарствени продукти. Съвсем скоро, на 11.05.2020 г., EMA препоръча по-широкото състрадателно използване на един лекарствен продукт, като разшири кръга от пациенти, за които е показан този вид употреба.

ИАЛ и ЕМА разясниха и задълженията на всеки медицински специалист да докладва нежелани лекарствени реакции от всякакви медикаменти, които се приемат във връзка с лечението на подозирана или потвърдена инфекция с коронавирус. Пациентите също са информирани да предоставят информация за всички лекарствени реакции, за които подозират, на своя лекар или друг медицински специалист.

Новата болест също така е предизвикателство за всеки специалист при използване на различни нови методи за лечение, събиране на данни за резултатите от тях, обобщения на данните, прилагане на различни методи на различни групи пациенти. В тези случай е необходимо да се спазват правилата за провеждане на научни изследвания по Закона за здравето, като подобни данни не могат да се използват и дейности не могат да се извършват без информирано съгласие на пациента. Оказа се, че невинаги медицинските специалисти и лечебните заведения са запознати с този ред и допускат пропуски. Трябва да се отбележи, че макар от години в Закона за здравето да е предвидено задължение на МЗ да издаде наредба, с която да детайлизира реда за провеждане на научни изследвания, такава все още не е издадена.

Болестта изгони хората от лечебните заведения

В хода на епидемията се повдигна и въпросът дали, докато се спасяваме от COVID-19, сред нас не се множат усложненията на хронични болести и броят на несвоевременно диагностицирани и лекувани пациенти.

Всеки пациент има право на достъпна и своевременна медицинска помощ, като лечението на конкретни заболявания в условията на епидемия увеличава риска от възникване на нежелани събития (усложнения, дори смърт). Вирусът се предава по въздушно-капков път, а в началото на епидемията липсваха достатъчно предпазни облекла и дезинфектанти за медицинския персонал и лечебните заведения, което създава условия за лесно възникване на ВБИ. Други дейности крият висок риск, ако се прилагат на пациенти, които са заразени с коронавирус, но това не е установено. В някои случаи не се знае по какъв начин действа вирусът върху определена категория пациенти (бременни, новородени и други) или пък е доказан висок риск за тях (имунокомпрометирани пациенти, в напреднала възраст). Осигуряването на безопасно лечение е основно право на пациента и понякога то може да повлияе върху упражняването на други негови права – например своевременното лечение. При всички случаи обаче лечението трябва да е достъпно, за да може да се извърши адекватна преценка дали ще се даде приоритет на лечението на съответното страдание или е по-безопасно да се отложи във времето.

Общата забрана на плановите приеми и операции създаде много проблеми, тъй като не беше ясно регламентирана в заповедите на МЗ. Някои хоспитализации са планови, но отлагането им във времето би донесло сериозни вреди за пациента, същото се отнася и за някои операции. В тази връзка епидемията даде повод да се повдигне още веднъж въпросът за липсата на процедура в Закона за здравето, която гарантира защита на правото на пациента на достъпна медицинска помощ. Множество пациенти, които получават отказ от осъществяване на преглед, изследвания, дори операция (в практиката ми получих голям брой сигнали и запитвания), нямат никаква възможност да се защитят или да го оспорят своевременно по някакъв начин. Разбира се, винаги имат право да сигнализират Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ или Регионалната здравна инспекция, но резултатът от една проверка може да пристигне толкова късно, че вече да не е нужен.

Да надбягаме епидемията

Както разбрахме, нищо не е толкова далечно, че да не може да ни засегне. Тази епидемия е едновременно безмилостна и милостива. Човешката арогантност може да бъде сломена и навиците ни да се променят, но и да научим много повече за възможностите и недостатъците на множество системи, за да ги коригираме, преди да е станало късно. Да разберем, че например сме подценявали определени дейности и не сме ценили някои професии, че законодателството ни не е готово да посрещне такива предизвикателства, и да го коригираме, докато крачим след събитията. Надбягването този случай не е самотно занимание. За да защитим личните си права, трябва да бъдем отговорни към общественото здраве, без което упражняването им би било невъзможно. Уроците са, за да бъдат научени.

* Уилям Феги (William Foege) е професор в университета „Емори“, Атланта, дългогодишен специалист – епидемиолог, работил в CDC (Aтланта), „Картър център“ и фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar