Ветото на президента върху промените в режима на принудителното отчуждаване, които позволяват скоростно отнемане на имот дори за частни проекти като индустриални зони и тех паркове, може да се окаже най-бързо отхвърляното вето в цялата история на българския парламентаризъм досега. Държавният глава го обяви в понеделник сутрин, само няколко часа по-късно то влезе в дневния ред на извънредно заседание на парламентарната правна комисия във вторник, където днес бе отхвърлено единодушно – 14 гласа в подкрепа на закона, нито един против или въздържал се. Очаква се утре ветото да бъде отхвърлено и в пленарната зала на Народното събрание. А законът предвижда, че промените влизат в сила веднага, което може би обяснява цялото бързане. В мотивите си за ветото президентът на два пъти намеква, че с промените се търси решаване на конкретни казуси. Съмнения за лобистки интереси изказаха и юристи, критици на закона.

Как държавата ще комасира частни имоти чрез отчуждаване

Една от тези хипотези е новата възможност чрез отчуждаване на малки терени земеделски земи и гори на един и същ собственик (фирма, гражданин, едни и същи съсобственици) държавата да му ги комасира в апетитен терен на друго място. Това, разбира се, ще стане само по преценка на властите, т.е. не за всеки желаещ. В обичайния случай действа забрана да се допуска имотно обезщетяване, когато отчуждаваният имот е с малки размери (под три декара за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора). Тази принципна забрана остава и занапред, но се появява едно изключение – ако общата площ на имотите на един собственик е над 50 дка, той може да бъде обезщетен с държавен имот.Нагледното обяснение го даде днес в залата на правната комисия вносителят на законопроекта Александър Ненков (ГЕРБ): ако по трасето на магистралата си купил множество малки имоти от по декар-два, при отчуждаването им за държавни нужди, може да поискаш като обезщетение да ти дадат имот на друго място, чиято площ е равна на площта на всичките ти отчуждени имоти. На моменти Ненков използва вместо „трасе на магистрала“ по-увъртения термин „по продължението на линеен инвестиционен проект“. Условие за комасацията е само общата площ на отчуждените имоти да е над 50 дка, но за сравнимост на качеството и мястото изобщо не става дума.Според мотивите на президента това, от една страна, представлява неравно третиране на различни групи граждани по имуществен критерий, от друга страна, подсказва съмнение, че вероятно се цели решаване на конкретен случай. Правният съветник на държавния глава проф. Емилия Друмева, която днес единствена опонира на законопроекта в правната комисия, запита – по какъв принцип е определено, че такова право ще получат хората, които имат имоти на обща площ не по-малко от 50 дка, а не например 40 или 60 дка, но не получи отговор по същество.От МРРБ, които са истинските автори на проекта (днес техните представители говореха за авторството като за „ние“), направиха заявка, че злоупотреби няма да има, а комасацията е недопустима при съвсем малки терени. Правосъдният министър Данаил Кирилов, доскоро председател на правната комисия, се позова на опита си като областен управител и заяви, че комасацията е хубаво нещо и ако човек е направил усилия да си комасира имотите, не трябва да му се пречи.Според проф. Друмева така, както е написан текстът, той дава възможност на отчуждения собственик да иска комасация не само не терените, които му се отчуждават, а на всички терени, които притежава из цялата страна. По този въпрос се разгоря спор, но не се постигна яснота.

Отчуждаване на имот за частни нужди и отнемане по спешна процедура

Нямаше отговор по същество и за другото спорно разрешение на закона, а именно въвеждането на нова опция за отчуждаване на имот за изграждане на национален обект, на който ще се дава този статут с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката. За национални обекти ще могат да бъдат обявявани и частни проекти като индустриални зони и тех паркове, т.е. частни имоти ще може да бъдат отчуждавани за частни предприятия, а не както конституцията предвижда – само за държавни и обществени нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. При това тези актове за отчуждаване също ще подлежат на предварително изпълнение по искане на инвеститора или на държавния орган, постановил акта за отчуждаване, като съдът ще трябва да се произнесе в 7-дневен срок. На въпроса на проф. Друмева защо се налага създаване на нов статут на национален обект, след като вече има статут на обект от национално значение, в който са изброени всички възможни инвестиционни проекти от обществена важност, отговорът беше, че едното било по Закона за държавната собственост а другото по Закона за устройството на територията. Защо това се налага обаче не стана ясно.За пореден път комфортът на управляващите и ДПС бе осигурен от отсъствието на БСП от парламентарния живот. Единственият, който защити тезата, че промените са противоконституционни и ограничават правата на гражданите, бе проф. Друмева, но тази теза поддържаха в медиите и социалните медии много юристи.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar