Освен че е абсурден, проектът на правителството за създаване на механизъм за разследване на главния прокурор е и откровено противоконституционен, той даже в прав текст предвижда да не се прилага конституцията. Този проект е опит да се заобиколи становището на Венецианската комисия и резолюцията на Комитета на министрите от петък, като не случайно тези два документа изобщо не се споменават в мотивите към него. Това е категоричното мнение на юристи, които „Капитал“ потърси за коментар по законопроекта, който Министерският съвет обяви след спешно извънредно заседание в събота. (Коментарите на трима от тях – адвокатите Даниела Доковска и Михаил Екимджиев и бившия съдия в Съда по правата на човека в Страсбург Здравка Калайджиева, вижте в карето долу).

Ден по-рано, в петък, бяха публикувани унищожителните критики на Венецианската комисия и на Комитета на министрите (органи на Съвета на Европа) по законопроекта, лансиран от правосъдния министър Данаил Кирилов още през юни. В резолюцията на Комитета на министрите, който следи за изпълнението на решенията на Съда по правата на човека в Страсбург, в прав текст се казва, че този законопроект не просто не дава разрешение на същностния проблем за липсата на гаранции в българското право за независимо разследване на главния прокурор, но нещо повече – той може допълнително да затрудни инициирането на едно такова разследване. Българските власти отново бяха призовани да предложат нов законопроект, който наистина да дава „солидни гаранции“ за ефективното независимо разследване на главния прокурор чрез институционална, йерархическа и практическа независимост на органите, които извършват това разследване. Подчертава се, че ако се налага, следва да се направят и съответните конституционни промени.

И в двете становища за пореден път се обяснява, че няма как да се очаква независимо и ефективно разследване на главния прокурор от орган, който се намира в някаква зависимост от него. Затова и се отхвърля идеята на правителството такова разследване да се инициира и разрешава от ВСС, който се намира под силното влияние на главния прокурор, и да се извършва от специализираната прокуратура, която е под неговото ръководство и контрол.

Точно заради тези критики премиерът Борисов в сряда предварително обяви, че Министерският съвет още през уикенда ще реагира с нов законопроект, който „на 100 процента“ ще приеме всички препоръки на Венецианската комисия. Новият законопроект обаче отново предвижда разследването на данни за престъпления, извършени от главния прокурор, да се повери на орган, който институционално се намира в прокуратурата – прокурор, завеждащ отдел „Инспекторат“ във Върховната касационна прокуратура. Въпросният прокурор се назначава от прокурорската колегия на ВСС, в която участва главният прокурор и която се намира изцяло под неговото влияние и повечето си решения гласува единодушно. Фактът, че този прокурор ще се номинира от не по-малко от трима членове на прокурорската колегия и ще се избира с не по-малко от 8 гласа от 11-членната колегия, практически не променя нищо.

Не само множеството юристи, с които „Капитал“ разговаря, но и редица други в социалните мрежи, дават да се разбере, че са скандализирани и възмутени от предложението на кабинета.

Законопроектът на практика предлага да не се прилага текстът на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, според който „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“. Този текст е буквално възпроизведен в НПК, но правителството предлага той да не се прилага при разследване на главния прокурор и неговите заместници, коментира адвокат Даниела Доковска, наказателен адвокат с голям авторитет и преподавател по наказателен процес.

Правителството се опитва да заобиколи препоръките на Венецианската комисия и мълчи за рязката и категорична резолюция на Комитета на министрите, коментира Здравка Калайджиева, съдия в Европейския съд по правата на човека 2008-2015 г. Тя напомня, че „преди решението на новата Европейска комисия за вдигането или запазването на МСП, новият изпреварващ законопроект ще бъде обсъден и в Съвета на ЕС. Там министри от същите държави, одобрили резолюцията на Комитета на министрите, ще изразят своето становище преди ЕК да вземе решение дали да премахне МСП или той е все още необходим за България.“

Адвокатът правозащитник Михаил Екимджиев пък прави предположение, че законопроектът се предлага в този му вид, за да може „чевръсто“ да бъде атакуван пред Конституционния съд „и неговата неизбежна отмяна да бъде използвана като повод за бламиране на препоръките на Венецианската комисия и резолюцията на Комитета на министрите“.

Даниела Доковска, адвокат
Конституцията няма да се прилага по силата на НПК!

Законопроектът е писан със замах. Според § 1 разпоредбите на чл. 46, ал. 3-5 НПК не се прилагат при разследване на главния прокурор и неговите заместници. За зла чест обаче чл. 46, ал. 5 НПК (който няма да се прилага) представлява буквален препис на чл. 126, ал. 2 от Конституцията: „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Така че чл. 126, ал. 2 от Конституцията няма да се прилага по силата на чл. 46, ал. 6 НПК.

Освен това по новосъздадения ред ще се разследват само умишлените престъпления от общ характер, а ако главният прокурор причини смърт по непредпазливост, разследването ще се развива под негово ръководство.

Всичко останало са подробности.

На гласоподавателите честито!

Здравка Калайджиева, съдия в Европейския съд по правата на човека 2008-2015 г.
Правителството се опитва да заобиколи препоръките на Венецианската комисия и мълчи за резолюцията на Комитета на министрите

Венецианската комисия даде отрицателно становище за законопроекта на Данаил Кирилов за отговорността на „тримата големи“. С представен и приет за 20 минути и юридически неграмотен законопроект правителството изостави половината от идеите на отхвърления законопроект и изглежда се опитва да заобиколи подробните препоръки на Венецианската комисия, които ще бъдат публикувани на 9 декември. Новият законопроект поражда недоумение за представата на законотвореца за създаване на механизъм за действително независимо разследване на главния прокурор. Въпреки изразената в предишни становища на Венецианската комисия критика за липсата на институционални гаранции за независимост в структурата на Висшия съдебен съвет, сега се очаква гласовете на 2/3 от членове на прокурорската колегия във ВСС, които според Венецианската комисия са напълно зависими от главния прокурор, да осигурят „абсолютна независимост“ от същия главен прокурор. Непонятно е и как новосъздаденият отдел „Инспекторат“ на подчинената на главния прокурор прокуратура ще разполага с изискваната институционална независимост от главния прокурор.

Прави впечатление, че нито премиерът, нито министърът на правосъдието, коментират приетата на 5 декември и огласена на 6 декември рязка и категорична резолюция на Комитета на министрите (на външните работи) на страните членки на Съвета на Европа относно изпълнението на повече от 40 решения, изискващи мерки за независимо и ефективно разследване, включително и срещу главния прокурор. В нея, както и в последните доклади на Европейската комисия, се припомня, че решенията на Европейския съд по правата на човека са задължителни за страните членки на Съвета на Европа. И докато Венецианската комисия каза, че представеният й законопроект за „тримата големи“ не може да изпълни изискванията, Комитетът на министрите посочи какъв следва да бъде този законопроект и призова българските власти да въведат сериозни гаранции за институционалната, йерархичната и практическата независимост на всички органи, които контролират или провеждат разследване спрямо главния прокурор във всички ситуации (с изключение на спешни действия по разследването) и на всички етапи на производството, включително предварителните проверки. Този орган поиска от властите незабавно да изготвят нови законодателни предложения, като изрично отбелязва, че ако се налага, трябва да се направят конституционни изменения, за да се гарантира такова независимо разследване. Убедена съм, че (може би за разлика от премиера и министъра на правосъдието), министърът на външните работи и зам. министър председател г-жа Екатерина Захариева, чийто ресор е съдебната реформа, е добре запозната с тази резолюция, тъй като тя е приета с участието и на неин представител в Комитета на министрите.

Според мотивите към спешно приетия законопроект „с предлагания проект на Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД на НПК) се цели изпълнение на препоръките на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) на Европейската комисия чрез въвеждането на ефективен и съобразен с действаща конституционна уредба модел, гарантиращ разследванията срещу главния прокурор и неговите заместници“. Премиерът възнамерява той ще бъде „незабавно изпратен на г-жа Урсула фон дер Лайен“ и счита, че така „ще се затвори кръгът“. Може би трябва да се припомни, че преди решението на новата Европейска комисия за вдигането или запазването на МСП, новият изпреварващ законопроект ще бъде обсъден и в Съвета на ЕС. Там министри от същите държави, одобрили резолюцията на Комитета на министрите, ще изразят своето становище преди ЕК да вземе решение дали да премахне МСП или той е все още необходим за България.

Михаил Екимджиев, адвокат
Това е нелепа инсценировка за заблуда на европейските институции

Министерският съвет се събра извънредно в събота, за да създаде фейк нюз. Това, което направиха Бойко Борисов и неговите министри, е една долнопробна и нескопосана имитация на реформа в съдебната система. Категорично невярно е, че с нея са изпълнени указанията на Венецианската комисия и резолюцията на Комитета на министрите за създаване на независим орган, който да разследва главния прокурор. Първо „органът“, който създават Данаил Кирилов и министрите, не е независим, тъй като той ще бъде избиран от прокурорската колегия на ВСС. Това означава, че в неговия избор ще участват самият главен прокурор и още петима души, избрани съответно от всички прокурори и следователи в страната, които са служебно, дисциплинарно и процесуално подчинени на главния прокурор. Освен това, след изтичането на мандата им, почти всички членове на прокурорската колегия ще се върнат на работа в прокуратурата, където отново ще бъдат пряко зависими от главния прокурор.

Освен ,че драматично се бие с препоръките на Венецианската комисия за независимост на разследващия орган, предлагания от Борисов законопроект е откровено противоконституционен. Според чл. 126, ал. 1 от Конституцията, структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, а проектът предлага да се създаде нова структура в прокуратурата, която няма аналог в структурата на съдилищата. Съгласно ал. 2 на същия чл. 126 от Конституцията, главният прокурор осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Това означава, че и новият прокурор ще бъде под методическото ръководство на главния, т.е. няма да е независим от него.

Очевидно е, че се създава текст, който чевръсто да бъде атакуван пред Конституционния съд и неговата неизбежна отмяна да бъде използвана като повод за бламиране на препоръките на Венецианската комисия и резолюцията на Комитета на министрите. Затова казвам, че сме изправени пред една нелепа инсценировка, пореден махленски тарикатлък, с който управляващите се опитват да заблудят европейските институции и българските граждани.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar