Правителството на Ливан подаде оставка заради разрушителния взрив миналата седмица на пристанището в Бейрут, съобщи министърът на здравеопазването, цитиран от Асошиейтед прес и БТА.

Според агенцията решението е било взето под натиск, след като четирима министри подадоха оставка или изразиха намерението си да го направят.

Здравният министър Хамад Хасан разговаря с журналисти в края на днешното правителствено заседание, проведено след два дни на демонстрации, в които имаше сблъсъци между силите за сигурност и протестиращи.

Органите на реда използваха сълзотворен газ срещу демонстрантите.

Министър Хасан каза, че премиерът Хасан Диаб ще отиде в президентския дворец, за да връчи оставка от името на всички министри.

Последен от четиримата оставка подаде финансовият министър Гази Уазни, ключов преговарящ с Международния валутен фонд (МВФ) по спасителния план за изваждане на страната от дълбоката криза, предадоха Франс прес и Ройтерс.

По-рано днес ливанският министър на правосъдието Мари-Клод Наджем стана третият член на кабинета, подал оставка. Вчера желание да напуснат кабинета изразиха министрите на информацията и на околната среда.

Като причина за експлозията, както и за сериозната икономическа криза в Ливан, е сочена корупцията и лошото управление на ливанската политическа класа, отбелязва Асошиейтед прес. В ливански съд започна днес изслушването на ръководители на ливанските служби за сигурност във връзка със смъртоносните експлозии на пристанището в Бейрут. Сред даващите обяснения пред съда е и генерал-майор Тони Салиба, ръководителят на ливанската Служба за държавна сигурност.

По оценки на ООН Ливан се нуждае от приблизително 117 млрд. долара спешна международна помощ, предаде на 9 август ДПА, цитирайки документ на световната организация, публикуван днес от Елисейския дворец. Тази оценка включва най-належащите разходи за медицински грижи за пострадалите, прехрана и спешно настаняване на останалите без дом.

На международната донорска видеоконференция за оказване на спешна помощ за Ливан, провела се в неделя, 9 август, бяха събрани близо 253 милиона евро (298 млн. долара), съобщи канцеларията на френския президент Еманюел Макрон – инициатор на конференцията.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, която участва в конференцията, настоя за одит на ливанската централна банка, преди да й даде каквито и да било пари: никакви пари, ако няма промени, които да гарантират, че обикновените ливанци няма да бъдат смазани под тежестта на дълг, чиито ползи няма да видят никога.

„Сегашните и бъдещите поколения ливанци не бива да бъдат обременени с повече дългове, отколкото могат изплатят. Ангажирането с тези реформи ще даде достъп до милиарди долари в полза на ливанския народ“, каза ръководителката на МВФ Кристалина Георгиева, цитирана от Лори Хинант и Басем Мруе от Асошиейтед прес.

Двамата автори отбелязват, че нуждите за възстановяване на Ливан са огромни, но огромен е и въпросът как да се гарантира, че милионите долари обещана международна помощ няма да бъдат присвоени в една страна, пословична с изчезващите пари, невидимите инфраструктурни проекти и отказа й да се дава отчет за финансовите средства.

В основата на тези страхове е пристанището – епицентър на експлозията, опустошила Бейрут, сърцето на зависимата от вноса ливанска икономика и толкова доходоносен източник на корупция, че политическите сили в Ливан искаха да си поделят контрола върху него, за да може всеки да получи парче от баницата, изтъкват Лори Хинант и Басем Мруе.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar