Неправителствените организации да подават декларации пред Министерството на финансите за всеки приход над 1000 лева от чуждестранно финансиране и да бъдат вкарани в специален регистър. Освен това хората, които управляват фондации, сдружения и читалища с външно финансиране, да подават имуществени декларации като политиците, магистратите и други заемащи висши държавни длъжности. Такива поправки предлагат „Обединени патриоти“ в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Мотивът е, че в момента в българското законодателство липсва прозрачност относно източника на средствата на финансиране на тези организации.

През последните години въпросът с външното финансиране на неправителствените организации периодично изплува като приоритет на българските управляващи и причината винаги е една и съща – наличието на критични и независими анклави в обществото, които не са финансово зависими от правителството и близките до него бизнесмени.

И в момента всички предприятия с нестопанска цел – сдружения, фондации и читалища и др, независимо дали са в обществена или в частна полза, са длъжни да подават годишен отчет за дейността си, годишен финансов отчет и данъчна декларация, като се отчитат едновременно пред НСИ, НАП и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията.

Депутатите от Обединени патриоти обаче смятат, че дейността на организациите е непрозрачна: „В действащото българско законодателство, за разлика от другите европейски страни, липсва правна уредба, въз основа на която да се постигне прозрачност относно източника на средствата на финансиране на юридическите лица с нестопанска цел и тяхното предназначение. Поради това предлагаме създаването на специален регистър към Министерството на финансите, в който да се отразяват всички източници на средства за финансиране на дейността на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, както и тези в частна полза в размер над 1 000 лв., когато източниците на финансиране са от чужда държава или от чуждестранно физическо или юридическо лице, с изключение на получените от Европейския съюз средства, с цел постигане на прозрачност относно финансирането им“.

Поправката предвижда при неизпълнение на тази разпоредба организациите да могат да бъдат глобени от 200 до 2000 лева и дори министърът на финансите да може да поиска по партидата на юридическото лице да се впише служебно, че е с временно спрян статут в обществена полза.

Това не е първа подобна изява на депутати от патриотичния спектър, които многократно са искали забрана определени организации да се финансират от чужди донори, закриване на Българския хелзинкски комитет и др. През октомври миналата година те поискаха ограничаване на външното финансиране за магистратските и други организации. По-рано, през 2017 г., ГЕРБ също подкрепяше забрана магистратските организации да се финансират от чужди донори, но се отказа под натиска на Държавния департамент на САЩ, Европейската комисия и най-големите международни съдийски организации. Поправката, внесена от тогавашния шеф на правната комисия и настоящ правосъден министър Данаил Кирилов, създаде невероятен дипломатически скандал.

Сега организациите с външно финансиране отново са на прицел.

Ако поправката бъде приета, те ще бъдат задължени да внасят в Министерството на финансите декларации за всеки приход над 1000 лева, идващ от чуждестранен донор, заедно с писмените доказателства за източника и размера на полученото финансиране в 7-дневен срок от получаването му. Това ще може да става по електронен път или на хартиен носител.

Декларациите ще се вписват в регистър на финансираните от чужбина юридически лица с нестопанска цел, като редът за воденето му допълнително ще се уточнява с наредба.

Ръководителите на НПО приравнени със заемащите публични длъжности

Освен това с предложено изменение в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се предвижда председателите и членовете на органите за управление на юридическите лица с нестопанска цел също да декларират имуществото си по аналогия със заемащите висши публични длъжности.

Задължението възниква, когато през предходната календарна година юридическото лице с нестопанска цел и получило финансиране от чужда държава или чуждестранни физически или юридически лица, с изключение на средства, получени от Европейския съюз. „По този начин се осигурява допълнителен контрол върху средствата, които се управляват публично, но и в лично качество от ръководителите на неправителствените организации“, аргументират се вносителите.

В неправителствения сектор възприемат поправките като поредна атака на „Патриотите“ и коментират, че законодателната инициатива поражда редица въпроси. Например: как българското правителство ще декларира помощта, получена от Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм, които са доста повече от 1000 лева и не са от ЕС.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar