Константин Миков е на 40, завършил е право в университета „Монтескьо“ в Бордо. Специализирал в областта на европейското финансово право, през последните пет години той представлява пострадали от онлайн финансови измами в рамките на ЕС.

По думите му той е представлявал „над 200 жертви, които са загубили десетки милиони евро“. Профилът на клиентите му е неопитни инвеститори, често пенсионери, които залагат спестяванията си, запленени от обещанията за печалби на пазарите на форекс или криптовалута.

Повечето такива схеми са международни и смесват лицензирани и нелицензирани платформи или платежни институции в различни юрисдикции (Константин Миков дава за пример Кипър, Малта и Израел, но също и Хонконг, Австралия и т.н.), а придобитите средства често достигат до офшорни дружества (Бермуда, Белиз, Вануату и др.) с цел заличаване на следите.

По принцип жертвите на измамни схеми с инвестиции във финансови инструменти рядко успяват да стигнат до шанс да си възстановят средствата. Разновидностите са много и обикновено става въпрос за взаимоотношения с напълно фалшива брокерска компания, поне някъде по веригата, като хората зад нея могат в един момент просто да изчезнат с парите и да започнат някъде другаде и под друго име.

„Преди време представлявах двойка пенсионери от Люксембург, които бяха загубили спестяванията си от 1.6 млн. евро, които имаха от наследство. Измамниците дори ги накараха да поемат кредит от няколкостотина хиляди евро, за да си „възстановят“ загубите. Отне година, за да реша казуса“, разказва адвокат Миков. В друг случай той представлява над 20 клиенти, които са загубили общо над 1 млн. евро в схема, в която е замесен кипърско-израелски брокер. Когато Константин Миков започва да инициира защитата на клиентите си, той получава анонимна заплаха. „Впоследствие успях да идентифицирам истинската самоличност на това лице и подадох жалба до прокуратурата“, разказва той.

Казус с една конкретна платформа, която е лицензирана в Кипър, обаче създава редица главоболия на адвокат Миков. Той има близо 50 клиенти, които са загубили около 1.5 млн. евро. Сумата сама по себе си е голяма, макар и за форекс трейдър с размаха на въпросната кипърска платформа, която има офиси и в Лондон, Йоханесбург и Сидни, тя едва ли е водеща. Агресивната реакция на компанията обаче може да се обясни с опасността да загуби лицензи заради системни нарушения и най-вече този в Австралия.

В конкретния случай става дума за сайт, предлагащ услуги по управление на личното състояние на заможни французи, под името La Maison du Placement (LMDP). Той привлича предимно възрастни „клиенти“, без особени финансови (а често и компютърни) познания с обещания за гарантирани месечни печалби. От тях се изисква пълномощно, с което „професионални брокери“ да управляват средствата им, като някои им доверяват така целите си спестявания. LMDP открива на тяхно име сметки в австралийскaтa компания и започва да търгува от тяхно име. За известно време те получават регулярно справки как богатството им расте, но когато поискат да изтеглят вложенията си, откриват, че балансът им е почти занулен от загуби на финансовите пазари чрез договори за разлика.

Подозрението е, че LMDP оперира класическа схема, при която загубите за клиента са от сделки, които осигуряват печалби насреща за самия брокер. А също и че това няма как да става без съучастието на кипърската компания. Това обаче естествено трудно може да се докаже и ако се тръгне по този път, обичайно се стига до тромави наказателни производства, които рядко са ефективни.

Стратегията на адв. Миков е вместо това да търси възстановяване на средствата на клиентите си не във Франция или Кипър, а в Австралия чрез жалби към местния финансов омбудсман AFCA. Той излиза с предписания, които могат да се обжалват, но ако бъдат потвърдени, стават задължителни. В единия приключил досега случай AFCA не намира за доказано, че LMPD е действала като агент на кипърската компания или че имат друга връзка, макар тя да е предоставяла на клиента маркетингови материали и да е твърдяла пред него, че действа като негов представител. Все пак обаче предписанието е да му се възстанови вложената сума, тъй като кипърската компания е трябвало да прецени, че за клиента й не е подходящо да търгува със сложни и рискови финансови инструменти. А това отваря вратата за още много аналогични случаи.

За разлика от типичната boiler room схема обаче австралийското дружество на кипърската компания няма как просто да изчезне и да спре да плаща, тъй като то с лиценза си е важно звено в бизнеса на компанията в Азия.

Вероятно това е причината ответната реакция срещу адвокат Константин Миков. Ако той успява да намери слабото звено в плетеницата от международни юрисдикции, за да защити интересите на наивните си клиенти, то и неговите опоненти успяват да открият къде да му противодействат – в България.

В края на миналата година срещу него едновременно започва проверка от Софийската районна прокуратура, заведен е граждански иск в Софийския районен съд, а в Столичната адвокатска колегия е подаден сигнал за образуване на дисциплинарно производство срещу него. Той е привикван на разпити в полицията, за да обяснява защо е подавал сигнали от името на клиентите си в… Австралия.

Такива дела, целящи да откажат критици или активисти, не са необичайна практика и дори си имат име SLAPP (Strategic Lawsuit Against Public Participation). Често при тях стратегията и целта не е непременно да бъдат спечелени, а просто обектът с години да е зает със защитата си, което би му отнемало време и средства.

Абсурдното е, че нито едно от действията му в защита на клиентите му не е насочено към българска институция, но той е атакуван именно в България, която очевидно е припозната като слабото място в системата.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar