Много съдилища приемат, че и непълнолетни

стоят в ареста 18 месеца. И още два

спорни момента в решението за Йоан Матев

Обвинението

Йоан Матев е арестуван през февруари 2017 г. Обвинен е, че през юни 2015 г. е убил по особено жесток и мъчителен начин в Борисовата градина 15-годишния ученик Георги Игнатов. Съгласно обвинението Георги не е издъхнал веднага, мъчил се е и е разбирал, че умира.

Според прокуратурата Йоан е забил нож в гърдите на Георги с цел да го обере. Една от основните улики е, че ножът, с който е извършено убийството, е намерен в шахта близо до БНР. Раната съответства на намерения нож, но по него няма ДНК на Йоан, което може да се дължи на различни причини – от това, че ножът не е използван от Йоан до това, че Йоан е носил ръкавици или е почистил ножа (или изчезване на следите в резултат на дъжд). Мястото обаче е посочено от Марсел – брата на Йоан. Мобилният телефон на Йоан е засечен от клетка на мобилен оператор в района и във времето на убийството, а изглеждащият да бяга Йоан е засечен от камера в района на БНР непосредствено след убийството. Съученици и съотборници от тенис клуба на Йоан го разпознават по фигурата, частта от лицето и специфичните за него движения.

Двете тези

В деня на убийството на Георги Йоан и Марсел трябвало да играят тенис. Но Йоан казал, че ще се помотае малко. В един момент се върнал при брат си и му казал, че е наръгал момче с нож. Признал, че искал да му вземе парите, но неволно го намушкал.

Прокурорът по делото твърди, че след убийството Йоан е положил усилия да промени външния си вид – напълнял, пуснал брада, трупал и мускули чрез тренировки, изтрил си снимките във фейсбук. Защитата на Йоан контрира, че промяната във външния вид се обяснява с факта, че Йоан бил манекен във „Визаж“, като впоследствие и станал студент и търсената промяна на външния вид е естествен резултат от промяната на социалния статус. На пръв поглед доказателствата, че Йоан е извършил убийството, не са за пренебрегване, но разбира се съдът ще реши този въпрос при много по-детайлна оценка на всички данни по делото.

Задържане под

стража или на

свобода?

Софийски градски съд постанови Йоан да бъде пуснат от ареста с мотив, че като непълнолетен към момента на извършване на престъплението Наказателният кодекс в чл. 63 предвижда редукция на наказанието – между 5 до 12 г. лишаване от свобода. А според НПК за лицето, извършило такова престъпление, при наказание със срок под 15 г. лишаване от свобода, арестът не може да бъде по-дълъг от 8 месеца.

Щом има правна възможност той да бъде осъден на лишаване от свобода със срок под 15 години, според съдебния състав Йоан не може да бъде задържан в ареста повече от 8 месеца.

За и против

Аргументите на Софийския градски съд за освобождаването на Йоан от ареста са все пак спорни с оглед цялостната съдебна практика.

Много съдилища приемат, особено апелативните извън София, че редукцията на наказанието се прави при налагането на самото наказание. Т.е. редукцията не е факт преди това, с който трябва да се съобразяват. Затова срокът на задържането под стража не трябва да се повлияе от несъстоялото се още редуциране на наказанието. Ето защо при определяне на мярката за неотклонение тези съдилища приемат, че максималното наказание е над 15 г. и тогава задържането под стража и за непълнолетни е 18 месеца, а не 8 месеца. В НПК няма изрична норма, че срок за задържане се преценява с оглед предвидената замяна на наказанието с по-кратко, когато става дума за непълнолетни извършители. В НК законодателят е предвидил изрично, че давностните срокове се определят след редуцирането на наказанието.

След като това е подходът на законодателя в НК – изрично да указва кога дадени срокове се прилагат след редуциране, много съдилища приемат, че това следва да се очаква да е и в НПК.
Законодателят трябва да предвиди изрична и ясна разпоредба за задържането под стража за непълнолетни. Една от най-важните задачи на мярката за неотклонение е безопасността на хората от извършване на ново престъпление и укриване на извършителя. Предполагаемият в случая жесток безскрупулен начин на извършването на убийството не подсказва спокойствие при такъв човек на свобода. Затова подходящо би било срокът на задържане да е по-дълъг в случаите на непълнолетни, извършили такова престъпление – например 12 месеца.
А и разследването на едно убийство отнема приблизително еднакво време, независимо дали е извършено от пълнолетен или непълнолетен. Естествено, тези, които са извършили престъпления като непълнолетни, трябва да бъдат задържани при по-човешки условия. На заседанието на съда във вторник председателят на състава съдия Мина Мумджиева коментира, че прокуратурата е трябвало да ускори работата си, тъй като знае, че сроковете в случай на задържане на непълнолетни са по-къси. Но ускоряването на разследването съвсем невинаги зависи от прокурорите. От друга страна, 8 месеца след задържането не са съвсем кратък срок за събиране на доказателства.

Не е казано, че съдът е длъжен да замени задържането под стража с най-леката мярка за неотклонение – подписка. Може да постанови и други мерки, които да дават по-голяма гаранция срещу укриване или извършване на ново престъпление.
Обвинението посочва, че чрез „процедурни хватки “ защитата бавела края на разследването. Майката на Йоан, която му е защитник по делото, отказвала да приеме призовка. Ами да се помисли как да се подобри връчването на призовки по НПК или да се прилагат по-стриктно съществуващите разпоредби, които целят да бъде избягнато шиканиране на досъдебното и съдебното производство.

Коментари Сподели Приятел

Tweet

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar