Съд в Париж ще започне утре изслушване по жалба, заведена от неправителствени организации (НПО), подкрепени от 2 млн. граждани, обвиняваща френската държава, че не е предприела действия за спиране на климатичните промени, съобщава „Франс прес“.

НПО-тата искат съдът да държи държавата отговорна за екологичните щети и казват, че победата ще представлява символична стъпка в борбата за убеждаване на правителствата да направят повече.

Международен договор, подписан в Париж преди пет години, има за цел да ограничи глобалното затопляне до по-малко от 2 градуса по Целзий над нивата отпреди индустриалната епоха, а ако е възможно, за предпочитане е да се ограничи до 1,5 градуса.

Експерти обаче твърдят, че правителствата далеч не изпълняват ангажиментите си и гневът нараства сред младото поколение заради бездействието, символизирано от кампаниите на шведската тийнейджърка Грета Тунберг.

Френското дело е част от нарастващия натиск на активистите за климата по целия свят да използват съдилищата срещу правителствата. През 2019 г. холандският върховен съд разпореди на Холандия да намали емисиите си на парникови газове с поне 25% от нивата от 1990 г. до края на 2020 г. след дело, заведено от неправителствена организация.

Френският случай започна през декември 2018 г., когато четири неправителствени организации обвиниха правителството, че не успя да намали емисиите в официална жалба, подкрепена от повече от два милиона души в онлайн петиция – френски рекорд.

Недоволни от отговора, неправителствените организации, включително Грийнпийс Франция и Oxfam Франция, подадоха своята правна жалба през март 2019 г., като поискаха символични щети от само едно евро от държавата.

„Изпълнени сме с надежда за това изслушване и решението, което ще последва“, заяви Жан-Франсоа Жулиар, директор на Грийнпийс Франция, пред Франс прес. Жулиар каза, че иска съдът да признае, че държавата не прави достатъчно.

„Черешката на тортата ще бъде решение да се призове държавата да направи повече, за да върне Франция обратно в траекторията на Парижкото споразумение“, каза той.

Докато Франция се ангажира да намали емисиите си с 40 процента до 2030 г. в сравнение с 1990 г., неправителствените организации казват, че надвишават въглеродните бюджети, които са обещали. Те също се оплакват от недостатъци в енергийното обновяване на сградите или развитието на възобновяеми енергийни източници, като казват, че това оказва ежедневно въздействие върху здравето и качеството на живот на французите.

Неправителствените организации са представили 100 свидетелства от лица с техните дела, след като са събрали повече от 25 000 онлайн.

„За мен изменението на климата – с увеличаването на честотата на природните бедствия, повишаването на температурите на морето и прогресирането на крайбрежната ерозия – е реалност сега“, каза Жан-Франсоа, производител на миди на остров Олерон в Западна Франция.

Правителството отхвърля обвиненията в бездействие, посочвайки закона за енергетиката и климата от 2019 г., който „засилва климатичните цели“, като се стреми към въглероден неутралитет до 2050 г. или 40% спад в използването на изкопаеми горива до 2030 г.

В своята защита, изпратена до съда, правителството също отхвърли искането за обезщетение за екологични щети, аргументирайки, че френската държава не може да бъде отговорна единствено за изменението на климата, когато Франция представлява около 1% от глобалните емисии.

Жулиард призна, че случаят може да бъде нож с две остриета за НПО. „Ако загубим, тогава ще бъде лесно за държавата да каже:“ Победихме в съда, така че спрете непрестанните си искания“, каза той.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar