Предупреждението на Европейската комисия към България за нуждата да се адаптира към европейските норми регулирането на производството на бутилирани води предизвика обясним интерес у читателите на „Дневник“ в началото на месеца. Реагира с важно разяснение на терминологията и Асоциацията на производители на безалкохолни напитки в България (АПБНБ).

Един от важните моменти се оказа нещо малко познато в България – че според решение на Съда на ЕС водата, идваща от едно подземно находище – макар и то да излиза на повърхността на различни места, трябва да се смята за една и съща и да носи при бутилирането името на находището. В решението (по дело С‐207/14 от 2015 г., засягащо спор в Словения) изрично е посочено, че в този вид дейност имащият широка обществено употреба термин „извор“ означава също „находище“.

Според специалистите това е решение за случаите, когато водата, идваща от едно подземно хранилище, да не променя качествата и състава си по пътя до повърхността. Или, ако се променят, то промяната е практически еднаква при всички наземни отвори, които обикновено наричаме „извори“. Тези извори може да са, примерно, пръснати из една долина, но ако находището им е общо, производителите трябва да използват общото наименование на находището, обяснява съдът в Люсембург. В България също има няколко подобни спора между оператори на води от едно и също находище.

Помолихмме АПБНБ да обясни малко по-подробно какво е положението и защо Брюксел постави краен срок за хармонизиране на българското законодателство с европейското по отношение на бутилираните води.

„Новият Закон за храните, в сила от 9 юни 2020 г., е първата крачка към отдавна чаканото хармонизиране на националното законодателство с европейското по отношение на правилата за бутилираните води. След съобщението на Европейската комисия, вече е време за изменение и на Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели“, обасни Жана Величкова, изпълнителен директор асоциацията. Това е браншовата структура, която представлява над 70% от пазара на безалкохолни напитки в страната, включително и бутилираните води.

В отговора АПБНБ се посочва, че „след съобщението на Европейската комисия от 2 юли 2020 г., с което България официално е уведомена за това, че не прилага правилата на ЕС за предлагането на бутилирана вода, идва време за дългочаканото изменение на Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели“. Бизнесът в тази организация приветства волята и действията на правителството до момента и вижда в наскоро приетия нов Закон за храните, в сила от 9 юни 2020 г., първата крачка към хармонизиране на националното законодателство с европейското и спазването на европейските правила по отношение на бутилираните води.

Проблемът с наредбата

„Когато говорим за натурални минерални и изворни води, България е специфичен случай за цяла Европа. У нас принципът, заложен в чл. 8, параграф 2 на Директива 2009/54/ЕО „едно находище – едно търговско наименование“ се нарушава, поради празноти и неясна терминология в Наредбата за бутилираните води. Това създава условия за заобикаляне на закона, за поставяне под риск на устойчивите инвестиции на отговорните оператори и за размиване на отговорността в експлоатацията на находищата и водоизточниците с цел бутилиране.

Действащата Наредба стеснява понятието „извор, находище“ до самото съоръжение, от което се добива водата. От друга страна, в разрез дори с постановените в Наредбата правила, бе допуснато и ефективно нарушение на принципа в създадените като прецедент в европейската практика условия на едновременно използване за добив на едно и също водовземно съоръжение от повече от един оператор.

С оглед защитата на интереса на потребителя и осигуряване на честна търговия, Директивата и практиката по нейното прилагане са кристално ясни, че вода, която произхожда от едно находище и е със сходни характеристики, следва да се предлага на пазара под един бранд, независимо от броя на водовземните съоръжения, от които се експлоатира това находище.

Във връзка с тези несъответствия на Наредбата, за които индустрията алармира нееднократно компетентните институции в страната, още през 2014 АПБНБ уведоми и Европейската комисия и оттогава водим дълъг и непрестанен разговор с всички заинтересовани страни и институции – на национално и европейско ниво за правилното транспониране на Директива 2009/54/ЕО в българското законодателство.

Междувременно през цялото това време отговорният бизнес в лицето на членовете на АПБНБ спазваше разпоредбите на Директивата, независимо от несъответствията на националното законодателство. Вярваме, че след продължителни усилия и конструктивен диалог с всички заинтересовани страни, след приемането на новия Закон за храните, казусът предстои да бъде окончателно решен в тримесечен срок с предвидената със закона подмяна на съответния подзаконов акт, а именно Наредбата. Новият Закон за храните е само първата стъпка към изчистването на тези несъответствия.

Нашата принципна и неизменна позиция, отстоявана през годините е, че множествената експлоатация на ресурс с цел бутилиране на натурална минерална или изворна вода от различни стопански субекти не гарантира постигането на целите на европейското право и е в дисонанс с европейската практика; множествената експлоатация не защитава интереса на бизнеса, държавата и на потребителите. Становището не само на българския отговорен бизнес, но и на целия европейски бранш по този въпрос е категорично.“

Жана Величкова припомня, че през 2017 г. осем компании от водния сектор се обединиха в инициативата „Кристално чисти“ срещу нелоялните търговски практики и фалшивите новини. Членовете на Асоциацията са започналитази кампания, за да поискат ясни правила за правене на бизнес, ясни стандарти за качество, ясни социални ангажименти към служителите и ясна отговорност към обществото.

Целта беше да се въведат правила и контрол, които да ограничат сивия сектор и безотговорното говорене по темата за водата, допълва Величкова.

„Надяваме се, че вървим към край на сагата с нарушаването на европейския принцип „едно находище – едно търговско наименование“ при бутилираните минерални и изворни води в България и от това ще спечелят всички – потребители, бизнес, администрация и цялото общество. Като доказани експерти в тази индустрия сме готови с опита, знанията и решимостта си за прилагане на ангажиран и устойчив бизнес модел на развитие, да подпомогнем усилията на държавата в процеса по изготвяне на новата наредба, за осигуряване на съответствие с европейското законодателство с цел гарантиране интересите и здравето на потребителите и опазване на природното богатство за следващите поколения.“

Акцентите в текста са на „Дневник“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar