23 хиляди акта е издало МВР от март досега за нарушаване на противоепидемичните мерки. Данните бяха съобщени от вътрешния министър Христо Терзийски в парламента. Данни за това колко от наказателните постановления издържат съдебната проверка не бяха огласени. Вероятно защото са доста срамни. „Сега“ изчете десетки дела срещу такива актове и не намери нито един, който да не е отменен от магистратите.

При това не защото нарушенията не са извършени. А защото служителите на реда са си оставили ръцете при съставянето на актовете и наказателните постановления – сгрешени текстове от наредбите, сгрешени наредби, позоваване единствено на Закона за здравето, регламентиращ обявяването на извънредната епидемична обстановка. И магистратите отменят на килограм с мотива, че на нарушителите е накърнено правото на защита. То е висша ценност без значение от епидемията.

Така се оказва, че се хвърля огромен ресурс нахалост. Като се почне от хабенето на човекочасове за правенето на проверките, мине се през издаването на постановленията, а след това и разглеждането на делата в съда, за което се ангажира и ресурс на съдебната власт. На всичкото отгоре по повечето от делата МВР е осъдено и да покрие разноските за адвокат на нарушителите. Те не са големи, максимум 400 лв. Но умножено по 23 000 си е над 9 млн. лв. Отделно е сметката за работата на полицаи и магистрати.

Освен финансовото измерение обаче има и друго

Това развитие на делата срещу наказателните постановления обезсмисля изобщо проверките и налагането на санкции. Всеки наглец е наясно, че колкото и да нарушава правилата, дори да бъде хванат и глобен, никога няма да плати глоба. Достатъчно е да атакува наказателното си постановление в съда. Дори не е задължително да търси адвокат, защото магистратите правят проверка не само на основанията за отмяна, посочени в жалбата, но и на всичко останало.

Когато наказанията не са неизбежни, те просто нямат превантивен ефект. Чувството за безнаказаност окрилява нарушителите. И това важи не само за противоепидемичните мерки, но изобщо. Така се обезсмисля идеята за забрани и предписания.

И некадърността на служителите на МВР,

макар и ключова, далеч не е единствената причина за тази развръзка на наказанията. Другата причина вероятно е скоростта, с която в началото на пандемията здравният министър издаваше, отменяше, допълваше и преправяше заповедите за мерките. Имаше случаи, в които заповедите издържаха по няколко часа. Живеехме във вица за онзи заек, който набили, защото е с шапка, а после, защото е без. А в актовете за нарушенията трябва да е посочено и обяснено точно и ясно коя норма е престъпена. Да се чуди човек няма ли кой да научи МВР как да глобява. Къде е Върховната административна прокуратурата, която бди по всички направления, раздава нареждания и инструктира за проверки?

Има и една друга група наказания – те са отменени, след като съдът приема, че става дума за маловажни случаи. Като например това на велосипедист, хванат да кара колелото си сам без маска в 21.30 ч. В такива ситуации според съда е достатъчно просто да бъде съставен протокол за полицейско предупреждение. Това също е показателно за капацитета на санкциониращите. Пилеят се време и хора за проверка на самотни колоездачи, вместо усилията да бъдат насочени към местата, където има струпване на хора и където потенциалните нарушения наистина могат да доведат до сериозни последици за не един човек.

За капак имаме и премиер, който може да си нарушава правилата колкото си иска,

без да бъде санкциониран. Нищо че ни поучава редовно с фейсбук излиянията си как ние трябва да сме дисциплинирани. А през юни нарече носещите маска „страхливци“. В не един случай с хора от властта видяхме и двойния аршин на институциите – на премиера и президента карантината беше свалена заради отрицателен PCR тест, макар че няма нормативно основание за това. Външната министърка също мина между капките въпреки контактите си със заразени.

Проблемът с падащите в съда глоби може и да изглежда периферен на фона на здравната криза, в която все по-дълбоко затъваме. Той обаче е поредното доказателство за липсата на капацитет да се управлява кризата.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar