„Не мисля, че г­-н Желязков ще държи да има дело за екстрадиция в Турция. Независимо какво мислим за този човек, той не е страхлив и няма репутационни проблеми да се яви пред българското правосъдие за разлика от някои други хора, които се намират в съседни на България държави. Даже това е негов репутационен плюс за разлика от други хора. Отделно бизнесът му налага личното му присъствие, така че нямам съмнения, че ще изяви съгласие да се яви пред българския съд.“
Зам. главният прокурор Иван Гешев на пресконференция, 5 август

Ако медиите вършеха работата си… И ако партийните водачи бяха лидери, а не привидни политици, това изявление на зам. главния прокурор и доскорошен шеф на Специализираната прокуратура Иван Гешев щеше да бъде разнищено до запетайките. А реалната цел на гръмотевично обявената на 2 август акция в Бургаско срещу бандата на Митьо Очите щеше поне да бъде поставена на дисекционната маса.

Ако не познавахме фриволната лексика на Гешев, с която представяше свършената „грандиозна работа“ и по делото КТБ („все едно да стигнем до луната с дизелов локомотив“ и „Защо не е разпитан и Пеевски? Ами не е разпитан и Обама, и Путин…“), можехме да приемем цитираното изявление като публична покана към Митьо Очите да се прибере спокойно. Защото прокуратурата вече си е свършила работата чрез него.

Целта на прокуратурата не беше Митьо Очите, мишената е друга, ако съдим по самото провеждане на акцията и всички последвали проявления и изявления на институциите. Те вадят очите със своята откровена нелогичност.

Да ги видим:

– На 2 август (четвъртък) е обявено, че се провежда акция в Бургас и района под ръководството на Специализираната прокуратура срещу групата на Митьо Очите за рекет, наркоразпространение, палежи, но

тарторът на бандата е оставен свободно да напусне страната

Беше премълчано дали е имал забрана да пътува зад граница. Според говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова Желязков не бил задържан, за да не бъде провалена акцията, иначе прокуратурата знаела къде евентуално се намира (това е изключително важен детайл: ако прокуратурата е знаела къде се намира, логично е да е знаела и с кого се намира там). Обявен е за международно издирване след заминаването му. Впечатляващо е, че от 19 арестувани от бандата на Очите прокуратурата поиска постоянно задържане от съда само за 5-има.

– На 3 август (петък) вечерта Митьо Очите минава гръцко-турската граница с автомобил.

– След полунощ на 4 август (петък срещу събота) в хотел в Истанбул Желязков е задържан от турските власти, които загадъчно бързо са получили заповедта за това. (Ден по-късно загадката ще бъде разрешена лично от премиера Борисов.) С Митьо Очите са задържани, но само за да бъдат изпратени до българската граница, още 7 души, сред които Бенчо Бенчев и бившият депутат от ДПС Несри Узун.

– На 4 август премиерът Борисов с непредпазливо според някои изявление слага край на чуденката за бързината на турската полиция:

премиерът лично звънял на високи фактори в Турция

„Лично турският министър на вътрешните работи се ангажира със задържането на Димитър Желязков“, заявява Борисов пред журналисти в Малко Търново. И самохвално добавя: „Вчера казах, че ще го хванат…“. Позвъняването обаче е необходимо, за да бъдат заловени присъстващите при Желязков 7 души – дори в Турция не могат да задържат без процедура и посочени основания чужди граждани, та се налага нашият премиер да звъни; ние как задържахме, по-точно отвлякохме от улицата Абдула Бююк и им го хвърлихме през границата, прегазвайки две решения на българския съд, нека да ни върнат услугата. Върнаха я услугата, като ги докараха до граничния КПП.

– На 5 август (неделя).

Гешев дава пресконференция, на която говори предимно за Бенчев

От него научаваме, че автомобилът, с който се движил Митьо Очите, е на фирма на Бенчо Бенчев – зам.-председател на общинския съвет в Бургас от квотата на БСП и крупен зърнен бос, подпомагал с дарения левицата, притежаващ ролс-ройс и още няколко свръхлуксозни коли. Научаваме още, че на негово име били регистрирани стаите в хотела в Истанбул. Гешев премълча всички други имена на присъствали в хотелските стаи заедно с Желязков.

И още от Гешев: Бенчев можел да бъде привлечен като обвиняем както по досъдебно производство за участие в организирана престъпна група, така и за пране на пари, като второто било по-вероятно. В дома му били намерени оръжия „цял арсенал“, книжа с двойно счетоводство със суми, които трябвало да бъдат дадени на Митьо Очите.

Към момента за Узун (ДПС) „нямало категорични данни, които да го свързват с организираната престъпна група или пране на пари“, изрично уточни прокурорът.

Всичко изговорено от Гешев беше повтаряно на всеки кръгъл час по БНР и вечер като първа новина в телевизионните емисии.

Така

Бенчев замени Митьо Очите

Две седмици след гръмотевичната пресконференция на Гешев няма дело нито за пране на пари, нито за организирана престъпна група срещу зърнения бос. „Черното счетоводство“ и бележките със суми, които трябвало да бъдат дадени на Митьо Очите по думите на прокурора може да са подходящи за медийната шумотевица, но резонният въпрос е – защо да не получава пари, след като е на работа в охранителната фирма на Бенчев „Аркус – Сигурност, Бургас“. А по Закона за частната охранителна фирмата „Аркус“ се контролира от службите за сигурност и те би трябвало да са били наясно с всичко нередно, нали така …

Извън медийната реалност, подсигурена от прокурора Гешев, към днешна дата прокуратурата е завела дело на Бенчев само за укривателство на Митьо Очите и притежаване на боеприпаси /тоест патрони/ без разрешение, значи оръжията са били с разрешение, така излиза, и то разрешение от МВР. И най-същественото: пред медиите бе спестена информацията кога Бенчев е научил, че Митьо Очите е издирван. Впрочем до този момент не чухме нито едно доказателство, че Желязков е бягал и се е крил, та е трябвало някой да го укрива.

Напротив – цялата антилогика на действията сочи, че прокуратурата и МВР са знаели закъде пътува Желязков и че е придружаван от Бенчев. Бенчев, общинарят и дарител на БСП им трябва, затова и Митьо е пуснат да замине, та докато го екстрадират, което ще отнеме време, медиите тук да се занимаваме с „Бенчо“. Но тъй като няма процедура, по която да бъде поискано задържането на Бенчев и останалите, наложило се Бойко Борисов да помага с личните си връзки. И понеже няма как да бъдат оспорени милионите на зърнения барон, придобити законно, налага се Гешев да говори на пресконференции каквото му изнася. А медиите да го транслират. Целта е постигната.

Кои са мишените

които трябва да бъдат поразени чрез Митьо Очите?

Хипотезите могат да са поне две. При продължаващата десетилетия мутризация и бенчевизация на местната власт (това лято е Бенчо, другото ще е Генчо), е много вероятно зърненият бос да е настъпил кабела, като е сбъркал адреса на даренията си. Еретичните ни размисли се подхранват от внезапно захваналите се с охранителната фирма на Бенчев борци с голямата организирана престъпност и мафията.

Фирмата за охрана „Аркус – Сигурност“ не само че не е създадена вчера, но има и цял куп договори с държавни и обществени институции, вкл. митнически бюра и клонове на НОИ. Фактът, че Гешев и Комисията за борба с високата корупция КПКОНПИ не се интересуват изобщо от шефовете на държавните и обществените структури, които са приели да бъдат охранявани от престъпната охранителна фирма, плюс същественото обстоятелство, че Гешев за тях мълчи, а самият финансов министър Горанов се ангажира с публичната им защита, говори най-красноречиво за двойния метър на борците с голямата корупция и организирана престъпност. ГЕРБ е запазен на сянка в този скандал.

Но защо точно Бенчо ни извадиха този сезон? Фактът, че е свързан с БСП и има ролс-ройс, което е позорящо за партията на наемния труд, накланя към хипотезата, че целта на операцията е да бъде ударена провъзгласената за основна опозиционна партия в парламента, чийто лидер Корнелия Нинова отгоре на всичко се зарече да разрушава модела, системата и паралелната държава.

На практика скандалната подмяна на Митьо Очите със зърнения барон е

предупреждение към всеки, който не слуша

Анализатори, политолози, коментатори цяла седмица разнищват модела на „бенчевизация“ и обвързване на партиите с криминални структури, приемащи финансиране от съмнителни структури и милионери, сякаш този процес е наченал вчера. Но пропускаха или заобикаляха модела на борба с бенчевизацията, а именно

„гешевизацията“ на борбата с организираната престъпност и високата корупция

тоест двойната мярка в избора на мишените.

Същината на този модел е в

използване на привидната борбата с криминалитета

за да бъде обслужен моментен икономически или политически интерес, като бъдат компрометирани неудобни или нарочени за такива политически лица и лидери, обичайно от опозицията – наближават избори всякакви.

А че борбата е привидна в конкретната акция се видя на 9 август не къде да е, а в Апелативния спецсъд, по мерките за неотклонение на петимата задържани. Съдът публично констатира, че по разследването на групата на Митьо Очите „от 2016 г. досега са събрани „твърде малко доказателства“. Видя се и на 15 август в Спецсъда по задържането на уж избягалия общински съветник Пейко Янков…

С други думи: Вместо за доказатества за съда, оперативното наблюдение над Митьо Очите и неговата ОПГ е използвано да се установят свързани лица с политическа окраска /като Бенчев/ и чрез тях да бъдат дискредитирани политически представители. И щом дойде моментът /кукловодите вземат решението/, веднага се прави „реализацията“ /акцията на 2 август/. Но тя е не е по Митьо Очите – той заминава за Гърция.

Доказателствата /които не се представят на съда/ се компенсират за масите от пропагандното говорене на прокурорите – този е механизмът, по който функционира „моделът“ за компрометиране на политици. Механизмът е улеснен, на първо място от медиите, и от страха на парламентарните партийни лидери дори да зададат въпрос на прокуратурата. Достатъчно е да припомним ролята на Гешев при задържането на кмета на „Младост“ на 17 април, когато той лично не допусна три часа адвокат при задържаните, въпреки изричната разпоредба на Закона за МВР. Политическите водачи виждат този драстичен произвол, но мълчат и се спотайват, за да не ги застигне и тях.

Мълчи и Корнелия Нинова, докато партията й обсъжда визия за разграждане на модела, системата и паралелната държава. Тя се разграничи от зърнения барон, както навремето използва разкритието за посредничеството на Георги Гергов за срещи с главния прокурор, но толкоз.

И как си мисли лидерката, че се разгражда паралелната държава, когато не пипаш сърцевината й и оставяш все така недосегаемо нейното жило в лицето на работещите по описания дотук начин борци с организираната престъпност и високата корупция? Илюзии или лицемерие… Недосегаемото жило служи на задкулисието и няма да позволи никакво разграждане на вече здраво институциализирания модел. На Борисов му беше позволено да управлява, защото не предприе нищо срещу него, напротив, вписа се. Нинова я чака същото, ако въобще бъде допусната до власт.

Така че „г-н Желязков“ (по Гешев), може спокойно да изпълни съвета на зам. главния прокурор и да се прибере, без да чака екстрадицията. Целта е постигната. Ще се разберат с прокуратурата, може и споразумение да сключат… Както направиха преди седем години при първото му осъждане, по предложение на прокуратурата впрочем.

А какво ще стане с „Бенчо“? Ами можем само да спекулираме, съдейки по познатата практика. Ще се точи в съда делото за укривателство, ще бъде връщано и внасяно, ще проверяват НАП и МВР фирмите му, докато го забравим. Или докато зърненият милионер се научи да открива правилния адрес, олеквайки с някой друг милион.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar