Вместо да получи 753 хил. лв. неустойка за забавения ремонт на т.нар. ларго на пл. „Независимост“, Министерството на културата ще трябва да плати над 73 хил. лв. разноски по процеса.

Това е най-краткото обобщение на сагата около спорния проект, която е приключила окончателно миналата седмица с определение на Върховния касационен съд (ВКС).

След като искът на Министерството на културата беше отхвърлен на две инстанции, той въобще не стигна до ВКС, тъй като се оказа, че държавната институция е изпуснала срока, в който е трябвало да подаде жалбата си.

Хем прието, хем недовършено

Проектът беше на стойност 12 млн. лева и се изпълняваше от консорциум, в който влизат фирмите“ Пътстрой – Варна“, „Реставрация“, „Пътища и Мостове“ и „Финанс груп 2013“. Именно те са ответници по делото, което през 2017 г. беше заведено от Министерството на културата. То поиска 753 хил. лв. неустойка, тъй като вместо на 20 януари 2016 г. обектът бил завършен на 25 февруари.

През декември 2017 г. Софийският градски съд отхвърля иска и констатира, че с действията си преди завеждането на делото Министерството на културата само се е лишило от възможността да има претенции към изпълнителя.
По делото е доказано, че МК е приел за изпълнен етап III от обекта oще на 23 декември 2015 г., а по време на процеса сам е признал, че е изпълнителят го е поканил да приеме и етап II през декември, но не е отговорил на поканата.

Цитирайки договора (който е изготвен от Министерството на културата), съдът приема, че „при забавено изпълнение се начислява неустойка за забава в размер на 0.2% на ден върху цялата цена за изпълнение на договора, но не повече от 20% от цялата цена за изпълнение на договора, е неприложима при забавено изпълнение само на част от поръчката“.

Според СГС Министерството на културата е могло евентуално да поиска неустойка върху неизпълнените работи, но не го е направило.

На 7 февруари 2019 г. решението на СГС е потвърдено от Софийския апелативен съд, който изцяло споделя мотивите на долната инстанция и допълва, че няма как Министерството на културата да твърди, че до крайния срок на договора е трябвало да е имало издадено разрешение за ползване на обекта.

„Нито в договора, нито в сключеното към него допълнително споразумение се съдържа уговорка, която обвързва изпълнението на възложената работа с издаване на разрешение за ползване. Волята на страните е съвсем ясно изразена в договора и дори не се нуждае от тълкуване – изпълнението на възложената от ищеца изработка приключва с подписване на акт обр. 15“, приемат апелативните съдии.

Малко шашми

Пред Министерството на културата остава последна възможност – да се обърнат към Върховния касационен съд. Срокът за това е изтекъл на 12 март 2019 г. и с разпореждане от 21 март Софийският апелативен съд връща жалбата на министерството, тъй като приема, че е подадена с един ден закъснение.

Министерството обжалва окончателното прекратяване на делото пред ВКС, но съдът отхвърля жалбата, а от мотивите му се вижда, че държавната институция се е опитала да влезе в ролята на процесуален шмекер.

Първо – жалбата на Министерството на културата е била внесена „на ръка“, но не в Апелативния съд, а в Софийския градски съд, при това ден след крайния срок.

Пред ВКС от министерството са пробвали друга версия – жалбата е изпратена в срок, но по пощата. За целта са представили ксерокопие от лицевата част от пощенски плик с подател К.П. (представител на министерството) до Софийския апелативен съд, за който съдът заявява, че „е с напълно нечетлива дата на положения датов печат и конкретна пощенска служба“.

ВКС поставя още и резонния въпрос какво е правил този плик в Министерството на културата, при положение че се твърди, че с него е била изпратена жалбата до съда (т.е. пликът е трябвало да се намира в съда).

На последно място ВКС отхвърля и представената от Министерството на културата обратна разписка, защото на нея липсват както изходящо клеймо, така и потвърждение за доставяне.

От Министерството на културата отговориха пред „Капитал“, че по случая тече дисциплинарна проверка.

От „Ало, Банов“ до Ало, Олаф

През декември 2016 г. Агенцията за държавна финансова инспекция констатира нарушения на обществените поръчки по проекта, както и неспазване на сроковете. Проверката е назначена от Софийската градска прокуратура, която обаче отказва да образува разследване по случая.

В началото на 2019 г. тогавашният депутат от БСП Елена Йончева публикува „частен“ запис от оперативка от 2016 г. при Боил Банов, тогава зам.-министър на културата. На записа се коментира как да бъде „санирано“ закъснението на изпълнителя по проекта „Антична Сердика“, като се коментира именно фактът, че трябва да се потърси неустойка от 700 хил. лв.

През април Специализираната прокуратура отказа да образува разследване, като най-общо се мотивира с това, че не може да се докаже, че записът на Елена Йончева е автентичен, а освен това Боил Банов и останалите участници в разговорите са отрекли да е имало подобни договорки.

Най-сериозната защита обаче остана обстоятелството, че Министерството на културата е завело дело срещу фирмата изпълнител. „Казвам, че съм подписал заповед да отиде на съд тази неустойка за неспазване. Втора инстанция чакаме. Реагирал съм. За всичко останало въпросите са към друг“, коментира тогава по повод скандала бившият министър културата, а сега председател на ресорната комисия Вежди Рашидов.

Днес, близо четири години след завършването му, Ларгото е в състояние на постоянно кърпене.

Новият му собственик – Столичната община, която пое стопанисването над обекта през януари 2018 г., очевидно не може да се справя с поддръжката му, съдейки по множеството сигнали в контактния център на общината – за неработещи асансьори, счупена настилка и пейки, отпадъци, повредено осветление.

Единственият печеливш от цялата история, изглежда, е фирмата изпълнител. Четири дни след като делото окончателно приключи пред ВКС, тя е поискала и получила изпълнителен лист срещу Министерството на културата за разноските от над 73 хил. лв., които, както всичко останало (заплатите на юрисконсултите на институцията и парите за нескопосания ремонт и последващите „поправки“), ще се платят от данъкоплатците.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar