Мая Манолова: Популизмът има смисъл, ако ще гласуват за теб. Моят случай не е такъв
Мая Манолова е завършила право в УНСС през 1996 г. Работи като адвокат от 1998 до 2005 г. Депутат от БСП в 40-то, 41-то и зам.-председател на 42-то Народно събрание (избрало Делян Пеевски за председател на ДАНС). През 2013 г. внася сигнал за т.нар. афера „Костинброд“, в който се твърди, че ГЕРБ подготвя изборна измама. Две години по-късно е избрана за омбудсман след договорка с ГЕРБ.
Какъв е вашият коментар на промените в Търговския закон, довели до блокирането на прехвърлянето на дялове във фирми?
За съжаление в тази дискусия се загуби главното, а именно защо бяха направени тези промени. В България има често срещана практика работодатели да експлоатират работниците си и за да не им платят дължимите възнаграждения да прехвърлят фирмата на клошари и след това да започнат същата дейност със същите машини, но с друга фирма, която няма задължения.
Какво е решението. Първо, през ясни законодателни промени, които да кажат, че имаш право да прехвърлиш фирмата тогава, когато си се издължиш към служителите ти. И второ, чрез дебата по темата да се създаде обществена нетърпимост към наглото отношение към работниците от страна на некоректните работодатели.
За съжаление добрата идея се загуби в процеса и така се наложи да се правят поправки на поправките. Да, имаше напрежение в Търговския регистър, но вписванията не са били изцяло блокирани. По статистика, която получих вчера, 2158 вписвания на прехвърляне на дялове са били направени след влизането в сила на промените.
Искам да подчертая, че още на 20 април 2017 г. внесох моите предложения с ясно предвиден ред за това как се доказва и декларира, че са изплатени изискуемите трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски. И към днешна дата съм убедена, че ако текстовете бяха възприети и възпроизведени от народните представители във вида, в който ги предложих тогава, нямаше да се стигне до напрежение в Търговския регистър. Вместо това обаче парламентът направи временна комисия, след това депутатите си внесоха свои промени, след това ги модифицираха и стигнахме до финала с разправии, нерви, дори тайни заседания на социалната комисия.
Отне ми почти една година да убеждавам парламента, че трябва да защити работниците, като забрани продажбата на фирма на клошари, когато има неизплатени задължения, и че трябва солидарният фонд, който събират работодателите, да бъде използван по предназначение. Абсурдно бе, че при събрани 257 млн. лв. за подкрепа именно на работници от фалирали предприятия от тях да се харчи под един милион средно на година.
Има критики, че подобни ограничения са препятствие пред свободата на договаряне, стопанската инициатива, доколкото ограничава възможността за влизане на нов инвеститор във фирмата?
В закона има разписан текст, който казва, че ако страните се договорят изрично, предприятието може да се прехвърли и ако приобретателят изпълни задълженията за изплащане на дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски.
Не е ли същината на проблема много по-дълбока – Кодексът на труда е от времето на късния социализъм, а производствата по несъстоятелност са синоним за злоупотреба с интересите на кредиторите?
Факт е, че производството по несъстоятелност трябва да претърпи много сериозна реформа с участието на корифеите на търговското право у нас. Най-важното е да се стигне до същината на това производство – освен удовлетворяване на кредиторите трябва да се даде шанс и за длъжника, да се търсят механизми за оздравяване на предприятието, особено ако пазарът има интерес към неговата продукция. Ако не, трябва да се търсят други пазарни ниши за развитие. Така ще спечелят и двете страни. С тези бавни съдебни процедури обаче няма как да се случи подобно динамично решение. Има достатъчно европейски и международен опит в тази сфера и няма нужда да се правим, че не съществува.
Заедно с Българския институт за правни инициативи работим по тази тема, в България дойде и американски съдия, която гледа дела за несъстоятелност. Тя обясни, че В САЩ, въпреки голямата натовареност тези казуси се гледат с изключителна бързина – решение има буквално на следващия ден след подаване на молбата. Ролята на съда трябва да бъде в посока търсене на споразумение между страните.
Има и друг поглед към свръхзадлъжнялостта на гражданите – ниската финансова грамотност. Виждаме хора, които взимат бързи кредити, за да си купуват талончета от хазартни игри. Каква е вашата позиция?
Аз се сблъсквам с този проблем ежедневно, защото хората от незнание или неинформираност правят фатални стъпки за тях и техните семейства. В случаите с бързите кредити – не гледат какво подписват, рефинансират и така един заем от 1000 лева е станал 21 000.
Да, има нужда от разяснителна кампания, в която може да се включи и бизнесът, който няма интерес от това да се съсипват човешки съдби.
Не мислите ли, че инициативите ви са в духа на популизма, доколкото се отнасят до теми, на които обществото реагира първосигнално – топлофикация, банките, частните съдебни изпълнители, а в същото време на заден план остава защитата на основни човешки права, които по закон трябва да браните – свободата на изразяване, достъпът до информация и т.н.?
Категорично не. Започнаха да ми задават този въпрос след като авторитетът на институцията омбудсман излезе от анонимност. Всеки от проблемите, с които се ангажирам, е свързан с нарушени човешки права. Всеки проблем е отнесен до мен от граждани, които са се сблъскали с нежеланието на други институции да го решат. Популизмът има смисъл, когато се продуцира, когато гласуват за теб на избори. Моят случай не е такъв и постигаме реални резултати – затворихме арбитражните съдилища, обслужващи монополите и колекторските фирми, които осъждаха гражданите, без те дори да разберат. Доста неща се промениха и при частните съдебни изпълнители. Има конкретни резултати от каузите, зад които заставам, а не производството на добре звучащи обещания. Това не означава, че някой, който смята, че е засегната свободата на словото му или достъпът до информация няма да бъде посрещнат сериозно от мен. Все пак сме защитавали достатъчно видими проблеми, свързани с човешки права, които са ни носили минуси. Такава е позицията ни по Истанбулската конвенция, защитата от експулсиране на хора, смятани за гюленисти, защитата на малцинствата, заставането срещу езика на омразата и като гарант за достъп до информация. В нашия консултативен съвет са правозащитници като Александър Кашъмов и Михаил Екимджиев, на чиито становища много държа.
Но подхвърлянето на популистки идеи видимо вкарва законодателя в стрес, който едва ли не под натиск трябва да приема написани на крак промени и именно така се стига до неособено адекватни решения – видяхме го с Търговския закон, а преди това и с Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК)?
За Търговския закон ви обясних как се развиха събитията, кога внесох промените и колко дълго се размотаваше въпросът. Ползвайте правото си на достъп до информация и ще видите, че това са фактите. Какво да кажа за ГПК? Прекарахме целия август и септември с председателя на правната комисия Данаил Кирилов и експертите му, за да се стигне до най-добрите текстове. Чуха се мненията на всички заинтересовани – банки, частни съдебни изпълнители, преподаватели, магистрати.
Как ще коментирате репликата на Данаил Кирилов, че парламентът приема само „каквото каже Мая Манолова“?
Председателят на правната комисия има добро чувство за хумор, но все пак е човек, който може да бъде убеден, когато чуе разумни аргументи.
Имате правомощие да сезирате Конституционния съд, когато става дума за нарушаване на човешки права. Ще го направите ли скоро?
Да, подготвяме жалба до Конституционния съд заради текст от Закона за енергетиката, който казва, че решенията на КЕВР за определяне на цената на природния газ, тока и парното са индивидуални административни актове, което означава, че те могат да бъдат атакувани в съда само от прокуратурата.
Вие повдигнахте темата за въвеждането на фалита на физическите лица, но не срещнахте одобрение в парламента. Докъде стигнахте с тази инициатива?
България е единствената държава в ЕС, която няма законодателство за фалита на физическите лица. Според статистика, която преглеждах наскоро, един милион българи са застрашени да изпаднат в невъзможност да погасяват задълженията си. Проблемът е много по-голям, отколкото изглежда. Нали не мислите, че това е общоевропейски популизъм.
С експерти правим законодателно проучване, за да се запознаем с най-добрите практики. Заедно с неправителствена организация правим проучване на нагласите и на бизнеса, и на банките, синдиците, гражданите, така че съвсем професионално да се предложи законодателство, което да реши проблема на тези българи, които живеят на ръба.
Това ще е от полза за икономиката, защото който не може да обслужва дълговете си, просто отива в сивия сектор.
Сигурна съм, че и министър Горанов няма сметка от неговото нарастване. Разбира се, има много ключови въпроси, които трябва да бъдат изяснени – от това как ще се финансира производството, как ще се проверява добросъвестността на длъжника, колко пъти може да се минава през една процедура.
Не знам дали този закон ще мине по-трудно или борбата ми за ограничаване на свръхправомощията на банките. Правим много задълбочено европейско проучване по темата. България вероятно е единствената европейска страна, в която без съдебен процес банката може да удовлетвори своето вземане, а длъжникът не може дори и да възрази.
Омбудсманът е част от Национален превантивен механизъм, който засяга и затворите, а наскоро имаше напрежение в местата за лишаване от свобода. От една страна, надзирателите протестират за по-високи заплати, а от друга, имаше протест в Софийския централен затвор заради условията там. Каква е вашата позиция?
Нашата категорична позиция, която сме отстоявали многократно пред Министерството на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, е, че трябва да се работи постоянно за подобряване на условията в затворите. Най-малкото заради ангажиментите, които имаме към Съвета на Европа, но преди всичко за затворниците и надзирателите, които в крайна сметка работят в тази среда.
Категорично подкрепяме искането на надзирателите за по-високи заплати.
Как ще коментирате критиките към последните изменения в закона за омбудсмана, с които ви беше дадено право да се намесвате в граждански отношения?
Промените в закона не водят до разширяване на правомощията на омбудсмана, ние и сега защитаваме правата на гражданите от частноправни субекти – арбитражните съдилища, частните съдебни изпълнители, колекторските фирми. Защитаваме и правата на гражданите, когато става въпрос за техните трудови права, при нарушения на правото на собственост и в семейноправни спорове, когато са засегнати интереси на децата. Омбудсманът не може да измести институциите и да свърши тяхната работа в тези случаи, но може и трябва да се застъпва за правата на гражданите и да бъде посредник към институциите, когато те не работят адекватно. С промените законът ще бъде приведен в съответствие с чл. 91а от конституцията и така ще приложим в работата си най-високите стандарти за правозащитните институции, както ги предвиждат Парижките принципи на ООН. Ще можем и да се акредитираме със статут А и да имаме по- активна роля на международно ниво.
Вашият наследник ще се избира с явно гласуване. Как ще коментирате това законодателно решение?
Депутатите имат своите основания да променят този избор от таен в явен, за да бъде осигурена максимална прозрачност. Защото това пронизва работата на цялата институция – пълна прозрачност. И аз също съм за това. Но всъщност голямото ми притеснение е не толкова в начина на избор, колкото в критериите, които ще приложат депутатите. Много ми се ще при следващия избор да не се използват партийни, а професионални критерии, защото институцията не е партийна. Това не е партиен пост.
За какво е симптом последователният отказ за въвеждане на електронното гласуване?
За страх, че ще се затрудни сериозно възможността да се влияе върху вота. Това, което и като юрист, и като гражданин, и като омбудсман, който защитава правата на гражданите, включително и на техните изборни права, ме възмущава, че се наблюдава опит за неспазване на закона, организират се експертни дискусии, на които най-общо се обсъжда дали да се изпълнят или не текстовете на Изборния кодекс. Електронното гласуване е законова разпоредба, приета през май 2016 г., т.е. преди по-малко от две години. И, да не забравяме, в резултат на референдум, в който огромната част от българските граждани, взели участие в него, казаха „да“ на електронното гласуване. Казвам всичко това с притеснение, защото Изборният кодекс веднъж вече бе нарушен, когато не бяха изпълнени изискванията за машинното гласуване. И сега наблюдаваме пълзящ процес това отново да се случи, да се отложи във времето. Вместо да се търсят най-добрите решения за електронна идентификация на избирателите, гарантиране тайната на гласуването и мерки срещу контролирания вот, енергията е насочена към запазване на статуквото.
Случилото се в кв. „Люлин“ – изолацията на деца от обществото по волята на родителите им и насилието над възрастен човек е продължило с години, а сигнали е имало. Не е ли това поредният случай, който показва, че системата за социална закрила, включително и в органите на местната власт, и в МВР, е тежко повредена?
Да, така е и, за съжаление, няма да бъде последен. Тези случаи са резултат от години нерешени проблеми за капацитета на системата за закрила, за липса на връзки между различните структури – МВР, социална, здравна и образователна система. Системите не могат да отговарят на динамиката на обществените отношения и на нововъзникващи социални проблеми. Всяка от тях работи по случаи на дете само като изпълнява конкретните си правомощия. Отваря и затваря случай за дете в риск, дори има случаи, в които той стои отворен, но не се предприемат никакви действия по него. Повечето институции разбират правомощията си като задължения. Липсва системен подход към проблема на детето и на семейството. Усилията на институциите са разпокъсани, липсва интегрирана визия за ранно детско развитие, ясни роли и отговорности, както и адекватно финансиране.
Необходими са категорични действия за промяна, както на законодателството, така и на системите, подкрепа и инвестиции в родителите. Когато обсъждаме такива случаи говорим за наказанието и как ще накажем родителите, като например инкриминиране на „родителската безотговорност“, даваме сигнал, че наказанието върши работа и стремежа ни е да има повече и повече наказания. Не можем да предложим ефективни мерки срещу голяма част от проблемите на българското семейство, а те са бедност, алкохолизъм, психични проблеми, липса на социални умения. Затова ще изляза със специална препоръка към министър-председателя за ангажиране на цялата политическа воля за спешни мерки, които да станат основата за промяна на всички нива.
Какво показа според вас дебатът за Истанбулската конвенция?
В първата седмица на Великденския пост няма да коментирам тази тема. Аз съм достатъчно вярващ човек.
Има ли проблем в България с домашното насилие и насилието над жени?
България има огромен проблем. Ето защо едно от първите ми посещения като омбудсман беше в кризисния център „Анимус“ (в който се настаняват жени, жертви на домашно насилие). Кауза на омбудсмана от края на 2015 г. е във всеки областен град да има такива центрове.
Ние се сблъскахме с парадокса, че полицаите няма накъде да насочват жертвите, т.е. жертвата трябва да се върне обратно при насилника.
Освен ясно законодателство би следвало да има обществена нетърпимост по темата. И това е един от плюсовете на дебатите за Истанбулската конвенция – темата беше припозната и от гражданите, и от политиците.
Интервюто взе Росен Босев
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте